Р Е
Ш Е Н
И Е
№
338
гр. Русе, 26.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в
открито заседание на двадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
Членове АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл. с.
при секретаря
Ева Димитрова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 385 по
описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.
З.С.И. *** е обжалвал разпределение от 16.04.2018
г. на ЧСИ Ц. Г., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС по изп. дело № 20167600400778.
Твърди, че изготвеното разпределение е неправилно и иска неговата отмяна. Заявява,
че в него незаконосъобразно е включена в т. ІІ такса за заличаване на вписаната
възбрана, тъй като същата е недължима към момента на извършване на
разпределението. Навежда доводи, че в раздел ІІ, т. № № 4, 5, 7, 8 и 9 били
включени суми за законна лихва, за която не бил отбелязан периода, за който
лихвата е изчислена. Същата следвало да бъде изчислена към датата на обявяване
на купувач, а не произволно. Твърди, че в раздел ІІІ, точка А били включени суми,
които не били изчерпателно посочени. Отделно, имало отбелязване „по сметка на
ЧСИ“, които, за да са дължими от длъжника следвало да бъдат авансово платени от
взискателя. Твърди, че не били включени
вземанията на взискателите по изп. дела № № 779/2016 и 780/2016, съответно с първа
и следваща по ред ипотека. Заявява още, че от разпределението не е посочено
дали при изчисление на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е изпълнено изискването на
чл. 73, ал. 4 ГПК. Твърди, че в края на предявеното разпределение били посочени
две суми, които следвало да бъдат платени от лицата, обявени за купувачи като
не ставало ясно как били образувани те.
В законоустановения срок по чл.
436, ал.3 ГПК взискателят ОББ
АД чрез адв. П. Г. депозира
възражения, в които оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава. Останалите
страни по разпределението не депозират възражения.
Настоящият състав на съда счита, че жалбата
е депозирана в срок, от процесуално легитимирано
лице и същата е допустима.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по
молба на ОББ АД София чрез адв. П. Г. срещу И.С.И. *** за парични задължения
въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2016 г. по ч. гр. д. № 2493/2016 г. на
РРС и заповед за изпълнение № 1424/9.05.2016 г. по чл. 417 ГПК. В съответствие с изискванията на чл. 456,
чл.
458 и чл.
459 ГПК по делото като взискатели са присъединени Държавата, Община – Русе,
Отдел МДТ за задълженията за данъци за имотите, както и СИБАНК ЕАД, П.Н.Л. и Н.П.Л..
По молба на взискателя изпълнението е насочено към ипотекирани в негова полза
за задължения на длъжника три недвижими имоти, представляващи самостоятелни
обекти в сграда с идентификатори № № *** по КККР на Русе, собственост на З.С.И.
и З.Й.И. Наложени са възбрани на трите имота, извършен е опис и оценка на
26.10.2016 г. Проведена е първа публична продан, обявена за нестанала поради
неявяване на купувачи с протокол на ЧСИ от 16.12.2016 г. По молба на взискателя
е насрочена втора публична продан от 11.04.2017 г. до 17 часа на 11.05.2017 г.
С протокол от 12.05.2017 г. ЧСИ за купувач на имот с идентификатор № *** по
КККР на Русе присъединеният на основание чл. 456 ГПК взискател П.Н.Л. за сумата
от 99 500,00 лв., а за купувач на имотите с идентификатори № *** по КККР
на Русе - присъединеният на основание чл. 456 ГПК взискател Н.П.Л. за сумата от
99 600,00 лв. Изготвено било разпределение
на основание чл. 495 ГПК, предявено на 30.06.2017 г. и необжалвано от
страните. Тъй като в законоустановения едноседмичен срок и двамата присъединени
взискатели не внесли определените им с разпределението суми за изплащане на
съразмерните вземания на другите взискатели по делото, с Протоколи от
14.07.2017 г. ЧСИ на основание чл. 493, ал. 2 ГПК обявил за купувач на имот с
идентификатор № *** по КККР на Русе наддавача, направил следващото поред
предложение, а именно П.Н.Л. за сумата от 65 400 лв, а за купувач на
имотите с идентификатори № *** по КККР на Русе бил обявен присъединеният
взискател Н.П.Л. по следващото направено от него предложение, а именно това за
сумата от 65 200 лв. Изготвено е обжалваното разпределение, предявено от
ЧСИ на 16.04.2018 г., за което длъжниците и взискателите са били надлежно
уведомени.
Това разпределение на постъпили суми се
обжалва от ипотекарния длъжник З.С.И..
Относно оплакванията
в подадената от длъжника жалба настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност.
В случаите, когато взискател е обявен за
купувач на имота съдебният изпълнител изготвя разпределението по чл. 460 ГПК и съгласно чл. 495 ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
от вземанията на другите взискатели.
В този смисъл, настоящият състав намира за
неоснователно оплакването, че неясно била определена сумата, която взискателите
купувачи следва да внесат. Законосъобразно, в съответствие с изискването на чл. 495
вр. чл. 461 ГПК на присъединените
взискатели, участвали като наддавачи в проданта и обявени за купувачи, е
указана необходимата сума, която следва да внесат в двуседмичен срок от
разпределението, а именно - взискателят П.Л. - 65 400 лв., а взискателят Н.Л. -
65 200 лв., т.е. цялата сума, която са предложили като цена при
наддаването. С оглед недостатъчността на събраната сума и наличието на вземания
от първите три реда, които са с предпочтително удовлетворяване и преди всичко
на вземания в полза на ипотекарни кредитори, които са в размер, надвишаващ
сумата за разпределение, на присъединените взискатели П.Л. и Н.Л. не се полагат
суми за изплащане. След като не им се полагат суми за изплащане при това
разпределение, то те трябва да внесат цялата предложена от тях цена, която се
явява сумата, необходима за изплащане на вземанията на другите взискатели по
см. на чл. 495 ГПК. Последната -130 600 лв., представляваща сборът от
цената за двата имота 65400 лв. + 65 200 лв., е подробно и изчерпателно
посочена по отделни взискатели и съответно по размер в т. V на обжалваното
разпределение.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че не били включени вземанията на взискателя с първа по ред
ипотека, както и на този с втора по ред ипотека, а именно – взискателите по
изп. дела № № 779/2016 и 780/2016, то същото се опровергава изцяло от раздел ІІІ
В т. 1 и т. 2 от обжалваното разпределение. Видно от тях, съдебният изпълнител
е удовлетворил изцяло вземането на взискателя с първа по ред ипотека и частично
/поради недостатъчност на сумата/ вземането на взискателя с втора по ред
ипотека, т. е. спазена е привилегията по чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД като е
съобразен и редът на учредяване на ипотеките.
За неоснователно настоящият състав намира и
оплакването, че в раздел ІІ, т. 4, 5, 7, 8, 9 и 10 били включени суми за
законна лихва без отбелязване на периода, за който е изчислена - според жалбоподателя
същата следвало да се пресметне към датата на обявяване на купувач.
Действително, ЧСИ в раздел ІІ Участници в разпределението е описал подробно вземанията
на всички присъединени взискатели като ги е посочил конкретно по размер и по
основание без обаче да сочи крайната дата, към която е изчислил законната лихва
в случаите, когато тя се дължи. Предвид наличието на общодостъпна електронна
услуга, настоящият състав провери така посочените суми с помощта на лихвен
калкулатор, както и с помощта на счетоводна програма,
инсталирана в СИС при РРС и намира, че същите правилно са
определени към дата 16.04.2018 г. – датата на предявяване на обжалваното
разпределение, а не както погрешно счита жалбоподателят – датата на обявяване
на взискателите за купувачи.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, свързани с неяснота в
разпределението относно това дали е изпълнено изискването на чл. 73, ал. 4 ГПК
при определяне на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, а именно за приспадане на
внесената такса за опис. Описът на процесните имоти е извършен по молба на
първоначалния взискател по изп. дело № 778/2016. Видно от разпределението, до
удовлетворяване на неговото вземане не се е стигнало поради недостатъчност на
сумата, поради което и за вземането по изп. дело № 778/2016 г. не са заделяни
суми, респ. не е начислявана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, което от своя страна да налага
приспадане от нейния размер на внесената от този взискател такса за опис.
Съдът намира обаче
за частично основателна жалбата в частта й, касаеща вземанията от раздел ІІІ,
буква А – първи ред с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал.1, т.
1 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че
действително в раздел ІІІ, буква А съдебният изпълнител е посочил 2700,34 лв.
като обща сума за удовлетворяване вземанията на първоначалния взискател по изп.
дело № 778/2016 г. за разноски по принудителното изпълнение. В раздел ІІ, т. 4
обаче същите са подробно описани по размер и основание чрез посочване на съответната
разпоредба от ТТРЗЧСИ, по която са направени. Законосъобразно, в съответствие
със задължителните указания в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ЧСИ е включил изцяло само необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на конкретния изпълнителен способ. Следва още да се има предвид, че стойността
на таксите е с 20 % над тази в тарифата, поради начисляването на ДДС, което е
задължително за данъчно регистрираните лица. Единствено незаконосъобразно ЧСИ е
включил в този ред заплатената от взискателя такса по т. 11 в размер на 60,00
лв. за присъединяване към изп. дело № 636/2016 г., която такса няма отношение
към осъществяване на конкретния изп. способ и не следва да се ползва от
привилегията по т. 1 на ал.1 от чл. 136 ЗЗД.
В обжалваното разпределение са
включени начислени и неплатени авансови такси в полза на ЧСИ по т. 13 и т. 4
ТТРЗЧСИ, дължими за изготвяне и предявяване на обжалваното в настоящото
производство разпределение. Съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК, когато таксите не са внесени от взискателя, те се събират от
длъжника. В случая тези такси (съставляващи безспорно разноски по изпълнението)
се събират от сумата, която ще постъпи от публичната продан, т.е. от
осребреното имущество на длъжника. Следователно не е допуснато закононарушение
от ЧСИ при разпределението на суми за разноски - авансови такси в полза на
частния съдебен изпълнител, доколкото в крайна сметка те се дължат от длъжника.
Не така стои обаче въпросът с включените
начислени и неплатени авансови такси в полза на ЧСИ по т. 10 и т. 31 ТТРЗЧСИ в
общ размер на 56,00 лв. Част от тях – 51 лв. касаят заличаване на вписаните
възбрани, каквито действия изобщо не са предприети от ЧСИ към момента на
изготвяне на разпределението и не следва да бъдат включвани в него. На възстановяване подлежат само реално направените
разноски във връзка с производството, но е и такива, които предстои да се
реализират.
Отделно, за пълнота на изложението следва
да се посочи, че както бе прието в т. 3 от ТР 1/2015 по т. д. № 1/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, вписаните възбрани, наложени в производство по
индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се
заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,
освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Що се отнася до другите включени в
разпределението допълнителни разноски по чл. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 5,00 лв.,
те са дължими от длъжника само когато е
издаден документ по ЗСч. Такъв документ по делото липсва.
Гореизложеното
налага извод за основателност на жалбата относно тази част от разпределението.
По аргумент от чл. 463, ал. 1, във връзка с чл.
278, ал. 2 ГПК в производството по обжалване на изготвено от съдебен
изпълнител разпределение окръжният съд след като упражни контрол и счете акта
за незаконосъобразен, сам следва да реши въпроса по жалбата, т.е. да изготви
ново разпределение на съответната сума.
Настоящият състав намира, че обжалваното
разпределение с оглед установената частична незаконосъобразност при
разпределяне на сумата общо в размер на 116,00 лв. в първи ред на вземанията,
следва да бъде изменено по следния начин:
В раздел ІІІ, буква А "Вземания
с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – за
разноски по принудителното изпълнение" – сумата става 2784,34 лв., от
които по сметка на взискателя по взискателя по изп. д. № 778/2016 г. – 2640,34 лв.
/2700,34 лв. – 60,00 лв./ и по сметка на ЧСИ – 144,00 лв. /200,00 лв. – 56,00
лв./.
По този начин сумата за разпределение
след удовлетворяване вземанията от първи ред става 127 815,66 лв. /130
600,00 лв. – 2784,34 лв./. Тъй като вземанията от втори ред – вземания на
държавата за данъци, както и вземането трети ред, т. 1 – на взискателя по изп.
дело № 779/2016 г. ипотекарен кредитор с първа по ред ипотека са изцяло
удовлетворени, разпределението не се налага да бъде променяно в тези части. Сумата
от 116,00 лв., за която по-горе в мотивната част на решението беше прието, че е
незаконосъобразно разпределена от ЧСИ в първи ред, следва да бъде разпределена
в трети ред, т. 2 – при определяне на подлежащото на удовлетворяване вземане на
взискателя по изп. дело № 780/2016 г. – ипотекарен кредитор с втора по ред
ипотека. Така същата ще е в размер на 28 363,02 лв. - раздел ІІІ, б. В, т.
2б вместо посочената там 28 247,02 лв.
Тъй като тази сума е недостатъчна за
удовлетворяване на вземанията от раздел ІІІ, б. В, т. 2а е необходимо да се
определи коефициент за разпределение:
Вземания: 58 640, 03 лв. Сума за
разпределение: 28 363,02 лв.
Коефициент за разпределение:
0,********* /28 363,02 : 58 640,03/
Сума за взискателя: 0,********* х 54 562,50 = 26 390,80 лв.
Такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за частично събраната
сума
0,********* х 4 077,53 = 1 972,22 лв.
В раздел ІV т. 2 сумите следва да
бъдат променени, както следва:
За взискателя по изп. дело №
778/2016 г.
2640,34 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 13
ТТРЗЧСИ
36,00 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 4
ТТРЗЧСИ
108,00 лв.
В раздел ІV, т. 4 сумите следва да
бъдат променени, както следва:
За взискателя по изп. дело № 780/2016
г. 26 390,80 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 26 ТТРЗЧСИ 1 972,22 лв.
В раздел V. Суми за изплащане
разпределението следва да бъде изменено, както следва:
По т. 4 2 640,34 лв. вместо 2 700,34 лв.
По т. 6 26 390,80 лв. вместо 26
282,87 лв.
По т. 7 8 095,97 лв. вместо
8 143,90 лв.
В останалата част разпределението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Постановление от 16.04.2018 г. ЧСИ Ц. Г., рег. № ***
на КЧСИ с район на действие РОС по изп. дело № 20167600400778 за разпределение на събраните суми по делото, както следва:
В раздел ІІІ, буква А "Вземания с право на предпочтително
удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – за разноски по принудителното
изпълнение" – сумата става 2844,34 лв., от които по сметка на взискателя
по взискателя по изп. д. № 778/2016 г. – 2700,34 лв. и по сметка на ЧСИ –
144,00 лв.
В раздел ІV, т. 2 сумите стават:
За взискателя по изп. дело №
778/2016 г.
2640,34 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 13
ТТРЗЧСИ
36,00 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 4 ТТРЗЧСИ 108,00 лв.
В раздел ІV, т. 4 сумите стават:
За взискателя по изп. дело №
780/2016 г. 26
390,80 лв.
По сметка на ЧСИ по т. 26
ТТРЗЧСИ 1
972,22 лв.
ИЗМЕНЯ част от постановените за изплащане след
влизане в сила на разпределението суми като по раздел V, т. 4 на взискателя по
изп. дело № 778/2016 г. ОББ АД сумата става 2640,34 лв., по раздел V, т. 6 на
взискателя по изп. дело № 780/2016 г. ОББ АД сумата става 26 390,80 лв. и по раздел V, т. 7 в полза на ЧСИ рег. №
760 сумата става 8 095,97 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.04.2018 г. ЧСИ Ц. Г., рег.
№ *** на КЧСИ с район на действие РОС по изп.
дело № 20167600400778 за разпределение на събраните
суми по делото в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС Велико Търново в 1-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: