№ 256
гр. ***, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502289 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 263139/17.05.2021г, постановено по гр.д.№ 7842/2013г по описа на
СГС, I ГО, 15 с-в, е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС от
Д. Л. М. срещу А. К. Б., че на основание чл.92 ЗС ищцата Д. Л. М. е собственик на ½ ид.ч.
от недвижим имот: апартамент № 18, находящ се на първо и второ мансардно ниво в сграда
на бул.”***” №** със застроена площ от 90кв.м., състоящ се от: дневна с балкон вътрешна
стълба, кухненски бокс и тоалетна на първото ниво и спалня с балкон и баня с тоалетна на
второто ниво, при съседи: изток-апартаменти № 16 и №17, запад-калкан, север-апартамент
19, юг- заден двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, цялото от 365кв.м., съставляващо пл.XIV/ 151 от
кв.10 по плана на гр.***, местност „***”, и е осъдена А. К. Б. да предаде на Д. Л. М.
владението върху процесната ½ ид.ч. Осъдена е А. К. Б. да заплати на Д. Л. М. на основание
чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 2 492.80лв. за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението е обжалвано от А. К. Б., представлявана от адв. Ст.В. от САК, с доводи, че
е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение
на процесуалните правила и е необосновано. Сочи, че за да признае ищцата за собственик на
процесния апартамент на основание чл.92 ЗС съдът неправилно е приложил нормата на
чл.88, ал.2 ЗЗД, като е приел, че вещните права на купувача по договора за продажба на
бъдеща вещ са непротивопоставими на собственика на земята/ищцата/, независимо, че
договорът за продажба на бъдеща вещ е вписан преди исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договора за учредяване на право на строеж в полза на праводателя на
ответницата и че вещта не е възникнала преди окончателното разваляне на договора.
Възразява срещу приетото от съда, че е релевантно само какви права е придобила А.Б. към
7.03.1997г., когато е сключила договора за покупко-продажба и дали договорът е породил
1
вещно-прехвърлителното си действие към датата на сключването му и преди датата на
вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, като не е отчел правното значение на
обстоятелството, че вещта е възникнала и вещно-транслативният ефект е настъпил преди
развалянето на договора за учредяването на правото на строеж с влязло в сила съдебно
решение. Относно датата на изграждане на грубия строеж поддържа, че същият е завършен
най-късно на 30.03.2001г, когато е нанесен в кадастъра на София, като се позовава на
заключението на вещите лица, че при извършен оглед на място на 30.09.1999г.
конструкцията на сградата е била изпълнена и, че седеметажната сграда е построена в
състояние „карабина”. Сочи, че съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето на договора не засяга
правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, както и, че е от
значение, че настъпването на вещно прехвърлителното действие преди развалянето на
договора изключва приложението на чл.92 ЗЗД за придобиването му от собственика на
земята по приращение. Позовава се, че техническата документация относно изграждането на
грубия строеж установява, че същият е завършен на 22.09.1997г., преди развалянето на
договора за учредяване на право на строеж.
По отношение на възражението за изтекла придобивна давност сочи доводи, че
следва да се отчита кратката такава, тъй като е добросъвестен владелец и е придобила имота
на основание, годно да я направи собственик. Възразява срещу кредитирането на
показанията на свидетеля В., че към 16.01.2013г не е владяла имота. Сочи, че ищцата е
направила признание в исковата молба, че от 22.12.2004г ответницата владее непрекъснато
имота, като владението й се установява от подписан протокол от 9.12.2001г. относно
състоянието на сградата, постановление за оказване на съдействие от 22.12.2004г. и платени
данъци и такси за процесния апартамент от 2004г до 2013г. и като е установено владение в
различни периоди от време, то го е владяла непрекъснато съгл. чл.83 ЗС.
Претендира да се отмени обжалваното решение като се отхвърли исковата претенция
по чл.108 ЗС и се приеме, че ищцата не е собственик на имота поради това, че ответната
страна го е придобила въз основа на договор за покупко-продажба или давностно владение.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите,
изложени във въззивната жалба.
Ответната страна-Д. Л. М., представлявана от адв.Вл.П. от САК, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че правилно съдът е приложил чл.88, ал.2 ЗЗД и е отчел, че
договорът за покупко-продажба от 7.03.1997г. не е породил вещни права за ответницата,
няма вещно-прехвърлително действие, тъй като е за бъдеща вещ и едва с възникването й се
поражда вещното право на собственост. Ирелевантно е кога е възникнала вещта след
вписването на исковата молба за разваляне на договора за суперфиция на 10.03.1997г., тъй
като решението има обратно действие. Претендира за установено, че процесният имот е
възникнал след влизане в сила на решението за разваляне на договора за учредяване на
право на строеж. Поддържа, че само актовете на общинската администрация могат да
установят степента на завършеност на сградата, като представеният документ, издаден от
„Софийски кадастър”, с дописване, е неистински и следва да се цени само представеният
протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж от надлежен орган, от които
се установява, че кота „корниз” е била достигната към 22.09.1997г., кота „било” на
6.02.2003г, на 20.01.2004г е извършено нанасяне в кадастъра, а разрешението за ползване е
от 2.09.2004г.
По отношение на възраженията за неправилност на решението относно приетото за
придобивна давност сочи, че същите са неоснователни. Поддържа, че владението на имота е
било отнето по скрит и насилствен начин, като са сменени ключалките на входните врати
без знанието на собствениците. Сочи доводи, че давността е била прекъсната с предявяване
на иск от съсобственик на имота В. М. по чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД, който е уважен като
ищцата е била призната за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по отношение на
2
ответницата Ш.-Б., а договорът й от 7.03.1997г е прогласен за нищожен. Не са налице
условията за отчитане на добросъвестно владение от страна на ответницата, тъй като
сключеният договор на 7.03.1997г не е годно основание да придобие собственост поради
това, че процесният имот не е съществувал. Не е установено и изтичането на срока за
придобиване на имота въз основа на недобросъвестно владение, считано от 7.03.1997г, като
същият може да се отчита от 6.02.2003г.-момента на достигане на кота „било”.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение. В писмената защита на процесуалния представител на ответницата се
поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-Д. Л. М. е посочила в исковата молба, че е собственик на ½ ид.
част от УПИ, находящ се в гр. ***, бул. „***” № **, целият с площ 365 кв. м., съставляващ
парцел ХІV-151, кв. 10 по плана на гр. ***, м. „***“ на основание завещание, обявено на
28.12.1994г. Твърди се, че на 08.11.1994 г. майка й В. С. М., като съсобственик, е сключила с
„Тролекс” ООД-гр.София предварителен договор за учредяване на право на строеж върху
процесния имот при запазени ид. части от правото на строеж срещу придобиване
собственост на индивидуални обекти в сградата. С НА №74, т.д. № 18171/95г. с В. С. М. са
учредили право на строеж върху същото място срещу задължението на „Тролекс” ООД да
построи жилищна сграда. Поради неизпълнение на договора на 16.12.1996г. са предявили
иск за развалянето му, като исковата молба е била вписана на 10.03.1997 г. С влязло в сила
решение на 29.12.2001 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, потвърдено с решение №
707/29.12.2001 г. на ВКС по гр. дело № 259/2001 г., договорът бил развален. На основание
чл. 92 ЗС са станали собственици, с обратна сила, на построената част от сградата при равни
квоти. Посочила е, че към 22.09.1997 г. строежът е бил завършен до кота корниз. Ищцата и
майка й довършили постройката до степен груб строеж с лични средства след развалянето
на договора, като този етап бил достигнат на 06.02.2003 г. На 07.03.1997 г. ответницата А.К.
Ш. е сключила с „Тролекс” ООД-гр.София договор за закупуване на апартамент № 18 със
застроена площ от 90 кв. м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата,
като договорът бил обективиран в нотариален акт № 89/97г. Изложила е доводи, че към
датата на сключване на договора дружеството не е било собственик на процесния
апартамент, вещта не е съществувала, договорът не е породил правните последици, че
продавачът не е бил собственик поради което не е могъл да прехвърли на ответницата
правото на собственост на апартамента. От 22.12.2004 г. ответницата владее недвижимия
имот и отказва да предаде на ищцата владението. Претендирала е да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че е собственик на ½ ид. част
от процесния апартамент № 18, ведно със съответните ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, както и ответницата да бъде осъдена да
предаде на ищцата владението на имота.
Ответницата А.К. Ш. е оспорила исковата претенция. Заявила е, че владее имота от
07.03.1997 г., когато е сключила с „Тролекс“ ООД договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Посочила е, че е придобила имота преди вписване на исковата молба по
чл.87, ал.3 ЗЗД, като към този момент сградата е била изградена изцяло. При евентуалност е
навела доводи, че е владяла процесния имот от 7.03.1997г до 1.01.2003г и го е придобила на
основание придобивна давност. Възразила е, че ищцата е придобила собственост върху ½
ид.ч. от УПИ на основание завещание, с доводи, че същото не е подписано от автора му,
както и, че е изтекъл срокът за приемане на наследство.
С решението е уважена ревандикационната искова претенция, като съдът е приел, че
към 7.03.1997г ответницата не е придобила право на собственост върху процесния имот, тъй
3
като същият не е бил изграден до степен „груб строеж”. Към датата на вписване на исковата
молба по чл.87, ал.3 ЗЗД -10.03.1997г. сградата също не е била изградена до кота „било”.
Приел е, че ответницата не се легитимира като титуляр на вещно право, противопоставимо
на ищцата, като собственик на земята. По отношение на твърденията на ответницата за
изтекла придобивна давност е прието, че не е изтекъл 10 годишен срок, в който същата е
владяла имота.
От представено по делото завещание от 12.01.1976г. се установява, че С. М. е
завещал на внучката си Д.Л. Тенева ½ ид.ч. от недвижим имот:къща и дворно място, като
въз основа на заключение по съдебно-почеркова експертиза се установява, че саморъчното
завещание е изготвено и подписано от завещателя.
На 05.10.1995г. В. М. и Д. Т. са сключили с „Тролекс“ ООД договор за учредяване на
право на строеж върху недвижими имоти срещу задължение за построяване на апартаменти,
офиси и магазини в напълно завършен вид, обективиран в нотариален акт № 74, том LXLI,
дело № 187171/95 на нотариус Дашина към СРС. Учредено е право на юридическото лице да
построи върху собствен терен на Д. Т. и В. С. М. /майка на ищцата и наследница на С. М./ –
дворно място, находящо се в гр. ***, бул. „***” № **, цялото 365 кв. м., парцел ХІV/151 от
кв. 10 по плана на гр. ***, м. „***“, подробно индивидуализирана в нотариалния акт
масивна жилищна сграда, като е уговорено учредителите да придобият в собственост
конкретно посочени обекти от сградата. Договорен е срок за завършване на строежа 36
месеца след писменото искане на собствениците за разрушаване на съществуващата сграда
в имота.
От представен по делото нот. акт № 29, том ХХІІІ, дело № 4309/97 г. се установява,
че „Тролекс” ООД е заявил съгласие за продажба на апартамент № 18, находящ се на първо
и второ мансардно ниво в сграда на бул. „***” № **, със застроена площ от 90 кв. м., ведно с
% ид. части от общите части на сградата срещу сумата от 685200 лв., а ответницата А. К. Б.
се е съгласила в качеството си на купувач.
С решение от 22.11.2000 г. по гр. дело № 1830/1999 г. на СГС, ІV-А, по искова молба,
вписана на 10.03.1997 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД
договорът за учредяване право на строеж. С решение № 707/29.12.2001 г. по гр. дело №
259/2001 г. въззивното решение е потвърдено в частта, с която е уважен искът с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
С решение от 21.06.2012 г. по в. гр. д. № 449/2011 г. по описа на САС, 1 с-в, е
отменено решение по гр. дело № 2340/2007 г. на СГС, І-12 с-в и е признато за установено по
иска, предявен от В. М. срещу „Тролекс” ООД и А.Б., че договорът за покупко-продажба на
апартамент в груб строеж № 18 е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 предл. първо ЗЗД –
поради липса на предмет, за ½ ид. част от апартамент № 18 – при съобразяване на
частично отменително решение № 213/25.02.2014 г. по гр. дело № 48/2013 г. на ВКС (за
½ ид. част).
С решение № 27/05.01.2017 г. по в.гр.дело № 4536/2016 г. на САС, 8 с-в, е отменено
решение № 3658/05.05.2016 г. на СГС, І-1 с-в на СГС и е отхвърлен предявеният от Д.М.
срещу „Тролекс” ООД и А.Б. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД за
обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на апартамент № 18 поради
невъзможен предмет – по отношение на ½ ид. част от имота. С определение №
226/15.03.2018 г. по гр. дело № 1809/2017 г. на ВКС, ІV Г.О. не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение. С последното е прието, че с договора за покупко-
продажба предметът на транслативния договор е бил индивидуализиран в достатъчна степен
и е обективно възможно впоследствие да се обособи като самостоятелна вещ – касае се за
договор върху бъдещ предмет – обект в сграда, която ще бъде построена, т.е. не се касае за
нищожен договор, тъй като в тази хипотеза още при сключването му е невъзможно
предметът да възникне.
4
По отношение на извършеното строителство по делото са приети Протокол за
определяне на строителна линия и нива на строеж № 44/24.08.1995 г. на ТОА „Красно село“.
На 22.07.1997 г. е съставен Констативен акт от СО, ТОА „Красно село“, в който е отразено,
че дадената строителна линия е спазена и жилищната сграда е изпълнена с кота корниз,
същевременно е налице отбелязване „30.03.2001 г. – кота било“. Разрешение за ползване на
сградата № СТ-12-353 е издадено от ДНСК на 02.09.2004 г. В удостоверение от 02.02.2004 г.
от Агенция по кадастъра е отразено, че обектът е нанесен в кадастралния план на София
съгласно писмо от 20.01.2004 г. на ОП „Софийски кадастър“. От страна на ответницата е
представено удостоверение за нанасяне на сградата в кадастъра на 05.04.2001 г.
По делото е приет като писмено доказателство Акт образец 14 за приемане на
конструкция с дата 29.03.2000 г. В документа е отразено, че е изготвен от М. С. - Д.-
проектант-консултант, В. Т. – технически ръководител и Ц. Х. Т.-инвеститорски контрол
(независим строителен надзор), че е изпълнена носещата конструкция на строежа, която е в
състояние да понесе последващи СМР, както и експлоатация на всички основни,
допълнителни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба
и, че се разрешава изпълнение на довършителни работи.
В производство по чл. 193 ГПК по делото са изслушани единична и тройна съдебно-
графологични експертизи. В експертизата, изготвена от вещото лице Б., е прието, че
подписът под № „2 В.Каравелски“ е положен от В. Т. К., подписът под № 3 „Цв.Т.” е
положен от Ц. Х. Т.. Ръкописният текст в горната половина на л. 2 в акта и в долния ляв
ъгъл на същата страница са изпълнени с различни пишещи средства и с различен цвят на
багрилото. В тройна съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещите лица К. И., С.
