Решение по дело №1233/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1200                                        18.07.2016 г.                                  гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети юли                                                                    две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: М.М.,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 1233 по описа на БРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от А.П.Щ., ЕГН – **********, против „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, ЕИК – *********.

Ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 6963,94 лева главница, явяваща се част от общо дължими суми от 102791,23 лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1539,01 лева, изчислена по отношение размера на частичния иск, част от общо дължимата до момента на завеждане на исковата молба мораторна лихва за забава в размер на 17 226,01 лева.

По повод разпореждане на съда от 08.03.2016 г. за оставяне на исковата молба без движение, на 18.03.2016 г. по делото постъпва уточняваща молба от ищеца, в която посочва, че общата дължима сума за възнаграждения по договор за управление и контрол възлиза на 97 355,97 лева и е формирана от дължимите суми за възнаграждение за всеки един от месеците от декември 2013 г. до месец март 2015 г. включително. С исковата молба е предявен частичен иск за част от дължимото възнаграждение, а именно за 6963,94 лева, дължимо възнаграждение за месец декември 2013 г. Уточнява се също така, че предявеният иск за мораторна лихва в размер на 1539,01 лева се претендира от 30.12.2013 г. до 02.03.2016 г. върху главницата от 6963,94 лева. От начина на формулиране на уточняващата молба съдът приема, че акцесорният иск не е предявен като частичен, още повече, че цялата сума, дължима като лихва по първоначалната искова молба, включва в себе си и лихвата върху обезщетение за неизползван отпуск, каквото не се претендира от ищеца.

В едномесечния срок ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с която не оспорва предявените искове. Към отговора е депозирана и искова молба, с която се предявяват два насрещни иска, след прихващане по първоначално предявената претенция, да бъде осъден ответникът да заплати: за сумата от 3630 евро, представляваща част от общо дължимо на дружеството вземане за нанесена имуществена вреда в резултат на неправомерни действия на ищеца в качеството му на управител на ответното дружество в размер на 27 879,54 евро, ведно с мораторната лихва за забава от 28.04.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 733,51 евро, част от общо дължима лихва към датата на завеждане на исковата молба в размер на 5633,64 евро, както и законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

С определение на съда от 14.06.2016 г. исковата молба на „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, с която са предявени против А.П.Щ. насрещни искове с правно основание чл. 145 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е върната, като е прекратено производството по делото в тази му част. Със същото определение е насрочено съдебно заседение за разглеждане на първоначално предявените от А.П.Щ. против „БУРГАСИНВЕСТ” ООД искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД (погрешно е изписан ТЗ), вр. чл.141, ал.7 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенциите. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли исковите претенции. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На 29.10.2009 г. е подписан договор за възлагане управлението на „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, по силата на който дружеството възлага, а А.П.Щ. приема да управлява и представлява „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, като извършва всички необходими за това действия, в съответствие с действащата нормативна уредба, дружествения договор, решенията на Общото събрание на съдружниците и клаузите на този договор. Съгласно раздел V, т.1 от договора месечното възнаграждение на управителя е в размер на 5 средни месечни брутни заплати в дружеството. Възнаграждението е за сметка на дружеството и се изплаща в последния работен ден на съответния календарен месец.

            Не е спорно между страните, че договорът за управление е прекратен на 06.04.2015 г. Сумата по ведомост, която ищецът трябва да получи като възнаграждение за месец декември 2013 г., е 6963,94 лева.

            Според служебна бележка, издадена от новия управител на ответното дружество, към 06.04.2015 г. Щ. има неизплатени възнаграждения по договор за управление и контрол на стойност 97 355,97 лева (сбор от дължимите възнаграждения по договора за периода от декември 2013 г. до март 2015 г. включително). От същата служебна бележка се установява, че Щ. има начислено и неплатено обезщетение за неползвани неприсъствени дни на основание раздел ІVА, т.8 от договора в размер на 5435,26 лева.

            Изложената фактология по делото бе установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

            При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

            Предявените от ищеца искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.141, ал.7 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Съгласно разпоредбата на чл.141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството с ограничена отговорност (каквото е ответното) и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, какъвто е сключен и приет като доказателство по делото.

            Ответното дружество не доказа, че възнаграждението на ищеца като негов управител за месец декември 2013 г. е изплатено (нито че е изплатено кое да е възнаграждение по договора за периода от декември 2013 г. до март 2015 г. включително), поради което главният иск, предявен като частичен, се явява основателен и следва да бъде уважен, като се присъди претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

            По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

            Според договора възнаграждението на ищеца следва да бъде платено в последния работен ден на съответния календарен месец. Следователно възнаграждението за месец декември 2013 г. трябва да бъде изплатено на 30.12.2013 г., тъй като 31 декември същата година (ден вторник) е неработен. Следователно ответното дружество изпада в забава от 31.12.2013 г., а не от 30.12.2013 г., както неправилно приема ищецът, защото то може да изпълни коректно задължението си във всеки един момент от дата 30.12.2013 г. В този смисъл началната дата за изчисляване на мораторната лихва е 31.12.2013 г.

            Тук се налага следното уточнение:

Когато страна претендира лихва за забава в размер на законната (както е в настоящия случай) до „датата на завеждане на исковата молба”, следва да се има предвид, че това е датата, предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Това е така, защото от датата на входиране на исковата молба в съда, в случая от 02.03.2016 г., върху главницата се дължи законна лихва, поради което е недопустимо за един и същ период, а именно за дата 02.03.2016 г., да се дължи и мораторна лихва в размер на законната, и законна лихва.

Предвид изложеното искът за мораторна лихва се явява основателен за периода от 31.12.2013 г. до 01.03.2016 г. и следва да се отхвърли за датите 30.12.2013 г. и 02.03.2016 г.

Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника. В този случай, по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение. Неговият размер е съизмерим със законната лихва и този размер е нормативно определен, както и обезщетение в размер на законна лихва се дължи във всички случаи, без да е необходимо кредиторът да доказва претърпени вреди от неизпълнението. Ищецът претендира мораторна лихва в размер на законната. Същата може да бъде определена от съда и без назначаване на експертиза с помощта на общодостъпен софтуер. Изчислен по този начин размерът й върху присъдената главница за периода от 31.12.2013 г. до 01.03.2016 г. е 1535,13 лева, в който искът се явява основателен, а над тази сума до пълния претендиран размер от 1539,01 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед становището на съда за основателност на главния иск и част от акцесорния и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

По възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение:

Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

Материалният интерес по делото е в размер на 8502,95 лева (6963,94 лева плюс 1539,01 лева), независимо че искът за главница е предявен като частичен – аргумент и от Определение № 113 от 31.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 644/2014 г., II г. о. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е в размер на 755,15 лева, а ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 3600 лева.

Правната сложност на делото не е голяма нито с оглед броя на страните, нито с оглед фактологията (ответникът я признава), нито с оглед особеност на развитието на правоотношенията между страните. Процесуалният представител на ищеца не е полагал усилия за оборване на доказателствената сила на представени от ответника доказателства, защото такива няма. Ответникът пък не е оспорил представените с исковата молба доказателства.

Процесуалният представител на ищеца е положил усилия за обосноваване недопустимостта на предявените от ответното дружество насрещни искове, производството по които бе прекратено. По предявените от ищеца искове бе проведено само едно съдебно заседание.

В този смисъл справедливо се явява адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, който следва да бъде взет предвид при изчисляване на дължимите от ответника разноски с оглед изхода от делото.

Дължимите от ответника разноски с оглед уважената част от исковете са в размер на 1239,57 лева, включващи 899,59 лева адвокатско възнаграждение и 339,98 лева държавна такса. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не му се дължат. Същият е дал повод за завеждане на делото, поради което разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима.

Мотивиран от горното ГПК Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, ЕИК – *********, да заплати на А.П.Щ., ЕГН – **********, сумата от 6963,94 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща дължимо възнаграждение за месец декември 2013 г. по договор за възлагане на управление от 29.10.2009 г., предявена като част от общо вземане в размер на 97 355,97 лева (деветдесет и седем хиляди триста петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляващо сбор от неизплатени възнаграждения по договор за възлагане на управление от 29.10.2009 г. за периода от декември 2013 г. до март 2015 г. включително, ведно със законната лихва върху присъдената сума от подаване на исковата молба на 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, ЕИК – *********, да заплати на А.П.Щ., ЕГН – **********, сумата от 1535,13 лева (хиляда петстотин тридесет и пет лева и тринадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху присъдената сума от 6963,94 лева (шест хиляди деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) за периода от 31.12.2013 г. до 01.03.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за датите 30.12.2013 г. и 01.03.2016 г. и за разликата над присъдената част до пълния претендиран размер от 1539,01 лева (хиляда петстотин тридесет и девет лева и една стотинка).

ОСЪЖДА „БУРГАСИНВЕСТ” ООД, ЕИК – *********, да заплати на А.П.Щ., ЕГН – **********, сумата от 1239,57 лева (хиляда двеста тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