Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.Плевен, III състав,
в публично съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
разгледа докладваното от съдия
Митева,при секретар Петя Антова
АНД №252 описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно
постановление № НП
-27-184-3/30.10.2019г. Изпълнителният ***на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София е наложил на М. „С.П.“ ООД с ЕИК ***, със седалище, адрес на управление и адрес
на осъществяване на дейността: гр. Плевен, ***, представлявано от *** ** М.Д.И.,
на основание чл. 116а от Закона за лечебните заведения, имуществена санкция в
размер на 2000 (хиляда) лева, за нарушение на т. 3.3.5 от Глава II от медицински стандарт „Вътрешни
болести“, утвърден с Наредба №28 от 01 юли 2010 г. на министъра на
здравеопазването, съгласно която: „Дейността
на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването.“
За
нарушение на т. 3.3.6 на осн.чл. 116а
от Закона за лечебните заведения от Глава II от медицински стандарт „Вътрешни
болести“, утвърден с Наредба №28 от 1 юли 2010 г. на министъра на
здравеопазването, съгласно който: „Обем на дейността по вътрешни болести в
лечебни заведения. Нива на компетентност на структури по вътрешни болести в
болници за активно лечение: Минимален обем на дейност — 380 преминали пациенти
годишно на всеки 10 легла.налага , имуществена санкция в размер на 2000 (хиляда) .
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят М. „С.П.“
ООД, който го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез
процесуалния си представител адв.И.Ц. *** навежда правни
доводи, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие
при издаване на наказателното постановление
не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално
нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Освен това навежда правни доводи, че
актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствие на
нарушителя в нарушение на императивната разпоредба на чл.40 от ЗАНН. Също така
навежда фактически доводи, че не са нарушени посочените медицински стандарти,както и че административно наказателната отговорност е на
базата на отменен с ДВ бр.54 от 2020г в
с. от 16.06-2020г наказателна разпоредба.
По изложените съображения моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За
въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, се явява
юрк.А. М. С., който изразява
становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди като такова.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт № А-27-184-3/07.06.2019 г. за установяване на
административно нарушение,
от който е видно, че на основание заповед № РД 27-184/22.03.2019 г.
на изпълнителния ***на ИАМО (преобразувана чрез сливане в ИАМН на основание §
18 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2019 г.) за периода от 25.03.2019 г. до 29.03.2019
г. е извършена проверка на М. „С.П.“ ООД, със седалище, адрес на управление и
осъществяване на дейността : гр. Плевен, ***.
Проверката
е планова, съвместна с Районна здравна инспекция (РЗИ) и Районна
здравноосигурителна каса (РЗОК). Задача на проверката е: „Проверка за
състоянието на структурата, управлението, дейността и организацията на
медицинското обслужване в лечебното заведение, съобразно изискванията на Закона
за здравето, Закона за лечебните заведения и нормативните актове по тяхното
прилагане, спазване на приложимите медицински стандарти и качество на
диагностично-лечебния процес.“
Проверката
е открита след връчване заповедта на ** М.Д.И., в качеството му на *** по
силата на Договор за управление от 31.07.2015 г. на М. „С.П.“***.
От
извършената проверка и предоставената документация е установено следното:
По т. 1 от АУАН установяване на съответствие - ***и и старша
медицинска есетра:
Име
презиме фамилия
(длъжност) Вид на трудовото правоотпошеии е Квалификации
Специалност Допълнително придобита
** Д.В.П. Трудов договор **
** П.Г.Д. Трудов договор ******
** В.П.П. Консултантски договор ******
*** Р.К.С. Трудов договор
Съгласно предоставен „Списък на ***ите по отделения,
работещи по договор с НЗОК в изпълнение на К1Г за началник на отделението е
назначен ** Д.В.П.. Предоставен е Трудов договор ***/06.03.2018 г„ на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 и във връзка е чл. 70 от КТ /срок на изпитване/ на ** П.,
назначен на длъжността - ***, вътрешни болести. ** П. притежава Диплома за
висше образование № *** с per. № ***/1988 г. от Висш медицински институт, гр.
Плевен и Свидетелство № ***/01.07.1995 г. за призната специалност по вътрешни
болести, издадено от Висш медицински институт, гр. София.
Предоставени
са договори на ***и, както следва: на ** П.Г.Д. - Трудов договор № **/06.03.2018
г.; ** К.Д.П. - Граждански договор **/03.01.2019 г.; ** Р.Л.Б.- Граждански
договор ***/01.01.2019 г.; ** В.Л.Н.- Граждански договор ***/01.01.2017 г.; ** Е.Ц.А.-
Граждански договор 20/01.01.2019 г.; ** В.П.П. - Консултантски договор ***/28.04.2017
г. ч
Видно от
гореописаното е извършено нарушение на т. 3.3.5 „Минимален брой ***и - трима.“,
Глава II „Обем на дейността по вътрешни болести в лечебни заведения, нива на
компетентност на структури по вътрешни болести в болници за активно лечение“,
от Наредба № във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закопа за лечебните заведения /ЗЛЗ/, а
именно: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите
специалисти, които работят- в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на
министъра на здравеопазването.“.
Нарушението
е извършено към 29.03.2019 г., последен ден на извършената проверка в М. „С.П.“***.
Нарушението
е установено на 29.03.2019 г., последен ден на извършената проверка в М. „С.П.“***.
Нарушението
е извършено за първи път.28 от 01 юли 2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Вътрешни болести”,
По т.2
от АУАН
Установяване
на съответствие - обем дейност:
№
110
ред Медико-статистически показатели 2017 г. 20181. +/- %
1 Брой преминали болни: 55 76 21 1.40
а преминали болни по клинични пътеки 76
преминали болни със заплащане от
пациента 55
2 Брой легла-среден годишен бр.
3 Брой лег. годни 165 880 715 5.33
4 Използваемост на леглата % 48 50 2 1.04
5 Използваемост на леглата в дни 260 270 10 1.04
6 Оборот на 1 болнично легло
7 Среден престой на болните (дни) 3 3 3 100
8 Леталитет % 0 0
9 Стойност на 1 преминат болен 164.20 201.80 37.60 1.23
10 Стойност на 1 храноден 4,50 5,00 0.50 1.11
11 Стойност на 1 ***стводен 9,50 15.00 5.50 1.60
12 Стойност на ден за медицински консумативи
6,20 9,80 3.60 1.60
13 Стойност на 1 леглоден 144,00 172,00 28 1.20
14 Брой регистрирани **И 0 0
През
проверявания период Отделението по вътрешни болести не извършва дейност по
специалностите нефрология, ендокринология и болести на обмяната и пневмология и
фтизиатрия по клинични пътеки за 2017 г. и 2018 г. по сключени договори с НЗОК.
Отделението
но „Вътрешни болести” в М. „С.П.” ООД не отговаря на изискванията посочени в т.
3.3.6, Глава II, от Наредба № 28 от 01 юли 2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Вътрешни болести”, за I -ниво на компетентност, а именно:
минимален обем дейност - 380 преминали пациенти годишно на всеки 10 легла.
Видно от
гореописаното е извършено Нарушение на т. 3.3.6 „минимален обем дейност - 380
преминали пациенти годишно на всеки 10 легла.“, от Глава II „Обем на дейността
по вътрешни болести в лечебни заведения, нива на компетентност на структури по
вътрешни болести в болници за активно лечение“, за I -ниво на компетентност от
Наредба № 28 от 01 юли 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Вътрешни
болести”, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, а
именно: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на
министъра на здравеопазването.”.
Нарушението
е извършено към 31.12.2018 г., последен ден от кштендарната 2018 година в М. „С.П.”***.
Нарушението
е установено на 29.03.2019 г., последен ден на извършената проверка в М. „С.П.”***.
Горните
обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител П.К.К. и свидетеля С.
В. Д.-Т., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото
писмени доказателства – справка за дейността на отделение
по Вътрешни болести –първо ниво ,Списък на ***ите по отделения,работещи по
договор с НЗОК в изпълнение на КП , Трудови договори и гражданскии консултантски на работещите във вътрешно отделение,заповед
№РД-20-37/6.03.2019г. и заповед №РД-01-2/8.04.2019г. на изпълнителния ***на
ИАМН, приложение №1 към заповед №РД-20-37/6.03.2019г., приложение
№1 към заповед №РД-01-2/8.04.2019г. и заповед №РД-27-184/22.03.2019г. на
изпълнителния ***на ИАМН. От показанията на актосъставителя К. и от показанията
на свидетеля Т. се установява, че на
основание заповед № РД 27-184/22.03.2019 г. на изпълнителния ***на ИАМО през периода от 25.03.2019 г. до 29.03.2019
г. са извършили проверка на М. „С.П.“ ООД, със седалище, адрес на управление и
осъществяване на дейността : гр. Плевен, ***.
Според показанията на актосъставителя К. и според показанията на свидетеля Т. проверката била планова, съвместна с Районна здравна инспекция (РЗИ) и
Районна здравноосигурителна каса (РЗОК). От
показанията на актосъставителя К. и от показанията на свидетеля Т. се
установява, че задачата на проверката била за състоянието на
структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване
в лечебното заведение, съобразно изискванията на Закона за здравето, Закона за
лечебните заведения и нормативните актове по тяхното прилагане, спазване на
приложимите медицински стандарти и качество на диагностично-лечебния процес. Според показанията на актосъставителя К. и според
показанията на свидетеля Т. от извършената
проверка и предоставената документация и представени трудови договори на
работещите в лечебното заведение.При преглед на договорите на работещите в
вътрешно отделение се установява,че лечебното заведение и по специално
вътрешното отделение не отговаря на утвърдения медицински стандарт по вътрешни
болести.От поисканата от отделението справка се установява,че отделението не
отговаря на определеното ниво на
компетентност.Същият твърди че актът е съставен в отсъствието на ***т ,тъй като
многократно са изпращани покани включително и до Общинска администрация-грПлевен,но
не са откривали ***т и АУАН е връчен чрез нотариус на ***т на лечебното
заведение.
Според показанията на
актосъставителя К. и според показанията на свидетеля Т. горните обстоятелства са установени по документи, предоставени от
лечебното заведение и трудови договори. В тази насока е и приобщената като
писмено доказателство по делото справка
за дейността на отделение по Вътрешни болести. От показанията на
актосъставителя К. и от показанията на свидетеля Т. се установява, че дейността
по Вътрешни болести не съответства на определения медицински стандарт. Според
показанията на актосъставителя К. и според показанията на свидетеля Т. съобразно т. 3.3.5 от Глава II от медицински стандарт „Вътрешни
болести“, утвърден с Наредба №28 от 01 юли 2010 г. на министъра на
здравеопазването, съгласно която: „Дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.“
За нарушение на т. 3.3.6 от Закона
за лечебните заведения от Глава II от медицински стандарт „Вътрешни болести“,
утвърден с Наредба №28 от 1 юли 2010 г. на министъра на здравеопазването,
съгласно който: „Обем на дейността по вътрешни болести в лечебни заведения.
Нива на компетентност на структури по вътрешни болести в болници за активно
лечение: Минимален обем на дейност — 380 преминали пациенти годишно на всеки 10
легла.налага
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля Т., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите при
проверката нарушения на медицински стандарт „Вътрешното отделение“. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. „С.П.“ ООД в нарушение, което не е
извършил.
При така приетото за установено от
фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателят М. „С.П.“ ООД е осъществил
състава на административно нарушение на задължителните изисквания на Наредба № 30 от
19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Вътрешно отделение“, издадена от министъра
на здравеопазването, и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.116а
от Закона за лечебните заведения.
Разпоредбатана чл.6 ал.1 от Закона за лечебните
заведения предвижда дейността на лечебните заведения и на медицинските и
другите специалисти, които работят в тях, да се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Съгласно същата разпоредба от
Закона, медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването.
Административно наказателната отговорност
на М. „С.П.“
ООД е ангажирана на основание чл.116а от ЗЛЗ, действаща към момента на извършване
на нарушението и към момента на издаване на обжалваното наказателно
постановление в редакцията на ДВ, бр. 101 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 72 от 2015 г. Нормата предвижда наказание
имуществена санкция от 2000 до 5000 лв за лечебно заведение, което извършва
дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените
медицински стандарти.
Законът за лечебните
заведения в редакцията му към момента на извършване на нарушението е
разграничавал извършването на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение
на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му от
извършването на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на
разпоредбите на утвърдените медицински стандарти, като самостоятелни нарушения,
видно от предвидените самостоятелни санкционни норми, съответно по чл.116 и чл.116а от ЗЛЗ/отм.- ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г./. Специалната
норма на чл.116а
от ЗЛЗ/отм./ е единствено и само за дейност в нарушение на утвърдените
медицински стандарти и съгласно тази правна норма, когато е налице нарушение на
разпоредбите на утвърдените медицински стандарти и това е извършено от
лечебното заведение едноличен търговец или юридическо лице се налага
имуществена санкция от 2000
до 5
000 лева. Като се анализира фактическото описание на нарушението в акта и в НП и
съответствието му
със съставите на санкционните норми на ЗЛЗ се установява, че е извършено
както нарушение
по чл.116а
от ЗЛЗ/отм./, т.е. лечебно заведение е извършвало дейност по болнична
медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на утвърден медицински стандарт,
така и нарушение
по чл.116
ал.1 от ЗЛЗ, т.е. ***, респ. ***ите от
Вътрешно отделение е извършвал дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на
разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му.
С издаденото Наказателно постановление е наложена
имуществена
санкция
на М. „С.П.“ ООД
по реда на чл.116а
от ЗЛЗ/отм/,
а не са наложени глоби на физическо лице, изпълнявало
длъжността *** от Втрешно отделение по реда на чл.116 ал.1 от ЗЛЗ. При положение, че нарушението осъществява съставите на чл.116а от ЗЛЗ/отм./ в редакцията му към момента
на извършване на нарушението,
към момента на съставяне на АУАН и към момента на издаване на НП и на чл.116 ал.1 от ЗЛЗ административнонаказващият
орган е следвало да ангажира освен отговорността на юридическото лице „ М. „С.П.“ ООД, така и отговорността на виновните физически лица.
При тези установени факти съдът констатира, че е
допуснато особено съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на процесното наказателно постановление. С Държавен вестник бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., е последвала законодателна промяна, като санкционната норма на чл.116а от ЗЛЗ е отменена. Съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват промени в приложимата
материалноправна норма, прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя.
Прилагането на по-благоприятен административно-наказателен закон се свързва с
хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния,
третирани дотогава като административни нарушения /какъвто е настоящият/, или
се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които съставляват
административни нарушения и по стария закон. За да са налице предпоставките на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, е необходимо последвалата по-благоприятна разпоредба да е
влязла в сила. Само при това условие разпоредбата може да се приложи спрямо
нарушителя.
В конкретния случай отмяната на
санкционната норма е влязла в сила на 16.06.2020 г. Визираната в чл.3, ал.1 и 2 от ЗАНН хипотеза цели
защита правата и интересите на лицата. За всяко нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила при извършване на нарушението, но това не
означава, че ако впоследствие законът е отменен и последва констатиране на
извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по отменения
закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като нарушение,
водещо до ангажиране на отговорността на субекта. С отмяната на разпоредбата на
чл.116а от ЗЛЗ вече не се предвижда наказание за санкционираното в Наказателното
постановление деяние /деяния/, поради което и наказуемостта се изключва. Дори и
да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение, за което следва да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, в този случай обаче тази
разпоредба не може да намери приложение, тъй като, когато се извършва преценка
за наличието на по-благоприятен закон, се има предвид текста на разпоредбата в
нейната цялост, като съдът не може да прилага наказания по различни разпоредби,
относими към различни времеви периоди.
По изложените мотиви, съдът
счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва
на М. „С.П.“ ООД
да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по
неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81
от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. В случая жаллбоподателят е
направил разноски в размер на 200 лева, представляващи договорено и реално
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна
защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в
Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 на базата на половината от размера
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2
от същата наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. А според чл.18, ал.3 от същата
наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв. В случая се касае за административнонаказателно съдебно производство,
което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000 лева.
При това положение разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г.,
предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи
по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима единствено към
производства, по които се обжалват наказателни постановления с наложени други
по вид административни наказания, освен имуществени санкции. Изложеното
обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва
да се определи съобразно разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
7.09.2004г. Договореното и заплатено от
молителя адвокатско възнаграждение е 200 лв, т.е. под минимално определения
размер от 300 лв. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК,
която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатен от жалбоподателя М., не е прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния случай се касае за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Тази сума съдът счита за доказана
и обоснована.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление наказателно постановление № НП
-27-184-3/30.10.2019г. Изпълнителният ***на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София е наложил на М. „С.П.“ ООД с
ЕИК ***, със седалище, адрес на управление и адрес на осъществяване на дейността:
гр. Плевен, ***, представлявано от *** ** М.Д.И., на основание чл. 116а от
Закона за лечебните заведения, имуществена санкция в размер на 2000 (хиляда)
лева, за нарушение на т. 3.3.5 от Глава
II от медицински стандарт „Вътрешни болести“, утвърден с Наредба №28 от 01 юли
2010 г. на министъра на здравеопазването, съгласно която: „Дейността на
лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в
тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.
Медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването.“
За нарушение на т.
3.3.6 на осн.чл. 116а от Закона за
лечебните заведения от Глава II от медицински стандарт „Вътрешни болести“,
утвърден с Наредба №28 от 1 юли 2010 г. на министъра на здравеопазването,
съгласно който: „Обем на дейността по вътрешни болести в лечебни заведения.
Нива на компетентност на структури по вътрешни болести в болници за активно
лечение: Минимален обем на дейност — 380 преминали пациенти годишно на всеки 10
легла.налага , имуществена санкция в
размер на 2000 (хиляда) .като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М. „С.П.“
ООД с ЕИК *** адвокатско
възнаграждение в размер на 200
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: