Решение по дело №4616/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 325
Дата: 28 април 2025 г.
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20242230104616
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Сливен, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20242230104616 по описа за 2024 година
В исковата си молба С. К. П. излага, че на 15.03.2024г. сключила с Д. Д. Д. договор за
наем, по силата на който й предоставила за ползване собствения си апартамент, намиращ се
на адрес гр. .......... Последната обаче не изпълнявала редовно и в срок задълженията си да
заплаща месечния наем и сметките за вода и ток. Твърди, че неколкократно водила
разговори двете да прекратят договорните си отношения, но Д. категорично отказвала да
напусне имота.
Поради това и на осн. чл. 9 от договора ищцата изпратила до наемателката
нотариална покана с предизвестие за прекратяване на наемните им правоотношения в
едномесечен срок, считано от датата на получаване на поканата. Опит да й бъде връчена бил
извършен на 15.07.2024г., но Д. отказала да я получи. При това положение връчването било
оформено от нотариуса на следващия ден. П. твърди и че след изтичане на едномесечния
срок Д. продължава да ползва апартамента и не го напуска, поради което предявява иск на
осн. чл.310 ал.1, т.2 от ГПК съда да я задължи да го освободи и да й предаде ключовете за
него.
Претендира разноски по делото.

На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не бе
депозиран. Тя и не се яви, а и не изпрати представил, на проведено съдебно заседание. В
него ищцата също не присъстваше, но чрез пълномощник-адвокат поддържа претенциите
си.

1
След като обсъди събраните по делото доказателства съда прие за установени
следните факти:
С договор, извършен в нот.акт № 45, дело №25/2010г., Николина К. П. е закупила
апартамент с площ 55кв.м., намиращ се в гр. ........., който по ЗКИР се индивидуализира с
идентификатор 67338.541.23.4.14.
Видно от удостоверението изх.№ 9400-12363/ 20.06.2023г., издадено от община
Сливен, Н.П. е починала на 16.05.2020г., като единствен нейн наследник е сестра й С. К. П..
Последната е сключила, в качеството на наемодател, на 15.03.2024г. с Д. Д. Д., в
качеството й на наемател, договор, по силата на който й предоставя, срещу месечен наем от
150лв., за временно и възмездно ползване, апартамент.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.осн.чл.233 ал.1, изр.първо от Закона за задълженията и
договорите. Съгласно същия, наемателя е длъжен да върне наетата вещ. Това е основно
негово задължение, но то възниква при определени предпоставки. Напр., след като изтече
срока на договора; или пък ако действието му бъде прекратено, по една или друга причина,
на едно или друго основание, преди това- по-рано. Явно, че точно на последната хипотеза се
позовава в случая ищцата. Съдът обаче няма да обсъжда по същество настъпило ли е такова
прекратяване. Ще процедира по този начин, защото ищцата не ангажира доказателства, че е
отдала под наем и предала ползването, на процесния имот- конкретен апартамент, в
гр.Сливен. Вярно е, че документът, от който черпи права тя- договор за наем, не бе оспорен
по никакъв начин и поради това той би трябвало да бъде кредитиран от съда, но при прочит
на съдържанието му последния констатира, че същия няма предмет- никъде, в никоя част от
неговия текст не е посочен конкретен предмет на договора, а единствено – апартамент-в
чл.I. ал.1, ал.1. За него обаче може да се коментира само, че това е родово понятие. Ето защо
съда не може да направи извод, че страните по делото са в твърдяните в исковата молба
договорни отношения касателно процесния недв.имот. Липсата на индивидуализация на
имота в договора води до невъзможност за индивидуализиране на същия и в диспозитива на
съдебно решение.
Ето защо съда ще отхвърли иска.

Този изход на делото предопределя становището на съда по въпроса за разноските-
по аргумент за противното от чл.78 ал.1 от ГПК, такива не се следват на ищцата.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от С. К. П. с ЕГН:
********** и съдебен адресат адв.В. И. от БАК иск с пр.осн.чл.233 ал.1, изр.първо от ЗЗД
във вр. с чл.310 ал.1, т.2 от ГПК, да бъде осъдена Д. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр..........
да освободи собствения й апартамент и й предаде ключовете от него, който апартамент
според ищцата тя й е отдала за временно и възмездно ползване по силата на сключен между
двете Договор за наем от 15.03.2014г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С. К. П. с ЕГН: ********** да бъде осъдена
Д. Д. Д. с ЕГН ********** да й заплати сторените от нея разноски по делото, за които и
представя списък по чл.80 от ГПК- от 1002лв..
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: през
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
течащ за всяка от страните от момента на връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3