Решение по дело №99/2020 на Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

25.06.2020 г., гр. Габрово

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА

при участието на секретаря Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Дългичева в.гр.д. № 99 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от .

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, депозирана чрез процесуалния представител адв. А., срещу решение № 3 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 2024/2020 г. на Районен съд - Габрово, с което е уважен иск с правно основание чл.124, ал.1 от , като е прието за установено, че ищците С.Т.Т. и Т.Т.Т. не дължат на ответника – „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 1941.67 лева, представляваща вземане за коригирана - неточно измерена електрическа енергия, в периода 28.04.2018 г. – 27.04.2019 г., за обект - апартамент № 12, находящ се в гр. Г., ул. П. № **, с клиентски № *** и абонаментен № ***.

Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява, че съдът неправилно е приел, че тъй като към момента на проверката и коригиране на сметката липсва нормативна уредба, предвиждаща корекционна процедура, то извършената корекция е незаконосъобразна. Твърди, че когато е доказан нерегламентиран достъп, вследствие на който СТИ е манипулирано, така че да не отчита цялата потребена електрическа енергия, е законосъобразно да се извърши корекция за минал период. Излага съображения за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълженията на потребителя на електрическа енергия да се въздържа от действия, които могат да доведат до неправилно отчитане на измервателния уред, регламентирани в чл. 17, т. 6 от Общите условия по договорите за достъп и пренос на електрическа енергия. Изтъква, че размера на вземането се извежда от данните за потребената електрическа енергия за минал период. Претендира направените по делото разноски.

В срока, предвиден в чл.263, ал.1 от , не е депозиран отговор на въззивната жалба. В съдебно заседане въззиваемите - С.Т.Т. и Т.Т.Т., чрез адв. Б., оспорват същата, като считат първоинстанционното решение за законосъобразно, правилно и мотивирано. Искат неговото потвърждаване и претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съобразявайки служебните правомощия по чл. 269, ал. 1, изр. първо от ГПК, въззиванта съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от , с който се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на „Енерго – про Продажби“ АД сумата от 1941.67 лева. В производството по този иск ответната страна е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните юридически факти, от които произтича отреченото материално право, а именно: валидно сключен договор за присъединяване към електроразпределителна мрежа на процесния имот; приложена корекция в съответствие с нормативните правила при констатирано неотчитане от СТИ на преминаващата през него електрическа енергия, възлизаща на стойност 1941,67 лева, както и факта, че коригиращата сума е определена математически вярно.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд по същество е приел, че макар по делото да е установено, неправилно отчитане на измервателния уред /СТИ/, то след като към момента, в който е осъществена корекцията на доставената за минал период електрическа енергия не са били налице нормативни изисквания, относно самата корекционна процедура, то предявеният иск е основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическите положения са правилно установени, а и по тях между страните не е налице спор пред въззивната съдебна инстанция. Налице е договорно правоотношение, по силата на което „Енерго – Про Продажи“ АД се задължава да достави електрическа енергия по утвърдени регулирани цени, а потребителят да заплаща цената за реално пренесената и потребена електрическа енергия, като процесното вземане произтича от осъществена от ответната страна корекционна процедура.

Спорът пред въззивния съд е концентриран върху законосъобразността на проведената съгласно разпоредбите на чл.47-51 от ПИКЕЕ корекционна процедура, респективно дължимостта на процесната сума, начислена от „Енерго – Про Продажби“ АД по извършената проверка от "Енерго – Про Мрежи“ АД на средството за техническо измерване.

Въззиванта съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображение:.

Към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, до преди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.052007 г./ е била предвидена корекционна процедура, включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден единствено в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия. В тази връзка и по повод извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества. Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като отговаря на поставените в практиката въпроси, като приема, че липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012 г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност /чл. 82 от ЗЗД/. Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.

Горепосочената практика води до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г., като съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. Така се стига и до приемането посредством законовата делегация на чл.83 от ЗЕ на новите Правила, в които се урежда процедурата по корекция на сметки.

От изложеното по-горе следва, че за да бъде извършена законосъобразно корекция след 17.07.2012 г. /в който период попада и настоящият случай/, е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки, които регламентира закона – 1/действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които да регламентират тази процедура и 2/ред за уведомяване на клиента за извършена корекция, предвиден в общите условия на договорите. В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 07.09.2014 год./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017 год. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 год. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ, поради което същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.

С решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, пет-членен състав е постановена отмяна на ПИКЕЕ, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51, а след отмяната на чл.43, чл.44 и чл.47 от ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките, така и за оформяне на констатациите от същите. Последното касае периода до приемане на действащите ПИКЕЕ, които са неприложими, с оглед датата на корекционна процедура. Оттук следва, че към момента на извършване на проверката от служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД не е съществувал ред, респ. основание същата да бъде осъществена. В този смисъл макар да има ред за уведомяване в Общите условия, то той е лишен от основа, която да наложи прилагането му.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ.

Съгласно § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на закона. Следователно за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.

Макар процедура по корекция да е предвидена и в Общите условия, които се прилагат към настоящия момент, то съдът счита, че тази ситуация /при отменени Правила/ се явява аналогична на анализираната по-горе, свързана с периода до 2012 г., когато процедурата не е била предвидена в Правилата. Проследяването по-горе на законодателните промени води съда до извода, че едностранната процедура е било необходимо да бъде законодателно уредена, а изготвянето й възложено на държавен орган /ДКЕВР/ именно за да се охранят интересите на обществото и потребителите.

Преследваната законодателна цел е предпазване на потребителя от едностранно коригиране на сметката му за минал период въз основа единствено на правила, приети от самия него. И макар предвидени в Общи условия, които по правната си природа представляват договорни клаузи, то тези правила са такива, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. По тези съображения Общите условия в тази им част се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащи на закона /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/, така и нищожни поради неравноправния им характер /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката за ответника не е съществувало законово основание за това, поради което същата се явява незаконосъобразно извършена.

Въз основа на всичко изложено по-горе, настоящият състав намира за безпредметно да анализира резултата от извършената проверка и установеното вследствие на последната. Дори електрическата енергия да е реално потребена, то за електроразпределителното дружество липсва основание за извършване на корекция на сметката, по начин, водещ до възникване на облигационни права и задължения.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, макар и с различни мотиви, поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и предвид изричното искане, в полза на въззиваемите страни следва да се присъдят направените и доказани във въззивното производство разноски от по 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 2024/2020 г. на Районен съд - Габрово.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от членовете на Управителния съвет – П.С., Я.Д. и Г.К., да заплати на С.Т.Т., ЕГН ********** и Т.Т.Т., ЕГН **********, сумите от по 300.00 лв. /триста лева/, за всеки от тях, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	25 юни 2020 г.
Съдия:	Мария Дългичева

Дело:	20204200500099
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	11 март 2020 г.

Решение по дело №99/2020 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта