РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен,17.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на десети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1516
по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Р.К. срещу
„М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***П.В.В.,
и П.В.В., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че на 13.02.2015г. ответникът
като представител на ответното дружество издал в полза на „О.Л.“ ЕООД (тогава „***“
ЕООД) запис на заповед за сумата от 11173,80 евро. Твърди,
че записът на заповед бил авалиран от П.В.В. в полза на „О.Л.“ ЕООД. Твърди, че
с нотариална покана ищцовото дружество поканило ответното дружество да му
заплати сумата, като поканата била връчена на 27.01.2017г. С нотариална покана
от същата дата, ищцовото дружество поканило и ответника П.В.В. да заплати
сумата. Твърди, че поради неизпълнение
на паручните задължения, „О.Л.“ ЕООД предявило претенциите си чрез подаване на
заявление по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Въз основана на изпълнителния лист, ищецът
образувал изпълнително дело, срещу което длъжниците подали възражение, което
обуславя правния им интерес от завеждане на настоящето исково производство. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да плизнае за установено, че
ответниците дължат солидарно на „О.Л.“ ЕООД сумата по запис на заповед от
13.02.2015г. в размер на 5361,62 евро ведно със законната лихва от 19.11.2018г.
до окончателното изплащане.
В
едномесечния срок ответниците представят писмен отговор, с който признават иска
по основание и размер. Твърдят, че издадения запис на заповед обезпечава
сключената каузално правоотношение породено от договор за лизинг за закупуване
на земеделска техника.
По делото е постъпила молба преди съдебно заседание, с
което ищ;ите са направили искане за постановяване на съдебно решение при
признание на иска.
Съдът, съобразявайки направеното
изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца
за постановяване на решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно
заседание е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са на лице
всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237,
ал.1 ГПК, тъй като както в писмения отговор, така и в съдебно заседание ответниците
са признали предявения иск по основание и размер, а ищецът е поискал изрично
съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. Твърдението на ищеца за съществуване на вземането се подкрепя от
представените по делото писмени доказателства. При тези факти, съдът приема, че
са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал.3 на чл.237 ГПК,
поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на
иска.
С оглед изхода от делото и
предвид факта, че ответниците са признали предявения иск след завеждане на
исковата молба, с което свое поведение са дал повод за завеждане на делото, то
в тяхна тежест следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца и
дължими по делото разноски, възлизащи в общ размер от 1223,25 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса. Ответниците следва да заплатят и
разноските в заповедното производство в размер на 209,73 лева, каквото искане е
направено в подадената молба от 09.05.2019г..
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, че „М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***П.В.В.,
и П.В.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К. сумата от 5361, 62 евро, ведно със
законната лихва, считано от 19. 11. 2018 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5173
от 20.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8288/2018 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***П.В.В., и П.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К., сумата от 1223,25 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***П.В.В.,
и П.В.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.Р.К. сумата от 209,73 лв. за заплатена държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: