№ 3595
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501912 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 49513 от 19.07.2022 г.,
депозирана от община Варна, чрез юрк. Ц. срещу решение № 2100 от
27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 11232/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните - М. Й.
Х., Ж. М. Н. и община Варна, че община Варна не е собственик на 237 кв. м.
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ****** по КК и КР, одобР. със
Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 29.05.2019 г.,
с административен адрес - гр. Варна, р-н „Аспарухово“, ******, с площ от
497 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 метра), номер по предходен
план: квартал 101, парцел VIII-1982-522, съседи по скица: поземлени имоти с
идентификатори № *********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от М. Й. Х. и Ж. М. Н., чрез адв. К. М..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба, е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Същата е редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е
1
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост, евентуално
за неправилност на решението. Сочи, че липсва интерес от предявяването на
иска, доколкото в полза на ищците не е изтекла придобивна давност в
периода от 1959 г. до 2018 г. Твърди, че от заключението по съдебно-
техническата експертиза не се установява с категоричност, че имотът,
придобит с нотариален акт № 30, рег. № 6795, дело № 1466/1936 г. е
идентичен с процесния доколкото попада в друг квартал. Излага, че Никола
Николов не е придобил собствеността по силата на горепосочения нотариален
акт, респ. и констативния нотариален акт от 1959 г. не е породил своето
действие. Сочи, че в производството не е представено съдебното решение, на
базата, на което е издаден нотариален акт № 132, том III, дело №
1520/28.11.1959 г. намира за необсъден факта, че наследодателят на ищците
приживе не се позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност,
откъдето извежда доводи, че последният не е придобил собствеността върху
процесния имот. Сочи, че ищците не са се заявили като собственици на
спорната ид. ч. от имота. Твърди, че заплащането на сметки за ВиК,
електроенергия или местно данъци не означава упражняване на фактическа
власт с намеР.е за своене. Позовава се на разпоредбата на чл. 81 ЗС, според
която се изгубва владението при неупражняването му в шестмесечен срок,
съответно след м. март 2018 г. при осъществяване на въвода във владение.
Счита, че от свидетелските показания на свидетеля И. се установява, че
имотът е необитаван и обрасъл. Намира иска за недопустим доколкото не са
доказали самостоятелни права върху имота, които да се конкурират с тези на
община Варна, както и че не биха могли да придобият имота поради
прекъсване на владението им с осъществения въвод. Позовава се на
заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно която имотът е
ситуиран в кв. 73 и по разписния лист е записана на трето лице – Стоян
Кожухаров, както и за липсата на идентичност между ПИ № 309 по КП от
1930 г., кв. 73 и процесния имот № 798 по КП от 1930 г. Твърди, че е доказана
идентичност между имотите по НА № 132/1959 г. и НА № 30/1936 г. Сочи, че
е налице процесуално нарушение с недопускане на повторна съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали е налице
припокриване между ПИ № 309 по КП от 1930 г. с процесния поземлен имот.
Твърди, че съставеният АЧОС представлява официален документ, който има
удостоверително действие, като спрямо него и констативния нотариален акт,
2
при оспорване тежестта се носи от оспорващата страна. Намира, че
наследодателят на ищците не е владял непрекъснато и необезпокоявано
имота, откъдето извежда аргументи, че ищците няма как да присъединят към
своето владението на техния наследодател. Позовава се на практика на
касационната инстанция сочи, че записванията в разписния план не доказват
право на собственост. Сочи, че доколкото разпоредбата на § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС е императивна е налице трансформация на държавната
собственост в общинска.
Моли за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от М. Й. Х. и Ж. М. Н., чрез адв. К. М.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Сочи, че още в депозирания отговор на
исковата молба са изразени доводи от насрещната страна за допустимостта и
неоснователността на иска. Счита, че доколкото са доказали самостоятелни
права върху имота, придобити по наследяване и давност е налице интерес за
заявяване на процесния иск поради издадения АЧОС. Твърди, че ответникът
не е представил доказателства за придобиване на правото на собственост
върху процесната ид. ч., доколкото имотът никога не е бил отчуждаван в
полза на държавата, респ. не е бил частна държавна собственост, която да
премине в собственост на общината. Излага, че въпреки заключението на
вещото лице за липсата на идентичност между имота по НА № 30/1936 г. и
процесния, липсват данни по кой план е бил описан имотът в нотариалния
акт. Твърди, че от представените констативни нотариални актове и гласните
доказателствени средства се установява, че наследодателят им и те самите са
упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение.
Позовава се на ТР № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, според което
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 ЗС, като е възможно да се придобие собствеността и при липсата на
позоваване приживе, като се признаят права на наследниците на лицето в
съдебен спор. За неоснователни намира доводите за прекъсване на давността
след изтичането на давностния срок. Сочи, че показанията на свидетеля И.
касаят придобити впечатления в период след изнасяне на ид. ч. от имота на
публична продан, откъдето извежда доводи, че не обхващат предходен
период и следва да бъдат ценени съобразно вероятната му заинтересованост
от изхода на спора. За неоснователни намира оплакванията, че ищците е
следвало да проведат пълно доказване на правата си.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба страните не са
обективирали доказателствени искания пред настоящата съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството
е допустимо, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 49513 от
19.07.2022 г., депозирана от община Варна, чрез юрк. Ц. срещу решение №
2100 от 27.06.2022 г., постановено по гр. д. № 11232/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между
страните - М. Й. Х., Ж. М. Н. и община Варна, че община Варна не е
собственик на 237 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ******
по КК и КР, одобР. със Заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления
имот е от 29.05.2019 г., с административен адрес - гр. Варна, р-н
„Аспарухово“, ******, с площ от 497 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от
10 до 15 метра), номер по предходен план: квартал 101, парцел VIII-1982-522,
съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори № *********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1912/2022 г. на 9.11.2022 г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4