№ 123
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20224501000200 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, представлявано от Л. Д.
***** чрез ***** Р. М., против решение № 398/31.03.2022 г. постановено по
гр. д. № 4859/2021 г. по описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлен
предявения от дружеството против Н. С. А. от гр. Русе иск по чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че Н. С. А. има задължение към „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД по Рамков договор № 1404150440253306 за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/
Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa Classic от 28.04.2014 год.,
обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2543/2021 г. по описа на
Районен съд Русе в размер на 500.00 лева - главница, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 41.20 лева - обезщетение за забава /законна лихва за забава/,
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
1
Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Излага подробни съображения и моли Окръжния съд
да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
Препис от жалбата е изпратен на ответната страна Н. С. А. от гр.
Русе, представляван от особен представител адв. С. К. – ***, която е
депозирала писмен отговор с развити доводи за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в
обжалваната част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РРС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл. 272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил
задълбочено и в пълнота събраните по делото доказателства и при липсата на
допуснати процесуални нарушения, е приложил правилно материалния закон.
С оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, следва да се
отбележи следното:
Не се спори от страните по делото, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен Рамков договор №
1404150440253306 за издаване и ползване на международна кредитна карта
Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard GoLD/BILLA-Visa
Classic от 28.04.2014 год., по който въззивният жалбоподател е кредитор, а
ответникът – клиент, включващ както Специалните условия, така и Общите
условия на договора за кредит като цялата сума по кредитната карта е усвоена
в периода 29.04.2014 г. – 17.11.2014 г. Претендира се дължима главница в
размер на 500,00 лева към 17.11.2014 год.; 57,43 лева договорна лихва за
периода 31.10.2014 год. - 15.06.2015 год.; 11.05 лева лихва за забава за
периода 17.11.2014 год .- 15.06.2015 год.; 20 лева такса за надвишен кредит,
начислена на 15.12.2014 год. и 0.62 лева непогасени застрахователни премии
в периода 17.11.2014 год. - 15.12.2014 год.
За да отхвърли заявените претенции първоинстанционният съд е
2
приел, че правото на иск на банката, респективно на цесионера е погасено по
давност и претенцията се явява неоснователна. Приел е, че в случая по
отношение на задълженията по усвоените суми от кредитната карта е
приложима петгодишната давност, тъй като плащането не е периодично и по
отношение на тях давността е изтекла около година и половина преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По отношение на първата неплатена
минимална погасителна вноска погасителната давност е започнала да тече от
02.09.2014 г. и е изтекла на 02.09.2019 г., а по отношение на втората
неплатена погасителна вноска, погасителната давност е започнала да тече от
02.10.2014 г. и е изтекла на 02.10.2019 г. Претенцията е заявена на 18.05.2021
г., т.е. след като е била погасена по давност, за което насрещната страна е
направила своевременно възражение.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба доводи за това, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил института на погасителната давност и по-конкертно
по отношение на момента, от който са станали изискуеми вземанията му като
е зачел, че това е момента на падежа на първата непогасена минимална
месечна вноска, който е настъпил на 01.09.2014 г. и е текъл спрямо всяка
непогасена минимална месечна вноска поотделно. Настоящият въззивен
състав не споделя изложените доводи за това, че за начало на приложимата
петгодишна давност следва да се приеме момента на крайният срок на
договора, който е 28.04.2017 г. Цитираното от въззивния жалбоподател
Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на което се
позовава е неприложимо към настоящият казус, доколкото същото се отнася
до въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по
чл. 147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна
изискуемост, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 398/31.03.2022 г. постановено по гр. д. №
4859/2021 г. по описа на Районен съд Русе.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4