Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №980/2021 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от К.К.И., ЕГН **********
с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник - адв. И.Д. ***, срещу Решение №
260438/25.03.2021 г. по НАХД № 232/2021 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено
НП № 20-0819-004732/03.12.2020 г. на Началник на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на касатора К. Кр. И. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на осн. чл. 174, ал.
3 от ЗДП, и е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение се атакува като неправилно
поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/ вр. чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че въззивната инстанция неправилно е възприела фактите по делото,
което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изразено е
становище, че административните нарушения са наказуеми само ако са извършени
виновно - аргумент от чл.6 от ЗАНН, а в разглеждания казус липсва виновно
поведение на санкционираното лице тъй като неспазването на срока за явяване в
лечебното заведение за вземане на кръвна проба се дължи на обективни
обстоятелства, които не са взети предвид от съда. Отправено е искане за отмяна
на оспореното решение и за отмяна на процесното НП. В съдебно заседание
касаторът К. Кр. И. се представлява от процесуален представител – адв. И. Д.,
който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, за него представител
не са явява. В деловодството на АС – Варна е депозирана молба с. д. №
9474/23.06.202 г. от К. А. , процесуален представител на ответната страна, с
която е изразено становище по хода на делото, по допустимостта на жалбата, по
доказателствата и по съществото на касационния спор – оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли касационната инстанция да я отхвърли като
такава. Със същата молба се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответната страна, както и, ако бъдат претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение, то такова да бъде присъдено в минимален размер, ако
съдът намери касационната жалба за основателна.
Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение
за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен
съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Първостепенният съд установил от фактическа страна, че
административнонаказактелната отговорност на касатора К.К.И. е ангажирана за
това, че на 25.10.2020 г. около 17,
37ч. същият управлявал товарен автомобил „Нисан Ванет Карго“ с рег. № В 10 62
ВК, собственост на Д.И., като се движел
в гр. Варна, по бул.“Осми приморски полк“ в посока кв.“Виница“. По същото време, на този пътен участък, до КПП
„Стадиона“ се намирали полицейски служители, един от които разпитания по делото
като свидетел А.С., които извършвали проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества на водачите на МПС. При спиране на К. И. за проверка
полицейските служители установили, че той видимо е в нетрезво състояние - силно миришел на алкохол и имал несигурна
походка. Полицейските служители го
уведомили, че ще бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест- 7510“ с
фабр. № ARNA- 0167, за установяване на употреба за алкохол, но проверяваният
отказал това. На К. И. е издаден талон за кръвна проба с № 0035648, в който изрично
му е указано, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“-Варна до 45 минути от
връчването му. Талонът му бил връчен в 17,55ч. За отказа на К. И. да бъде
изпробван с техническо средство срещу него е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/. Нарушението е квалифицирано като такова по
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП. Срещу АУАН не са постъпили възражения както към
момента на връчването му на водача, така и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
След като се запознал с доказателствата, съдът
установил, че жалбата е процесуално допустима и я разгледал по същество. Въз
основа на събраните доказателства – писмени и гласни, съдът установил, че АУАН
и НП са издадени от компетентни лица при спазване на сроковете и на останалите
процесуални правила, установени в ЗАНН.
За безспорни са приети фактите, че санкционираният водач К. Кр. И. –
касатор в настоящото производство, при проверка на пътя е отказал да бъде
тестван с
техническо средство „Дрегер Алкотест- 7510“ с фабр. № ARNA- 0167 за
установяване наличието на алкохол в издишания въздух. Не се е явил в указаното
в издадения му талон лечебно заведение в рамките на предвидените в чл.6, ал.6,
т.2 от Наредба № 1/ 19.07.2017г. срок от 45 минути. След задълбочен анализ на
приложимата нормативна уредба, съдът е формирал извод, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието на К. И. като
нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, респективно – правилно на водача
е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и е лишен от право за
управление на МПС за срок от 2 години тъй като същите са императивно определени
в законовата новела.
Предвид горните установявания и изводи съдът
постановил решение, с което потвърдил процесното НП № 20-0819-004732/03.12.2020
г. на Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Със
същото решение касаторът К. Кр. И. е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение
второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. Употребеният от законодателя съюз „или“ сочи, че, за да се
приеме за осъществен състава на нарушението, е достатъчно да е налице едната от
посочените от законодателя хипотези – 1/ водачът да е отказал да му бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство или с тест или
2/водачът да не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Какъв е срокът за изпълнени на второто условие
е установено в Наредба № 1/19.07.2017г., издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и
този срок за хипотези като разглежданата е 45 минути – арг. от чл.6, ал.6, т.2,
предл. първо от Наредбата. В разглеждания случай не са изпълнени и двете
условия, доколкото явяването на водача след изтичане на указания срок от 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място,
означава само едно – предписанието не е изпълнено от водача. Причините за
закъснението, на които се позовава оспорващият К. И., са ирелевантни за изхода
на правния спор. В този смисъл съответни на приложимия материален закон са
изводите на въззивния съд за правилно приложение на материалния закон при
издаване на процесното НП.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че
приложимите разпоредби – и на ЗДвП и на Наредба
№ 1/19.07.2017 г., не поставят условие медицинските проби и изследването на
водача да бъдат извършени в най-близкото лечебно заведение. Още повече, че на
касатора е дадена възможност да даде проба във възможно най-дългия срок – 45
минути.
Изложените в жалбата доводи не оборват изводите на
първостепенния съд, че касаторът К.К.И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на описаното в НП административно нарушение. Следователно,
основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Видът и размерът на санкцията са определени
императивно в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което както за
административнонаказващия орган, така и за съда е обективно невъзможно да ги
измени.
По изложените съображения не са налице отменителни основания
и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на делото на ответника следва да се
присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултска защита. По реда
на чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г./, настоящият
състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260438/25.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 232/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА К.К.И. с ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.