Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260506                       28.11.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12167 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата Х.О.К. твърди, че по време на брака с покойния си съпруг, по силата на договор за покупко-продажба на право на строеж и осъществяването му е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижим имот  - апартамент с идентификатор № ******* с адм. адрес гр. *****, ул. **** №**, ет.**, ап.***. След прекратяване на брака и след смъртта на бившия съпруг на ищцата за имота бил издаден нотариален акт за собственост от **** по силата на който тя била призната за собственик на ½ ид.ч., а двете и деца на по ¼ ид.ч. всяко. Поддържа се, че приживе на съпруга в апартамента били настанени Я.Г. и И.Х. с намерението същите да го изплатят, след което той да им бъде прехвърлен. За им бъде прехвърлена собствеността купувачите по предварителния договор следвало да изплатят 6500 щ.д. Ищцата твърди, че не е получавала суми във връзка с продажбата, тъй като към онзи момент била във влошени отношения със съпруга си, а по-късно се развела с него. След смъртта на съпруга между нея и другите наследници била постигната договорка с възрастните Я.Г. и И.Х. да продължат да обитават апартамента за да доживеят старините си. След като през месец *** *** починала и Я.Г., ищцата установила, че няма достъп до жилището, тъй като то се държало от **** на покойните - И.С. и нейния съпруг, които отказвали да възстановят владението. Предвид това ищцата претендира да бъде призната за собственик на ½ ид.ч. от имота, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението.

Ответниците С.М.С. и И.И.С. твърдят, че владението върху процесния имот е било предадено на **** на И.С. възоснова на сключен между тях, ищцата и покойния й съпруг предварителен договор от **** Уговорената в него продажна цена била изплатена, но обещателите не били изпълнили задължението да изповядат сделката нотариално. От момента на сключване на предварителния договор наследодателите на първата ответница били осъществявали фактическа власт за себе си с намерение да държат жилището като свое. След смъртта им владението било продължено от ответниците, поради което те били придобили собствеността по давност. Предвид това, считат че искът е неоснователен. Поддържат също, че в апартамента са направени редица подобрения, подробно описани в отговора, чиято стойност възлиза на 20000 лв.  Предвид това, претендират в случай на уважаване на иска да им бъде признато правото да задържат имота, докато ищцата им заплати сумата на подобренията.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е бивша съпруга на покойния В.Д.П., поч. на ******. Сключеният помежду им граждански брак е бил прекратен чрез развод по силата на решение № *** от **** постановено по гр.д. № ***/*** по описа на ****** / лист 26/. Преди прекратяването на брака между тях, на **** В.П. и Х.К. /към онзи момент с фамилия П./ сключили договор за продажба, по силата на който придобили от Н.Г.С., А.Г.С. и Л.Д.П. правото на собственост върху 1/3 ид.ч., ведно със съответното право на строеж от недвижим имот - дворно място, цялото състоящо се от 452,20 кв.м., за което е отреден парцел ***-**,** в кв.***  - нов по плана на ******, гр. ****, при граници на парцела: улица, наследници на В.В., наследници на П.А., наследници на Я.Б. Срещу така полученото право купувачите се задължили да застроят, изключително със свои средства, от свое име и от името на прехвърлите, така описания имот със жилищна сграда, предвидена за изграждане съгласно скица и виза за проектиране от **** и одобрен работен архитектурен проект, като прехвърлителите получат в изключителна собственост определени самостоятелни обекти в сградата, описани в нотариалния акт /лист 6- 9/. Със същата сделка страните по нея взаимно си учредили право на строеж, като ищцата и нейния съпруг В.П. следвало да придобият собственост върху индивидуални обекти в сградата описани в т. III.3 на нотариалния акт, сред които и процесния апратамент.

По делото не е спорно, че така учреденото право на строеж е било осъществено чрез построяване на предвидената по арх. проект, описан в нотариалния акт от *** жилищна сграда /лист 10/. След построяването на сградата и  преди прекратяване на брака им Х. П. и В.П. се разпоредили с част от придобитите при осъществяването на правото на строеж апартаменти /лист 13-15/.

Установява се, че на *** между Х. П., В.П., от една страна и И.Г. Х., от друга, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба  относно процесния апартамент с №**. Според представеното удостоверение за наследници от **** купувачът по предварителния договор И.Х., който е починал на ***** е *** на ответницата И.И.С. / лист 46/. По делото не е спорно, че предварителният договор е сключен по време на брака на И.Х. с неговата съпруга Я.Г.Г. Уговорената в чл.1 на предварителния договор продажна цена била определена на 13200 щатски долара, от която сума 6500 долара били предадени при подписването му. В същия член било посочено, че обектът съществува в новостроящата се сграда във вид съответстващ на неговото описание, като същият следва да се обособи от продавачите чрез проектиране на сградата в съответствие с измененията на ЗРП и КЗСП, одобрение със заповед №******** и заповед № ****/**** на Община *** /лист 44/. Остатъкът от продажната цена следвало да бъде заплатен разсрочено съгласно чл.3 от договора, считано от ****. Според чл.5 владението и реалното ползване на имота следвало да се предаде на купувача след подписване на договора.

На ***** с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот ищцата, заедно с наследниците на В.П. – Д.В.П. и Н.В.П. били признати за собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** представляващ апартамент с площ 71,15 кв.м. на петия етаж в жилищната сграда построена в поземлен имот с  идентификатор ***** с административен адрес на жилището гр. *****, ул. ****** №**, ет.**, ап.***, ведно с 4,370% ид.ч. от общите части на сградата / лист 4/.

            След като са се снабдили с описания по-горе нот. акт по обстоятелствена проверка ищцата и нейните деца отправили на И.Х. и Я.Г. нотариална покана от *****, с която претендирали сумата от 6500 щ. д., дължима по предварителния договор от *****, която следвало да се заплати в едноседмичен срок. Претендирали също така в същи срок да им бъдат заплатени  лихвите върху сумата, както и заплатените за имота данъци. При неизпълнение в срок се отправяло изявление за разваляне на предварителния договор, като в нов едноседмичен срок се претендирало жилището да бъде освободено и предадено /лист 47/.

От събраните гласни доказателства се установява, че купувачите по предварителния договор са заживели в процесното жилище, като са го обитавали докато починали. Според свидетеля Л.П. известно време при тях живял и *** им. Те се нанесли в апартамента с идеята да го закупят и били заплатили част от цената. Впоследствие, след смъртта на В.П. през *** свидетелят узнал, че те не са успели да заплатят уговорената цена, но по споразумение между тях и ищцата те да останат да живеят в апартамента докато са живи. И.Г. и съпругата му Я. останали в апартамента до смъртта си. За уговорката те да ползват имота пожизнено свидетел знаел от **** на ищцата Д.П. След това свидетелят разбрал от него, че ищцата и нейните децата не са могли да влязат в жилището, тъй като ответниците И.С. и нейния съпруг С.С., които живеели в апартамента до процесния, отказвали да ги допуснат.

Другият разпитан по искане на ищцата свидетел Б.М. също твърди, че в процесния апартамент са живеели възрастни хора, които пребивавали в него по уговорка със собствениците. Свидетелят притежавал апартамент №**  на първия етаж в сградата на **** №**, като го бил закупил от В.П. през ***. Твърди, че преди да купи своето жилище е оглеждал процесния апартамент №**, като по това време, възрастните хора - мъж и жена, чиито имена не си спомнял,  вече живеели там. Там те останали от 2000г.  до смъртта си.

Разпитаната по искане на ответниците свидетелка З.А., която е ***** на покойната Я.Г., твърди, че нейната *** и съпругът й И.Х., са живели в апартамента още от момента на неговото придобиване през **** до смъртта си. От Я.Г. свидетелката знаела, че жилището е заплатено, по поради това, че сградата нямала акт обр. 16, нямало възможност за се оформи прехвърлянето на собствеността. След закупуване на апартамента бащата и майката на първата ответница започнали да го обзавеждат, като около *** заживели в него. В същата сграда и на същия етаж, било закупено и друго жилище, което обитавали ответниците по делото. То се намирало в съседство, като след смъртта на родителите, ответницата продължила да владее и процесното жилище. Изложеното от тази свидетелка се потвърждава от показанията на другия свидетел – Д.Д., който също твърди, че процесното жилище е било обитавано от родителите на ответницата, като при тях живеел и техния ***. Относно това обстоятелство, показанията му съвпадат с тези на посочения от ищцата свидетел П. След смъртта им в апартамента не живеел никой, а ключовете се държали от ответника С.С..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде основателна претенцията за ревандикация, следва да се установи безспорно, че ищецът е собственик, че вещта се държи от ответника, както и, че за тази фактическа власт не е налице основание. Следователно първата предпоставка за уважаване на иска е ищецът да докаже, че е собственик на имота. За да обоснове правото си на собственост ищцата се позовава на осъществено по време на брака с покойния В.П. право на строеж, относно процесния апартамент. По делото не е спорно, че е налице осъществяване на правото на строеж, което означава, че обектите в сградата са били придобити от ищцата и съпруга в режим на съпружеска имуществена общност. Това е и причината, поради която ищцата е страна по предварителния договор. Следователно към ***** ищцата се е легитимирала като собственик на процесния имот.

