№ 279
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110212951 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. К. П., с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № СО-ОД-Й-24-25КС-548/06.08.2024 г., издадено от ИЗП – заместник-
кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на
основание чл. 154а, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община (НОДТСО), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от
НОДТСО.
В жалбата се релевират се доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на оспореното наказателно постановление, за несъответствието му с
материалния закон и издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения.
Възразява се срещу констатацията за извършване на твърдяното деяние, доколкото на
строителния обект имало изградено и монтирано устройство за измиване ходовата част на
излизащите строителни машини. При издаването на АУАН и НП били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, и намерили проявата си по-конкретно в липсата на изчерпателно
фактическо и правно описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при
което същото се твърди да е извършено. Изтъква се още и наличието на вътрешно
противоречие при описанието на деянието, изразяващо се в неяснота при посочването на
формата на изпълнителното му деяние. Излага се съображение, че жалбоподателят не е
годен субект на административнонаказателна отговорност, тъй като съответното
задължение в строителния процес било за строителя. Оспорва се ненадлежното провеждане
на процедурата по връчване на наказателното постановление, тъй като в разписката
липсвало отбелязване на името и адреса на лицето, чрез което е извършено връчването,
както и връзката му с реципиента на книжата. На последно място се излага, че размерът на
наложената глоба не съответствал на степента на обществената укоримост на извършеното
1
нарушение и настъпилите от него последици. При тези съображения е отправено искане за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, а евентуално на това е формулиран
петитум за изменението му в частта с размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
възползва от правото си да даде обяснения по случая. За него се явява и пълномощникът му
адв. К. П.. Тя поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който
да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В допълнение претендира сторените по делото разноски да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – заместник- кмет на Столична община, редовно призована, се
представлява от гл. юрк. П., която взема отношение по фактите и приложимия закон. Излага
становище за законосъобразност на протеклото административнонаказателно производство,
като акцентира върху факта на доказаност на допуснатото нарушение, изразяващо се в
неизграждането на устройство за измиване на ходовата част на строителната техника. Моли
за потвърждаване на санкционния акт и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение за прекомерност на направените от ответната страна разноски.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали –
поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от наведените аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През месец октомври 2023 г. бил одобрен инвестиционен проект в част „План за
безопасност и здраве“ относно обект: еднофамилна жилищна сграда в УПИ XVIII-9648 за
ЖС (ПИ 68134.4332.9752), кв. 105, м. „кв. Горна баня“, район „Овча купел“, Столична
община, с който било проектирано строителството на горепосочената жилищна сграда. В т.
1.5. от съставения технически проект – Първи етап от частта „Организационни условия за
преодоляване на опасностите по етапи“ било предвидено при изхода на строителната
площадна да бъде монтирана чешма за измиване на излизащата механизация. В общия
строителен ситуационен план на обекта под № 9 била обособена фигуративно площадка за
измиване на строителната техника с кофи и маркуч.
Със Заповед № 1/26.02.2024 г. жалбоподателят Й. К. П. с ЕГН **********,
притежаващ диплома за професионална квалификация, бил определен от изпълнителя на
проекта за технически ръководител на строителния обект.
На 04.03.2024 г. между С ООД с ЕИК ХХХ, представлявано от управителя си - инж. К
П., в качеството на „изпълнител“, и „ХХХ“ ООД с ЕИК ХХХ, представлявано от своя
управител ПИ, като „подизпълнител“, бил сключен договор за подизпълнение на
строително-монтажни работи, по силата на който подизпълнителят се задължил да изпълни
договорените между страните дейности съобразно проектната документация, предоставена
от изпълнителя. В съответствие с разпределението на правата и задължения между страните,
в т. 4.4. от договора, било предвидено техническото ръководство на обекта да се осъществява
от страна на изпълнителя С ООД.
На 16.04.2024 г., около 12:00 часа, свид. В. Е. К., на длъжност „старши инспектор”
2
към Столичен инспекторат – Столична община и колегата му - МГГ на длъжност „началник
на сектор“, предприели действия по текущ контрол на горепосочения строителен обект. На
периодичната проверка присъствал свидетелят ИГД - технически ръководител на
дружеството-подизпълнител „ХХХ“ ООД, който следял за извършването на ежедневните
работни дейности на обекта. При оглед на територията на парцела и обход на участъка около
него, контролните органи установили, че площадката е на етап „груб строеж“, като същият
бил частично заграден с временна плътна ограда. Заварената ситуация била заснета със
служебен фотоапарат. Снимковият материал обхващал част от строителната площадка и
информационната табела, разположена на входа . Прегледани били представените
строителни книжа, регламентиращи извършването на съответните строителни дейности.
Констатирано било, че на територията на обекта не било разположено устройство за
измиване на ходовата част на напускащите го автомобили. На техническия ръководител,
отговорен за експлоатацията и поддръжката на обекта, било дадено предписание да се
почиства строителната площадка и пространството около нея по време на работа и след
приключване на извършваните строително-монтажни дейности. Констатациите от
проверката били оформени в протокол № КП-24-0012729 от 16.04.2024 г., препис от който
бил връчен на свидетеля ИД срещу поемане на задължение да го предаде на техническия
ръководител на обекта. До приключването на контролната дейност и напускането на
органите на Столичния инспекторат при СО, жалбоподателят не се явил на строителната
площадка.
При така установените факти свид. В. К. преценил, че е извършено административно
нарушение, поради което на 24.04.2024 г. адресирал до законните представители на
дружеството-изпълнител на строителния обект писмена покана за явяване в сградата на
Столичния инспекторат в 5-дневен срок с цел съставяне и връчване на АУАН. На 10.05.2024
г. в присъствието на жалбоподателя Й. К. П. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-548/10.05.2024 г. срещу него, за това че:
„на 16.04.2024 г., около 12:10 часа, в гр. София, район :Овча купел“, ул. „Борислав Огойски“
№ 25, на обект „Еднофамилна жилищна сграда в УПИ XVII-9648, кв. 105, м. „Горна баня“, е
допуснал извършване на строително-монтажни работи без устройство за измиване на
ходовата част на строителната механизация, напускаща строителния обект“. Като нарушена
била посочена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредба за организация на движението
на територията на Столична община (НОДТСО). Актът бил връчен на санкционираното
лице на датата на неговото съставяне, като в графата за обяснения и възражения то изразило
желанието си да сключи споразумение и вписало мобилния си номер. Предложението обаче
било отхвърлено от административнонаказващия орган по съображения, свързани с нуждата
от постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 06.08.2024 г. заместник-кметът на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“ издал и атакуваното наказателно
постановление № СО-ОД-Й-24-25КС-548/06.08.2024 г., с което на основание чл. 154а, ал. 2
от НОДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
въззивника била наложена „Глоба“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева. Санкционният акт
бил връчен лично на нарушителя на 12.08.2024 г., видно от приложеното по делото копие на
известие за доставяне. Жалбата срещу него постъпила на 23.08.2024 г.
Горната фактическа обстановка, според съда, се установява еднозначно от събраните
по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
разпитаните пред съда свидетели В. К. и ИД и обясненията на жалбоподателя Й. П., както и
в приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – покана на СИ към СО с рег. № ССИ24-КП71-713/24.04.2024 г. за съставяне
на АУАН, констативен протокол № КП-24-0012729 от 16.04.2024 г., снимков материал към
АУАН, заповед № 1/26.02.2024 г. на С ООД, известие за доставяне на НП от „Български
пощи“ ЕАД, заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на Столична община,
3
писмо с вх. № 311678 от 03.10.2024 г. от СИ към СО, глоба с фиш № 014787 от 23.03.2024 г.,
фактура № 511 от 20.05.2024 г. за плащане по СМР, договор от 04.03.2024 г. за
подизпълнение на СМР, фактура № 0127244 от 13.10.2022 г. за плащане към доставчик,
гаранционна карта № 906566 от 13.10.2022 г. за водоструйка, фискален бон за покупка от
13.10.2022 г., договор за правна защита и съдействие от 23.08.2024 г., пълномощни, протокол
№ 1 от 15.05.2024 г. за установяване на изпълнените и подлежащи на заплащане натурални
видове строително-монтажни работи, инвестиционен технически проект в част „План за
безопасност и здраве“, удостоверение с рег. № 07725 за пълна проектантска правоспособност
на инж. СД, застрахователна полица за застраховка „Професионална отговорност в
проектирането и строителството“, схема на общия строителен ситуационен план, схема на
плана на временното строителство и изкопни работи, схема на плана на временното
строителство и бетонови работи, схема на местата със специфични рискове, схема за
ликвидиране на пожари и аварии и календарен план-график.
