№ 236
гр. Ботевград, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200294 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „*****“
№ ******, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 22-
1204-000555/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР -
София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В
жалбата се иска отмяната му, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище,
с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 568130/28.03.2022 г., НП № 22-1204-
000555/11.04.2022 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, заповед № 517з-
51/05.01.2018 г., заповед № РД-11-1367/3.12.2021 г., справка за
нарушител/водач, писмо от МРРБ, АПИ, ОПУ София с изх. № 11-00-
487/18.07.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П. П. К. – актосъставител и Т. В. Д. – свидетел по акта, двамата
служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се установява
следната фактическа обстановка:
На 28.03.2022 г., в 15,41 часа, на АМ „Хемус“, при км 38, с посока
на движение към гр. София, свидетелите П. П. К. и Т. В. Д., двамата
служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, при изпълнение на
задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона
за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя И. И. С., който
управлявал товарен автомобил „ИВЕКО“ с рег. № ТХ******ХТ, с
максимално допустима маса 26000 кг, собственост на „******“ ООД, който
навлязъл и се движил в зоната на действие на пътен знак В4 при въведена
забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона. За констатираното
нарушение, свид. К. съставил против жалбоподателя АУАН №
568130/28.03.2022 г., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № 22-1204-
000555/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на 28.03.2022 г., в 15,41 часа, на АМ „Хемус“, при км 38, с
посока на движение към гр. София, управлява товарен автомобил „ИВЕКО“ с
рег. № ТХ******ХТ, с максимално допустима маса 26000 кг, собственост на
„******“ ООД, като навлиза и се движи в зоната на действие на пътен знак
В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона в
изпълнение на заповед № РД-11-1367/01.12.2021 г. на Агенция „Пътна
2
инфраструктура“ София, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183,
ал. 7 ЗДвП, му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. П. К. и Т. В. Д., двамата служители при
ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, от съставения АУАН и от всички
приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с
доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени
като достоверни.
От заповед на АПИ РД № 11-1367/01.12.2021 г. се установява, че към
инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни
автомобили над 12 тона в двете посоки от км 30+260/хътен възел „Витинска
река“/ по път I-1 и път II-17 до км 47+060 /пътне възел „Ботевград“/ , с
изключение на превозни средства за обществен превоз напътници /автобуси/,
които да не бъдат отбИ.и по обходния маршрут в двете посоки. Към
28.03.2022 г., на АМ „Хемус“ в района на км 38+000 – ляво пътно платно в
посока от гр. Варна към гр. София е въведено ограничене/В-4/ съгласно
заповедта и приложената схема 3 на проекта за ВОБД, като на пътен възел
„Ботевград“ на км 47+060 в лявото платно е поставен пътен знак В-4
/Забравено е влизането на товарни автомобили с технически допустима
максимална маса над 12 това/.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна жалбоподателят И. И. С., е осъществил
състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна на 28.03.2022 г., жалбоподателят - водач на
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е
управлявал товарен автомобил „ИВЕКО“ с рег. № ТХ******ХТ, с
3
максимално допустима маса 26000 кг, собственост на „******“ ООД, в
района на 38 км, в посока към гр. София, като е навлязъл след знак за
временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена
с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № РД 11-1367/01.12.2021 г. на АПИ.
Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според
свидетелските показания, на които съдът дава вяра, е имало поставени
поредица от пътни знаци през определено разстояние, които да указват
въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като
встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му
разпознаване и възприемане от участниците в движението. Този извод се
подкрепя и от писмените доказателства, събрани по делото /схеми на ВОБД –
6 броя и Заповед за ВОБД № РД 11-1367/01.12.2021 г. на АМ „Хемус“/, които
съдът приема за обективни, достоверни и с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат
водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира
безопасността на всички участници в движението и неправилното
изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на
пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност
да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на
пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи
следва да се съобразят с тях.
Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на
съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването
на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на
отговорността му за нарушение на това задължение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с
пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е
съобразил поведението си с него.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание.
Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за
4
нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната
разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма
на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за
оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от
определените в сочената правна норма.
При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен
случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното
деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните
последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер,
но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в
посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от
жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца.
Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния
случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно
постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да
бъде потвърдено.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските:
В съответствие с чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза
на ОДМВР София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да бъде определено размер на 80, 00
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1204-
000555/11.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София,
сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на Директора на ОДМВР-София, с което на И. И. С., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „*****“ № ******, за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА И. И. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ул.
„*****“ № ******, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 80,00 лв.
/осемдесет лева/ разноски в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6