Съдът намира обаче, че възражението на ответниците, че имотът е придобит от Я.Г. и И.Х. по силата на изтекла давност по чл.79, ал. 1 ЗС е основателно. Родителите на ответницата С. са установили фактическа власт върху имота по силата на сключения от тях предварителен договор за покупко-продажба. Тази фактическа власт, предвид основанието на което имотът е бил предаден и обстоятелството, че те са заплатили част от уговорената цена, което е видно от самия договор, е била установена с явното намерение имотът да бъде държан като свой. Доказването на обстоятелства от които да се установи промяна на намерението, с което имотът е бил държан е в тежест на ищцата, тъй като самата тя не оспорва обстоятелството, че първоначално И.Х. и Я.Г. са установили владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Съдът намира, че не се установиха безспорно твърденията на ищцата, че е била налице уговорка относно това, че семейството на бащата и майката на ответницата С. ще обитават имота до смъртта си. Тоест не е доказано, че след като са установили фактическата власт с намерение да държат имота за себе си и да го придобият, те са изменили намерението си. Показанията на свидетелите, относно наличие на такава договорка не почиват на непосредствени впечатления, а отразяват казаното им от ищцата и единият от нейните ****. Същевременно самата ищца сочи, че не разполага с подробна информация относно финансовите отношения между покойния си съпруг и семейство то на Я.Г. и И.Х., тъй като към този момент тя не е живеела с него и са били разделени. Твърдяното споразумение, не е оформено писмено, въпреки че владението е било предадено възоснова на писмен акт - предварителен договор.

            Установява се, че фактическата власт на наследодателите на ответницата С. е продължила и след смъртта на В.П. през ***, а също и след отправената от страна на наследниците му нотариална покана от *****. Следва да се има предвид, че към датата на тази нотариална покана е бил изтекъл десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС, считано от установяване на владението от страна на родителите на ищцата. Това е така, защото владението е предадено при подписване на предварителния договор на ****.  Самата покана не прекъсва давността, а не са налице доказателства, относно други факти, които да имат подобно действие, съобразно чл. 116 ЗЗД. Следователно още преди смъртта на родителите на ответницата С., ищцата е загубила правото на собственост върху процесния имот, тъй като то е било придобито от тях, посредством осъществено давностно владение.

Предвид изложеното съдът намира, че ищцата не може да се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамет и искът и е неоснователен.

Поради неоснователността на иска по чл.108 ЗС, не се дължи произнасяне по направените от ответниците възражения за подобрения и право на задържане.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 602,90 лв., от които 600 лв. възнаграждение за адвокат / лист 41,42/ и 202,90 лв. разходи за експертиза.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.108 ЗС, предявен от Х.О.К. ЕГН ********** с адрес *** против С.М.С. ЕГН ********** и И.И.С. ЕГН ********** *** относно признаване на ищцата за собственик, на основание договор за покупко-продажба на право на строеж от **** и осъществяването му, на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент с идентификатор № ****** с адм. адрес гр. ****, ул. **** №**, ет.**, ап.*** с площ от 71,15 кв.м., ведно с 4,370% ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж - имоти с идентификатор ***** и ****, под обекта - *****, над обекта - ****** и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху 1/2 ид.ч. от така описания недвижим имот.   

 

ОСЪЖДА Х.О.К. ЕГН ********** да заплати на С.М.С. ЕГН ********** и И.И.С. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 602,90лв. /шестстотин и два лева и 90ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.