Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10764 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от К.И.З., с която е предявен срещу Б.Г.ООД и Е.-**АД иск с правно
основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, сключен с нотариален
акт от 31.03.2014 г., с който са прехвърлени недвижими имоти, представляващи
апартамент № 9 с площ от 72,23 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********, и
апартамент № 41 с площ от 61,32 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********
Ищецът твърди, че е кредитор на
прехвърлителя Б.Г.ООД и е увреден от сделката.
Ответниците
оспорват иска. Ответникът Е.-**АД претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от нотариален акт № 124, том I, рег. №
1003, дело № 69 от 2014 г. на нотариус № 628, вписан в Служба по вписванията с
вх.рег.№ 14390/31.03.2014 г., че на 31.03.2014
г. Б.Г.ООД е прехвърлило на Е.-**АД собствеността върху следните недвижими
имоти: апартамент № 9 с
идентификатор 68134.4360.395.5.9 и площ от 72,23 кв.м., находящ се в гр.София,
ж.к.********, заедно със зимнично помещение № 9 с полезна площ от 3,47 кв.м. и
припадащите се 1,599% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото; апартамент № 25 с идентификатор 68134.4358.237.15.25 и площ от
64,40 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.Люлин 9, бл.956, ет.5, заедно с мазе №
25 с полезна площ от 8,33 кв.м. и припадащите се 1,369% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, и апартамент № 41 с площ от 61,32 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********ет.2,
заедно с избено помещение № 12 с полезна площ 3,20 кв.м. и припадащите се 1,473% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Собствеността е
прехвърлена вместо плащане на част от дължима сума по договор за заем от
23.05.2008 г. в размер на 170000 лв., предоставен от Е.-**ООД (преобразувано
без ликвидация чрез промяна на правната форма в АД, считано от 03.12.2008 г.)
на Б.Г.ООД, поради което в случая е налице самостоятелно съглашение за даване
вместо изпълнение, постигнато между страните по заемното правоотношение.
Ищецът твърди, че със сделката Б.Г.ООД го уврежда,
като препятства събиране на парични вземания, установени по съдебен ред, за
които има издадени изпълнителни листа:
С изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз
основа на влязло в сила на 24.03.2014 г. решение № 23 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 10307/2011 г. на СРС, 25 състав, Б.Г.ООД е
осъдено да заплати на К.И.З. на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, сумата от
21340,88 лв., получена по изп.дело № 294/2010 г. на ЧСИ рег.850, ведно със
законната лихва от 11.03.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1833,50 лв. разноски по делото.
С изпълнителен лист от 16.12.2014 г., издаден въз
основа на подлежащи на изпълнение: окончателно определение № 1186 от 19.11.2014
г. по гр.д. № 3587/2014 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 55 от 16.01.2014 г. по гр.д. № 3503/2013 г. на САС, с
което е отменено решение от 02.04.2013 г. по гр.д. № 8339/2009 г. на СГС, 5
състав, Б.Г.ООД е осъдено да заплати на К.И.З.
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 14916,40
лв., както и 500 лв. разноски пред касационната инстанция.
С изпълнителен лист от 20.11.2014 г., изд. въз основа
на подлежащи на изпълнение: окончателно определение № 1128 от 03.11.2014 г. по
гр.д. № 3088/2014 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 2270 от 06.12.2013 г. по гр.д. № 801/2013 г. на САС, с
което е потвърдено решение № 208 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 495/2009 г. на
СГС, 18 състав, Б.Г.ООД е осъдено да
заплати на К.И.З. и Димитрия Атанасова Златева сумата от 5340 лв. разноски за
трите съдебни инстанции.
С разпоредбата на чл.135 ЗЗД на кредитора е
предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност за
всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината
увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил
платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е.
намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр.
поето е чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр.
продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява имуществото,
тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице, за да се
удовлетвори кредиторът). Възмездността и безвъзмездността имат значение в
хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД във връзка със субективния елемент – изисква се
знание на третото лице – съдоговорител, само ако действието е възмездно.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на
кредитора. При възмездните сделки знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника (чл.135, ал.2 ЗЗД).
В процесния случай е налице вземане на ищеца за
връщане на сума, събрана в изпълнително производство, с правно основание чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД, възникнало преди разпоредителната сделка, а в случая – и
съдебно установено преди нея. Налице е и вземане на ищеца за съдебни разноски,
възникнало преди датата на разпоредителната сделка. Ето защо съдът приема, че
ищецът има неудовлетворени парични вземания срещу ответника Б.Г.ООД, възникнали
преди оспорената разпоредителна сделка.
На 31.03.2014 г. ответникът Б.Г.ООД е прехвърлил на
втория ответник Е.-**АД собствеността на процесните недвижими имоти вместо
изпълнение на задълженията му по договор за заем. Даването вместо изпълнение по
смисъла на чл.65 ЗЗД има възмезден и транслативен характер. Атакуваната
разпоредителна сделка е обективно увреждаща за кредитора, тъй като се отчуждава
недвижим имот, с което се създава затруднение за кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. От друга страна даването вместо изпълнение е
разпоредително действие, с което имотите са прехвърлени с цел частично
погасяване на задължения на дружеството длъжник към третото лице, т.е. срещу
прехвърлянето на правото в патримониума на Б.Г.ООД не е постъпило реално
никакво имущество. Този начин на изпълнение на задължението към определен
кредитор води до невъзможност останалите кредитори, притежаващи еднородни
вземания с другия, да насочат изпълнение към имуществото, което е предоставено
вместо изпълнение по реда на чл.65, ал.2 ЗЗД. Това, от една страна, води до
нарушение на правилото на чл.133 ЗЗД, а от друга – дава възможност на длъжника
да избира задълженията към кой от кредиторите да изпълнява и с каква част от
имуществото си да стори това. Последното води до нарушаване на произтичащата от
чл.133 ЗЗД равнопоставеност на кредиторите.
Дори длъжникът да разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, това не е основание да се приеме, че не е налице увреждане, тъй
като упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора и
целта на производството е чрез обявяване на относителна недействителност, в
отношенията между кредитора и длъжника да се възстанови имущественото състояние
на длъжника по времето на възникване на задължението, когато цялото налично към
този момент имущество на длъжника е служило за общо удовлетворение на
кредитора.
Съдът приема, че към момента на разпореждането първият
ответник - Б.Г.ООД е знаел за
задълженията си към ищеца. Касае се за вземания, присъдени в развили се искови
производства, по които дружеството е било страна – обвързано е от
установителното действие на силата на пресъдено нещо. Б.Г.ООД и Е.-**АД са
свързани лица по смисъла на §1, ал.1,
т.5 от ДР на ТЗ: по силата на цитираната норма, свързани лица са дружество и
лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с
право на глас в дружеството. Видно от представената справка от Търговския
регистър, към момента на сключване на разпоредителната сделка, както и към
настоящия момент Е.-**ООД, преобразувано от 03.12.2008 г. в АД, е съдружник в Б.Г.ООД
с 50% дялово участие. От посоченото обстоятелство, както и от факта, че един от
двамата управители на длъжника Б.Г.ООД, действащи заедно и поотделно – Н.Х.Х.,
е управител и на Е.А.ООД, действащ като законен представител на Е.-**АД, следва,
че едно и също физическо лице към момента на оспорената сделка е било
оправомощено да волеизявява и представлява прехвърлителя и приобретателя.
Независимо дали това лице е действало чрез пълномощници при сключване на
сделката, следва да се приеме, че чрез представените писмени доказателства,
изходящи от Търговски регистър, се установява „знание“ по смисъла на чл.135,
ал.1 ЗЗД: че контрахентът има дългове и че с разпореждането уврежда кредиторите
си. В постановената по чл.290 ГПК практика на ВКС се приема, че при сделки
между юридически лица „знание“ по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД е налице когато
лицата от състава на неговите органи знаят за увреждането (напр. решение № 13 от
19.02.2015 г. по гр.д. № 4606/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК и др. ). Обстоятелството, че в оперативното управление на двете
дружества – прехвърлител и приобретател участва едно и също физическо лице е
достатъчно, за да обоснове у съда сигурен извод за знание. По изложените
съображения съдът намира, че по делото с представените писмени доказателства
ищецът в съответствие с доказателствената си тежест установява, че по отношение
на третото лице – приобретател Е.-**АД е налице субективният елемент – знание
за увреждането.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало потестативното право да направи сделката непротивопоставима
на себе си. Предявеният иск по чл.135 ЗЗД е основателен.
По разноските:
Ищецът не претендира присъждане на разноски, направени
в производството, поради което такива не му се дължат.
С оглед изхода на спора ответниците нямат право на
разноски по делото.
Ответниците следва да бъдат осъдени да платят по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса по делото в
размер на 769,10 лв. – разделно и по равно, както следва: Б.Г.ООД – 384,55 лв.,
Е.-**АД - 384,55 лв.
Поради което Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо ищеца К.И.З., ЕГН:**********, адрес: ***, сключеният на 31.03.2014 г. с нотариален акт № 124, том I, рег. № 1003, дело № 69 от
2014 г. на нотариус № 628, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№
14390/31.03.2014 г., договор за прехвърляне на недвижими имоти, представляващи: апартамент № 9 с идентификатор
68134.4360.395.5.9 и площ от 72,23 кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********,
заедно със зимнично помещение № 9 с полезна площ от 3,47 кв.м. и припадащите се
1,599% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
и апартамент № 41 с площ от 61,32
кв.м., находящ се в гр.София, ж.к.********ет.2, заедно с избено помещение № 12
с полезна площ 3,20 кв.м. и припадащите се 1,473% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, вместо изпълнение на парично
задължение по договор за заем от 23.05.2008 г., по иска, предявен срещу Б.Г.ООД, ЕИК:********,
с адрес: гр.София, ж.к.********, и Е.-**АД, ЕИК:********, с адрес: гр. София, ул. Б.Д.,
бл.********.
ОСЪЖДА Б.Г.ООД, ЕИК:********,
с адрес: гр.София, ж.к.********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 384,55 лв., представляваща дължима
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Е.-**АД, ЕИК:********,
с адрес: гр. София, ул. Б.Д., бл.********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 384,55
лв., представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: