Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря ДИЛЯНА Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр.
дело № 2735 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх.№ 1037015 от 10.09.2014 г. на ищцата Г.С.А. срещу Решение от 07.08.2014 г. по гр.д. № 32434/2013 г. на
СРС, ГО, 67 състав, 1). в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният от ищцата Г.С.А. срещу ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД осъдителен иск с правно основание
чл.177, ал.1 от КТ за сумата от 3723.00 лева, представляваща възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск, претендирано в
пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от
19.02.2008 г. до 31.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2). в частта, в която е отхвърлен предявеният
от ищцата Г.С.А. срещу ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ за разликата над присъдената сума от
1602.66 лева до пълния предявен размер на исковата претенция от 3617.00 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за труд през официалните празници
за периода от 18.02.2008 г. до 02.03.2011 г. и за периода от 02.01.2013 г. до
31.07.2013 г., , ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу горното решение е постъпила и въззивна жалба с вх.№ 1038270 от 19.09.2014 г. на ответника
„Ю.С.Ц.“ ЕООД, 1). в частта, в която
ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Г.С.А. по предявения
осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ вр.
чл.264 от КТ сумата от 1602.66 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за труд през официалните празници
за периода от 03.03.2011 г. до 01.01.2013
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и 2). в частта, в която ответникът „Ю.С.Ц.“
ЕООД е осъден да заплати на ищцата Г.С.А. по предявения осъдителен иск с
правно основание чл.40, ал.5 от КСО във вр. с § 22о
от ПЗР на КСО сумата от 100.00 лева,
представляващо обезщетение за временна неработоспособност за периода от
18.10.11 г. до 22.10.2011 г. и за периода от 14.03.2012 г. до 16.03.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба на ищцата А. са инвокирани
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, в
частта на отхвърлените искови претенции. Поддържа се, че в мотивите на първоинстанционното решение не са отразени изводи за това
кое е от претендираните възнаграждения има постоянен
характер, за да бъдат база на изчисленията по 177 от КТ. Дължимото на ищцата А.
възнаграждение за работа на работни смени се основава като последица от работа на сумарно работно време, съгласно установеното
работно време по допълнителното споразумение между страните, поради което не е
възможно това възнаграждение да няма постоянен характер. Сочи се, че при
изработването на работния график за съответният работен месец са били определени
при ответното дружество работни смени, без значение дали са били дневни или
нощни, по които служителят е работил за този отчетен период. В чл.5 от самото
допълнително споразумение между страните е договорено, че работната седмица е
40 часа при условията на сумарно изчисляване на работното време, като изчисляването
му се извършват в рамките на всеки календарен месец. Заявява, се, че работният
месец за ищцата А. е бил непрекъснат, като работното време е било организирано
на смени по график, утвърден от самият работодател. В случая, поради липсата на
промяна на трудовия договор, уговореното
с допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. доплащане за работа на смени,
следва да се счита, че има постоянен характер и то следва да бъде включено
в базата за изчисляване на възнаграждението с правно основание 177, ал.1 от КТ.
По – нататък, се релевират твърдения, че е дължимо на
ищцата А. допълнително възнаграждение за нощен труд на основание чл.4 от допълнителното
споразумение от 01.10.2008 г. към индивидуалният трудов договор, според което
работодателят заплаща на работника допълнително възнаграждение за нощен труд и
за труд, положен при работа на смени в размерите, определени със заповед на самият
работодател. Заявява се, че ищцата А. е работила от самото начало по този
начин, като през цялото време е полагала нощен труд, за който й е било
заплащано възнаграждение. Следователно, според ищцата А. това доплащане е също
предвидимо и сигурно, тъй като характерът на работата го изисквал. Според
вътрешните правила на дружеството ответник доплащането на нощният труд е предвидено
от самият работодател като допълнително възнаграждение с постоянен характер. Тези
изводи, според ищцата А. кореспондирали на разпоредбата на чл.17, ал.1, т. 3 от
НСОРЗ, според която този постоянен характер може да бъде определен и с вътрешен
акт на работодателя и/или с индивидуалния трудов договор. По тези съображения,
се счита, че исковата претенция по чл.177 от КТ е доказана по основание и
размер. По отношение на отхвърлената за разликата исковата претенция с правно
основание чл.128, т.2, вр. 264 от КТ ищцата А.
заявява, че е неправилен извода на първоинстанционният
съд, че е работила на първия официален празник след уважения давностен период до 03.03.2011г.,
а именно на 22.09.2010 г. Сочат се, че изчисленията на съда са погрешни, като
крайният резултат на уважената искова претенция за сумата от 1602.66 лева е
неверен, тъй като не са включени в
базата за изчислените допълнителни заплащания с постоянен характер. Заявява се, че начинът на изчисление е
посочен в писмото на Главна инспекция на труда с изх. № 01040753/10.01.2014 г.,
като според КТ е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението
по 262, ал.1 от КТ се изчислява върху трудовото възнаграждение, предвидено в трудовия
договор. Излага се, че уговорените в полза на ищцата А. допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер са изрично посочени в трудовия договор на
същата и че те са с постоянен характер. Предявява се искане за уважаване на
отхвърлените искови претенции. Претендират се разноски.
Във въззивната
жалба на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД са инвокирани съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта на уважените искови
претенции. Излага се, че са правилни изводите на първоинстанционният
съд, че в настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.264 от КТ, според
която за работа през дни на официални празници, независимо дали трудът представлява
извънреден труд или не, на работника се заплаща според уговореното, но не по
малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение. Релевира
се, че е неправилен извода на СРС относно кредитираните заключения на
първоначалната и повторната експертиза, според които на ищцата А. е заплатено
трудово възнаграждение в удвоен размер само за 2010 г. Заявява се, на основание
събраните по делото доказателства, че на ищцата А. е заплащано възнаграждение в удвоен размер за работа през дните на официални
празници за целия процесен исков период. Поддържа
се, че от представените по делото доказателства е видно, че ищцата А. е
работила по графици на смени през целия процесен
период, като за целта между страните е било подписано допълнително споразумение
от 01.10.2008 г. към трудовия договор. Съгласно чл.5 от това допълнително
споразумение ищцата А. е преминала на 40 часова работна седмица при едномесечно
сумирано отчитане на работното време при непрекъснат работен процес с работното
време, организирано на смени и съгласно утвърден график от работодателя. В
случаите, когато работата на официален празник е през ден, включен в месечният
график за работа и е с нормална продължителност на установеното работно време,
то тази работа не се счита за извънреден труд. В такъв случай на работника или
служителя се заплаща допълнително увеличение от едно основно среднодневно трудово възнаграждение, което се определя от
основната месечна заплата, разделена на броя на работните дни за съответния
месец или иначе казано служителят следва да получи удвоено възнаграждение за
работата си през съответния ден на официален празник. Заявява се, че видно от събраните по делото доказателства и
заключенията на експертизите пред първата инстанция, то през дните на официални
празници, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е
заплащал на ищцата А. за целия процесен период
възнаграждение в удвоен размер. Инвокира се, че от
03.03.2011 г. до 01.01.2013
г. ищцата А. е полагала труд само през дни на официални празници по графици на
смени, т.е. полаганият от нея труд не е извънреден. Сочи се, че ответното дружество, като
работодател й е заплатило възнаграждение, което в нито един от случаите не е
било по-малко от удвоения размер с оглед отработените дни и цялостно заплатените
възнаграждения. Излага се, че от 03.03.2011 г. до 01.01.2013 г. ответникът „Ю.С.Ц.“
ЕООД е бил задължен да заплати на ищцата А. допълнително възнаграждение за
работа по графици в дни на официални празници в размер на общо на 1117.03 лева.
Видно от представените доказателства, ответното дружество е заплатило на ищцата
А. допълнително възнаграждение като добавка в размер на 1602.66 лева или е надплатило повече със сумата от
485.63 лева. Оспорват се мотивите на първоинстанционният
съд и относно уваженият иск по чл.40, ал.5 от КСО. Заявява се дължимото
обезщетение на основание приетите по
делото експертизи е правилно и изчислено в размера изплатен от ответника.
Предявява се искане за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на уважените искови претенции. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите,
с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
и са допустими, а разгледани по
същество, всяка от тях - частично основателни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа
като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната
за въззивните съдилища практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Следователно, предметът на решаващата
дейност на въззивната инстанция е
очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а
с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт - по отношение на неговата
необоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с
анализа на събраните доказателства, допускайки тяхното превратно тълкуване
и/или че не е приложил правилно материалния закон на база изследваната и
кредитираната от него доказателствена съвкупност.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение на СРС, ГО, 67 състав е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени
правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният
съд установява следното:
От
фактическа страна:
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че на 19.02.2008 г. между ищцата Г.С.А. и ответника „С.Е.К.“ ЕООД (със
сегашно наименование „Ю.С.Ц.“ ЕООД) е
сключен индивидуален трудов договор № 68, по силата на който ищцата А. е приела
да престира при ответното дружество и при уговорен
изпитателен срок от шест месеца работна сила на длъжността „младши сервизен
инженер“, считано от 20.02.2008 г. и
с място на работа гр.София, ул. „*******при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
Съгласно чл.4 от трудовия договор № 68
от 19.02.2008 г. дължимото на ищцата А. месечно трудово възнаграждение се
заплащало по банков път веднъж месечно, но не
по-късно от петия работен ден на месеца, следващ
този, за който възнаграждението се отнася.
Според чл.5 от трудовия договор № 68 от
19.02.2008 г. е уговорено между страните, че работното време е ненормирано,
като в случай на необходимост и преценка на работодателя „С.Е.К.“ ЕООД (със
сегашно наименование „Ю.С.Ц.“ ЕООД), работното
време се организира на смени, съгласно утвърден график от работодателя, като
условията се уточняват в допълнително споразумение, подписано между страните.
Не се спори от страните и от доказателствата
по делото се установява, че ищцата А. е имала на основание чл.6 от трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г. и допълнителното споразумение от 01.10.2008 г.
към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. право
на платен годишен отпуск в размер на 26 дни за всяка календарна година,
пропорционално на отработеното при работодателя й работно време.
Не се спори от страните и
доказателствата по делото се установява, че на 01.10.2008 г. е сключено писмено допълнително споразумение към
трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г., по силата на което, работодателят „С.Е.К.“
ЕООД (със сегашно наименование „Ю.С.Ц.“ ЕООД) се задължавал да заплаща на
ищцата А. основно месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лева. Уговорено е
също така на основание чл.4 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г.
работодателят на ищцата А. да й заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд и за труд, положен при работа на
смени, в размерите, определени със заповед на работодателя.
Съгласно чл.5 от допълнителното
споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г.
работната седмица в предприятието на „С.Е.К.“ ЕООД (със сегашно наименование „Ю.С.Ц.“
ЕООД) е 40 часа при условията на
сумирано изчисляване на работното време, като изчисляването на работното
време се извършва в рамките на всеки календарен месец. Установено е също така,
че работното време е при непрекъснат производствен процес, като работното време е организирано на смени,
съгласно утвърден график на работодателя.
Не се спори от страните и от доказателствата
по делото се установява, че на 01.10.2008 г., ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно
наименование „С.Е.К.“ ЕООД) е издал заповед № 14, с която в т.1 от нея същият
за установеното в предприятието си непрекъснато работно време в част от
структурните си звена разпореждал, считано от 01.10.2008 г. размерът на допълнителното възнаграждение на работника
за нощен труд и за труд, полаган при работа на смени да се изчислява по
точкови схеми, като стойността на една точкова схема възлизала на 5.9375 лева.
Също така, според т.2 от тази заповед служителите, разпределени по екипи, полагащи нощен труд и труд при работа на
смени, е разпоредено да получават и допълнително
възнаграждение по схемите, описани в т.1 от заповедта.
Не се спори от страните и от доказателствата
по делото се установява, че ищцата А. за целия исков период от 19.02.2008 г.
считано от сключването на трудовия й договор с ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД до
31.07.2013 г. е ползвала предвидения в чл.6 от трудовия договор № 68 от
19.02.2008 г. и допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г. платен годишен отпуск в размер на 26 дни за всяка
календарна година, пропорционално на отработеното при работодателя й работно
време. Този извод съдът се основава на представените от ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД
21 на брой молби на ищцата А. за
ползване на дните от предвидения й платен годишен отпуск за календарните 2010г.,
2011 г., 2012 г. и 2013 г. По делото се установява, че уговореният платен годишен отпуск е бил
разрешаван на ищцата А. за ползване за календарните 2010г., 2011 г., 2012 г. и
2013 г. със съответни заповеди на работодателя, инкорпорирани в самите молби за
отпуск.
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че на ищцата А. за периода от 18.10.2011 г. до 22.10.2011 г. и
за периода от 14.03.2012 г. до 16.03.2012 г. е била във временна
неработоспособност на основание издадените й два броя болнични листи № 0030515
от 18.10.2011 г. и № 0312148 от 14.03.2012 г.
От приложените във въззивната
инстанция фишове за изплащани на ищцата А. трудови възнаграждения от „Ю.С.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД), а именно от л. 235 до 237 от
делото пред СГС се установява, че за м.03.2009
г., м.04.2009 г. и м.05.2009 г. на
ищцата А. са начислявани допълнителни плащания за трудово възнаграждение за
нощен труд, за приравняване за нощен труд, за извънреден труд, както и трудово възнаграждение за работа на
смени, на основание чл.5 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г.
към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. и издадената заповед № 14 от
01.10.2008 г.
От представените пред първата инстанция
фишове за изплащани на ищцата А. трудови възнаграждения от „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с
предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД), а именно от л. 66 до 70 от делото пред
СРС и от фиша на л.240 от делото пред въззивната
инстанция се установява, че за м.03.2010
г., м.05.2010 г., м.06.2010 г., м.09.2010 г., м.11.2010 г., и м.12.2010 г.
на ищцата А. за начислявани към размера на получаваното брутно трудово
възнаграждение допълнителни плащания към основното трудово възнаграждение в
конкретни размери, отразени в издадените фишове – за доплащане на нощен труд,
приравняване за нощен труд и извънреден труд.
В тези шест на брой фиша за м.03.2010
г., м.05.2010 г., м.06.2010 г., м.09.2010 г., м.11.2010 г., и м.12.2010 г. липсват отразявания работодателят на ищцата
А. да й е начислявал допълнителни плащания за трудово възнаграждение за работа
на смени, на основание чл.5 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г.
към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. и издадената заповед № 14 от
01.10.2008 г.
От следващите представени пред първата
инстанция фишове за изплащани на ищцата А. трудови възнаграждения от „Ю.С.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД), а именно от л. 71 до л.94 от
делото пред СРС се установява, че за
всеки месец от март 2011 г. до месец октомври 2011 г., както и за месец януари 2012, за месеците от март
2012 до месец октомври 2012 г., за месец декември 2012г., за месец януари 2013
г., и от месеците април 2013 г. до месец юли 2013 г., включително, в
рамките на заявеният исков период до 31.07.2013 г., на ищцата А. са начислявани
допълнителни плащания за трудово възнаграждение за нощен труд, за
приравняване за нощен труд, за извънреден труд, както и трудово възнаграждение за работа на смени, на основание чл.5
от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от
19.02.2008 г. и издадената заповед № 14 от 01.10.2008 г.
Според първоначалната ССчЕ за периода от м.05.2008 г. до м.09.2013 г. на ищцата А.
е платено за ползваните за всяка календарна година дни от платения годишен
отпуск възнаграждение за сума в общ размер на
12 691.79 лева. Заключението в първоначалната ССчЕ
се основава на варианти за определяне на размера на възнаграждението по чл.177
от КТ, за възнаграждението по исковата претенция по чл.128, т.2 от КТ вр.чл.264 от КТ и за обезщетението по чл.40, ал.5 от КСО.
Дадените от вещото лице варианти на заключението по първоначалната ССчЕ по поставените въпроси са съобразени според Вътрешните
правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за
определяне на работната заплата, съгласно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата без
компонента доплащане на труд за работа
на смени и съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата с компонента доплащане на труд за работа на смени.
Вещото лице по първоначалната ССчЕ е установило, че според Вътрешните правила на
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за определяне
на работната заплата към дължимото на работника брутно трудово възнаграждение
се включват следните компоненти – основна работна заплата, допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация, извънреден труд, труд полаган на официален празник, нощен труд, преизчисление на нощен труд и бонуси с постоянен характер.
Не са включени ваучери за храна и социална програма, тъй като не са елемент на брутното
трудово възнаграждение, а са средства по чл.292 и чл. 293 от КТ.
Според заключението на първоначалната ССчЕ с включване на компонентите за работа за извънреден
труд и възнаграждението за работа на официален празник, на ищцата А. е начислена
и изплатена за периода от 19.02.2008 г.
до 31.07.2013 г. сума в размер на 12 691.79 лева по Вътрешните правила
на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за
определяне на работната заплата. По вторият вариант, а именно по Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата без компонента доплащане на труд за работа на смени дължимото на
ищцата А. възнаграждение по чл.177 от КТ за
периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г. възлиза общо на 12118.16 лева, включващо основното
трудово възнаграждение за отработено време, възнаграждение над основното
трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение за продължителна
работа при вредни и специфични условия на труд. Не се включени възнаграждения
за извънреден труд и увеличеното възнаграждение за работа на официален празник.
Според третият вариант на заключението на първоначалната ССчЕ
относно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с компонента доплащане на труд за
работа на смени дължимото на ищцата А. възнаграждение по чл.177 от КТ възлиза
общо на 14952.45 лева за периода от
19.02.2008 г. до 31.07.2013 г. и при
съобразените от вещото лице компоненти основна – основна работна заплата,
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация,
доплащане на нощен труд, приравняване на нощен труд и доплащане смени. Според
вещото лице по тази първоначална ССчЕ, разликата
между първия и втория вариант е 573.63 лева, като на ищцата А. е дължимо
по-голямо възнаграждение на база Вътрешните правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД
(с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД), в които са включени към компонентите
за определяне на работната заплата и компонентите за извънреден труд и за
доплащане за работа на официален празник. По третия вариант на експертизата на
ищцата А. се дължи доплащане от 2260.66 лева по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с компонента доплащане на труд за
работа при смени. Вещото лице е установило за претенцията по чл.128, т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ, че дължимото на ищцата А. възнаграждение
за отработените дни за работа на официални празници за периода от 19.02.2008 г.
до 31.07.2013 г. и на основание преизчисленият
размер на добавката за работа на официални празници с увеличение от 200% възлиза
на 2043.76 лева. По исковата претенция по чл.40, ал.5 от КСО, първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза е установила, че за трите дни по болничния лист №
0030515/18.10.2011 г. обезщетението възлиза по първия вариант в размер на 200.80
лева, а по втори 278.73 лева, като ищцата А. е получила сума в размер на 187.05
лева, или на нея й се дължи разликата от 15.75 лева по първия вариант, или
91.68 лева по втория вариант. За трите
дни по болничния лист № 0312148/14.03.2012
г. обезщетението възлиза по първия вариант в размер на 182.31 лева по
първия вариант, а втория такъв – 233.50 лева; като изплатеното на ищцата А.
възлиза в размер на 178.53 лева и се дължи разликата – сумата от 3.78 по първия
вариант или 54.97 лева по втория вариант.
Установява се, по делото според
заключението на ССчЕ, а то се основава на представените
от ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД графици за работа, че ищцата А. е работила сумарно
при едномесечно изчисляване на работното време, а в делничните дни е установено,
че същата е работила на официални празници - трети март при 8 часа, а й са били отразени отработени 16
часа, на 01 и 06 май са отработени 16 часа, а са й били отразени като такива 32
часа. Според ведомостите на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕОО, на ищцата А. допълнително
са й заплащани часове, които не е отработила.
Според заключението на повторната ССчЕ, на ищцата А. е начислено и изплатено по ведомост възнаграждение
по чл.177 от КТ за периода от 19.02.2008
г. до 31.07.2013 г. в размер от 12119.88 лева. Също така, повторната ССчЕ излага, че начисленото от експертизата по Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата без компонента доплащане на труд за работа на смени обезщетение
възлиза в размер на 11 428.57 лева за периода от м.02.2008 г. до м.07.2013
г.; а изчисленото от експертизата по Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата с компонента
доплащане на труд за работа на смени възнаграждение по чл.177 от КТ е в размер
на 14 621.64 лева за периода от м.02.2008 г. до м.07.2013 г. или е дължима
разлика от 2501.76 лева. Според повторната ССчЕ
размерът на начислената и изплатената на ищцата А. сума за работа за дните на
официални празници за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г. възлиза на 3150.52 лева, а според
експертизата тази сума е в размер на 5194.28 лева или е дължима разлика в
размер на 2043.76 лева. Вещото лице е установило по даденото заключение от
повторната ССчЕ, че ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕОО е
изплатил на ищцата А. обезщетения за временна неработоспособност за двата
болнични листа от 2011 г. и 2012 г. в размер на 187.05 лева и в размер на
178.53 лева на база Вътрешните правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно
наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за определяне на работната заплата. Според
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата без и със компонента доплащане на труд
за работа на смени, на ищцата е дължимо обезщетение по претенцията по чл.40,
ал.5 от КСО за болничния лист № 0030515 от 18.10.2011 г. в размер на 206.79
лева и при дължима разлика в размер на 19.74 лева по втори вариант, и в размер
на 284.70 лева и при дължима разлика в размер на 97.65 лева по трети вариант.
Обезщетението по претенцията по чл.40, ал.5 от КСО за болничния лист 0312148 от
14.03.2012 г. в размер на 184.26 лева и при дължима разлика в размер на 5.73
лева по втори вариант, и в размер на 239.22 лева и при дължима разлика в размер
на 60.69 лева по трети вариант.
Според
кредитираното от въззивната инстанция като мотивирано
и обосновано заключение на допълнителна тройна ССчЕ,
която е преработила изцяло отговорите на задачите по първоначалната тройна ССчЕ, възззивната инстанция
установява, че по първия вариант
относно размера на дължимото и изплатено възнаграждение за ползвания платен
годишен отпуск по Вътрешните правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно
наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за определяне на работната заплата за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г., на
ищцата А. е дължимо възнаграждение по чл.177 от КТ в размер на 12 732.69
лева, платени са 12 119.88 лева и
че остава за дължима разлика от 612.81 лева. Според Вътрешните правила на
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за определяне
на работната заплата компонентите, които са база за определяне на брутното
трудово възнаграждение са основна работна заплата, допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация, доплащане за нощен труд, приравнен нощен
труд, работа на официални празници и извънреден труд.
По втория вариант на допълнителната
тройна ССчЕ относно размера на дължимото и изплатено възнаграждение
за ползвания платен годишен отпуск по Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата без компонента
доплащане на труд за работа на смени на ищцата А. е дължимо за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г.
обезщетение по чл.177 от КТ в размер на 11604.35 лева, платени са
12 119.88 лева или иначе казано
претенцията по този втори вариант би била надплатена с разликата от 515.53 лева.
При заключението си по втория вариант, вещите лица по тройната ССчЕ са изследвали, че базата за определяне на брутното
трудово възнаграждение включва основна работна заплата, допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионална квалификация, доплащане за нощен труд и приравнен нощен
труд.
Съгласно третият вариант на
допълнителната тройна ССчЕ относно размера на
дължимото и изплатено обезщетение за ползвания платен годишен отпуск по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с компонента доплащане на труд за
работа на смени, на ищцата А. е дължимо за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г. възнаграждение по чл.177 от КТ в
размер на 14 879.70 лева, като него
са платени 12 119.88 лева, при което оставала дължима разлика от
2 759.82 лева. При заключението си по третият вариант, вещите лица по
тройната ССчЕ са изследвали, че базата за определяне
на брутното трудово възнаграждение включва основна работна заплата,
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионална
квалификация, доплащане за нощен труд, приравнен нощен труд и доплащане за работа на смени.
В допълнение на заключението по
допълнителната тройна ССчЕ по въпроса за размера на
дължимото на ищцата А. възнаграждение по чл.177 от КТ претендирано
в пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от
19.02.2008 г. до 31.07.2013 г., вещите лица са изложили пред въззивната инстанция експертни разяснения, според които в
определени месеци от исковия период на ищцата А. не са начислявани от страна на
ответното дружество доплащания за работа на смени. Според вещите лица по
допълнителната тройна ССчЕ при ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД липсва отразяване на информация за причините, поради които не са извършени
въпросните начислявания за работа на смени в липсващите за тях месеци.
Относно исковата претенция по чл.128,
т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ вещите лица по
допълнителната тройна съдебно –счетоводна експертиза са установили, че на
ищцата А. за дните на официалните празници за периода от 19.02.2008 г. до
31.07.2013 г., ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД й
е надплатил дължимото възнаграждение от 3302.80 лева със сумата от 1264.87 лева
или общо платеното възнаграждение възлиза на 4467.23 лева. Експертите от
допълнителната тройна ССчЕ са установили, че
ответното дружество е заплащало на ищцата А. положеният труд, веднъж като
нормален ден, и втори път – с отделно увеличение от 100 %. Нещо повече, за
отделни празнични дни от исковият период, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е начислявал
на ищцата А. възнаграждения за работа на официални празници за исковия период в
размер на над 200%, а за празничните дни от 06.05.2012 г. и 24.05.2012 г.
увеличението достига 300%.
В допълнение на заключението по
допълнителната тройна ССчЕ по въпроса за размера на
дължимото на ищцата А. възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ вр.
чл.264 от КТ за положения труд на официални празници за исковия период от
19.02.2008 г. до 31.07.2013 г, вещите лица са изложили експертни разяснения,
според които тяхното заключение се основава на събраните по делото
доказателства и на съществуващата при ответника
„Ю.С.Ц.“ ЕООД счетоводна информация по този въпрос, според която
полаганият от ищцата А. извънреден труд е отразяван счетоводно, като положеният
приравнен нощен труд съдържа част от нощния труд и самият положен извънреден
труд.
По отношение на претенцията по чл.40,
ал.5 от КСО, вещите лица от тройната ССчЕ са
установили със заключение, че ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕОО е изплатил на ищцата А.
обезщетения за временна неработоспособност за двата болнични листа от 2011 г. и
2012 г. в размер на 187.05 лева и в размер на 178.53 лева на база Вътрешните
правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) за
определяне на работната заплата. Според Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата без и със
компонента доплащане на труд за работа на смени, на ищцата А. е дължимо
обезщетение по претенцията по чл.40, ал.5 от КСО за болничния лист № 0030515 от
18.10.2011 г. в размер на 206.79 лева и при дължима разлика в размер на 19.74
лева по втория вариант, и в размер на 284.70 лева и при дължима разлика в
размер на 97.65 лева по третия вариант. Обезщетението по претенцията по чл.40,
ал.5 от КСО за болничния лист 0312148 от 14.03.2012 г. е в размер на 184.26
лева и при дължима разлика в размер на 5.73 лева по втория вариант, и в размер
на 239.22 лева и при дължима разлика в размер на 60.69 лева по третия вариант.
При това положение е видно, че изводите
на вещите лица от допълнителната тройна ССчЕ по този
изследван въпрос касателно исковата претенция по
чл.40, ал.4 от КСО кореспондират изцяло
на изводите от повторната ССчЕ.
От правна страна:
I.
По
исковата претенция с правно основание чл.177 от КТ:
Възникването на предявеното спорно
материално право се обуславя от проявлението на следните предпоставки, които
следва да бъдат установени в условията на пълно и главно доказване от ищцата А.,
а именно, че ищцата А. е ползвала предвиденият в нейна полза платен годишен
отпуск през процесният период и какъв е размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащо ползването на отпуска, през който е отработил най-малко 10 раб.дни. В тежест на
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД е да докаже, че
претендираното възнаграждение е недължимо на
основание извършено плащане.
За
да приеме, че предявеният от ищцата А. срещи ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД иск с правно основание чл.177 от КТ
за сумата от 3723.00 лева, представляваща обезщетение за ползван платен
годишен отпуск, претендирано в пълен размер според
дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 19.02.2008 г. до
31.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, е неоснователен, първоинстанционният съд е приел, че е спорно между страните как следва да се определи базата за
изчисляването на възнаграждението по чл.177 от КТ и следва ли да се включи в
изплащането в предприятието на ответното дружество допълнително възнаграждение
за работа на смени и нощен труд. В тази насока, за да обоснове изводите за
неоснователността на предявената искова претенция, първоинстанционният
съд се е позовал на решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1558/2009
г. IV ГО, постановено по реда на чл.290
от ГПК, според което базата за определяне на обезщетенията по чл.177 от КТ се
включват тези допълнителни възнаграждения с постоянен характер, предвидени в
колективният, индивидуалния трудов договор и/или вътрешните правила на
работодателя, като тези допълнителни възнаграждения следва да са предвидими и
сигурни. Според това решение на ВКС, обаче, плащанията за нощен труд и увеличен
нощен труд, както и извънредният труд, независимо от прилаганата система за
отчитане на работното време, нямат постоянен характер, тъй като не зависят от
конкретно изработеното през съответния месец. При тези изводи, първоинстанционният съд е приел, в зависимост от положеният
труд на смени и вида смени, че е поставено и изплащането в предприятието на
ответника на допълнителното възнаграждение за нощен труд и за работа на смени,
дължимо на ищцата А., поради което тези плащания нямат постоянен характер.
Настоящият въззивен
състав приема, че изводите на първоинстанционният съд
касателно неоснователността на исковата претенция по
чл.177 от КТ са неправилни, по следните съображения:
Въззивният
съд приема за доказано и установено, че ищцата А. за целия исков период от
19.02.2008 г. считано от сключването на трудовия й договор с ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД до 31.07.2013 г. е ползвала, на основание приложените 21 на брой нейни молби, предвидения й платен годишен отпуск за
календарните 2010г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер на 26 дни за всяка
календарна година, пропорционално на отработеното при работодателя й работно
време и който отпуск й е бил разрешаван
със съответни заповеди на работодателя, инкорпорирани в самите молби за
отпуск.
Според разпоредбата на чл.177 от КТ за времето на платения годишен
отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което
се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, брутното трудово възнаграждение включва основното трудово възнаграждение, определено съгласно действащата
нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; допълнителни трудови възнаграждения,
определение в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов
договор; и други трудови възнаграждения,
определени в нормативен акт или индивидуалния трудов договор.
Настоящият съдебен състав споделя изводите
от решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1558/2009 г. IV ГО, постановено по реда на чл.290
от ГПК и съгласно Решение № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр.д.
№ 4256/2013 г. IV
ГО,
според което базата за определяне на обезщетенията по чл.177 от КТ се включват
тези допълнителни възнаграждения с
постоянен характер, предвидени в колективният, индивидуалния трудов договор и/или вътрешните правила на работодателя,
като тези допълнителни възнаграждения следва да са предвидими и сигурни.
От
друга страна, съгласно Решение № 55 от 12.03.2014 г.
на ВКС по гр.д. № 4256/2013 г. IV ГО, допълнително възнаграждение,
което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по
преценка на работодателя според качеството на положеният труд не е с постоянен
характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
В тази връзка, според чл.15, ал.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата с постоянен характер са допълнителните
трудови възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“ или за научна
степен „доктор на науките“, както и за придобит от работника трудов стаж и
професионален опит.
В допълнение на разпоредбата на чл.15,
ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл.15, ал.2 от нормативният акт предвижда,
че допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат
постоянно, заедно с полагащото се за съответният период основно
възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
Основният
отличителен белег на допълнителното възнаграждение с постоянен характер по
чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е дали е предопределно в зависимост от отработеното време с
постоянен характер. Тази преценка не се влияе от това дали този вид
допълнително плащане се заплаща всеки месец постоянно.
Въззивният
съд намира, че допълнителните възнаграждения с постоянен характер, които
ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е предвидил спрямо ищцата А. на основание сключеното
между тях на 01.10.2008 г. писмено допълнително споразумение към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г. са предвидените към основното трудово
възнаграждение и на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд,
положен при работа на смени, в размерите, определени със заповед на
работодателя. Тези допълнителни възнаграждения са били изплащани постоянно и са
били обвързани по съгласие на страните на основание чл.4 от допълнителното
споразумение към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. и Вътрешните правила на
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД за определяне на работната заплата в зависимост
единствено от отработеното от ищцата А. работно време.
Това е така, защото уредената възможност
спрямо ищцата А. да се заплащат допълнителни възнаграждения за нощен труд се явява в изпълнение на Вътрешните
правила на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД за определяне на работната заплата, според
които база за определяне на брутното трудово възнаграждение са основна работна
заплата, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионална
квалификация, доплащане за нощен труд,
приравнен нощен труд, работа на официални празници и извънреден труд.
Настоящият съдебен състав приема, че
допълнителните възнаграждения за доплащане на нощен труд и за приравняване на
нощен труд имат постоянен характер и са в зависимост единствено от отработеното
време на основание чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата съгласно Вътрешните правила за определяне на работната
заплата, като този извод се потвърждава и от издадените от ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД фишове за трудовите възнаграждения на ищцата А., от които е видно, че
ежемесечно на ищцата А. са начислявани от ответното дружество такива
възнаграждения.
Съдът приема, че дължимото на ищцата А.
трудово възнаграждение за работа в дни на официални празници и за извънреден
труд няма характер на възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради
което не следва да бъде включвано в брутното трудово възнаграждение на база,
което се определя възнаграждението по чл.177 от КТ.
Във тези Вътрешни правила на ответното
дружество не е предвидено като база за определяне на брутното трудово
възнаграждения на служителите при него и полагания труд, положен при работа на
смени, но от друга страна, със самото допълнително споразумение от 01.10.2008
г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. на ищцата А., обаче, ответникът „Ю.С.Ц.“
ЕООД е предвидил към брутното трудово възнаграждение да се включват, освен допълнителните възнаграждения с постоянен
характер по чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, така и такива, касаещи престиран нощен труд,
съгласно горните Вътрешни правила, и труд, полаган при работа на смени –
аргумент от чл.4 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г..
Именно от датата на допълнителното
споразумение към трудовия договор - 01.10.2008 г., а не от датата на
сключването му – 19.02.2008 г. ищцата А. е имала уредена индивидуална възможност
да получава и процесните допълнителни възнаграждения
за нощен труд и за труд, положен при работа на смени, в размерите, определени
със заповед на работодателя.
От събраните по делото доказателства,
съдът установи, че тази възможност за ищцата А., считано от 01.10.2008 г. до
31.07.2013 г. е била и обективно реализирана. Доказва се по делото, че ищцата А.
е работила при ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД на ненормиран работен ден при 40 часова
работна седмица по график на смени, като отработеното време се е изчислявало
сумарно с оглед работата й на смени, за което е било дължимо брутно трудово
възнаграждение, включващо компонентите, посочени в чл.4 от допълнително
споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г., а
именно предвидените към основното трудово възнаграждение и на допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд, полаган при работа на смени.
Видно
е на основание представените фишове за м.03.2009 г., м.04.2009 г. и м.05.2009 г.;
м.03.2010 г., м.05.2010 г., м.06.2010 г., м.09.2010 г., м.11.2010 г., и м.12.2010
г.; за всеки месец от март 2011 г. до месец октомври 2011 г., както и за месец януари 2012, за месеците от март
2012 до месец октомври 2012 г., за месец декември 2012г., за месец януари 2013
г., и от месеците април 2013 г. до месец юли 2013 г., включително, в
рамките на заявеният исков период до 31.07.2013 г., че на ищцата А. са
начислявани, и на основание изводите на допълнителната тройна ССчЕ – и съответно получавани, на допълнителни плащания за трудово възнаграждение за нощен труд, за приравняване за нощен
труд и за извънреден труд.
Тези начислявания на допълнителни
плащания за трудово възнаграждение
за нощен труд, за приравняване за нощен труд и за извънреден труд от страна на
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД са в изпълнение на Вътрешните му правила за определяне
на работната заплата и на основание сключеното допълнително споразумение от
01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. на ищцата А.. Т.е.
съдът приема, че тези извършвани плащания за посочените по-горе месеци в
рамките на периода от 01.10.2008 г. до 31.07.2013г. са сигурни и предвидими,
тъй като са били изплащани с основното възнаграждение и с оглед обвързаността
им от отработеното от ищцата А. време на основание чл.15, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Т.е. самият ответник е придал
на тези допълнителни възнаграждения постоянен характер с Вътрешните му правила
за определяне на работната заплата и с допълнителното споразумение от
01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. на ищцата А. .
Настоящият въззивен
състав приема, че такъв постоянен характер е наличен и спрямо допълнителните
възнаграждения, начислявани и изплащани на ищцата А., относно полагания труд
при работа на смени на основание чл.4 от допълнително споразумение от
01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. Този компонент на брутното трудово
възнаграждение на ищцата А., дори и да не е бил предвиден във Вътрешните
правила за организацията на работната заплата при ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД, то
страните на основание чл.4 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към
трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. са предвидили това допълнително
възнаграждение за труд, полаган при работа на смени, да се изплаща на ищцата А.
постоянно всеки месец с основното й трудово възнаграждение и с оглед
отработеното от нея време.
В съответствие с изводите на
допълнителната тройна ССчЕ и представените фишове
съдът приема за доказано, че за м.03.2009
г., м.04.2009 г. и м.05.2009 г. и за всеки месец от март 2011 г. до месец
октомври 2011 г., както и за месец
януари 2012, за месеците от март 2012 до месец октомври 2012 г., за месец
декември 2012г., за месец януари 2013 г., и от месеците април 2013 г. до месец
юли 2013 г., ответникът „Ю.С.Ц.“ е начислявал и изплащал на ищцата А. в
съответствие чл.4 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г. и издадената заповед № 14 от 01.10.2008 г. на
допълнително възнаграждение и за труд, полаган при работа на смени.
Самият ответник е създал на основание
издадената от него заповед № 14 от 01.10.2008 г. вътрешна организация за
методиката относно изчисляването и изплащането на ищцата А. на допълнително
възнаграждение и за труд, полаган при работа на смени, като тази възможност е
залегнала и в чл.4 от допълнителното
споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от 19.02.2008 г. и
издадената заповед № 14 от 01.10.2008 г.
Не е установена по делото причината за прекъсванията
на плащанията на допълнителното възнаграждение за труд, полаган при работа на
смени за отделни месеци след м.05.2009 г. и преди и в рамките на месеците от
март 2011 г. до месец октомври 2011 г., както и за месец януари 2012, за
месеците от март 2012 до месец октомври 2012 г., за месец декември 2012г., за
месец януари 2013 г., и от месеците април 2013 г. до месец юли 2013 г. За да
обоснове този свой извод, настоящият съдебен състав се е позова на
допълнителните експертни разяснения на вещите лица към допълнителната тройна ССчЕ, според които при ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД липсва
отразяване на информация за причините, поради които не са извършени въпросните
начислявания за работа на смени в липсващите за тях месеци в рамките на периода
от 01.10.2008 г. до 31.07.2013 г.
Тези прекъсвания, обаче, съдът приема,
че не влияят на цялостният извод на настоящият съдебен състав касателно това, че
въпросното допълнително възнаграждение за труд, полаган при работа на смени,
уредено в в
чл.4 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г., като на основание издадената заповед № 14 от
01.10.2008 г. е била създадена вътрешна организация за изчисляване и изплащането
му, има постоянен и предвидим характер.
Постоянният му характер не се влияе от това, че този вид допълнително плащане
не е било заплащано в конкретните установени по-горе месеци за периода от
01.10.2008 г. до 31.07.2013 г., без да е доказано от ответното дружество
наличие на основание за неначисляване и незаплащане, тъй като се установи и
доказа основният му белег – че то е било обвързано, единственото от
отработеното от ищцата А. работно време, което се е изчислявало сумарно на
основание чл.5 от допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия
договор № 68 от 19.02.2008 г. при 40 часова работна седмица при работа на смени
по установен от работодателя график.
Т.е. в рамките на периода от 01.10.2008 г. до 31.07.2013 г. това
допълнително възнаграждение за труд, полаган при работа на смени е било дължимо
ежемесечно, съгласно постигнатата между страните договорка с допълнителното
споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор от 19.02.2008 г.
За да стигне до този извод, въззивният съдебен състав съобрази конкретиката
на установените за настоящия случай правно – релевантни факти и с оглед преценката
на събраната доказателствена съвкупност, приема, че
допълнителното възнаграждение за труд, полаган при работа на смени има постоянен
и предвидим характер, по смисъла на чл.15, ал.2 от НСОРЗ. Това е така, защото за
конкретните факти за всеки конкретен случай, правните изводи на съда са
различни и са обусловени от тях като законосъобразна последица. По същият начин
е процедирал ВКС, съгласно решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1558/2009 г. IV ГО, постановено по реда на чл.290
от ГПК, приемайки че в конкретния съдебен случай, който е бил разгледан, че
плащанията за нощен труд и увеличен нощен труд, както и извънредният труд,
независимо от прилаганата система за отчитане на работното време, нямат постоянен характер, тъй като не зависят
от конкретно изработеното през съответния месец. Тези изводи на ВКС касателно разгледания случай не са били обусловени от
приложението на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, каквото приложение се отчита да е налице спрямо ищцата А.. А според въпросната разпоредба допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения,
които се изплащат постоянно, заедно
с полагащото се за съответният период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
При това положение, настоящият съдебен
състав намира, че исковата претенция на ищцата А., предявена по реда на чл.177
от КТ за заплащане на възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, претендирано в пълен размер според дължимото брутно трудово
възнаграждение на основание чл.4 вр.чл.5 от
допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от
19.02.2008 г. се явява доказана по основание.
По размера на исковата претенция:
Съдът приема за установено, че размерът
на дължимото на ищцата А. възнаграждение по чл.177 от КТ следва да се определи
по третият вариант на първата задача на кредитираното заключение на
допълнителната тройна ССчЕ. Според него на ищцата А.
е дължимо за периода от 19.02.2008 г. до
31.07.2013 г. обезщетение по чл.177 от КТ в размер на 14 879.70 лева, като него са платени 12 119.88 лева, при
което остава като дължима разликата от 2 759.82 лева.
От друга страна, съдът намира, че
оставащата за дължима разлика за периода от
19.02.2008 г. до 31.07.2013 г. на възнаграждението по чл.177 от КТ в
размера от 2 759.82 лева следва да бъде редуцирано, респ. намалено с оглед
релевираното в отговора на исковата молба от
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД възражение за изтекла три годишна давност.
Съдът намира за основателно възражението
на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД за погасяване по давност на възнаграждението по
чл.177 от КТ за периода от 19.02.2008 г. до 30.06.2010 г. Възнаграждението по
чл.177 от КТ се погасява с три годишна давност, поради което и вземанията за
него за периода, посочен по-горе, се явяват погасени по давност и по аргумент
от разпоредбата на чл.358, ал.1,т.3 от КТ. За периода, извън давността, съдът
определя дължимото възнаграждение по чл.177 от КТ по реда на чл.162 от ГПК и
въз основа на заключението на допълнителната тройна ССчЕ,
и приема, че за периода от 01.07.2010 г.
до 31.07.2013г., на ищцата А. остава като дължимо възнаграждение по чл.177 от КТ в размер на 1840.53 лева.
До този размер исковата претенция на
ищцата А. по чл.177 от КТ се явява доказана и следва да бъде уважена, като за
разликата до предявения размер въззивната жалба на
ищцата А. – бъде оставена без уважение.
При това положение следва да се
постанови частична отмяна на първоинстанционното
решение в частта на отхвърлената искова претенция по чл.177 от КТ и същата да бъде уважена за сумата от
1840.53 лева за периода от
01.07.2010 г. до 31.07.2013 г. и представляваща обезщетение за ползван платен годишен отпуск, претендирано в пълен размер според дължимото брутно трудово
възнаграждение на основание чл.4 вр.чл.5 от
допълнителното споразумение от 01.10.2008 г. към трудовия договор № 68 от
19.02.2008 г.
Като законна последица от уважаването на
исковата претенция и в съответствие с диспозитивното
начало следва да се присъди на ищцата А. и на законната лихва за забава,
считано от датата на исковата молба – от 31.07.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С постановеното от въззивният
съд решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение на СРС, ГО, 67 състав, в частта
на отхвърлената исковата претенция по чл.177 от КТ за разликата над приетата за
дължима сума в размер на 1840.53 лева до крайния предявен размер за сумата от 3723.00 лева, представляваща
обезщетение за ползван платен годишен отпуск, претендирано
в пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 19.02.2008
г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
II. По исковата
претенция с правно основание чл.128, т.2 от КТ вр.
чл.264 от КТ:
Възникването на предявеното спорно материално
право се обуславя от проявлението на следните предпоставки, които следва да
бъдат установени в условията на пълно и главно доказване от ищцата А., а
именно, че тя е полагал труд през
официални празници за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013г., за който
ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД не й е бил заплатил трудово възнаграждение в пълен
размер за изработените празнични дни. В тежест на ответното дружество е да
установи правоизключващите си възражения, че не дължи
претендираната сума, поради плащането.
За да постанови обжалваното първоинстанционно решение, съставът на СРС, 67 състав е
приел, че исковата претенция на ищцата А. по реда на чл.128, т.2 от КТ вр.чл.264 от КТ се явявала частично доказана и за сумата,
която не се обхващала от последиците на релевираното
възражение за изтекла давност, именно в размер от 1602.66 лева и представляваща дължимо трудово възнаграждение за
труд през официалните празници за периода от 03.03.2011
г. до 01.01.2013 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 31.07.2013г. Първоинстанционният
съд се е позовал на първоначалната и повторната ССчЕ,
според които, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е заплащал на ищцата А. възнаграждение
за работата й на официални празници в удвоен размер само за 2010 г.
Настоящият въззивен
съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционният
съд, тъй като не кореспондират на доказателствата, събраните във въззивното производство. В тази връзка на основание
кредитираното от въззивната инстанция като обосновано
и мотивирано заключение на допълнителната тройна ССчЕ
се установи и доказа относно правоизключващите
възражения на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД, че същият е заплатил на ищцата Атансова претендираните суми за
работа на официални празници за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г., а не
само за 2010г., както е приел първоинстанционният
съд. Нещо повече, според допълнителната тройна ССчЕ,
основаваща се на счетоводната информация на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД и
приложените по делото фишове за заплати, е видно, че на ищцата А. за дните на
официалните празници за периода от 19.02.2008 г. до 31.07.2013 г., ответното
дружество й е надплатило дължимото
възнаграждение от 3302.80 лева със сумата от 1264.87 лева или общо платеното
възнаграждение възлиза на 4467.23 лева. Според заключението на
допълнителната тройна ССчЕ, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД
е заплащал на ищцата А. положеният труд на официални празници, веднъж като
нормален ден, и втори път – с отделно увеличение от 100 %. Нещо повече, за
отделни празнични дни от исковият период, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД е начислявал
на ищцата А. възнаграждения за работа на официални празници за исковия период в
размер на над 200%, а за празничните дни от 06.05.2012 г. и 24.05.2012 г.
увеличението достига 300%.
Т.е. исковата претенция на ищцата А. в
уваженият й размер по чл.128, т.2 от КТ вр.чл.264 от КТ се явява неоснователна и недоказана.
При това положение, въззивният
съд следва да постанови частична отмяна на първоинстанционното
решение и да отхвърли частично уваженият от СРС, ГО, 67 състав иск по чл.128,
т.2 от КТ вр.чл.264 от КТ за сумата от 1602.66 лева и представляваща дължимо
на ищцата А. трудово възнаграждение за труд през официалните празници за
периода от 03.03.2011 г. до 01.01.2013
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013г.
Съдът намира, че въззивната
жалба на ищцата А. е неоснователна и недоказана в частта на отхвърлената искова
претенция по чл.128, т.2 от КТ вр.чл.264 от КТ за
разликата над първоначално присъдената
сума от 1602.66 лева до пълния предявен размер на исковата претенция от 3617.00
лева и представляваща дължимо трудово възнаграждение за труд през
официалните празници за периода от 18.02.2008 г. до 02.03.2011 г. и за периода
от 02.01.2013 г. до 31.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
III. По
исковата претенция по чл.40, ал.5 от КСО:
Възникването на предявеното спорно
материално право се обуславя от проявлението на следните предпоставки, които
следва да бъдат установени в условията на пълно и главно доказване от ищцата А.,
а именно, че през 2011 и 2012 г. същата е ползвала отпуск за временна неработоспособност
за период от три дни, като ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД не й е заплатил дължимото
обезщетение за първите три дни от отпуска в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е
настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
За да постанови обжалваното първоинстанционно решение, съставът на СРС, ГО, 67 състав е
приел, че исковата претенция по чл.40, ал.5 от КСО във вр.
с § 22о от ПЗР на КСО се явява доказана на основание повторната ССчЕ и представените като неоспорени от ответника „Ю.С.Ц.“
ЕООД болнични листи № 0030515 от 18.10.2011 г. и № 0312148 от 14.03.2012 г.,
според които ищцата А. е била във временна неработоспособност за периодите от 18.10.2011 г. до 22.10.2011 г. и от
14.03.2012 г. до 16.03.2012 г.
Настоящият съдебен състав, споделя
изводите на първоинстанционното решение като правилни
по резултат на основание приетото във въззивното
производство като обосновано и мотивирано допълнително заключение на тройната ССчЕ.
В настоящото решение, по – горе в
мотивите му, съдът изложи съображения защо кредитира допълнителната тройна ССчЕ по първата задача касателно
третия вариант на обезщетението по чл.177 от КТ, определено от вещите лица по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с компонента
доплащане на труд, полаган при работа на смени.
Същите съображения са относими и към основанието на предявената искова претенция
по чл.40, ал.5 от КСО във вр. с § 22о от ПЗР на КСО,
при което съдът приема, че претендираното обезщетенив от ищцата А. за временната й неработоспособност
на основание неоспорените от ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД болнични листи № 0030515
от 18.10.2011 г. и № 0312148 от 14.03.2012 г. за периодите от 18.10.2011 г. до 22.10.2011 г. и от
14.03.2012 г. до 16.03.2012 г. следва да се определи по третия вариант на
заключението на допълнителната тройна ССчЕ.
Установи се според този вариант, който
от друга страна изцяло кореспондира на изводите от повторната ССчЕ, според които за болничния лист № 0030515 от
18.10.2011 г. и за времето на временната неработоспособност на ищцата А. за
периода от 18.10.2011 г. до 22.10.2011
г. й е дължимо по Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата с компонента доплащане на труд, полаган при работа на смени обезщетение
в размер на 284.70 лева и дължима разлика в размер на 97.65 лева, след
приспадане на платеното й в по-малък размер обезщетение за сумата от 187.05 лева.
Тези изводи на двете ССчЕ
са приложими и по отношение на за болничния лист 0312148 от 14.03.2012 г. и за времето на временната неработоспособност
на ищцата А. за периода от 14.03.2012 г.
до 16.03.2012 г. й е дължимо по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата с компонента
доплащане на труд, полаган при работа на смени обезщетение в размер на 239.22
лева и дължима разлика в размер на 60.69 лева, след приспадане на платеното й в
по-малък размер обезщетение за сумата от 187.05 лева.
Общият размер на исковата претенция по
чл.40, ал.5 от КСО във вр. с § 22о от ПЗР на КСО касателно неиздължените двете разлики по двата болнични
листа възлизат в размер на 158.34 лева. В съответствие с диспозитивно
начало, обаче, ищцата А. е заявила размер на исковата претенция по чл.40, ал.5
от КСО във вр. с § 22о от ПЗР на КСО за сумата от
100.00 лева, която е била уважена от първоинстанционният
съд.
При това положение, въззивната жалба на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД в частта на първоинстанционното решение, с която е уважена исковата
претенция по чл.40, ал.5 от КСО във вр. с § 22о от
ПЗР на КСО се явява неоснователна и недоказана, поради което обжалваното
решение на СРС, ГО, 67 състав в тази му част следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно и постановено в съответствие с материалният и процесуалния
закон относно присъдената сума от 100.00
лева и представляваща обезщетение за временната неработоспособност на
ищцата А. за периода от 18.10.11 г. до 22.10.2011 г. и за периода от 14.03.2012
г. до 16.03.2012 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, отговорността за разноските по спора,
следва изцяло да бъде преразпределена.
За първата инстанция, ищцата А.
претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 700.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с
допълнителен договор за правна помощ с отбелязване в тях, че договорената сума
е платена изцяло и в брой. При това положение, с оглед обичайното тройно
правило, при отчитане на уваженият материален интерес на исковите претенции за
сумата от 1940.53 лева и предявеният материален интерес в размер на 7440.00
лева, то ищцата А. са дължими разноски в
първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 182.58 лева, съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
За първата инстанция, ответникът Ю.С.Ц.“
ЕООД претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева с
ДДС на основание представеният по делото по договора за правна помощ и
издадената фактура от 19.11.2013 г. При това положение, с оглед обичайното
тройно правило, при отчитане на отхвърления материален интерес на исковите
претенции за сумата от 5499.47 лева и предявеният материален интерес в размер
на 7440.00 лева, то на ответника Ю.С.Ц.“
ЕООД са дължими разноски в първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 532.20 лева, съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция. Въззивният съд отчита, че СРС,
ГО, 67 състав е присъдил на ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 593.78 лева. При това положение следва да се
постанови частична отмяна на първоинстанционното
решение в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, които
ищцата А. да заплати на ответника Ю.С.Ц.“ ЕООД за разликата над сумата от 532.20 лева до крайният размер на
присъдените разноски за сумата от 593.78 лева, съразмерно на отхвърлената
част на исковите претенции.
С оглед изхода на спора, ответникът „Ю.С.Ц.“
ЕООД следва да понесе на основание чл.78, ал.6 от ГПК разноски за дължимите
държавни такси и за назначените ССчЕ, от които ищцата
А. е била освободена на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. Дължимата държавна
такса по уважения иск по чл.177 от КТ е 4% от уважения размер или за сумата от
73.62 лева, а по исковата претенция по чл.40, ал.5 от КСО – не по-малко от
50.00 лева на основание ТТССГПК. Разноските сторени от СРС за допуснатите две ССчЕ възлизат в общ размер на 350.00 лева. Общият размер на
тези разноски възлиза на 473.62 лева. При това положение, с оглед обичайното
тройно правило, при отчитане на уваженият материален интерес на исковите
претенции за сумата от 1940.53 лева и предявеният материален интерес в размер
на 7440.00 лева, то в полза на СРС са
дължими разноски на основание чл.78, ал.6 от ГПК за държавни такси и разноски
за сумата от 123.53 лева. Настоящият въззивен
състав отчита, че първоинстанционният съд е осъдил
ответника „Ю.С.Ц.“ ЕООД да заплати по бюджетната сметка на съда сумата от 68.10
лева. При това положение, ответникът „Ю.С.Ц.“ ЕООД следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по бюджетната сметка на СРС разликата
от дължимите разноски, от които ищцата А. е била освободена на основание чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, съразмерно на уважената част на исковите претенции или за
сумата от 55.43 лева.
По
разноските във въззивната инстанция – ищцата
А. адвокатско възнаграждение в размер на
550.00 лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с
допълнителен договор за правна помощ с отбелязване в тях, че договорената сума
е платена изцяло и в брой. При това положение, с оглед обичайното тройно
правило, при отчитане на уваженият материален интерес на исковите претенции за
сумата от 1940.53 лева и предявеният материален интерес в размер на 7440.00
лева, то ищцата А. са дължими разноски за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 143.45 лева, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.
За въззивната
инстанция, ответникът Ю.С.Ц.“ ЕООД претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720.00 лева с ДДС на основание представеният по
делото по договора за правна помощ и издадената фактура от 19.04.2014 г. При
това положение, с оглед обичайното тройно правило, при отчитане на отхвърления
материален интерес на исковите претенции за сумата от 5499.47 лева и
предявеният материален интерес в размер на 7440.00 лева, то на ответника Ю.С.Ц.“ ЕООД
са дължими разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 532.20 лева, съразмерно на
отхвърлената част на въззвината жалба.
С оглед изхода на спора, ответникът „Ю.С.Ц.“
ЕООД следва да понесе на основание чл.78, ал.6 от ГПК разноски за дължимите
държавни такси и за назначената тройна ССчЕ за въззивната инстанция, от които ищцата А. е била освободена
на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. Дължимата държавна такса по уважения иск
по чл.177 от КТ е 2% от уважения размер или за сумата от 36.81 лева, а по
исковата претенция по чл.40, ал.5 от КСО – не по-малко от 25.00 лева на
основание ТТССГПК. Разноските сторени от СГС за допуснатата тройна основна и
допълнителна ССчЕ възлизат в общ размер на 1047.42
лева. Общият размер на тези разноски възлиза на 1109.23 лева. При това
положение, с оглед обичайното тройно правило, при отчитане на уваженият
материален интерес на исковите претенции за сумата от 1940.53 лева и
предявеният материален интерес в размер на 7440.00 лева, то в полза на СГС са дължими разноски на основание чл.78, ал.6 от ГПК
за държавни такси и разноски за сумата от 289.31 лева.
На основание чл.280,
ал.3 от ГПК решението на въззивният съд е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното
СГС,
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение
от 07.08.2014 г. по гр.д. № 32434/2013 г. на СРС, ГО, 67 състав, 1). в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Г.С.А. с
ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Ю.С.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен
адрес *** осъдителен иск с правно
основание чл.177, ал.1 от КТ за сумата от 1840.53 лева, представляваща възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск, претендирано в
пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2010 г. до 31.07.2013г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2). в
частта, в която по предявеният иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“
ЕООД) с ЕИК: *******е осъден да заплати на Г.С.А.
с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1602.66 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за труд
през официалните празници за периода от 03.03.2011 г.
до 01.01.2013 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3).в частта на разноските, които
Г.С.А. с ЕГН: ********** с адрес ***
е осъдена да заплати на „Ю.С.Ц.“ ЕООД
(с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** за
разликата над сумата от над сумата от
532.20 лева до крайният размер на присъдените разноски за сумата от 593.78 лева,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.С.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******да заплати на Г.С.А. с ЕГН: ********** с адрес *** по
предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.177, ал.1 от КТ за сумата от 1840.53 лева, представляваща възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск, претендирано в
пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2010 г. до 31.07.2013г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл.128, т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ за осъждането на „Ю.С.Ц.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******е да заплати на Г.С.А. с ЕГН: ********** с адрес ***
сумата от 1602.66 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за труд през официалните празници за периода от
03.03.2011 г. до 01.01.2013
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 07.08.2014 г. по гр.д. № 32434/2013 г. на СРС, ГО, 67 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Г.С.А. с ЕГН: ********** с
адрес *** срещу „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с
предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.177,
ал.1 от КТ за разликата над сумата от 1840.53 лева до крайният размер на
предявената искова претенция от 3723.00 лева, представляваща възнаграждение
за ползван платен годишен отпуск, претендирано в
пълен размер според дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от
19.02.2008 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 31.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 07.08.2014 г. по гр.д. № 32434/2013 г. на СРС, ГО, 67 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Г.С.А. с ЕГН: ********** с
адрес *** срещу „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с
предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.128,
т.2 от КТ вр. чл.264 от КТ за разликата над сумата от 1602.66 лева до пълния предявен размер на
исковата претенция от 3617.00 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за труд през официалните празници за периода от 18.02.2008 г. до
02.03.2011 г. и за периода от 02.01.2013 г. до 31.07.2013 г., , ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 07.08.2014 г. по гр.д. № 32434/2013 г. на СРС, ГО, 67 състав, в
частта, в която по предявения осъдителен иск с правно основание чл.40, ал.5
от КСО във вр. с § 22о от ПЗР на КСО „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование
„С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** е осъдено да заплати на Г.С.А. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 100.00 лева, представляващо
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 18.10.11 г. до
22.10.2011 г. и за периода от 14.03.2012 г. до 16.03.2012 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 31.07.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес ***
да заплати на Г.С.А. с ЕГН: ********** с
адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 182.58 лева, представляващи сторените в първата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес ***
да заплати на Г.С.А. с ЕГН: ********** с
адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.273
от ГПК сумата от 143.45 лева,
представляващи сторените във въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Г.С.А. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование
„С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.273 от ГПК сумата от 532.20 лева, представляващи сторените във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование
„С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 55.43 лева за дължимите в първоинстанционното производство разноски за държавни такси
и за експертизи.
ОСЪЖДА „Ю.С.Ц.“ ЕООД (с предишно наименование
„С.Е.К.“ ЕООД) с ЕИК: *******със съдебен адрес *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 289.31 лева за дължимите във въззивното производство разноски за държавни такси и за
експертизи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 2.