Х. и Г. Т., е прието, че ръкописният текст „29.03.2000 г.“ не е изпълнен от нито едно от
лицата: М. Г.-Д., В. К. и Ц. Т.. Подписът под № 2 е положен от В. К.. Ръкописно изписаната
дата „29.03.2000г.“ и подписите са изпълнени с различни физично-
оптични химикални пасти.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц. Т.,
която е дала показания, че през 2000-2001 г. е била на стаж във фирма „Тролекс” ООД, била
е студентка във ВСУ „Любен Каравелов“ гр. ***. Не е работила в „Тролекс” ООД по
граждански договор или трудово правоотношение. Изучавала е специалност „Строителство
на сгради и съоръжения“, но не се е дипломирала. Посочила е, че тя е подписала предявения
й документ, но не е изписвала датата, не помни дали при полагане на подписа датата е била
вече изписана. Не помни при какви обстоятелства е положила подписа, предполага, че
документът й е даден от управителя, за да го подпише.
Свидетелката М. С. Г. /Д./ е дала показания, че знае за строежа на бул.
„Ген.Тотлебен” № **, работила е в „Тролекс“ от 1995 г. до края на 1996 г., когато напуснала.
Впоследствие е била издирвана от г-жа Д. „за приемане на грубия строеж“. Това се случвало
след 2000 г. Потвърждава полагането на подписа и изписването на ръкописния текст по т. 2,
но посочва, че датата не е изписана от нея. Не е подписвала заедно с другите две лица
предявения й акт образец 14. В хода на разпита е заявила, че е възможно да е бил и г-н
Каравелски, но няма спомен. Не знае кога е констатирала обстоятелствата, отразени в
писмения текст.
По отношение на доводите за изтекла придобивна давност по делото е разпитан
свидетелят П. В., който е дал показания, че живее в гр. ***, на ул. „ Тотлебен” № 35 от
раждането си. Знае, че сградата на ул. „Тотлебен“ № ** е построена през 2004 – 2005 г. За №
** и 35 е бил ангажиран един и същи строител „Тролекс“ ООД и строителството започнало
първоначално на № **. В сградата нямало дограма, проводници, покривът не бил изцяло
изграден. Достъпът до сградата бил затворен през 2001 г. при разваляне на договора.
Строителят напуснал обекта през м. август 2001 г. В мезонетите нямало изградени
преградни стени. Нямало жилище, което да се обитава, които обстоятелства са му известни,
5
тъй като имал апартамент, граничещ с терасите на мезонетите.
Свидетелят А. Я. е дал показания, че познава ответницата повече от 20 години. През
февруари 1997 г. за първи път посетил закупения от нея мезонет – измервали площта, тъй
като имало разминаване по данни на строителя. На място видял тухли и бетон, вертикални
стени, таван и под. Апартаментът бил отворен – нямало врата и дограма. През 2003 г. отново
посетил жилището по молба на ответницата, за да изготви скица и да бъде поставена входна
врата. Посочва, че и към датата на съдебното заседание (06.03.2015 г.) ответницата
продължава да владее имота.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззиввният съд приема от правна
страна следното:
Предявена е искова претенция по чл.108 ЗС, съгласно която невладеещият
собственик може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.
Пред въззивната инстанция не се спори, че ищцата е придобила собственост върху ½ ид.ч.
от процесния имот въз основа на завещание, че заедно с другия съсобственик са учредили на
„Тролекс” ООД право на строеж върху притежаваното от тях дворно място, че договорът за
учредяване на право на строеж, сключен между В. М., Д. Т. и „Тролекс” ООД, е развален на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение на 29.12.2001г., което съгласно
чл.88, ал.1 от ЗЗД има обратно действие /Така решение № 112 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 509/2012 г., III г. о., ГК./
Спори се по делото дали ответницата е придобила собствеността върху процесния
имот със сключването на договор за покупко-продажба между нея и строителя на
7.03.1997г., дали същият е породил вещно-транслативен ефект и дали е противопоставим на
ищцата.
С отпадане на правата на праводателя по дадена сделка отпадат и правата на
приобретателя. В редица случаи обаче с оглед на съображения за правна сигурност законът
при определени предпоставки запазва правата на последващ приобретател, макар и правата
на неговия праводател да се отречени с обратна сила. Съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето
на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди
вписване на исковата молба за разваляне.
