Определение по дело №220/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 245
Дата: 4 юни 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600220
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л  № 245

 

 гр. Пловдив, 04.06.2020 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                                                                

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНГЕЛОВА

ВЧНД № 220 по описа за 2020 година.

         На именното повикване в 10,01 часа в залата се явиха:

 

         Производството е по реда на чл. 64 ал. 7 и 8 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д. - защитник на обв. В.А. и по жалба на адв. В. - защитник на обв. С.К., срещу определението по чнд № 876/2020 г. на ПОС, с което по отношение на всеки от двамата  обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста П. се намират жалбоподателите - обвиняемите В.К.А. и С.А.К.,
в изпълнение  разпореждане  на съдията - докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка чрез Skype.

В съдебната зала се явяват адвокат Д. Д. – защитник на обв. В.К.А. и адвокат В.– защитник на обв. С.К..

 

За Апелативна прокуратура се явява прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.

         В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд  – Пловдив – В. Н..

 

         СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВАХА се частните жалби на обвиняемите.

 

Адв. Д.: Поддържам жалбата.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Поддържам жалбата.

Адв. В.: Поддържам жалбата.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам жалбата.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда.  Нямам нови искания и искания за доказателства.

Адв. Д.: Нямам искания за отводи на състава на съда. Моля да се произнесете по искането ни за експертиза.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Нямам искания за отводи. Искам експертиза, имам проблеми със сърцето. В момента оплакванията ми не са толкова големи и не се чувствам зле,  едното лекарство не ми го дават, трябва да пия четири лекарства, а пия три.

Адв. В.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.

 

Съдът прие, след съвещание, че доказателственото искане на защитата на обв. А. е неоснователно. То се обосновава от медицинска документация с голяма давност /2017 г./, пък и според днес направеното изявление на А. той се чувства добре и то при положение че не приема всички предписани му медикаменти. Разбира се,  органите на досъдебното производство могат да решат назначаване на подобна експертиза, но е очевидно, че не се налага осъществяването на такава в спешен порядък, т.е. в рамките  на  настоящото производство, което се развива  по реда на чл. 64 НПК.

Ведно с това, съдът прие, че обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени по реда на настоящото производство, се изясняват от наличните по делото данни, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на СМЕ на обв. А..

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ.

 

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, подадена от името на подзащитния ми. Считам, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ не отговаря на  принципа „разумна достатъчност“. Предвид изложеното в жалбата, моля на същия да бъде определена мярка „домашен арест“. Според мен, тя ще изпълни изискванията на закона и ще бъдат спазени предпоставките за осигуряване на производството по същество. Моля да съобразите всички наши аргументи,  посочени в жалбата.

ОБВИНЯЕМИЯТ В.К.А. /ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Моля да ми бъде променена мярката „задържане под стража“. Малко трудно ми е да се аргументирам, имам и операция на коляното. Поддържам казаното от адвоката си.

Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на първоинстанционния съд и уважите жалбата, по  изложените съображения в нея. Не оспорваме обоснованото предположение, наличие на такова има. Считаме, че не са налице другите две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно не съществува реална опасност подзащитният ми да се укрие и да извърши друго престъпление. Поради тези съображения и подробно изложените в жалбата доводи, моля да отмените определението на  първоинстанционния съд и определите  по-лека мярка за неотклонение, а именно следващата  по тежест „домашен арест“, която по своята същност я приравняваме на „задържане под стража“.

         ОБВИНЯЕМИЯТ С.А.К. /ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Ако може да ми измените мярката за неотклонение, ще помагам за делото. Ако може делото да мине по-бързо.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите исканията без уважение. Макар и при разумната алтернатива, която предлага защитата, да бъде променена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“, считам, че към настоящия етап  последната няма да изпълни целите на тази мярка. Затова, според мен, правилно в определението от 27 май 2020 г. съдът е наложил „задържане под стража“, като е уважил искането на прокуратурата. Доколкото схващам, обоснованото предположение не се атакува.  То действително е налице при множеството доказателства, които няма да изброявам – в това число са извършените претърсване и изземване, назначената експертна справка. Действително още няма експертиза, но това също правилно е оценено от съда. Всъщност, съдът сам приема, че няма опасност да се укрият, което не се оспорва и от моя страна. Защитата също наблегна на това обстоятелство. Опасността А. да извърши друго престъпление е изведена от това, че се касае за две деяния в настоящото производство – едното по чл. 343б, т.е. управление на МПС след употреба на наркотични вещества. По отношение на К. горе-долу нещата са обосновани с наличието на споразумение от 2012 г., което е за същото деяние. Касае се приблизително за същото количество наркотично вещество от същия вид – кокаин, 18 грама - малко по-малко от сегашното, също се касае за постигнато споразумение и няма спор, че той е реабилитиран за това деяние, което е извършено преди 2011 г.  Касае се за дейност, която еднотипно е извършвана. Ако нямаше реабилитация, щяхме да бъдем в някои от хипотезите на чл. 63 ал. 2 НПК, което към момента го няма. Но за мярката за неотклонение миналото сходно деяние е факт, който адекватно е оценен от съда – това предишно осъждане. Действително се касае за малко по-голямо количество - 25,09 хероин, извинете кокаин. Действително, стойност още нямаме, заради липсата на оценка на активния компонент, но при всички положения се касае  за стойност над 2000 – 3000 лева. Същевременно, в самото разследване до момента, главно от разпитите на полицейския служител М., е видно, че се касае за дейност, която продължава доста дълъг период от време. Самата схема на организация говори за това. Качват се на автомобила на обвиняемия, преминават през няколко потребители, които им дават, очевидно, пари. Всичко това трае секунди, защото е добре организирано. След това отиват в комплекс „Б.“ в С.. Също там се говори за 2 минути – това е получаването на наркотичното вещество, връщането, след което те са били заловени на входа на гр. П.. Това са неоспорими доказателства, защото и количествата, намерени у тях, после вече при извършените претърсвания, са намерени такива находки, които служат вече за разпространението на наркотичното вещество. Това са фактите към момента. Аз лично бих се радвал, предполагам и съдът, предполагам и наблюдаващият прокурор, ако по-нататъшния ход на процеса е по начина, по който, схващам от позицията на защитата, че ще бъде предложено – споразумение или другите по-леки способи за продължение на процеса в съдебна фаза, което ще се отрази и на наказание, и на ред други процесуални последици по отношение на обвиняемите. Но към момента, според мен, фактите са тези. Намираме се в производството по чл. 64 НПК, то е в ранен етап, но независимо от това доказателствата са абсолютно достатъчни, за да обосноват такава мярка за неотклонение. В този смисъл моля да се произнесете.

 

         Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

        

         ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:

 

         ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Моля да ми измените мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

 

         ОБВИНЯЕМИЯТ К.:  И аз моля да ми измените мярката.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдебното заседание продължава в 10.15 часа в същия съдебен състав и секретар.

Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мерки за неотклонение, различни от задържане под стража, не е основателно.

Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени в определението гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и експертните справки, обосновава според изискванията на закона предположение за причастност на обвиняемите към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода дейност. Впрочем във въззивните жалби не се откриват конкретни аргументи против споменатия извод за наличието на първата от предпоставките за вземане на претендираните от прокуратурата мерки за неотклонение, които да бъдат подложени на нарочен анализ от въззивната инстанция.

Налице е и втората предпоставка, а именно опасността от укриване и извършване на престъпление при отхвърляне на искането за задържане под стража. ПОС правилно е обърнал внимание на завишената степен на обществена опасност на деянието предвид вида и количеството на инкриминираното наркотично вещество и данните за широкомащабна дейност по неговото разпространяване.

Допълнително е акцентирал на факта на предходното осъждане на обв. К. за престъпление, свързано с наркотици. Действително той е реабилитиран за това свое осъждане, но извършването на идентично престъпление в недалечен период от време говори за тенденция в поведението на дееца, което от своя страна откроява коментираната опасност от поредно такова престъпление.

Обв. А. не е осъждан, но адв. Д. греши в мнението си, че чистото му съдебно минало влече по-лека от задържане под стража мярка за неотклонение. От една страна, събраната по делото доказателствена информация очертава предходно организирана и стройно осъществявана разпространителска дейност в съучастие с К.. От друга страна, при залавянето на двамата се е наложило респектирането им посредством физическа сила и помощни средства, което обстоятелство пряко свидетелства за опасност от укриване. Следва да се добави, че обв. А. е обвинен и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества (по чл. 343б, ал. 3 НК), обоснованото предположение за което не се и оспорва от защитата. Реалната съвкупност от разискваните еднотипни посегателства ясно показва, че г-н А. е в постоянна престъпна готовност да посяга на обществените отношения, свързани с наркотиците.

ПАС наново прецени данните за постоянния адрес на двамата обвиняеми, за трудовата ангажираност на обв.А. и прие за правилно становището на окръжния съд, че не притежават потенциал да изключат по категоричен начин споменатите опасности. Що се отнася до здравето на обв. А., той самият посочи, че не страда от някакви съществени проблеми, които да затрудняват пенитенциарния му престой.   

Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за извършване на инкриминираните деяния от страна на всеки от жалбоподателите има нужната доказателствена защитеност, а опасността всеки от тях да извърши престъпление или да се укрие, ако е на свобода е съвсем реална, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за определяне на атакуваните мерки за неотклонение.

В заключение – обжалваните мерки за неотклонение са взети при подходящо мотивиране на изискуемите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно те биха били годни да обслужат целите по чл. 57 НПК.

По изложените съображения съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението № 506/27.05.2020г. по ч.н.д. № 876/2020 г. на ПОС, с което по отношение на всеки от обвиняемите В.К.А. и С.А.К. са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                      Протоколът изготвен в с.з.

                                      Заседанието се закри в 10,25 часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

 

                                                                               2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: