Р Е Ш Е Н И Е
№…………
28.03.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на СЕДМИ МАРТ две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ……………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 85 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 296/04.12.2017 г., Районен съд – гр. Ч.....по гр. дело № 847/2017
г. по описа на същия съд е отхвърлил предявения на
основание чл.2, ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините,
иска на Д.В.Д. с ЕГН **********, адрес: *** против Прокуратурата на Република България, с адрес – гр.София, бул.”Витоша”
№2, ет.4 , за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно
обвинение в престъпление по чл.345, ал.2 НК по досъдебно производство №
***/****г. по описа на РП-Б.. С.., прекратено на основание чл.24, ал.1 т.1 НПК,
като неоснователен и недоказан.
Срещу така
постановеното решение на Ч. р. с.е постъпила въззивна жалба от Д.В.Д. чрез
защитника му адв. К.К. от ВАК. В жалбата се твърди, че в предявената искова
молба, в изявлението на ищеца в съдебно заседание, че поддържа предявеният иск
и в приложената по делото писмена защита по безспорен и категоричен начин е
доказано кумулативното наличие на обстоятелствата, визирани в разпоредбата на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. По безспорен и категоричен начин е доказано, че всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.2 от ЗОДОВ са настъпили. Ищецът
е преживял лично описаните отрицателни изменения, описани подробно в предявения
иск и в представената по делото писмена защита, където са изложени подробно
претърпените неимуществени вреди, които засягат личността на ищеца. На следващо
място, се изразява становище, че съдебният състав следва да прилага закона по
вътрешно убеждение въз основа на представените и събрани по делото
доказателства, а не да тълкува правните норми на българското законодателство,
тъй като не му е в правомощията. Моли Окръжния съд, да отмени изцяло
обжалваното решение, като неправилно и да реши спора по същество, като издаде
решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
В законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България.
В съдебно
заседание, представителят на Прокуратурата на Република България счита, че
решението на първоинстанционния съд се основава на събраните по делото
доказателства, правилно е направена оценката, че за да бъдат налице
предпоставките да се търси отговорност от Прокуратурата, следва да са налице
имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В хода на съдебното производство и събраните доказателства,
такъв извод не може да бъде направен. Моли Окръжния съд, да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение на Р. с. –
гр. Ч....
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадени в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Правилно
и обосновано на сбраните по делото писмени доказателства съдът е възприел
фактическата обстановка и е квалифицирал иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Неправилни обаче са правните му изводи относно неговата неоснователност.
Следва
да се посочи, че направените с жалбата възражения относно представителството на
Прокуратурата пред РС-Ч.... и пред настоящия състав е уреден с постановката на
т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н., което е задължително за съдилищата и гласи, че „Структурните звена на Прокуратурата на
Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в
образуваните граждански дела срещу нея.“
Безспорно
по делото е, че срещу Д.В.Д. е образувано досъдебно производство №319/2017г. по
описа на РП Б.. С.., по което същият бил привлечен на 22.03.2017г. в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК за това, че: на 12.03.2017г.
в гр. Б. С.обл. В., управлявал л.а Х. А.с №KMH**************без регистрационни
табели – с прекратена регистрация за
срок от 8 месеца, считано от 7.03.2017г., който не е регистриран по надлежния
ред.
Безспорно
по делото е и се установява от представеното заверено копие на
постановление на л. 4 от делото, че на
06.07.2017г. досъдебно производство №319/2017г. по описа на РП Б. С.било
прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Постановлението е влязло в законна сила.
Спорни по
делото са въпросите причинени ли са вреди на въззивника от повдигнатото
обвинение, в какво се изразяват вредите,
налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и повдигнатото обввинение
и дължи ли ответника обезщетение и в
какъв размер.
За установяване на
спорните обстоятелства са събрани в хода на исковото производство писмени
доказателства – заверено копие от досъдебно производство № 138/2017г. по описа
на РУ на МВР-Б. С./ досъдебно производство № ***/****г. по описа на РП-Б.. С../,
както и заверено копие от материалите по
гр.д.№ 667/17г. по описа на РС-Ч.....
Видно от
заверено копие от досъдебно производство № 138/2017г. по описа на РУ на МВР-Б.
С./ досъдебно производство № ***/****г. по описа на РП-Б.. С../, с оглед на
местопроизшествие от 12.03.2017г. в град Б. С.е започнало бързо производство
№319/2017г. по описа на РП-Б. С.срещу Д.В.Д. с ЕГН **********, затова че на
12.03.2017г. в с.гр. е управлявал лек автомобил „Хюндай Акцент” без
регистрационни табели, като автомобила не е бил регистриран по надлежния ред –
престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от 22.03.2017г. / л. 87 от
делото/ Д.В.Д. е привлечен като обвиняем за това че, на 12.03.2017г. в гр.Б. С.е
управлявал лек автомобил „Хюндай Акцент” с номер на рама KMH***********без
регистрационни табели / с прекратена регистрация за срок от 8 месеца, считано
от 07.03.2017г., като автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред –
престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С
постановление от 06.07.2017г., досъдебно производство №319/2017г. по описа на
РП-Б. С.е прекратено на основание
чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1 т.1 НК и
„снето повдигнатото обвинение срещу Д.В.Д. *** за обвинение по чл.345, ал.2 НК”.
Съгласно чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето, или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен характер и се
реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Несъмнено
в случая е осъществена една от хипотезите на закона, а именно наказателното
производство е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление. В
постановлението за прекратяване е прието, че автомобилът не е снет от
регистрация, тъй като заповедта, с която служебно се прекратява регистрацията
не е била влязла в сила към датата на управляване на автомобила. Прието е също,
че тя е връчена на Д. на 20.03.2017г., т.е. 8 дни след датата на управление –
12.03.2017г. Самата заповед е издадена на 07.03.2017г. Тези дати са от съществено
значение, тъй като от тях става ясно, че дори срокът за обжалване на заповедта
за прекратяване на регистрацията да се брои от датата на издаване на заповедта,
макар да няма данни за нейното връчване преди 20.03.2017г. към 22.03.2017г. е
очевидно, че няма как да е изтекъл. При това положение при наличието на три
справки от служба КАТ при ОД на МВР гр.П.е следвало преди да се повдигне
обвинение да се изясни този съществен въпрос, касаещ основния елемент на
престъпния състав. След като Прокуратурата, която ръководи разследването е
пристъпила към повдигане на обвинение преди пълното изясняване на фактите касаещи
елементи на престъплението, а след това е прекратила наказателното
производство, тъй като не е осъществен престъпния състав следва да носи и отговорност
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Районният съд е достигнал до тези изводи, но за да отхвърли предявения иск
е приел, че не са налице доказателства установяващи настъпилите вреди, като е
заявил, че не споделя становището на част от съдилищата в страната, че
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан
дори и без представяне на доказателства
за конкретни претърпени от ищеца душевни страдания.
В тази част изводите му са изцяло неправилни. Така нареченото от РС-Ч....
становище на част от съдилищата е задължителна, макар и вече не с императивен
характер практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК. В нея изрично се
приема, че самият факт на повдигане на обвинение за деяние, което не съставлява
престъпление или не е извършено от ищеца е достатъчен за да се приеме, че са
налице обичайни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, притеснения, страх от осъждане, неудобство сред
познати, присъствие на процесуални действия и т.н. Следва да се има предвид, че
в т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н. изрично е предвидено, че „Обезщетение
за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост - чл. 52 ЗЗД като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и
тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи.“
Ищецът по иск с
правно основание чл.
2 от
ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от
незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба.
Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези
обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи
според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните,
които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги
посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да
се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер - така напр.
в решение № 165 от
16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о. /Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията А. Б.по чл.290 от ГПК/.
Претендираната
от ищеца сума от 20000лв. очевидно е насочена към претенция за вреди над
обичайните. Такива действително не са установени по делото. Няма нито писмени
нито гласни доказателства в тази насока. Отчитайки начина на живот на
въззивника, чистото му съдебно минало до този момент, факта, че същият е търпял
около четири месеца водене на наказателно производство срещу себе си, че се е
задължил да не напуска местоживеенето си и да се явява при всяко призоваване са
налице неимуществени вреди в рамките на обичайните, които се приемат в
практиката, без да е необходимо да се доказват с изрични доказателства. Те
както вече бе казано се изразяват в притеснения, страх от осъждане, неудобство
сред познати, задължение за присъствие на процесуални действия и ненапускане на
местоживеене.
Несъмнено
е, че тези вреди подлежат на репариране, защото същите са настъпили в следствие
на незаконно обвинение, което предвид факта, че се касае за престъпление на
фактическо извършване управление на автомобил и проверка на единствения факт
дали автомобилът е надлежно регистриран или не в тази връзка влязла ли е в сила
заповедта за прекратяване на регистрацията е могло въобще да не бъде повдигано,
ако проверката на тези обстоятелства е извършена стриктно.
Според трайната и непротиворечива съдебна
практика справедливият размера на
паричното обезщетение на неимуществено увреждане, се извлича от обективно
съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства в
хипотезите на чл.
2
ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и
интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на
живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени
осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието
на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания, како е
изяснено напр. в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г.
о. на ВКС, следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която,
ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография,
обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство
за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления,
интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение.
В
конкретния случай се касае за лице с чисто съдебно минало, за първи път му се
повдига обвинение, ползва се с добро име в обществото, с професионална
реализация, извършени са процесуални действия с негово участие, производството
е продължило приблизително четири месеца. Същевременно не са налагани мерки на
процесуална принуда – не е вземана мярка за неотклонение дори и най-леката, не
е установено разстройство на здравето, обвинението не е за тежко умишлено
престъпление. Преценявайки в съвкупност така относимите критерии относно
обичайните вреди, съдът счита, че размерът на обезщетението за тях следва да се
определи на 2000 /две хиляди/ лева. Според съда този размер съответства на изискването
за справедливост и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и
съдебната практика в сходни хипотези. Разбира се, унификация и уравновиловка е
невъзможна; сам законодателят не борави с други техники за определяне размера
на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като
например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
В същото време, правото трябва да бъде предвидимо и възможно за прилагане в
повтарящ се брой случаи, като справедливостта изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират
(еднаквите случаи се третират еднакво). За разликата до претендираните
20000лв., които значително надхвърлят обичайните вреди и не са установени по
своя размер искът следва да бъде отвърлен.
С оглед
на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на Ч. р. с.е
валидно и допустимо, не необосновано на доказателствата по делото и в
противоречие с разпоредбите на Закона, в частта в която искът е отхвърлен за
сумата от 2000лв., поради което следва да бъде отменено в тази част и в частта
за разноските, като бъде постановено ново по същество на спора, съобразно
изложеното по-горе. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати на Д.В.Д., разноските за двете инстанции в производството за
адвокатско възнаграждение и д.т. за
въззивна инстанция от общо 313.60 лв., съобразно уважената и отхвърлена част от
иска.
С оглед
всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
осн. чл.271 Решение № 296/04.12.2017 г., Районен съд – гр.
Ч.....по гр. дело № 847/2017 г. по описа на същия съд, в частта, в която е
отхвърлил предявения на основание чл.2, ал.1 т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините, иск на Д.В.Д. с ЕГН **********,
адрес: *** против
Прокуратурата на Република България, с адрес – гр.София, бул.”Витоша” №2,
ет.4 , за сумата от 2000 /две хиляди/
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление по
чл.345, ал.2 НК по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РП-Б.. С..,
прекратено на основание чл.24, ал.1 т.1 НПК, като неоснователен и недоказан, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2000 лв./две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
несправедливо образувано наказателно производство № ***/****г. по описа на РП-Б.. С.., по което му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, впоследствие прекратено
на основание чл.24, ал.1 т.1 НПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2017 г., датата на прекратяването,
до пълното изплащане на присъдената сума.
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 296/04.12.2017г., Районен съд – гр. Ч.....по гр. дело №
847/2017 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлил предявения на основание чл.2, ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините, иск за разликата до предявените 20000лв /двадесет хиляди/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр.София, бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ Д.В.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от общо 313.60
лв., представляваща сбор от сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по
реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :