№ 26497
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110165148 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „****, въз основа на което съдът е издал заповед №
37628 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.12.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Г. П. на 03.01.2024 г. и от същата в
срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение.
Предвид това на заявителя са дадени указания с разпореждане от 14.03.2024 г. в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да представи по делото
доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Заявителят е получил съобщението с посочените указания на 11.04.2024 г., като до този
момент доказателства за предявен иск в съда не са представени. При тези данни съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение, тъй като установителен иск по отношение на длъжника не е
предявен в срока по ал. 4 от същата разпоредба.
В подаденото възражение длъжникът е направил искане за присъждане на разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., като е
представен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024 г. с направено отбелязване,
че защитата се предоставя безплатно. В случая се претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не е необходимо да се провежда (определение
№ 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. по описа на ВКС, I т. о.). Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Съдът
намира, че е компетентен да определи размера на дължимото възнаграждение на
процесуалния представител без да е обвързан с посочения от страната размер по аргумент от
чл. 38, ал. 2, изр. 3 ЗАдв. Относно размера на адвокатското възнаграждение следва да се
съобрази, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
1
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото, и действително извършената
работа (така и определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС,
IV г. о.). Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда
се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.
Предвид едностранния характер на заповедното производство, съдът намира, че
фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от заявителя и от
длъжника не са еднакви. Това е така, защото подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е необходимо действие от страна на кредитора, предполага
предварителна подготовка, проучване и посочване на фактите, от които произтича
претендираното вземане, които подробно се описват в заявлението. Същевременно,
възражението по чл. 414 ГПК е по образец, който не изисква излагане на обосновка от
длъжника. Достатъчно е възражението да се подаде в срок и съгласно попълнен образец,
както е в случая. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че адвокатското
възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК по образец следва
да бъде определен в размер на 100 лв., който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 ЗАдв.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед № 37628 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65148/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 65148/2023 г. по описа на СРС, 48
състав.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** (**)“ № **, да
заплати на адв. *** от САК, личен № *** със служебен адрес: **** на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, за
осъществена безплатна правна помощ на длъжника Е. Г. П., ЕГН **********.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2