Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261149
гр.Варна, 1.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12770/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовото дружество „В.и к." ООД, в качеството си
на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на П.Я.С. ЕГН **********
за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва
на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида
абонатен номер **.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
На 11.06.2020г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу С., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№6312/2020г.
по описа на ВРС, ГК-31 състав.
На 15.06.2020г. съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1483,92лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 13.11.2012г. до
12.02.2020г.; сумата от 284,14лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 11.07.2015г. до 12.03.2020г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-11.06.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 35,36лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 26.08.2020г. ответникът депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
На 10.09.2020г. заявителят (сега ищец) е уведомен,
че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от С. може да
предяви иск за установяване на вземането си. Предвид възражението на С. и във
връзка с ТР №3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове са предявени за
фактури за периода от 14.12.2017г. до 14.02.2020г. по отношение на главниците и
лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед №2641/15.06.2020г. по ч.гр.д.№6312/2020г.
по описа на ВРС.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка
една от отделните фактури са следните:
Претендираната сума за главница за абонатен номер **,
представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в
гр.Варна, ** чрез използването на
електронен карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД моли съда като се убеди в
основателността на претенциите, да признае за установено, че П.Я.С. ЕГН **********,
в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер **, дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 1438,91лв.,
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 10.06.2015г. до 12.02.2020г. на адрес гр.Варна, ул.Вардар
бл.1, ап.5; сума в общ размер на 262,79лв., представляваща остатък от сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 14.01.2017г. до
12.03.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-11.06.2020г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед от 15.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№6312/2020г. по описа на ВРС и да присъди сторени от ищеца
в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 35,36лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Ответника е депозирала в срока по чл.131 от ГПК отговор в който сочи, че намира иска за процесуално допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество през процесния период, но оспорва дължимостта на сумите, предмет на исковата претенция поради следните доводи и съображения. Съгласно раздел II, чл.23, ал.1, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора „В.и к. – В." ООД, показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по - дълъг от 1 месец за потребители, използващи водата за питейно-битови нужди, която норма е приложима в случая. Видно от представения с исковата молба опис на фактури, първата фактура с №**********/14.12.2017г. е за период от 10.06.2015г. до 12.12.2017г. т.е. 30 месеца, което осчетоводяване представлява нарушение на Общите условия. Освен това не става ясно от отразеното във фактурата какъв е ежемесечния разход от негова страна като клиент с абонатен №**. Втората фактура №**********/11.10.2019г. е за период от 13.12.2018г. до 10.09.2019г. т.е. 10 месеца, което осчетоводяване представлява нарушение на Общите условия. Освен това не става ясно от отразеното във фактурата какъв е ежемесечния разход от негова страна като клиент с абонатен №**.
На следващо
място, ищецът е нарушил чл.23, ал.3 от Общите условия, предвиждащ, че в
междинните периоди между два отчета на ВиК оператор
ежемесечно трябва да се начислява количеството изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като в случая с
тази фактура липсват данни за предходните два отчета. Начислената обща стойност
на изразходвана вода значително надвишава предходното потребление за клиент с
абонатен №**. Не е получавал първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч,
удостоверяващ претендираните суми. Освен
гореизложените доводи, не е подписвал карнетите, и
твърди, че не е сверено действително изразходеното количество и неправомерно е
начислявано служебно. Счита, че не се представят доказателства, че претендираните суми отразяват действително измерено
количество вода. Оспорва дължимостта на претенцията
за сбор от главници и сбор обезщетения за забава.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми за главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 10.05.2015г. до 10.06.2017г., както и прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми за обезщетения за забава върху главниците за периода от 14.01.2017г. до 10.06.2017г. В случая се касае за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 11.06.2017г. - три години преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6312/2020г. по описа на ВРС, ГК-31 състав.
На следващо място, ищецът не е представил доказателства, че е бил изправна страна по това правоотношение, респективно, че е доставял на ответника твърдените услуги, отразени като такива за периода, отразен в първата фактура с №**********/14.12.2017г. - от 10.06.2015г. до 12.12.2017г. и във втората фактура №**********/11.10.2019г.- за периода от 13.12.2018г. до 10.09.2019г. Ищецът не представя индивидуалния карнет за клиент с абонатен № ** и не представя доказателства, с които да установи при условията на пълно и главно доказване в тези периоди да е доставено посоченото от него количество вода. Поради непредставяне на показанията, отразени в индивидуалния карнет за процесния абонатен номер, счита, че сумите, начислени за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода, отразен в първата фактура с №**********/14.12.2017г. - от 10.06.2015г. до 12.12.2017г., не отразяват показанията на водомера за периода от 10.06.2015г. до 12.12.2017г., а всъщност отразяват разлика между отчетено количество вода преди 10.06.2015г. и евентуално извършен отчет през месец декември 2017г. Считам, че претендираната сума по фактура № **********/11.10.2019г.- за периода от 13.12.2018г. до 10.09.2019г. на стойност 117.28лв. не отразява показанията на водомера за периода от 13.12.2018г. до 10.09.2019г., а всъщност отразяват разлика между отчетено количество вода преди 13.12.2018г. и евентуално извършен отчет през месец септември 2019г. Претенцията на ищеца по фактура № **********/11.10.2019г. обхваща много по-дълъг период от време в сравнение с този, посочен във фактурата и в исковата молба, през който се твърди да са предоставени услугите. При това положение не може с категоричност да се каже дали и колко общо количество вода е доставено в периода след 13.12.2018г, или много по-рано преди 11.07.2017г. Не може с категоричност да се твърди, че услугите са доставени именно в посочения от ищеца период, а не предходен такъв по отношение, на който възражението за погасяване по давност би било основателно. Не става ясно какво количество използвана и незаплатена вода претендира ищеца за процесните периоди, за които са издадени фактурите, какви са месечните показания на водомера, съответно дължимите суми за всеки месец, както и какви са претенциите на ищеца за незаплатени ВиК услуги за периода преди 11.07.2017г., срещу които възразява като погасени по давност, като счита, че претендираните суми обхващат много по-дълги периоди от време в сравнение с този, посочен във фактурите и в исковата молба, през който се твърди да са предоставени услугите. Претендираната от ищеца стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода, отразен в първата фактура с № **********/14.12.2017г.-от 10.06.2015г. до 12.12.2017г. в размер на 1177.91лв. обхващат много по-дълъг период от време в сравнение с този, посочен във фактурата и в исковата молба, през който се твърди да са предоставени услугите. При това положение не може с категоричност да се каже дали и колко общо количество вода е доставено в периода след 10.06.2015г., или много по - рано преди юни 2015г. Не може с категоричност да се твърди, че услугите са доставени именно в посочения от ищеца период, а не предходен такъв по отношение, на който възражението за погасяване по давност би било основателно. Съответно ищецът не представя доказателства какво количество вода е доставено в периода от 10.06.2015г. до 11.06.2017г., за които исковата претенция би била погасена по давност, срещу които задължения за главници и лихви възразявам като погасени по давност. Тъй като ищецът не представя доказателства за предходните извършвани периодични отчитания, не може с категоричност да се твърди, че услугите са доставени именно в посочения от ищеца период, а не предходен такъв по отношение, на който възражението за погасяване по давност би било основателно. Нито в НАРЕДБА №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, нито в общите условия е предвидена хипотеза, при която имотът не се отчита в период повече от две години, поради каквото и да е причина. Дори да се приравни тази хипотеза на сходната такава-отказ на достъп на водомера, то отново не е налице основание за неотбелязване на показания на водомера в такъв дълъг период от време. В такава хипотеза наредбата и общите условия предвиждат задължение за ищеца да начислява служебно количества изразходвана вода - съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1, който е за период не по-дълъг от един месец. Т.е. дори при неосигурен достъп до водомера, ищецът е длъжен да спази предвидения в наредбата и в ОУ период на начисляване, като при липса на отчет следва да приложи посочената там формула и така определеното количество да умножи по действащите за съответния период цени. В конкретния случай това не е сторено, като е начислено общо количество услуги за период от повече от 2 години по фактура с №**********/14.12.2017г. и за период от 10 месеца по фактура №**********/11.10.2019г., което е остойностено неправилно по цени, действащи към датите на периода, отразен във фактурата от 14.12.2017г. и към цени, действащи към датата на фактурата от 11.10.2019г., а не към периода, в който услугите са доставени. Посоченото означава, че вземанията не са доказани и по размер. Освен това, претендирането на общо количество услуги за толкова дълъг период, без същите да са разграничени по периоди, съществено нарушава правото на защита на потребителя, тъй като за същия се явява невъзможно да упражни възражението си за погасителна давност. Сочи, че не може да се установи дали начислените количества вода не са изразходвани в погасения по давност период или след това преди 11.06.2017г., както и каква част от общото вземане е погасено по давност.
Моля да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и да му се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, включително да присъдите в полза на адвокат К. В. В. от АК-София, вписан с личен № **, адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.38, ал.1, т.З, предл.2 от ЗА за оказана безплатно адвокатска помощ на близък.
Съдът приема, че предявенят иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК, а иска за заплащане на режиини е останала неуточнен и ще бъде квалифициран едва след като ищецът уточни дали твърди, че е заплатил вместо ответника сумите или твърди, че те все още са незаплатени.
Съгласно приложеното ч.гр.д.№6312/20г. на ВРС по заявление на ищеца в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за събиране на сумите от 1 483.92лв. главница за ползвана ВиК услуга за времето от 13.11.2012г. до 12.02.2020г., 284.14лв. лихва за забава за времето от 11.07.2015г. до 12.03.2020г. и разноски.
Страните не
спорят, че са страни по договорно отношение по силата на което ищцовото дружество доставя ВиК
услуга на ответника за негов обект находящ се в
гр.Варна, ****.
Ищецът е счел за ненужно да представи в рамките както на заповедното така и на исковото производства фактурите по които твърди, че са описани задълженията на ответника. Информация за същите е дадена от в.л. по приетата ССчЕ, като то е посочило, че срещу ответника има издадени 5бр. броя фактури за общата сума от 1 438.79лв. разпределена както следва 1 177.91лв. за периода от 10.06.2015г. до 12.12.2017г.; 117.28лв. за периода от 13.12.2018г. до 10.09.2019г.; 15.48лв. за периода от 10.09.2019г. до 10.10.2019г.; 15.68лв. за периода от 5.12.2019г. до 15.01.2020г. и 112.44лв. за периода от 15.01.2020г. до 12.02.2020г. Съставът приема, че счетоводните книжа на ищеца са редовно водени и при това положение и предвид заключението на вещото лице посочените суми се дължат. Следва обаче да се обсъди направеното от ответника възражение за изтекла погасителна кратка давност, което е относимо и към претенцията за лихви, но в нея си част, ще се обсъди от състава по-късно.
Предвид ясно посочените периоди на начислението и направеното възражение за изтекла давност при съобразяване, че се касае за периодични плащания и датата на сезиране на съда със заявлението по чл.410 от ГПК-12.06.2020г. при което положение всички задължения възникнали преди 12.06.2017г. се явяват погасени по давност, а това в конкретни суми се определя от състава на 945.86лв., като от сумата начислена за първия посочен по-горе период остава да се дължат само 232.05лв. за времето от 12.06.2017г. до 12.12.2017г. заедно с посочената сума се дължат и останалите посочени от вещото лице суми начислени за по-късни периоди и така общият размер на задължението се оформя в размер на 492.93лв. до който размер претенцията следва да бъде уважена.
По отношение на сумата търсена като обезщетение за забава в размер на 262.79лв. за времето от 14.01.2017г. до 12.03.2020г. съдът приема следното:
Предвид акцесорността на посоченото задължение и възприетото становище, за частична дължимост на главницата, то претенцията се явява доказана по основание.
Ищецът още при завеждане на установителния иск е намалил размера на тази претенция както по размер така и по период, като в заповедното производство са претендирани и присъдени 284.14лв. за времето от 11.07.2015г. до 12.03.2020г., а от исковия съд вече се търсят само 262.79лв. за времето от 14.01.2017г. до 12.03.2020г. въпреки това съставът приема, че възражението за изтекла давност погасява задължението и за времето от 14.01.2017г. до 11.06.2017г., а като сума изчислена служебно от съда това са 6.92лв. с която сума следва да бъде намалена претенцията до 255.87лв.
Що се отнася до направените от ответника други възражения, а именно че не му е доставяна ВиК услуга в процесните периоди и че дори и да е била доставяна тя е била на по-ниска стойност съдът приема, че на първо място вида на услугата е такъв, че предполага непрекъснатост като правило и само по изключение тя може да бъде прекъсната, но това подлежи на доказване и доказателствената тежест пада върху ответника. Върху ответника пада доказателствената тежест и за твърдението, че стойността на ползваната услуга е била по-ниска, тъй като става дума за технически възможности които могат да бъдат установени в рамките на СТЕ.
Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен частично до размерите от 492.93лв. главница дължима за времето от 12.06.2017г. до 12.02.2020г. и 255.87лв. обезщетение за забава за времето от 11.06.2017г. до 12.03.2020г.
Предвид частичното уважаване и направените искания за присъждане на разноски следва да се присъдят разноски по следния начин:
Ищецът следва да заплати в полза на процесуалния представител на ответника 195.42лв. разноски по исковото производство и 172.95лв. по заповедното производство.
Ответника от своя страна следва да заплати на ищеца следните разноски в размер на 36.15лв. по заповедното производство и 120.58лв. по исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца ”В. И К. В.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и ответника П.Я.С. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните суми от присъдените по ч.гр.д.№6312/2020г. на ВРС, 31 състав:
492.93лв. главница дължима за времето от 12.06.2017г. до 12.02.2020г. дължима по абонатен номер ** с адрес гр.Варна, **, като отхвърля тази претенция за разликата до претендираните 1 438.91лв. и за времето от 10.06.2015г. до 11.06.2017г.
255.87лв. обезщетение за забава върху горната призната като дължима сума начислено за времето от 11.06.2017г. до 12.03.2020г., като отхвърля тази претенция за разликата до претендираните 262.79лв. и за времето от 14.01.2017г. до 11.06.2017г.
на осн. чл.422 от ГПК
ОСЪЖДА П.Я.С. ЕГН********** *** да заплати на ”В.И К. В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** разноски в размер на сумите от 36.15лв. по заповедното производство и 120.58лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА ”В. И К. В.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.К. В. В. ЕГН********** *** в качеството му на процесуален представител на П.Я.С. ЕГН********** *** сумите от 195.42лв. разноски по исковото производство и 172.95лв. по заповедното производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: