МОТИВИ към присъдата по
НОХД N 125/2013 г. по описа на РС гр. *, пети състав.
*ят районен прокурор е внесъл в РС – гр.* обвинителен акт с който е повдигнал
обвинения срещу:
С.А.Х., ЕГН **********
за това , че
На
07.08.2001г. в гр.*, обл.* с помощта на техническо средство –нож, отнел чужда
движима вещ 1 брой теле с тегло 300 кг на стойност 590 лева от владението на Л.В.Л.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта е била
оставена без надзор-престъпление по
чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.2 НК.
Ю.Д.С., ЕГН ********** за това, че
На 07.08.2001г. в гр.*,
обл.* в съучастие като съизвършител с А.С.Х. с цел да набавят за себе си имотна
облага, спомогнали да бъде отчуждена чужда движима вещ-теле с тегло 300 кг на
стойност 590 лева от владението на Л.В.Л., за което знаели, че е придобито от С.А.Х.
чрез престъпление-кражба-престъпление по
чл. 215 ал.1 пр.3 вр. чл.20 ал.2 НК.
А.С.Х., ЕГН ********** за това, че
На 07.08.2001г. в гр.*,
обл.* в съучастие като съизвършител с Ю.Д.С. с цел да набавят за себе си имотна
облага, спомогнали да бъде отчуждена чужда движима вещ-теле с тегло 300 кг на
стойност 590 лева от владението на Л.В.Л., за което знаели, че е придобито от С.А.Х.
чрез престъпление-кражба- престъпление
по чл. 215 ал.1 пр.3 вр. чл.20 ал.2 НК.
По искане на подсъдимите и техните защитници ,
съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда
на чл. 370 и сл. от НПК, като при предварителното изслушване на страните подсъдимите признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявяват, че
са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвиненията, възведени срещу подсъдимите, като
счита същите за безспорно доказани и моли съда да признае подсъдимите за
виновни и като приложи разпоредбата на чл. 55 НК да наложи на подсъдимите
следните наказания- за подс.С.А.Х. „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца , изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години а за подс.Ю.Д. Стянов и подс.А.С.Х.–
наказание „пробация” за срок от шест месеца с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител”.
Защитниците на подсъдимите приемат описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена. Молят съда,
да наложи наказания на подсъдимите с приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК към минималния предвиден в закона размер.
Пострадалото лице Л.В.Л., редовно призован се
явява в с.з и заявява , че желае да се конституира като граждански ищец като
предявява граждански срещу подсъдимите в размер на 1150 лева за причинените му
от деянието имуществени щети.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: семейството на св.Л.В.Л.
отглеждало домашни животни- телета в гр.*, като често оставяли животните на
паша в местността “Старото
стрелбище” в гр.*.На 07.08.2001г. сутринта, св.Л. оставил две телета и един кон
на паша на поляна находяща се зад сградата на БКС *, като животните били
завързани със синджир за забито в земята парче желязо.В това време покрай
свидетеля минал подс.С.А.Х. , като двамата се заговорили за животни.Малко
по-късно през деня подс.Х. решил да открадне едно от телетата на св.Л. , до го
заколи и да продаде месото.Подс.Х. взел от дома си кухненски нож и четири
найлонови чувала и се върнал на поляната.С помощта на ножа разрязал каиша от
врата на едното теле и го завел в гората в местността „Старото стрелбище”,
където го завързал с помощта на въже което носил със себе си.Ножа и чувалите
скрил в близост до телето.След това се прибрал в дома си , където били синът му
– подс.А.С.Х. и неговия приятел – подс.Ю.Д.С..На двамата подс.Х. разказал , че
е откраднал едно теле и го е скрил в гората, като ги помолил да му помогнат да
заколи телето, след което да превозят месото с автомобила на подс.С..С. и Х. се
съгласили и тримата подсъдими потеглили с автомобила към мястото където подс.Х.
бил оставил телето. Като пристигнали на место, подс.Х. заколил телето и с
помощта на другите двама подсъдими транжирал месото след което заедно го
прибрали в предварително подготвените найлонови чували.Кожата и опашката на
телето оставили в гората а месото превозили до ромската махала в гр.*, където
го продали на различни лица неустановени по делото.Подс.Х. дал на подс.С. около
4 кг. месо и 20 лева за гориво на автомобила.Вечерта на 07.08.2001г. св.Л.
отишъл да си прибере животните и установил липсата не телето.Обадил се на баща
си и двамата няколко дни обикаляли околността , тъй като мислели , че телето е
избягало.На 10.08.2001г. двамата намерили в гората в местността „Старото
стрелбище” останки от животно , като се усъмнили , че са от тяхното теле.Подали
сигнал в РУП * и след извършени ОИМ подс.Х. бил установен от органите на полицията.На
13.08.2001г. той предал на органите на полицията ножа с който било заклано
телето.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно- оценителна експертиза
стойността на отнетото теле е 590 лв.
Гореописаните фактически
обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените
самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно –
протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване,СОЕ , свидетелски
показания, протоколи за разпит на обвиняеми,
свидетелства
за съдимост. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между
самопризнанията, направени от подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията са
осъществени от подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт.
С
гореописаното деяние подсъдимият С.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.2 НК като на 07.08.2001г. в гр.*,
обл.* с помощта на техническо средство –нож, отнел чужда движима вещ 1 брой
теле с тегло 300 кг на стойност 590 лева от владението на Л.В.Л., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта е била оставена
без надзор.
Квалификацията
на деянието по чл. 195 ал.1 т.2 от НК се
обуславя от обстоятелството, че отнетата вещ е била оставена без постоянен
надзор от собственика и.
Квалификацията на деянието по чл. 195 ал.1 т.4
пр.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че кражбата извършена с помощта на техническо средство - нож.
Подсъдимите
Ю.Д.С. и А.С.Х. са осъществили от обективна и от субективна страна състава на
престъпление по чл.215 ал.1 пр.3 вр. чл.20 ал.2 НК като на 07.08.2001г. в гр.* * в съучастие като
съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, спомогнали да бъде
отчуждена чужда движима вещ-теле с тегло 300 кг на стойност 590 лева от
владението на Л.В.Л., за което знаели, че е придобито от С.А.Х. чрез
престъпление-кражба.
Квалификацията
на деянието по чл.215 ал.1 пр.3 НК се обуславя от обстоятелството , че
подсъдимите С. и Х. са знаели , че вещта за която са спомогнали да бъде
отчуждена е придобита от подс.Х. чрез пресптъпление – кражба.
Квалификацията
на деянието по чл.20 ал.2 НК за подсъдимите Стянов и Х. се обуславя от обстоятелството
, че и двамата са участвали в изпълнението на престъплението по чл.215 ал.1 т.3 НК.
Подсъдимите
са осъществили деянията при форма на вината пряк умисъл, при което са съзнавали техния общественоопасен
характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са
искали тяхното настъпване.
Причини за извършването на
престъплението - стремеж към противоправно облагодетелстване .
Смекчаващи отговорността на
подсъдимите обстоятелства –самопризнания , критично отношение към извършеното,
чисто съдебно минало към момента на извършване на деянията.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства –висока степен на обществена опасност на деянието, висока
стойност на отнетата вещ.
Съобразно императивната разпоредба на
чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът определи наказанието
на подсъдимите при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК – наложи наказанието
„лишаване от свобода” за подс.Х. в размер под минималния предвиден в
специалната част на НК, а за подсъдимите С. и Х. замени наказанието „лишаване
от свобода” с наказание „пробация” .
При определяне на
размера на наказанието на подс.С.А.Х., съдът прецени степента
на обществената опасност на деянието, която определи като висока, предвид
сравнително високата стойност на отнетата вещ и факта, че деянието е извършено
с изключителна дързост и показва грубо незачитане на неприкосновенността на
частната собственост.Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи
отговорността на подсъдимия.От друга страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания и проявеното
критично отношение към извършеното,големият срок от време минал от времето на
извършване на деянието до разглеждане на делото в съда, както и липсата на
предходни осъждания към момента на извършване на деянието..
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия С.Х. наказанието
„лишаване от свобода” в размер под минималния ,при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, при задължителното приложение на
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК- три месеца , изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 НК отложи за срок от три години.
При определяне на
размера на наказанието на подс.Ю.Д.С., съдът прецени степента
на обществената опасност на деянието, която определи като висока, предвид
сравнително високата стойност на отнетата вещ и факта, че деянието е извършено
с изключителна дързост и показва грубо незачитане на неприкосновенността на
частната собственост.Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи
отговорността на подсъдимия.От друга страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания и проявеното
критично отношение към извършеното,големият срок от време минал от времето на
извършване на деянието до разглеждане на делото в съда, както и липсата на
предходни осъждания към момента на извършване на деянието..
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия Ю.С. наказанието „пробация”
в минимален размер , при задължителното приложение на разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 НК- за срок от шест месеца с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител”.
При определяне на
размера на наказанието на подс.А.С.Х., съдът прецени степента
на обществената опасност на деянието, която определи като висока, предвид
сравнително високата стойност на отнетата вещ и факта, че деянието е извършено
с изключителна дързост и показва грубо незачитане на неприкосновенността на
частната собственост.Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи
отговорността на подсъдимия.От друга страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания и проявеното
критично отношение към извършеното,големият срок от време минал от времето на
извършване на деянието до разглеждане на делото в съда, както и липсата на
предходни осъждания към момента на извършване на деянието..
Изложеното мотивира
съда, да определи на подсъдимия А.Х. наказанието „пробация”
в минимален размер , при задължителното приложение на разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 НК- за срок от шест месеца с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител”.
По отношение на предявенят
граждански иск от страна на пострадалото лице Л. , съдът прецени , че за
репариране на причинените от деянието щети следва да бъде взета предвид
действителната стойност на причинените
щети според назначената по делото СОЕ, поради което и охвърли
предявеният гр.иск за сумата над 590 лв. до 1150 лв. като неоснователен.
Предвид горното съдът
осъди подсъдимите да заплатят солидално на гр.ищец Л.В.Л. сумата от 590 лв.,ведно със
законната лихва върху главницата.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимите
направените по делото разноски и такса за издаване на
изпълнителен лист.
Съдът счита, че с тези
наказания и по този начин ще бъдат
постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: