№ 1160
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120203841 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Н. Б., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0346-000102 от 02.09.2022 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, РУ - Созопол, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 1000 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи се в жалбата, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението
не са описани. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А.,
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Поддържа, че на жалбоподателя е
бил връчен първоначално талон за медицинско изследване, след което е бил съставен
АУАН, което забавило жалбоподателя и същият не успял да се яви да даде кръвна проба в
указания времеви интервал, и по тази причина дежурен лекар е отказал на жалбоподателя да
му бъде взета кръвна проба. С тези доводи моли обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На 05.08.2022 г. в 19:20 часа жалбоподателят управлявал в община Созопол, по път
общински № BGS1210 до входа на къмпинг „К.“ лек автомобил „Ланчия У“ с рег. №
*******, собственост на Т.С.Х.. Свидетелят С. С. С. полицейски служител в РУ- Созопол
при ОД на МВР – Бургас спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. За
да бъде тестван за употреба на алкохол, свидетелят С. поискал съдействие и на място
пристигнал свидетелят Д. Д. Л. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Созопол.
Жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „дрегер”, което
установило, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в издишания въздух - 1.04 промила. Свидетелят Л. издал на жалбоподателя талон за
изследване, в който било отразено, че до 40 минути жалбоподателят следва да се яви в
съответното болнично заведение да даде кръвна проба. Жалбоподателят отишъл да даде
кръв, но след изтичане на определеното от свидетеля Л. време, поради което му било
отказано да му бъде взета кръвна проба.
За установеното нарушение, а именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП свидетелят Л. съставил
срещу жалбоподателя АУАН на 05.08.2022 г., а впоследствие на 02.09.2022 г. било издадено
и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Л. и С. са
последователни, обективни и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
били издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка
с вмененото на жалбоподателя нарушение.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол
над 0.5 промила, а именно с 1.04 промила, установено с техническо средство „дрегер”. На
жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, като в талона е било отразено
от свидетеля Л., че в рамките на 40 минути следва да се яви да даде кръвна проба. В тази
2
връзка съдът не споделя поддържаната защитна теза, че жалбоподателят не е могъл да
стигне навреме в лечебното заведение да даде кръвна проба поради това, че
актосъставителят му връчил талона за изследване, след което започнал да съставя АУАН.
Тези твърдения остават недоказани по делото. В показанията си свидетелят Л. посочва, че
около половин час жалбоподателят се опитвал да намери лице, което да го превози до
здравното заведение. Ето защо дори да се приеме, че на жалбоподателя му е било отказано
от медицинско лице да му вземе кръвна проба поради това, че не се е явил навреме,
закъснението не се дължи на действията на контролните органи.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима предвид установеното количество на алкохол, с което е
управлявал жалбоподателят (1.04 промила, т.е. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително) и на жалбоподателя са наложени именно тези наказания (глоба 1000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца). Съдът счита, че с така
наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0346-000102 от 02.09.2022 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Созопол, с което на Б. Н. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 1000 лв., както и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3