Р Е Ш Е Н И
Е
№ 33
гр.
Габрово, 15.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА ДАНИЕЛА ГИШИНА
и секретар: Радина Церовска, с участието на
прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Стоян Петков, постави за разглеждане докладваното
от председателя к. адм. н. д. № 28 на
Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Касационна жалба
с вх. № СДА-01-681
от 31.01.2020
г., подадена от „***“ ЕООД, с.
Горна Росица, обл. Габрово, ЕИК: ***, против Съдебно решение № 14 от 19.02.2020
г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по н.адм.х.д. № 8 от 2020 г., с
искане за неговата отмяна, в едно с отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление /НП/.
С процесното
Решение първоинстанционният съд е потвърдил НП № 07-001183 от 12.12.2019 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Габрово, с което на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 300.00
лв. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1, във вр. с чл. 415в,
ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от същия нормативен акт.
Нарушението,
за което от касатора е потърсена административно-наказателна отговорност, се
изразява в следното: При извършена на 12.11.2019 г. проверка от органите на ДИТ
по работните места между 15.15 ч. – 15.45 ч. в кафе-аперитив, находящ се в с.
Горна Росица, обл. Габрово, съставляващ търговски обект, стопанисван от
дружеството, е установено, че същото, в качеството си на работодател, не държи
на разположение на контролните органи в същия обект поименен график за работа
за месец ноември, 2019 г., на работещите, съгласно Заповед № 11 от 2.06.2019 г. Нарушението е установено на 12.11.2019 г. и е
отстранено в хода на проверката, преди приключването й, като на органите на ДИТ
е представен процесният график, поради което санкцията е определена по чл.
415в, ал. 1, във вр. с чл. 414 от КТ и индивидуализирана в размер на 300.00 лв.
В подадената
против това НП жалба до РСС работодателят е изтъкнал, че към датата на
съставянето на АУАН констатираното нарушение е било вече отстранено. Със
съставения преди това Протокол от 4.12.2019 г., с който същото се установява, не
се поставя начало на административно-наказателното производство и по тази
причина АУАН не е следвало да се съставя, т. к. към този момент нарушение
фактически вече не е било налице. Алтернативно се излагат съображения за
наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на
деянието, тъй като липсва вредоносен резултат. Касае се за работодател, който
има само двама служители. Административно-наказващият орган /АНО/ не е
изследвал изобщо възможността за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, което
съставлява нарушение на законовите изисквания. Също алтернативно жалбоподателят
е искал намаляване размера на наложената му санкция, като същата бъде
определена в законовия минимум. Наложената такава е максимално определената от
законодателя, а не са налице основания за индивидуализиране на наказание към
неговия максимум, нито са изложени мотиви за това.
За да
постанови съдебния си акт РСС е счел, че деянието е доказано по безспорен начин
от обективна и субективна страна, мотивирайки се със събраните в хода на делото
доказателства. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, т. к. подадените от него възражения са били обсъдени от
страна на АНО при издаване на процесното НП. Отчетено е, че при извършена
проверка от страна на контролните органи на ДИТ било констатирано, че същият
работодател не държи на видно за тях място поименен график за работа през месец
ноември, 2019, като такъв бил представен едва при съставянето на АУАН, както е
отчетено и в него. Въпреки това съставът на чл. 403а от КТ е осъществен и
правилно и законосъобразно имуществената санкция е наложена на основание чл.
415в, ал. 1 от кодекса. РСС не споделя становището за маловажност на случая и
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, т. к. нарушението е такова на формално
извършване и липсата на вредоносен резултат не го прави по-различно от
типичните нарушения от този вид. Също така съдът се позовава на ТР № 3 от
10.05.2011 на ВКС по т. д. № 7/2010 г., според което специалният състав на
маловажност по чл. 415в от КТ изключва възможността за прилагането на общия
такъв по чл. 28 от ЗАНН. Съдът е отчел, че на жалбоподателя е наложена
максимална по размер санкция, но е намерил индивидуализацията за
законосъобразна, т. к. нарушението е съществено – работното време е една от
основните характеристики на трудовото правоотношение и в тази връзка законът
въвежда като задължение за работодателя да държи на разположение на контролните
органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарно изчисляване
на работното време, поради което правилно санкцията е определена като
максимална за конкретното деяние.
В касационната
си жалба работодателят изтъква отново аргументите си, посочени в депозираната
такава пред районен съд.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Н.Г., която поддържа жалбата и моли АСГ да отмени първоинстанционния
съдебен акт, в едно с потвърденото с него НП или, алтернативно, да намали
наложената на дружеството санкция.
Ответната страна, в
лицето на органа, издал процесния ИАА, също редовно призована, се представлява
от юрисконсулт С., която оспорва жалбата и моли в полза на представляваната
администрация да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП –
Габрово счита, че жалбата следва да се остави без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да се потвърди като мотивирано и законосъобразно.
Съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния съдебен акт.
АСГ счита, че
първоинстанционният съд правилно е отчел като установено по несъмнен начин
извършено от страна на касатора административно нарушение, за което
законосъобразно от него е била потърсена административнонаказателна отговорност
чрез налагане на имуществена санкция.
По делото не се спори,
а и от доказателствата е видно, че при извършената на място в посочения обект
проверка от 12.11.2019 г. е установена липса на поставен график на работещите в
предприятието за месеца. Няма спор и че именно сочената като нарушена
разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ задължава всеки работодател да държи на
видно място в предприятието и обектите си изброените в тази разпоредба
документи, сред които е и „поименни графици за работа за периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време“. Работодателят е въвел сумарно изчисляване на работното време, видно от
приложената Заповед № 11 от 2.06.2019 г., издадена за период от 6 месеца,
включваща и процесния месец ноември, 2019 г. Както от тази Заповед, така и от
представения в последствие график е видно, че в обекта по този начин е било
отчитано работното време само на две лица – барман и помощник-готвач.
Настоящата съдебна
инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая деянието е
установено и за него следва да се носи административно-наказателна отговорност.
В случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по изложените
от РСС съображения, които не е нужно да се повтарят и в настоящия съдебен акт.
АНО също не е задължен да излага причините, поради които не прилага тази
разпоредба в издаденото НП. Достатъчно е да издаде това постановление на
основание съставения преди това АУАН, което означава, че приема нормата за
неприложима. Правилно АНО е приложил и разпоредбата на чл. 415в от КТ, т. к. са
налице предпоставките за прилагане на тази по-лека санкция. Не става ясно обаче
по какви причини АНО е наложил максималната по размер санкция от 300.00 лв.,
след като не се твърди, че жалбоподателят е извършвал и преди нарушения на
трудовото законодателство. Освен това следва да се отбележи, че в случая
работодателят не е голямо предприятие с многоброен персонал, а се явява такъв
на двама души, работещи при условията на сумирано работно време и от всички
документи, посочени в нарушената разпоредба, той не е поставил на видно място
само един – процесния график. Този график той е представил в ДИТ веднага след
това, още преди съставянето на АУАН.
Първоинстанционният
съд е посочил, че „нарушение е съществено“, но не става ясно с какво то се
отличава от останалите деяния по нарушената разпоредба, след като тя предвижда
задължение за поставяне на видно място на множество документи, като в случая на
такова място не е бил поставен единствено този график. Останалите изискуеми
документи очевидно са били налице. Работното време е важна част от трудовото
правоотношение, но непоставянето на график на видно място за целите на проверките
на ДИТ не съставлява нарушение на самите правила, които регламентират този
елемент. В случая нито се твърди, нито се доказва, че такива правила са били
нарушени.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая е достатъчно да се наложи минималната по размер
санкция от 100.00 /сто/ лв., като за целта първоинстанционното съдебно решение
бъде отменено, а НП – изменено
в частта относно наложената санкция до минимално предвидения в закона размер.
По отношение на
искането за присъждане на деловодни разноски в полза на ответника за това, че
същият е бил представляван от юрисконсулт, то съдът намира, че искането следва
да се уважи и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с АПК, като се вземе
предвид, че жалбата е частично уважена и санкцията – намалена с 2/3 от
първоначално определения размер. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
като се вземе предвид и частичното уважаване на жалбата и значителното в
процетно съотношение намаляване размера на наложената санкция. По тези причини
и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН такова следва да се присъди в полза на ДИТ
– Габрово на стойност от 50.00 лв. Разноски са били поискани за присъждане и от
първа инстанция, но същата не се е произнесла, като настоящата съдебна
инстанция не може да запълни със съдебния си акт тази празнота.
Воден от горното и на
основание чл. 211, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14 от
19.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 8 от 2020 г. по описа на районен съд
Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 07-001183 от
12.12.2019 г. на директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, с което на „***“
ЕООД, с. Горна Росица, обл. Габрово, ЕИК: ***, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв. на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 414, ал. 1, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл. 403а, ал. 1 от същия нормативен акт.
ИЗМЕНЯ същото
Наказателно постановление в частта относно определения размер на санкцията,
като определя такава на стойност от 100.00 /сто/ лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с.
Горна Росица, обл. Габрово, ЕИК: *** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Габрово деловодни разноски на стойност от 50.00 /петдесет/ лв.,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.