Решение по дело №900/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                № 38      10.02.2020г., гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание на двадесети и втори януари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                      Председател:        Минка Трънджиева

            Членове: Венцислав Маратилов

                                     Димитър Бозаджиев

в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д. №900 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №1402/24.10.2019г., постановено по гр.д.№770/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъден Е.А.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на В.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.36 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 900лв., представляваща договорено и неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен помежду им Договор от 08.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска- 20.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторени съдебно- деловодни разноски по настоящето производство в размер общо на 362,21лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е.А.П..

Твърди се в същата, че постановеното от районния съд решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

В тази насока се визира, че спорния момент по делото е, дали жалбоподателят е заплатил на адв.В.С. договореното адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по съответното дело пред ВКС, във връзка с обжалването на съдебно решение по в.гр.д.№691/2016г. по описа на ОС- Пазарджик.

Приема се от страна на Е.П., че ВКС му е присъдило разноски, който вече е заплатил и ако той не е бил платил договореното възнаграждение, последния нямало е да му ги присъди.

Твърди се, че с претенцията си адв.С. иска да му изплати възнаграждение, което вече му е заплатено от жалбоподателя.

Моли се, да се отмени изцяло решението на РС- Пазарджик, като се отхвърли предявения иск от адв.В.С..

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В.С.С., чрез пълномощника му- адв.С.Д..

В същият се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на приетите по делото доказателства.

В тази насока излага съображенията си.

Моли се за потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение.

Моли се, жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на В.С., сторените от последния съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от В.С.С., въпреки подадения от  пълномощникът му  такъв.

Твърди, че искът му се основава на писмен договор от 08.03.2018г., като задължението да му се заплати посочената сума почива именно на него.

Твърди се, че тази сума не е платена.

Моли се, да се остави жалбата без уважение, с присъждане на разноските за въззивното обжалване.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Е.П. се явява лично. От страна на последния се моли да бъде уважена подадената от него въззивна жалба, като се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. В срок е дадена възможност да се представят от П. писмени бележки, но такива не са представени.

Ответникът по въззивната жалба- В.С., редовно призован не се явява. Същият се представлява в съдебно заседание от упълномощения от него адв.Д., който моли да бъде оставена без уважение подадената възивна жалба, като се потвърди решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. В този смисъл поддържа съображенията си развити в писмения му отговор, както и в представени в срок писмени бележки.

Пазарджишкият окръжен съд, в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

          Делото пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от В.С.С. против Е.А.П., с която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.36 от Закона за адвокатурата.

Твърди се от страна на ищецът, че последния в качеството си на адвокат от АК- Пазарджик е бил пълномощник на ответника Е.П. по гр.д.№3783/2015г. по описа на РС- Пазарджик, като последния бил ответник, а ищец бил „А.“ ООД.

Твърди се, че с Решение №375/20.05.2016г. на РС- Пазарджик и Определение №2005/09.08.2016г. на същия съд, по същото дело било прието, че искът на ищецът „А.“ ООД е основателен, а именно, че е собственик на ¼ ид.част от недвижим имот с идентификатор 55155.89.1 с площ от 2003кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект. Цялата данъчна оценка на имота била сумата 62 716,60лв., а ¼, съответно 15 679лв.

Ответникът Е.П. бил осъден да заплати на „А.“ ООД сумата от 2727лв. разноски по делото, от които 2000лв.- адвокатски хонорар и 727лв.- държавна такса.

Визира се, че на ищеца, ответникът платил 300лв. адвокатски хонорар, въпреки че при посочената цена на иска минималният хонорар за всяка инстанция е 1000лв., по силата на Наредба №1/2004г., защото ответникът се оправдавал с материални затруднения.

Сочи, че така постановеното решение е обжалвано пред ОС- Пазарджик, вследствие на което с Решение по в.гр.д.№691/2016г., съдът е отхвърлил изцяло иска, като е отменил и определението относно разноските. „А.“ ООД бил осъден да заплати на ответника разноски в размер на 505лв., от които- 300лв. адвокатски хонорар за първата инстанция, 100лв. адвокатски хонорар за обжалването и 105лв.- държавни такси. За тези 505лв.- разноски било образувано изпълнително дело при ЧСИ- Самарджиев и ответникът Е.П. си ги получил всичките.

Твърди се от страна на ищеца, че за тази инстанция ответникът му е заплатил 100лв., въпреки че при посочената цена на иска, минималния хонорар за всяка инстанция е 1000лв. по силата на Наредба №1/2004г. защото ответникът се оправдавал с материални затруднения. Пълномощничката на ответника била получила 1000лв. хонорар за тази инстанция.

Сочи се, че е подадена касационна жалба, на която ищецът дал отговор и представил пълномощно за платен хонорар в размер на 1000лв., въпреки че реално му били платени само 100лв. Ответникът Е.П. обещал да се издължи в кратък срок, но не го сторил.

Твърди се, че жалбата била допусната до касационно обжалване с Определение №484/2017г. по гр.д.№1092/2017г. и трябвало да бъде написана писмена защита. Такава била написана и представена пред ВКС, но въпреки че ответникът П. не платил нищо за тази инстанция като продължавал да се оправдава с материални затруднения.

Визира се, че с Решение №6/07.03.2018г., ВКС е  потвърдил Решение №482/15.11.2016г. на ОС- Пазарджик.

Твърди се, че минималния хонорар за отговор по касационната жалба е 750лв., а за процесуално представителство пред тази инстанция- 1000 лв. или общо 1750лв., а реално били получени 100лв., въпреки че били писали на доверие от негова страна 1000лв., защото ответникът не успял да му се издължи. Адвокатът на ответната страна бил получил 800лв.

Сочи се от страна на ищецът, че вместо да получи 3750лв., реално е получил 500лв., но дори да се приеме за вярно, че е получил 1000лв. за отговора по касационната жалба, пак се получава максимално 1500лв., вместо 3750лв. Пълномощничката на другата страна- „А.“ ООД била получила 3800лв., въпреки че делото било решено в полза на Е.П., а не на „А.“ ООД или повече от два пъти повече от него. Още повече, ОС-Пазарджик е бил приел, че щом заявената цена на иска е 62716,60лв., то адвокатски хонорар в размер на 2000лв. за една инстанция не е прекомерен.

Твърди се, че ВКС бил пропуснал да се произнесе относно претенцията за разноски, като в тази връзка ищецът подал молба за допълнително произнасяне.

Твърди, че на 08.03.2018г. било обсъдено с ответника Е.П. работата на ищецът по делото като обем и качество, заплатеното от първия, получените от пълномощника на „А.“ ООД хонорари, както и финансовата възможност на ответника, вследствие на което бил сключен писмен договор между двамата, съгласно който, ако ВКС уважи молбата за допълнение на решението относно разноските, П. ще заплати на С., сумата  над 100 лв. до присъдените от ВКС разноски,  за които се очаквало да са 1000лв.

Твърди се, че с Определение №30/05.06.2018г. на ВКС е допълнено Решение №6 от 07.03.2018г., постановено по гр.д. №1092/2017г. на ВКС, І г.о., като е осъден „А.“ ООД, гр.Пазарджик да заплати на ответника Е.П., чрез пълномощника му адв.В.С. *** сумата 1000лв., разноски за касационното производство. Съответно, ответникът Е.П. трябва да му заплати 900лв.- разликата над 100лв. до присъдените от ВКС 1000лв., които до момента отказвал да заплати, въпреки отправената от него покана. На последната, П. бил отговорил, че всичко е платил и че по делата ищецът не бил вземал отношение, казвал бил само да се даде ход на делото, а всички писмени защити били писани от него.

Искането е, отвътникът да се осъди да му заплати сумата от 900лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до крайното изплащане, както и разноските по делото.

В срокът по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Е.П. е постъпил писмен отговор. В него се изразява становище, че предявената искова молба е неоснователна. В тази връзка се твърди от страна на ответникът, че е изплатил договорените с адв.В.С. възнаграждения изцяло и по начина, по който са били договорени. Сочи се, че всички изложени в исковата молба твърдения са неверни и не отговарят на истината.

Твърди се, че на 08.03.2018г. не е подписвал писмен договор с адв.В.С.. Още повече, че към тази дата той вече му бил заплатил договореното възнаграждение за касационната инстанция.

Оспорва се истинността на приложения писмен договор от 08.03.2018г.у като се навежда твърдение,че този документ е е подписван от него.

Моли се да бъде открито производство по оспорване истинността на този документ, ако ищецът желае да се ползва от него.

Моли се за отхвърляне на предявения иск от В.С.С..

Пазарджишкият окръжен съд, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,  след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че ищецът В.С. ***.

Не е спорно, че ищецът е бил упълномощен от ответника Е.А.П. да го представлява в производството по гр.д.№3783/2015г. по описа на РС- Пазарджик, в което същият е бил ответник, а ищец е бил търговското дружество „А.“ ООД. Предмет по това дело е бил установителен иск за собственост.

Няма спор, че производството по гражданското дело е разгледано пред три съдебни инстанции, като съответно пред ОС- Пазарджик е образувано в.гр.д.№691/2016г. по описа на ОС- Пазарджик, а пред ВКС- гр.д.№1092/2017г., като пред всяка са представяни договори за правна помощ и съдействие, видно от приложените, със страни Е.П. и адв.В.С..

От Решение №6/07.03.2018г., по гр.д.№1092/2017г. на ВКС, Іг.о. е видно, че с него е потвърдено Решение №482 от 15.11.2016г. по гр.д.№691/2016г. по описа на ОС- Пазарджик.

Видно от Договор от 08.03.2018г. се установява, че на тази дата, между ищеца В.С.С., в качеството му на адвокат и ответника Е.А.П. е сключен този договор, по повод на касационната жалба на „А.“ ООД против решение по в.гр.д.№691/2016г. по описа на ОС- Пазарджик. Постигната е договорка в насока, че адв.В.С. ще подаде молба до ВКС за допълване на решението в частта относно разноските. Визирано е, че адв.В.С. е изготвил отговор по касационната жалба и писмено становище пред ВКС. Налице е договореност между ищеца и ответника, че ако ВКС присъди разноски в полза на Е.П., Е.П. ще заплати на адв.В.С. сумата, която е в размер на над 100лв. от присъдените разноски пред ВКС.

Видно от Определение №130 от 05.06.2018г., постановено по гр.д.№1092/2017г. по описа на ВКС е допълнено Решение №6 от 07.03.2018г., постановено по гр.д.№1092/2017г. на ВКС, Іг.о., като е осъден „А.“ ООД, гр.Пазарджик, да заплати на Е.А.П., чрез пълномощника му адв.В.С. *** сумата 1000лв., разноски за касационното производство. 

От Отговор от Е.П. от 09.11.2018г. на отправена до него покана за изплащане на сумата от 900лв. е посочено от последния, че е изплатил добросъвестно и изцяло всички дължими суми, които са били договорени и затова направените от него разноски са му присъдени със съответните съдебни актове.

Видно от заключението на съдебно- почерковата експертиза се установява, че подписът за Е.П. в Договор от 08.03.2018г., приложен с исковата молба е положен от ответника Е.А.П..

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото си, същата се явява неоснователна.

Разпоредбата на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата дава възможност адвокатското възнаграждение да се уговаря в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото.

В конкретният казус, спорния и решаващ за изхода на делото е изпълнението по сключения от страните Договор от 08.03.2018г.

Ответникът по делото оспорва същия, че не е подписвал такъв, в последица от това и не дължи претендираната от ищеца сума.

В случая това му възражение не може да бъде прието за основателно, тъй като безспорно от заключението на съдебно- почерковата експертиза категорично се установява, че подписът за Е.П. е положен от ответника Е.А.П..

В последица от това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор, което е породило своето правно действие между страните. С подписването, страните са поели своите задължение. От страна на адв.С.- да подаде молба за допълване на съдебно решение, което е реализирано и последицата от това постановеното от ВКС определение, с което се допълва Решение №6 от 07.03.2018г., постановено по гр.д.№1092/2017г. на ВКС, Іг.о. и с което се присъжда сумата от 1000лв., разноски за касационното производство. Съответно за Е.П. при присъждане на разноски при така постановения съдебен акт от страна на ВКС, да изплати на първия  договорената между тях сума представляваща размера над 100лв. от присъдените пред ВКС, т.е.900лв., каквато е и процесната претенция.

По делото не се установяват доказателства в насока изплащане на процесната сума от 900лв., както и не са налице възражения, че такава е изплатена. Налице са такива, че са изплатени договорените с адв.В.С. възнаграждения изцяло и по начина по който са договорени. Но в случая, те не са предмет на конкретния договор и претендираната сума, които касаят действия свързани с подаване на молба с искане за допълване на съдебно решение и съответно за тях се полага съответното възнаграждение. В този аспект, не може да се приеме за основателно твърдението, че спорния момент по делото е въпросът дали П. е заплатил на адв.С. договореното адвокатско възнаграждение за депозиране на отговор на касационнна жалба и процесуално представителство по съответното дело пред ВКС, във връзка с обжалването на съдебно решение по в.гр.д.№691/2916г. по описа на ОС- Пазарджик. Седва да се отбележи и това, че договорът от 08.03.2018г. е сключен между ищеца и ответника след договора за правна защита и съдействие, сключен помежду им на 20.02.2017г. 

При тези данни, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и ще следва да се уважи изцяло в претендирания от ищеца размер от 900лв., която сума представлява разликата между присъдените в полза на ответника Е.А.П. с Определение №130 от 05.06.2018г. по гр.дело №1092/2017г. по описа на ВКС разноски в размер на 1000лв. и посочената в договора от 08.03.2018г. сума от 100лв.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан и основателен, като същия правилно и законосъобразно е уважен изцялов пълния ме претендиран размер от 900лв.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява акцесорната претенция- за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.02.2019г. до окончателното й изплащане.

По изложените съображения, споделяйки крайните правни изводи на първата съдебна инстанция, решението на последната, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, в тежест на Е.А.П. следва да бъдат присъдени направените от В.С.С. разноски пред въззивната инстанция в размер на 350лв.- адвокатско възнаграждение.

На основание гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1402 от 24.10.2019г., постановено по гр.д.№770/2019г. по описа на РС- Пазарджик.

          ОСЪЖДА Е.А.П. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на В.С. ***, с ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 350/триста и петдесет/лв.- представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

Председател:                       

 

 

 

 

     Членове:1.                      

 

 

 

 

                                                                      2.