При проведения разпит на свид. В. К. /актосъставител/, установената фактическа
обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като обективни, логични и последователни. който е взел
непосредствено участие в предприетата текуща контролна проверка и е съставил акта за
установяване на административно нарушение. От тях се извеждат фактът на констатирано
отсъствие на устройство за измиване на механизацията, напускаща строителния обект. Те
позволяват да се проследи и процедурата по съставяне на АУАН в хронологичната й
последователност и логическа цялост. С достатъчна степен на обстоятелственост и
конкретизация свидетелят разкрива завареното физическо състояние на обекта на етап „груб
строеж“, осъществяваните на него работни дейности, както и липсата на преминаващи
превозни средства през времето на проверката. Категоричен е инспекторът в твърдението
си, че на място е бил установен свидетелят Д, на когото са били възложени ръководно-
контролни функции по повод изпълнението на текущата фаза от проекта. Пояснява обаче, че
от документацията е било видно, че отговорността за спазване на строителните правила
тежи и върху жалбоподателя именно като технически ръководител към строителя.
Съдът подлага на критичен анализ показанията на свидетеля ИД, като съобразява
възможната му заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от общите му бизнес
инициативи с жалбоподателя по повод на договорните им взаимоотношения за изпълнение
на строително-монтажни работи на различни обекти. Като източник на доказателства
изявленията му могат да бъдат кредитирани с доверие единствено в частта, в която споделя,
че работи като технически ръководител на дружеството-подизпълнител на процесния
строителен обект, който посещавал често за да проследява извършваната там дейност, както
и относно пребиваването му на процесната площадка в хода на предприетата на нейната
територия проверка. Съдът намира за несъответно на обективната действителност
твърдението на свидетеля Д, че в обекта е имало изградена площадка за измиване ходовата
част на напускащата го пътно-строителна техника, доколкото подобно съждение се явява
изолирано от приобщената към материалите по делото доказателствена съвкупност. Като
съобрази хармоничното единство между позицията на свидетеля и тезата, застъпена от
защитата, настоящият съдебен състав намери, че показанията на свидетеля Д в тази си част
са призвани да обслужат защитната аргументация на жалбоподателя. В този смисъл се
откроява като житейски необосновано и неподкрепено от логическа закономерност
твърдението на свидетеля, че строителния обект е разполагал с устройство за измиване,
разположено в склада му, доколкото известяването на контролните органи за това
обстоятелство би могло да изключи отговорността на жалбоподателя – в случай, че лицето
се позове на него и им посочи къде се намира съответния предмет. Свидетелят Д проявява
забележително познание по отношение на точното разположение, техническите
характеристики и марката на устройството за измиване, като не се установяват обясними
причини за непредставянето на тези данни пред проверяващите органи, при положение, че е
4
била установена липсата именно на такова съоръжение. Съдът не е склонен да възприеме за
достоверно твърдението на свидетеля, че не е разбрал какъв е предметът на проверката,
както и че инспекторите не са го попитали за притежанието на устройство за измиване и
изграждането на съответстващо му съоръжение, тъй като в констативния протокол, носещ
подписа на присъствалия на проверката ИД, е ясно и недвусмислено отразена липсата на
тези обекти. Друго обстоятелство, поставящо под съмнение добросъвестността на свидетеля
и изначалното му намерение да дава правдоподобни показания по случая, съдът намери в
противоречието между твърденията му, касаещи инертния материал, послужил за покриване
на изградената площадка за измиване, канала и шахтата към него и особеностите на
мястото, видими върху изготвените от проверяващите и приложени по делото
фотоизображения. Непоследователното презентиране на разнопосочни твърдения досежно
механичната структура, с която съоръжението било посипано, закономерно рефлектира в
разколебаването на неговата позиция по фактите и тяхното лансиране в обзора на личното
му желание да оправдае поведението на санкционирания субект. По горните си съображения
настоящият състав на съда не откри наличието на валидни и правдоподобни аргументи,
които да налагат различна от възприетата от наказващия орган фактология.
На следващо място съдът обсъжда и обясненията на въззивника Й. П., като изхожда
от двойствената им природа - на доказателствено средство, но и на основен процесуален
способ за защита на правата и интересите на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Относно физическото му отсъствие на
строителния обект в момента на извършване на проверката на инспекторите от Столичния
инспекторат, изявленията на жалбоподателя следва да се кредитират като достоверни,
предвид припокриването на съдържанието им с останалите събрани гласни доказателствени
средства. Не следва да бъдат споделени обаче като достоверни твърденията на П., че
площадка за измиване на преминаващата строителна техника е била построена в обекта още
преди да се започне изпълнението на същинската строителна работа на него.
Обстоятелството, че подсигуряването на подобно съоръжение в принципен порядък следва
хронологично изграждането на останалите инфраструктурни решения, за да се подсигури
безпрепятственото изпълнение на предстоящите строително-монтажни работи, не доказва
проявлението на този факт в действителността, доколкото неговата правдоподобност се
опровергава от констатациите на проверяващите органи, кореспондиращи и на наличните по
делото доказателства. Обяснението на жалбоподателя, че изискуемата от закона площадка е
била налице, но е била засипана, тъй като в текущия период не е имало необходимост от
използването , разкрива фрапиращо вътрешно противоречие. В същината му лежи
функционалното предназначение на съоръжението на измиване, а именно – почистване
ходовата част на преминаващите през обекта строителни машини и товарни превозни
средства с цел превенция от замърсяване на отворените за обществено ползване пътища със
земна маса, както и на околната среда с фини прахови частици. Нелогично е твърдението, че
необходимата площадка е била налице, но е била затрупана, с оглед на извършваните през
предходните дни насипни работи, предполагащи активното участие на тежка строителна
механизация, превозваща съответните земни маси, и изискващо третирането на ходовата
част на тези съоръжения при напускането им от обекта. Тази постановка в изложението на
жалбоподателя не намира разумно обяснение, тъй като с представянето той фактически
признава, че строителна техника е насипвала маси в обекта, без ходовата част да бъде
надлежно третирана при напускането на границите на строителния обект. Твърденията му,
впрочем, се опровергават и от представения по делото фиш, указващ на извършено
предходно сходно нарушение. Тези факти дават основание да се приеме, че основният мотив
на нарушителя да изложи обясненията си в тази насока се базира на преднамерения му
стремеж да избегне своето санкциониране като технически ръководител на процесния
строителен обект.
Писмените доказателства са от значение за изясняването на обстоятелствата по
5
делото, допълват и служат за проверка на гласните доказателства, като са приобщени по
надлежния процесуален ред. Същите позволяват в пълнота да се изяснят съществени за
отговорността на въззивника обстоятелства, пряко кореспондиращи със съставомерни
признаци на предявеното му деяние. Така от приобщените заповед за определяне на
технически ръководител и договор за подизпълнение на СМР се извежда материалното
качество на жалбоподателя в рамките на строежа на жилищната сграда. Съставеният
констативен протокол за извършена на 16.04.2024 г. контролна дейност съдът не намира за
опорочен, доколкото в него са заложени констатациите на органите при посещението им на
строителния обект, а тяхното съдържание в цялост кореспондира с показанията на
актосъставителя. Що се отнася до компетентността на наказващия орган, същата като факт
се обосновава посредством съдържащата се към преписката Заповед № СОА24-РД09-
2149/20.02.2024 г. на Кмета на СО.
Представеният от страна на защитата инвестиционен проект, ведно със скиците към
него, не позволява да се формират изводи, различни от тези, възприети в гореизложената
фактическа обстановка. Предварителното проектиране на едно съоръжение не обуславя
еднозначен извод и за неговата последваща практическа реализация с монтирането му в
съответния обект. Действително, техническият проект разкрива, като средство за създаване
на организационни условия, монтирането на чешма за измиване на излизащата механизация,
а скиците към ситуационния план показват разработката за изграждане на площадка за
измиване на строителната техника с кофа и маркуч, обособено на илюстрацията под № 9.
Така описани, тези разработки не съответстват на споделените от разпитаните свидетели
средства за измиване, а по мнение на съда – и на нуждите, за които са предназначени, което
внася допълнителна неяснота в позицията на жалбоподателя. По сходни съображения
съдебният състав не намери основание да се довери и на приобщените към материалите по
делото първични счетоводни документи, платежни и гаранционни такива, касаещи
закупуването на устройство за почистване с вода от типа „водоструйка“, тъй като
правопораждащият снабдяването с вещта факт изхожда още от 2022 година – значителен
период от време преди извършването на процесната проверка. В същото време,
закупуването на една такава движима вещ от юридическо лице, отраслово ангажирано в
сферата на строителството, не може да обоснове конкретното предназначение и
обвързаността с определен обект, тъй като е обосновано да се смята, че дружеството-
изпълнител обслужва и други свои строителни обекти, спрямо които изпитва същите битови
и материални нужди. По сходни съображения съдът изгради схващането си за неотносимост
на приложения протокол № 1 за установяване на изпълнение и подлежащи на заплащане
натурални видове строително-монтажни работи. Двустранно подписаният между
възложителя и изпълнителя на СМР протокол датира от 15.05.2024 г. и съответно неговата
присъща удостоверителна тежест касае период, следващ процесния такъв. На последно
място следва да се отбележи, че приложеният от процесуалния представител на въззивника
снимков материал не се ползва с доказателствена стойност, поради отсъствието на
обозначения, индекси, които да внесат яснота относно пространствените параметри на
направата на съответните изображения. Липсата на метаданни за дата и устройство, с което е
заснет, възпрепятства и възможността за процесуалната му проверка за автентичност и
неподправеност с разполагаемите способи за събиране и оценка на доказателствен материал.
В този смисъл и снимките не носят релевантна информация за илюстрираното върху тях,
нито могат да бъдат използвани в подкрепа на тезата на жалбоподателя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
6
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Съдът, след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП,
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от чл. 34 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6–месечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност и самостоятелно обуславящи
отмяната на наказателното постановление.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт
се сезира оторизираният административнонаказателен орган със съответния спор и се иска
от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение, и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува и правно
единство между описаното като нарушение, текстово и цифрово, в акта и в наказателното
постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото сред обстоятелствата, при които е
прието за реализирано нарушението, както и неговото изпълнително деяние, не са
формулирани изчерпателно в нужната степен, за да бъдат удовлетворени изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Тези
пороци са пренесени и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, в което
дословно са възпроизведени фактическите констатации, отразени от актосъставителя, без да
е предприет самостоятелен анализ и да е обективирано, с каква конкретна деятелност
жалбоподателят П. е реализирал елементите на състава на вмененото му нарушение. Така
констатираните обстоятелства обосновават незаконосъобразността на санкционния акт.
В конкретиката на казуса, възведеното „административно обвинение” е описано
като реализиращо специфично нарушение - допустителство, изпълнено по отношение
извършването на строително-монтажни дейности без осигуряването на устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект.
7
В АУАН и НП вменената на въззивника деятелност е определена като накърняваща
разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО, която регламентира забраната да се
извършват „строително-монтажни работи (СМР), ремонтни дейности и премахване на
строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини,
излизащи от строителния обект“. Санкция за несъобразяването й е предвидена в нормата
на чл.154а, ал.2, вр.ал.1 от НОДТСО, съгласно който физическо лице, което осъществи
нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО, се налага „глоба“ в размер от 100,00 до 5000,00
лева. Прочитът на цитираните подзаконови нормативни текстове налага извод, че
консумирането на състава на установеното административно нарушение по необходимост
изисква даденост на следните кумулативно свързани компоненти – физическо лице,
ангажирано с определена работа, изпълнително деяние, изразяващо се в активно поведение -
действие, насочено към извършване на строително-монтажни работи, ремонтни дейности и
премахване на строежи, съобразно дефинициите за тези дейности, предписани в ЗУТ, което е
предприето без наличието на изградено устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини излизащи от строителният обект или неговото неизползване. В
типичния случай на нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО годен негов субект се явяват
физическите лица, които пряко са ангажирани с изпълнението на съответните строителни
дейности.
В конкретиката на настоящия казус обаче с фактическото описание в АУАН и НП на
П. е предявено поведение, изразяващо се в допустителство по отношение на нарушение на
забраната, въведена с разпоредбата на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО. По своята същност,
допустителството представлява особен вид нарушение, изпълнено чрез бездействие, при
което едно лице не се противопоставя на определено противоправно поведение
(престъпление или нарушение), реализирано от другиго, въпреки че по закон е длъжно да
стори това. Съгласно правната доктрина и практиката, между проявите на допустителя и
извършителя на нарушението съществува причинна връзка, тъй като бездействието на
първия субект улеснява реализирането на противоправната дейност на втория.
Бездействието, при установено законово задължение за активно поведение, е неправомерно
само ако съществува обективна възможност допустителят да осуети нарушението на
извършителя.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН в административнонаказателния процес е
установен принципът за личната административнонаказателна отговорност. Чл.24, ал.2 от
ЗАНН, от своя страна, предписва, че: „За административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали да бъдат извършени“. Изрично с текста на чл. 10 ЗАНН обаче е
установено, че при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ. В съгласие с тази обща норма, в чл.135 от НОДТСО е уредено правило,
въвеждащо възможност да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност и
на допустителите (собственици или длъжностни лица), които съзнателно допуснат техни
подчинени да извършат нарушение на някой от текстовете по Наредбата, като в този случай
те се санкционират с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Тази отговорност
обаче не може да възникне само по силата на притежаваното от съответно лице особено
качество, без да се отчете, както конкретно извършеното от него деяние, така и деянието на
определен работник или служител, който при това му е подчинен в рамките на съответна
организация, изпълващо признаците на състав на административно нарушение. Това е така,
доколкото съобразно чл. 2, чл. 6 и чл. 7 ЗАНН отговорността се носи винаги за конкретно
деяние, физическата страна на което може да се изрази в действие или бездействие.
Съобразно особеностите на случая, законосъобразното ангажиране на отговорността
на жалбоподателя в качеството му на технически ръководител на строителния обект за
8
допустителство на нарушение по чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО, предполага установяването
на следните елементи: физическо лице, притежаващо особено ръководно качество в
определена йерархия, пасивно негово поведение - бездействие, изразено посредством
съзнателно неупражнен контрол, с цел да се предотврати нарушение на подчинени пряко
лица, натоварени с физическото изпълнение на строително- монтажни работи, ремонтни
дейности или дейности по премахване на строежи, които извършват своята дейност в
противовес на забраната на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО (неупражненият контрол би могъл
да се изрази в: неиздаване на заповед или указание до пряко подчинени лица във връзка с
извършването на СМР и изискването за изграждане или ползване на устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, включително непредприето спиране
на СМР, неприсъствие на обекта с цел осъществяване на текущ контрол върху дейността
на подчинените работници, липса на създадена организация за осигуряване на
необходимата почистваща техническа апаратура и изграждането на заложената в
инвестиционния проект площадка, пригодена за тази цел, недопускане затрупването на
вече изградената площадка със земна маса, правеща негодно използването й по
предназначение, бездействие по повод снабдяване с водоизточник чрез свързване на
измиващото устройство с водопреносната мрежа, ненаблюдаване на осъществяваните
строително-ремонтни дейности и други) или непредприети конкретни действия за
преустановяване на вече извършвано нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от НОДТСО, при
наличие на съзнание у допустителя за извършването на това нарушение от страна на
подчинените му.
Законосъобразното и съответно на правилата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
ангажиране на факти в подкрепа допустителство по отношение на нарушение на чл. 29а, ал.
1, т. 17 от НОДТСО налага включване на всяка от описаните в предходния абзац
предпоставки в текстовата част на иницииращия административнонаказателното
производство акт, респ. на наказателното постановление. Актосъставителят и наказващият
орган обаче не са отразили конкретика относно действията, които е следвало да предприеме
П. в качеството си на технически ръководител на строителния обект, нито са посочили какво
е нарушението, което се твърди, че е било допуснато от техническия ръководител и кой е
неговият извършител -подчинено на П. физическо лице или лица, съобразно изискването на
чл.135 от НОДТСО. В текстовата част на АУАН и НП е извършен единствено дословен
препис на законовата разпоредба на чл.29а, т.17 от НОДТСО, с бланкетното твърдение, че е
допуснато извършването на строително-монтажни работи без устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта. Не са включени твърдения за
извършваната на обекта дейност, така че да се извърши преценка, дали тя се включва в
понятието строително - монтажни работи, кой я е изпълнявал, в какви отношения се е
намирал с въззивника и дали те са били такива на йерархия и контрол. Не е посочена и
конкретика относно задълженията, които е следвало да изпълни П. в качеството си на
технически ръководител на строителния обект, по отношение на които той е проявил
бездействие със съзнанието, че по този начин допуска нарушението на друго или други
физически лица, а оттук не са ангажирани сведения и за съществуваща пряка причинна
връзка между поведението на допустителя и това на работниците – физически изпълнители
на работата на обекта. Последното е от особено значение, предвид обстоятелството, че за да
е налице състав на допустителство, следва да има конкретно посочване не само на
обективната и субективната страни на действията на друг субект – пряк изпълнител, но и да
се конкретизира дали физически компетентното лице на строителя-изпълнител е именно
това, което може да носи отговорност за допуснатото нарушение. Ангажирането на
отговорността на допустителя, без да бъде установено и да се изложат твърдения за
конкретно виновно поведението на подчинено нему физическо лице, я превръща в
обективна и дерогира субективния елемент на вмененото му административно нарушение, а
подобен подход се намира в разрез с фундаменталните за всяка демократична и правова
9
държава принципи.
Формата на изпълнителното деяние и механизмът на реализация на нарушението
представляват съществен елемент от „административното обвинение“, тъй като
кореспондират с проявлението му като факт и определят рамките, в които следва да се
съсредоточи защита на нарушителя. Те са меродавни и с оглед контрола за
законосъобразност върху издадения санкционен акт, упражняван от съда, поради което
следва да бъдат фиксирани еднозначно. Недопустимо е да се изисква тяхното презумптивно
извеждане от фактическите констатации в АУАН и НП и приложените към него
доказателства, респ. чрез тълкуване волята на административнонаказващия орган или на
актосъставителя, обективирана в съответния акт. В случая, доколкото
административнонаказващият орган е визирал допустителство, то бездействието на
ръководния субект, посредством което е улеснено извършването на нарушението от лицата,
на които той е можел и следвало да се противопостави, следва неминуемо и категорично
изразено да присъства в описанието на фактите, тъй като спрямо него ще се преценяват и
основанията за ангажиране отговорността. Посоченият порок в АУАН, пренесен и в НП, не
може да бъде саниран в съдебното производство, тъй като на практика би се стигнало до
изземване функциите на лицето, обладаващо обвинителна функция в процеса, от орган,
чиито правомощия са лимитирани до реализиране контрол за законосъобразност върху част
от актовете на администрацията.
Описаните пропуски в дейността по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника, предпоставят условия за непълноценно и неефективно
упражняване на правото му на защита. Те са съществени, тъй като кореспондират с неяснота
на „административното обвинение” и противоречие между фактологията на деянието и
дадената му правна квалификация – съществени реквизити на всеки санкционен акт. Тези
пороци повлияват пряко върху правото на защита на нарушителя, като отнемат
възможността му да се ориентира относно вида и обема на отговорността, която му бива
предявена. Съдържанието на окончателния правоохранителен акт- наказателното
постановление, е единственото указание за това, каква е действителната воля на решаващия
орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали
съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка.
Именно с него се очертават окончателно параметрите на претендираната отговорност, по
отношение на които елементи не съществува правен ред за изменение. По изложените дотук
аргументи, настоящият съдебен състав застъпва разбирането, че така констатираните
пропуски съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя и налагат отмяна
на издадения процесуален акт на формално основание.
Независимо от споделените изводи относно съществуващи процесуални нарушения,
за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да изложи и кратки аргументи по
съществото на конкретния казус.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на
основание чл. 154а, ал. 2 от НОДТСО, като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
5000,00 лева за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО. От събраните по делото
доказателствени материали се установява безспорно, че въззивникът е бил технически
ръководител на обекта, като именно в това си качество и съобразно възложените му по
силата на приложената заповед от дружеството-изпълнител, както и клаузите на договора за
изпълнение на СМР, е имал задължение да създаде подходящата организация за извършване
на строително – монтажни работи, включително за подсигуряването на устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект.
Последното, впрочем, е в съгласие и с императивните правила на ЗУТ. П., въпреки че е
знаел, че на обекта няма изградено устройство, не се е разпоредил до изграждането на такава
площадка и нейното оборудване да не започват или да се преустановят конкретните
10
строително - монтажните работи на етап „груб строеж“, изпълнявани от работниците на
дружеството – подизпълнител към датата на проверката от органите на Столичен
инспекторат, които са били възложени по силата на клаузите на сключения между
„Стройкомерс -2001“ООД и „ХХХ“ООД договор. В обобщение се налага извод, че
доказателствената съвкупност по делото обосновава извършено от П. допустителство по
отношение на нарушение, реализирано от подчинени нему работници, на забраната на
чл.29а, ал.1 т.17 от НОДТСО. Наличието обаче на допуснати съществени и неотстраними
процесуални нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на проявата на
въззивника препятства ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност
и се явява достатъчно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
С оглед изхода на делото съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на
разноските, сторени от страните в производството. В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за Й. П., доколкото се отменя издаденото срещу
него наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя.
Въззивникът е представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с
оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно
която при отмяна на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските,
сторени във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се
възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от представените в
съдебното заседание документи (договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски) – на адвоката, представлявал въззивника, е изплатена сумата от 800,00 лева за
процесуално представителство в настоящото производство. Наведеното от процесуалния
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар съдът счете за неоснователно, като прецени, че нормата на чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН не следва да намери приложение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г.: „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. В текста на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен акт е указано: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: … при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“. Следователно,
минималният размер на адвокатския хонорар, изчислен по методиката на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата и спрямо размера на защитавания материален интерес, обусловен от глобата от
5000,00 лева, възлиза на 800,00 лева и съответства на претендираното адвокатско
възнаграждение. Така посочената сума следва да бъде заплатена от бюджета на Столична
община по сметка на жалбоподателя Й. П..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Й-24-25КС-548/06.08.2024 г.,
издадено от ИЗП – заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл. 154а, ал. 2 от Наредба за организация на движението
на територията на Столична община (НОДТСО), на Й. К. П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за нарушение на
11
чл. 29а, ал. 1, т. 17 от НОДТСО, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на Й. К. П., ЕГН
**********, разноски в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляващи
възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12