Със сключването на договора за покупко-продажба на процесния апартамент от
строителя на ответницата А.Б. е постигнато съгласие за продажба на бъдеща вещ, като с
решение по гр.д.№ 4536/2016г на САС е прието, че същият не е нищожен. Когато договорът
е за продажба на бъдеща вещ /апартамент в сграда, която все още не е изградена до етап
груб строеж/, договорът се счита сключен под отлагателно условие и съответно
прехвърлителното действие на този договор настъпва от момента на създаване на вещта
/респ. от изграждане на сградата в груб строеж/. /Виж Решение № 236 от 11.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 97/2012 г., I г. о., ГК./
Правото на строеж се счита упражнено при завършване на цялата сграда в груб
строеж, констатирано с протокол на общинската администрация /акт 14/, когато се
придобива и собствеността върху отделните обекти. Законът свързва трансформацията на
правото на строеж на отделен обект от сградата в право на собственост върху същия не с
изграждането на този обект, а със степента на завършеност на цялата сграда. Това тълкуване
е меродавно за случаите, при които собственикът на терена е учредил право на строеж на
лице - строителен предприемач, за изграждането на цялата жилищна сграда, а последният е
прехвърлил така учреденото му право на строеж по отношение на отделните обекти на
други лица. /Така Решение № 278 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г., I г. о.,
ГК./
За да се приеме, че ответницата е придобила правото на собственост следва да се
установи кога сградата е била изградена на етап ”груб строеж”. Придобиването на годен
6
обект на собственост, който да бъде предмет на разпоредителна сделка, изисква
изграждането на сградата като цяло в "груб строеж", като е без значение дали сделката е
била извършена при действието на ЗТСУ или това на ЗУТ където този въпрос е изрично
регламентиран. Становище относно тълкуването на понятието "груб строеж"- както при
действието на ЗУТ така и при действието на ЗТСУ е дадено в решение № 98 от 16.02.2010 г.
по гр. дело № 291/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК / за
да е налице функционално и пространствено обособен обект, годен да осъществява
предназначението си - в случая жилище, е необходимо цялата сграда, в която този обект се
намира да бъде довършена най-малкото в "груб строеж" или "до карабина". Поради това, за
да се извършват правно валидни сделки на разпореждане с отделни обекти от сградата,
същата следва като цяло да е завършена в груб строеж и с т. 1 от приетото ТР № 1 от
4.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно пар.5, т.46 ДП на ЗУТ, за
да е налице груб строеж следва да са изпълнени ограждащите стени и покрива, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи, като от този момент е налице
отделен обект на собственост и правото на строеж е упражнено. Тогава вече е налице
самостоятелен обект на собственост и съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ разпореждане може да се
извършва не с правото на строеж, което се е трансформирало в право на собственост, а със
сградата или самостоятелни обекти от нея.
За да се установи степента на завършеност на сградата, следва да са издадени
нормативно определени образци за удостоверявате от компетентните лица. От обсъдените
доказателства се установява, че в констативен акт от СО, ТОА „Красно село” е посочено, че
дадената строителна линия е спазена и сградата е изпълнена до кога корниз, и е налице
отбелязване” 30.03.2001г-кота било”, което се установява, че не е изпълнено от оторизирано
това лице. Разрешението за ползване на сградата от ЗДНСК е с дата 2.09.2004г., а в
удостоверение от 2.02.2014г. от Агенцията по кадастър е отразено, че обектът е нанесен в
кадастралния план на гр.София съгласно писмо от 20.01.2004г на ОП ”Софийски кадастър”.
Датата на която имотът е построен до ниво-кота било е 6.02.2003г. Поради това
възраженията във въззивната жалба, че сградата е била изградена на етап-груб строеж, преди
влизане в сила на решението за разваляне на договора на 29.12.2001г, е неоснователно, тъй
като твърденията за датата 30.03.2001г са недоказани.
Поради това с развалянето на договора за строителство собственикът на земята Д. Л.
М. е придобила по приращение на основание чл.92 ЗС построеното върху земята, съответно
на притежаваната от нея идеална част-1/2.
По отношение на соченото основание за придобиване на имота въз основа на
придобивна давност от въззивницата-ответница от ангажираните по делото свидетелски
показания на свидетелите Я. и В. не се установява да е владяла процесния имот в
продължение на 10 години като недобросъвестен владелец. Свидетелят В. е дал показания,
че е запознат със строежа на бул.”***” № **, тъй като е съсед на имота. След като е спряло
строителството е бил развален договора, затворили са достъпа до сградата и такъв е имала
само М.. При построяването на сградите, свидетелят е имал апартамент, който е граничел с
терасите на мезонетите и е виждал, че същата е неподдържана, никой не е стопанисвал
жилището. Свидетелят Я. е дал показания, че е влизал в мезонета в процесния апартамент на
А. през февруари 1997г., за да измери площта му, като е видял изграден таван със
скосявания. Апартаментът е нямал врата и дограма. В началото на 2003г е бил в
апартамента с въззивницата А.Б., защото тя е искала да поставя метална входна врата.
Заявил е, че е ходил в жилището само два пъти 1997 и 2003г. Въз основа на тези показания
не може да се приеме, че е установено осъществяването на владение върху имота от А.Б.,
тъй като свидетелят Я. е посетил два пъти в жилището, като измерването на площта е било
свързано с изповядване на нотариалната сделка през 1997г, когато обектът не е съществувал
като самостоятелен и през 2003г с намерението за поставяне на врата, което не се установява
дали е реализирано, а и сочи само намерение за владение, но не и установено такова.
7
Посоченото в исковата молба от ищцата е, че ответницата е отнела владението й на
22.12.2004г и от тогава го владее, поради което до датата на подаване на исковата молба-
17.01.2013г не е изтекъл 10годишният срок и възраженията за налично признание от ищцата
относно владението на ответницата за релевантен период от 10 години са неоснователни.
Процесният апартамент би могъл да е обект на владение едва след възникването му, на
6.02.2003г. За периода до предявяване на исковата молба-17.01.2013г. от ангажираните
свидетелски показания не може да се установи, че имотът е владян явно и несмущавано. Не
следва да се приема, че същият може да се придобие въз основа на кратката давност за
придобиване от въззивницата-ответница като добросъвестен владелец, защото
приобретателката не може да се определи като такъв, тъй като към датата на сключване на
договора не е било възможно да придобие правото на собственост върху несъществуващ
обект.
Поради това исковата претенция по чл.108 ЗС, предявена от Д. Л. М. срещу А. К. Б. е
основателна и следва да бъде уважена. Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстаницонният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена А. К.
Б. с ЕГН ********** да заплати на Д. Л. М. с ЕГН ********** сумата от 1000лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263139/17.05.2021г, постановено по гр.д.№ 7842/2013г по
описа на СГС, I ГО, 15 с-в, с което е признато за установено по предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС от Закона за собствеността от Д. Л. М. срещу А. К. Б., че на основание
чл.92 ЗС ищцата Д. Л. М. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот: апартамент № 18,
находящ се на първо и второ мансардно ниво в сграда на бул.”***” №** със застроена площ
от 90кв.м., състоящ се от: дневна с балкон вътрешна стълба, кухненски бокс и тоалетна на
първото ниво и спалня с балкон и баня с тоалетна на второто ниво, при съседи: изток-
апартаменти № 16 и №17, запад-калкан, север-апартамент 19, юг- заден двор, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, цялото от 365кв.м., съставляващо пл.XIV/ 151 от кв.10 по плана на гр.***,
местност „***”, и е осъдена А. К. Б. да предаде на Д. Л. М. владението върху процесната ½
ид.ч, както и е осъдена А. К. Б. да заплати на Д. Л. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски в размер на 2 492.80лв. за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. К. Б. с ЕГН ********** да заплати на Д.
Л. М. с ЕГН ********** сумата от 1000лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9