№ 1072
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500524 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. И. с ЕГН ********** с адрес гр***, чрез
пълномощник адв. Б. Б., с.а. гр.***, срещу Решение № 260428 от 10.11.2022г., постановено
по гр.д.№ 12575/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО въззивникът
А. В. И. ЕГН ********** е осъден да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 81, ет. 8, офис 23, сумата от 8801,24 лева /осем хиляди осемстотин и един
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществено
посредничество за продажба на недвижим имот въз основа на протокол за оглед от
15.10.2019 г., на основание чл. 51 от ТЗ вр.чл. 79 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и е постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон.
Конкретно се оспорва извода на съда за постигнато между страните съгласие за
търговско посредничество за закупуване на имот, представляващ ап.17 в гр.***, за което на
дружеството се дължи възнаграждение. Счита се, че ищецът не е доказал сключването на
устен договор за посредничество с П.Ю.М., а дори и да е сключен такъв, то той не е
собственик на процесния имот, съответно не е легитимиран да сключва такъв договор,
доколкото негов собственик е баща му Ю.П.М.. Това означава, че дружеството не е
притежавало права да предлага за продажба процесния имот от името на собствениците.
Сочи се, че собственикът на имота е имал сключен договор за предоставяне на ексклузивни
права по отношение на имота само с „Адрес недвижими имоти“ АД. Поддържа се
възражението, че е налице дописване на протокола от 15.10.2018г. в частта относно
1
процесния имот, без същия да е посещаван за оглед. Настоява се, че от събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че ответникът е посещавал единствено недвижимия
имот, предлаган от ищеца, и находящ се в гр.*** с продажна цена от 135 хил.евро. Според
въззивникът съдът неправилно е постановил решението си като е обосновал изводите си,
кредитирайки единствено показанията на видените от ищеца свидетели, въпреки тясната
заинтересованост от изхода на спора. Като се цитират показанията на св. А.Д., се настоява,
че именно тя е лицето, което посредничи за сключване на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на
сторените разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор, в който счита
атакуваното решение за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна.
Изразява се становище, че кредитирани в съвкупност събраните писмени и гласни
доказателства, установяват по безспорен начин сключването на договор за посредничество
от 15.10.2018г. между ищеца и ответника, както и неговото съдържание. Оспорва
относимостта на факта дали собственикът на имота е страна по договора за посредничество
с дружеството. Счита изводите на исковия съд за основани на годни и относими
доказателства по делото. Настоява, че доколкото е осъществен правопораждащият факт за
дължимост на възнаграждението на ищеца, а именно- сключване на договора за покупка на
имота между същите страни, за които ищецът е посредничил, то целта на уговорената услуга
е осъществена. Противопоставя се на доказателствените искания на въззивника. Настоява се
за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
По доказателствените искания : Въззивникът е заявил искане за събиране на гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел, който е присъствал на огледа на
жилището по *** за установяване на какви огледи е ходено на 15.10.2018г. Мотивира се, че
искането е заявено в открито съдебно заседание на 05.11.2021г., като същото е оставено без
уважение, като съдът е приел същото за преклудирано, без да е взел предвид, че с ОИМ са
поискани общо четирима свидетели.
Искането е неоснователно. Действително с ОИМ е заявено искане за разпит на
четирима свидетели без да са конкретизирани за какви факти и обстоятелства, относими към
предмета на доказване, ще бъдат установявани с показанията им. С доклада си съдът е
допуснал да разпит един свидетел за установяване на твърдените в ОИМ факти относно
обстоятелства по сключване на окончателната сделка за придобиване на имота, чиито
показания са приети в съдебно заседание на 19.03.2021г. В същото съдебно заседание по
искане на ответника е допуснато събиране на гласни доказателства за установяване на
обстоятелството, че на дата 15.10.2018г. е бил извършен един единствен оглед на
въпросното жилище на *** 1, като разпитът на допуснатия свидетел е бил проведен в ОСЗ
на 02.07.2021г. Показанията на свидетеля следва да бъдат ценени при произнасяне по
същество с крайния съдебен акт, включително и относно твърденията му, свързани с
2
фактите, за чието установяване е бил допеснат. Следователно искането на ответната страна,
сега въззивник, е било удовлетворено в хода на исковия процес, поради което и не са налице
предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК, за събиране на гласни доказателства.
Подновено е доказателственото искане за задължаване на ищцовата страна, сега
въззиваем, да представи договор за намерение, сключен между ищеца и А. И., както и
разписка за получаване и връщане на сумата от 4 000 лева от А. И. на ищцовото дружество.
Искането е заявено в ОСЗ, проведено на 19.03.2021г., като съдът е оставил без уважение
същото, мотивирайки се, че съгласно показанията на свидетеля, воден от ищеца, както
договора, както и разписките са били унищожени, поради което е и налице вероятност
същите да не се съдържат в насрещната страна, което възпрепятства прилагане последиците
по чл.161 от ГПК при непредставянето им. Въззивният съд намира, че липсва допуснато
нарушение на процесуалните правила в хода на исковия процес. Разпоредбата на чл.190 от
ГПК е приложима относно документи, които се намират у страната, за да може поведението
й при непредставянето им да бъде използвано като доказателствено средство срещу нея в
законовата хипотеза на чл.190, ал.2 във вр.чл.161 от ГПК. Ищецът се е позовал на факта, че
договор за намерение, сключен между ищеца и А. И., както и разписка за получаване и
връщане на сумата от 4 000 лева от А. И. на ищцовото дружество са унищожени,
следователно по обективни причини не могат да бъдат представени в съдебно заседание. Не
на последно място, липсва конкретизация на положителните факти, относими към предмета
на доказване по отношение на ответника, които биха се установили с ангажирането на
посочените доказателства. На изложените основание поради което и не са налице
предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за събиране на соченото доказателсво.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на А. В. И. с ЕГН ********** с
адрес гр***, чрез пълномощник адв. Б. Б., с.а. гр.***, срещу Решение № 260428 от
10.11.2022г., постановено по гр.д.№ 12575/2020г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В
ЧАСТТА, В КОЯТО въззивникът А. В. И. ЕГН ********** е осъден да заплати на
„ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, офис 23, сумата от 8801,24
лева /осем хиляди осемстотин и един лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
възнаграждение за осъществено посредничество за продажба на недвижим имот въз основа
на протокол за оглед от 15.10.2019 г., на основание чл. 51 от ТЗ вр.чл. 79 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане на въззивника за допускане
3
на гласни доказателства и изискване на писмени доказателства от въззиваемия на осн.чл.190
от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 524/2023 год. на ВОС за
19.04.2023г. от 13.30часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4