РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 13.12.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д. МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 250 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Административното дело е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****  със седалище и адрес на управление: с. ****, община Тетевен, ул. ****, представлявано от управителя С.М.Р., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11089 от 14.05.2021 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-152/21.06.2021г. на директора на дирекция ОД в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП. С оспорената заповед е постановено запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в с. ****, ул. ****, стопанисван от „****“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл.186, ал. 1 и чл.187, ал. 1 от ЗДДС и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186 ал.1 т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              По наведените в жалбата доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на практиката на НАП за запечатване на обекти - констатираното нарушение е в малък търговски обект, установена е малка разлика в касовата наличност, като извършеното е за първи път, че е немотивирана и че преценката за налагане на ПАМ за процесния обект-баничарница е неправилна, се иска отмяната й като незаконосъобразен административен акт.   

                В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез упълномощения адвокат С. подържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити и в депозираните писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

                Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна с подробни съображения по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                        Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:               

                      Между страните няма спор, че търговски обект- баничарница, находящ се в с.****, ул. „****с площ около 30 (тридесет) кв.м. и работно време от 05:30 ч. до 10:00 ч., всеки ден от понеделник до петък и неделя, с почивен ден събота, е стопанисван от оспорващото дружество. При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчно-осигурителното законодателство на 12.05.2021 г. от проверяващият екип е констатирано, че не за всяка продажба, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от регистрираното фискално устройство, в момента на плащането.

                Установено е, при направена покупка от М.М.– инспектор по приходите, член на проверяващия екип на три броя банички, един брой боза и един брой кола-кен на обша стойност 5.30 лв., заплатени в брой на А.С.А.-работник, която за посоченото плащане не издала фискална касова бележка (ФКБ) от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Същото било потвърдено от разпечатана контролна лента на електронен носител на 12.05.2021 г. След легитимация е разпечатан дневен финансов отчет /ДФО/ № 002254 от 12.05.2021г. Изготвен е опис на наличните средства в касата. Установена е разлика в размер на 36.00 лв. (тридесет и шест лева). За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА №0449013/12.05.2021 г. на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. ПИП е връчен на представляващия дружеството, установено с положения подпис на стр.3 от съшия, с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството, като не е направило искания, възражения или бележки.

                При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11089 от 14.05.2021 година от М.Д.К.като началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148 /25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „****“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – баничарница, находящ се в с. ****, ул. ****, стопанисван от дружеството и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни по чл.186, ал. 1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 12.05.2021 г. в 08,14 часа е извършена контролна покупка на три броя банички, един брой боза и един брой кола-кен на обша стойност 5.30 лв., заплатени в брой от инспектор по приходите М.М.без да е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство /ФУ/ с посочен модел и номер на ФП. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващия. Сумата е заплатена в брой, а плащането е прието за сметка на дружеството от А.С.А. в качеството й на работник в обекта, която  не издава и не представя фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното инсталирано и работещо фискално устройство. Същото се потвърждава от разпечатана контролна лента на електронен носител на 12.05.2021 г. След легитимацията на проверяващия, от ФУ е отпечатан дневен финансов отчет № 002254/12.05.2021 г., от който е видно, че сумата от 5.30 лв. не е отразена, като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. 

              В резултат на проверката е установено и наличие на касова разлика в размер на +36.00 лв., намерени като налични парични средства в касата. Изводът на органа е, че дружеството като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е издало фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ в нарушение на изискванията по чл.186, ал.1, т. 1, б.„а“ от ЗДДС. Направена е констатация, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба по установения ред за доставка/продажба, с което изпълнява състава на чл.25, ал.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Констатирано е също, че в обекта има  един брой налично и работещо фискално устройство (ФУ), но няма компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт, нито ПОС-терминатно устройство.

              Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с начина и вида на организиране на отчетността, която не води до изпълнение на нормативните правила; вида на търговския обект, местоположението му, работното му време без сезонна ограниченост и с един почивен ден, разнообразието от закуски, предполагащи постоянен поток от клиенти, комплексно    обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност с потенциална възможността реализиране на значителни обороти; с вида на установеното нарушение-неиздаване на ФКБ, накърняващо съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата; възможността да се направи обосновано предположение, че създадената организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти, че една от целите на търговеца е отклонение от Данъчното облагане, което води до негативни последици - за фиска и нарушаване правата на потребителите, като се цели превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността.

               Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.

               Така издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11089 от 14.05.2021 година е обжалвана от дружеството пред директора на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-152/21.06.2021г. отхвърля жалбата, като неоснователна. Приема, че в  случая в производството по издаване на обжалваната Заповед са събрани безспорни доказателства, че към датата на проверката търговецът не е изпълнил нормативно установеното си задължение да издаде фискален касов бон към момента на направеното плащане.

                От заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от   Закона за данък върху добавената стойност, а директора на дирекция ОД в ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП, да разглежда жалбите, подадени срещу издадените ЗПАМ запечатване на обект по чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност.

              При указана доказателствена тежест за представяне на доказателства по твърденията в жалбата в първото редовно съдебно заседание от оспорващият търговец са представени акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F612681/20.05.2021 г., издаденото въз основа на него наказателно постановление № 584417-F612681/24.06.2021 г. и жалба срещу последното.

               Съставеният АУАН № F612681 е за това, че не за всяка извършена покупка, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискалното устройство, като при направена покупка на обща стойност 5.30 лв., заплатени в брой на А.С.А.-работник в обекта, която е приела плащането, но не издала фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ, и от извадения дневен финансов отчет „Х“ с № 002254/12.05.2021г. е видно, че разчетената касова наличност от фискалното устройство е 18.60 лв., а попълнения опис на фактическата наличност е 54.60 лв., като е установена положителна разлика  от 36 лева, в нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите /МФ/ във вр. с чл. 118, ал.1 и ал. 4 от ЗДДС.

               Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства, който не са оспорени от страните.

               При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по същество, при условията на чл.168 и чл.169 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения: 

               Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10857 от 23.09.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл.7, ал.1, т.3 от Закона за Национална агенция по приходите и т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл.7, ал.1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“, като в т.1 от същото се включва изпълнителният директор на НАП. По силата на заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. При това издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл.12, ал. 6 от ДОПК. Следователно, оспорваната ЗНПАМ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

            Съобразно нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени, като оспорената заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност, включително фактически и правни основания за издаването й. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.  

               Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в оспорената заповед са изложени мотивите на административния орган, вкл. и досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни.

              Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

              В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

              Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран от изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като  същата е надлежно мотивирана.

              При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът не констатира при издаване на оспорения акт нарушение, което да е ограничило по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това самостоятелно основание.

              По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

              В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане на мярката.

              Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл.185 от ЗДДС. Като разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, изрично въвежда задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Като в случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Според чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

             Няма спор относно констатираното неспазване на задължението по см. на чл.3, ал.1 от наредбата, което представлява административно нарушение: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“.Неспазването на нормативното изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото лице продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, установено с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., приета на основание чл.118, ал. 4 ЗДДС /§11 ПЗР на наредбата/, е доказано. Срокът на действие на ограничението - 14 дни, спрямо максимално предвидения 30 дневен срок, съответства на фактите и целта на ПАМ.

                    В конкретния случай жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от управителя без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Неиздаването на АУАН преди това на ЗПАМ не е обстоятелство, имащо значение и отношение към законосъобразността на издадената ПАМ, ангажираща различна отговорност от административно-наказателната отговорност по ЗАНН /Решение № 5447/2019 г., ВАС/. За издаването на индивидуалния административен акт по  чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти – безсъмнено установено.

             С оглед на доводите в жалбата относно нарушението следва да се съобрази безспорно установеното, че в деня и часа на проверката дружеството е нарушило задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчете извършената продажба на три банички, един брой боза и един брой кола-кен в обекта чрез издаване на фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на цената на стоката, което плащане е прието от служителя в обекта. Плащането задължава търговеца като лице по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на плащането, съгласно правилото на чл.25, ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след като плащането е прието от служителката А. А. последната е била длъжна да издаде касовата бележка в съответствие с регламентацията по чл.25, ал.1 от Наредбата. Посоченото в жалбата, че в обекта е работила дъщерята на собственика, че проверката съвпада с въведените противоепидемични мерки и няма кой да купува закуски, т.к. няма учебни занятия, че търговеца е бил винаги коректен при изготвяне на отчети и декларации, при внасяне на дължими данъци и осигуровки, не санира нарушението. Извършената продажба без издаден документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материално правните основания за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

               Следва да се отбележи, че законодателят е вменил като задължение на управителя на дружеството – жалбоподател да създаде организация, при която стриктно, точно и добросъвестно да се изпълняват задълженията за отчитане на всички извършени продажби в търговския обект чрез издаване на касови бонове от фискално устройство или в изрично посочените случай посредством издаване на касови бележки от кочан. Като не е създал необходимата организация в търговския обект, не е направил така, че продавачът да знае кога и как трябва да издаде касови бележки и при настъпването на законовите предпоставки да се издават такива касови бележки, търговецът следва да понесе неблагоприятните условия, които законът свързва с неизпълнение на законовите си задължения, дори и когато това изпълнение е оспосредено от работещият в търговския обект работник.

            Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.186,ал.1, т.1, б. „а” ЗДДС. Административният орган е определил ПАМ за срок 14 дни, като е изложил подробни мотиви за съразмерността на срока с предотвратеното нарушение.

                Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.           

                Административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. Приложимият специален ЗДДС не предпоставя и издаването на АУАН като материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи. Предвид това неотносими към настоящият спор са въпросите относно съставянето на АУАН и издаденото/те въз основа на него НП. Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административно наказателно производство чрез съставяне на АУАН.

                Проверката за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към минимум спрямо предвиденият в ЗДДС максимален такъв.

             С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.  

             По отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК.

             Изходът от спора обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника. На основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл.186, ал. 4 от ЗДДС вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.        

                     Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.172, ал.2 предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****  със седалище и адрес на управление: с. ****, община Тетевен, ул. ****, представлявано от управителя С.М.Р., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11089 от 14.05.2021 година, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

             ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****  със седалище и адрес на управление: с. ****, община Тетевен, ул. ****, представлявано от управителя С.М.Р., да заплати на Централно управление /ЦУ/ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

             Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: