Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 15.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №15080/2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявенс са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от
Кодекса за застраховането/отм/.
Ищцата З.С.Б. излага в исковата
молба, че на 04.02.2016г. в гр.Кубрат на ул."Цар Симеон" при
управление на л.а."Субару Импреза", рег.№****** под влиянието на
алкохол в кръвта от 1,9%, водачът А.Ю.А. нарушил правилата за движение по
пътищата като непосредствено преди кръстовището, образувано с ул."Цар
Симеон" и ул."Стара Планина", предприел маневра неправилно
изпреварване на движещия се пред него автобус, навлязъл в лентата за насрещно
движение по ул."Стара планина" и блъснал пешеходката З.Б., в
резултата от което са й причинени телесни повреди. По случая е образувано
НОХД№100/2016г. по описа на РС Кубрат, приключило със споразумение от
09.04.2016г., с което подсъдимият е признат за виновен. Към датата
на ПТП бил сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на л.а."Субару Импреза" с рег.№******.
В резултат от ПТП ищцата получила счупване на дясната мишнична кост,
контузия на главата, сътресение на мозъка, контузия на двете коленни стави, множество
натъртвания и охлузвания. След инцидента е приета за лечение в отделение по
неврохирургия на МБАЛ"Русе" с неясен спомен за случилото се, оплакване от главоболие и
болки в дясната ръка. Направени са й прегледи , след които е установено
състоянието й, след което е препоръчано извършване на оперативна интервенция на
ръката. След проведеното лечение в отделението по неврохирургия е изписана на
06.02.2016г. и е приета в отделение по ортопедия и травматология, където на
09.02.2016г. е извършена оперативна
интервенция на ръката, при която е поставена остеоцентеза и гипс на ръката.
Поради усложнения в областта на раната на ръката, изразяващо се в оток и
зачервяване са извършени още три
хирургично обработки на раната. На
29.03.2016г. е изписана и са дадени
препоръки за спазване щадящ режим на десния горен крайник и са изписани
медикаменти за домашно лечение.
В резултат от увреждането ищцата
претърпяла много болки и страдания, възстановяването й продължава и
понастоящем. При нея процесът на възстановяване протича бавно поради наличието
на придружаващи заболявания. Поради
травмата на главата месеци наред имала
главоболие и виене на свят, което й създало допълнителен дискомфорт.
През възстановителния период следвало да спазва режим на покой и да не
натоварва ръката, имала оплаквания от болки в двете коленни стави и глезена,
главоболие, като през този период за обслужването си разчитала на своите
близки. Преди инцидента била самостоятелна и жизнена, а след него постоянно се
нуждае от чужда помощ. Не се е възстановила и понастоящем.
В резултат от ПТП претърпяла
имуществени вреди в размер на
960,00лева, представляващи разходи за купуване на медицинско изделие.
Предвид изложеното са предявени обективно кумулативно съединени искове за постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 70 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от
процесното ПТП и сумата от 960,00лева обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва от 04.02.2016г. до окончателното й плащане.
Ответникът "Дженерали
застраховане" АД в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" относно л.а. л.а."Субару Импреза",
рег.№****** между собственика му и ответното дружество. Излага доводи за
съпричиняване на ПТП от ищцата, която е предприела пресичане на пътното платно
в нарушение на чл.113 от ЗДвП. Счита, че отговорността за реализиране на процесното ПТП следва да се
раздели по равно между двамата участници в него. Възразява за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, тъй като се основават на предположения, както и възраженията за
прекомерност на претендираното обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Третото лице помагач на страната на ответника А.Ю. А. в първото открито съдебно заседание излага
становище за неснователност на исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е безспорно наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" относно л.а. л.а."Субару
Импреза", рег.№****** между собственика му и ответното дружество.
От доказателствата се установява и няма спор между
страните, че по НОХД №100/2016г. е
одобрено споразумение, с което А.Ю. А. се
е признал за виновен в това, че на 04.02.2016г.
в гр.Кубрат на кръстовището на ул."Цар Симеон" и
ул."Стара планина", при управление на л.а."Субару Импреза",
рег.№****** в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.43, т.1 и т.4 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
пешеходката З.Б. ***, изразяваща се в счупване на късите израстъци и между тях
на най-долния край на дясна мишична кост, последвано от оперативна интервенция,
обуславяща трайно затруднение в движенията на десния горен крайник като
деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,90 на хиляда, установено с протокол за
химическа експертиза.
Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда споразумение
има последици на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други
констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са
съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС;
Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение
№ 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение №
25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна
практика в настоящото производство не
следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за
установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за
настъпването му.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на на л.а."Субару Импреза", рег.№******.
Установява се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за
движение по пътищата от неговия водач
е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е постадала ищцата, поради което са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на настъпилите вреди за
ищцата.
За установяване размера на неимуществените вреди са приети основна и повторна СМЕ и са събрани
гласни доказателства. В основната съдебно- медицинска експертиза вещото лице Г.
прави заключение, че в резултат от ПТП ищцата е получила тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно сътресение на главен
мозък без изпадане в кома, травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща с в
счупване на раменната кост на дясна ръка над и под кондилите в лакетната става,
анамнезно са съобщени данни за контузии с болки в двете коленни стави и дясна
глезенна става, без да са установени и описани видими травми. С посочените
увреждания е реализиран медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. След подобна травма придружаващите я локална
болка и церебрастенна симптоматика отшумяват за около 3-4 седмици. От
медицинската документация вещото лице установява, че симптоми на персистиране
на тези травми не са описани при втората
хоспитализация за времето от 06.02. до 29.03.2016г. Счупването на раменна кост на дясната ръка
реализира критериите на медикобиологичен
признак трайно затруднение в движенията на десния долен крайник. Подобни
счупвания изискват оперативно лечение с метална остеосинтеза, каквото е проведено на пострадалата. След операцията
ръката се имобилизирана и при
благоприятно протичане на оздравителния процес средностатистически
функционалното възстановяване настъпва за около 3 месеца от инцидента. От медицинските документи вещото лице
установява, че при ищцата е налице
по-продължителен от средностатистическия възстановителен период. Установява, че
след затегнат стационарен период на протичане по повод усложнения от възпаление
и некроза на оперативната рана са проведени още 3 хирургични интервенции.
Липсват данни кога е настъпило зарастване на счупването, но след настъпило
костно срастване на 09.08.2016г. на ищцата е проведена нова операция по изваждане
на наложената метална осетосинтеза. След свалянето й са проведени двукратно
стационарни лечения за преодоляване на последиците от наложилото се
обездвижване с втвърдяване на ставата. От лечението е настъпило намаление на
болките и подобрения в обема на движения, като след изписването е препоръчано
балнеолечение. Вещото лице отговаря, че от травмата ищцата е имала затруднения
в движенията на десния горен крайник като до адаптиране към тях приблизително
за две седмици е било необходимо подпомагане на ежедневните й дейности,
изискващи ползване на дясна ръка. Подобно подпомагане е било необходимо след
проведените операции по време на болничния престой.
Вещото лице констатира, че по делото не са представени
фактури и документи за извършени плащания, но посочената в исковата молба сума
от 960 лева е напълно реална във връзка
с проведеното лечение. Пострадалата е била принудена да плаща потребителска
такса за лечение по време на болничния престой, налагало се е плащане на
метални остеосинтезиращи елементи, необходими за оперативното лечение, тъй като
не се заплащат от НЗОК. В
извънстационарните периоди на лечение на ищцата се налагало да закупува
обезболяващи, антиагреганти, антибиотици
и общоукрепващи медикаменти, както е възможно закупуване на санитарни
материали.
В открито съдебно заседание вещото лице на въпроси на страните отговаря, че към
момента на изготвяне на
заключението-11.12.2017г.
продължават да се регистрират затруднени движения на лакътната става с проведена ъглометрия на ставата. Вещото
лице допълва, че след оперативната интервенция е настъпило възпаление в
областта на травмирана зона и оперативната рана
и по време на болничния престой са проведени три оперативни намеси за
саниране на възпаленото огнище. Според вещото лице не може да се направи извод от медицинските
документи за причината за настъпилото възпаление, но при диабет има по-голяма
възможност за развитие на възпалителни процеси. Според него е невъзможно 100%
възстановяване след такава травма на
лакътната става. В случая е налице по дълъг период за възстановяване от средностатистическия от 3-4 месеца. Допълва, че
след изготвяне на заключението е представена фактурата, цитирана в исковата
молба за сумата от 960лева.
Приета е допълнителна съдебно-медицинска експертиза, по която
е направено заключение от вещото лице, въз основа на допълнителни писмени
доказателства и личен преглед на ищцата, че към момента е налице пълно
възстановяване обема на движения на дясна ръка в лакетната става с данни за
втвърдяване на ставата и налично увреждане на лакетен нерв, водещи до
субективно чувство за изтръпване и нарушена чувствителност в областта на
страничната част на предраменницата и моторна компонента, известна слабост при
захват при свиване на пръстите и китката в дясна ръка, при възстановена основна
функция на ръката-хватателна. Установява се и наличие на груб масивен
постоперативен белег на дясна раменница. Според вещото лице настъпилите
усложнения-втвърдяване на ставата и увреждане на лакетния нерв са в пряка
причинно-следствена връзка с причинената травма. Те са се развили независимо от
приложеното лечение, поради тежестта на увреждането и на фона на затегнато
протичащ възстановителен процес.
Ограничената подвижност на лакетната става е пряк резултат от травмата и
свързаната с нея продължителна имобилизация. При травмата освен счупване на
кости са ангажирани ставна капсула, сухожилни връзки и околоставната мускулатура. При наличните
данни вещото лице приема, че състоянието на пострадалата е пряка последица от
травмата, развиващите се във връзка с нея сраствания, прилаганото хирургично
лечение и притискането на нерва към костни структури в областта на ставата.
Лечението на лакетния нерв включва болкоуспокояващи лекарства за намаляване на
спазмите-кортикостероиди, намаляващи възпалението. Препоръчва се носенето на
шина, физиотерапия, трудова терапия. Възстановяването може да отнеме месеци и
години.
В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че
предстои изваждане на остеосинтезната плака, което ще доведе до допълнителни
болки и страдания, които би трябвало да отшумят до месец. Ще има пожизнено
нарушение в захвата, но не в такава степен, че да ограничава хватателната
функция на ръката и тази функция ще бъде възстановена почти на 100% при
нормално провеждане на рехабилитация, която трябва задължително да продължи.
При наличните оплаквания от изтръпване вещото лице прави извод, че няма пълно
възстановяване в сетивната компонента на лакетния нерв и има все още непълно
възстановяване на хватателната функция, в моторната компонента на нерва също
има засягане и подлежи на възстановяване.Според него има медицинска причина,
поради която не е изваден металът до датата на заседанието-05.07.2018г., тъй
като в хода на оперативната интервенция са установени данни за счупване на този
метален фрагмент и е решено това да стане поетапно, тъй като на този етап
отстраняването му е рисково. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, обосновано и неоспорено
от страните.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит
на свидетели. Свидетелката В.М., дъщеря на ищцата, дава показания, че след инцидента майка й престояла
в болница два месеца поради получени усложнения. Установени са бактерии три
пъти, след което се наложили различни процедури, поради което раната била
оперирана и шита три пъти. Майка й продължава
да се оплаква от болки, има ограничени движения в дясната ръка и поставен метал
в ръката, който не може да се реши да махне и до сега. Храни се дори с ограничени движения, не може
да си реши косата и да натоварва контузената ръка. След инцидента свидетелката
отишла в болницата, където майки й била на легло, имала силни болки в ръката и
главата, краката й били насинени, с
поставени торбички лед върху тях, поради налични много силни отоци. Правила
много рехабилитации след изписването, но въпреки това има ограничени движения.
Инцидентът й се отразил психически, притеснява се че не може да задоволява
ежедневни нужди, има страх от коли. Свидетелката била в болницата при майка си
20 дни след инцидента, тъй като тя не можела да се обслужва сама. След тези 20
дни започнала да се обслужва с лявата ръка. Свидетелката два месеца след
инцидента живяла в гр.Кубрат и пътувала до работа, за да помага на майка
си.
Свидетелката Д.Ш.,
дъщеря на А.Ю.А., знае за злополуката от баща си. Не познавала ищцата до ПТП, но след него я
посетила в болницата, за да й помогне,
но помощта й не била приета. Виждала я в
града след месец/два, първо била с гипс. Виждала я по улиците, в магазин и на
общоградски събирания на площада, както и на общоградските хора и на събирания в клуб на пенсионера. Била
видимо в отлично състояние. Свидетелката не е забелязала да има някакъв проблем
с ръката, да не я движи, виждала я да носи с тази ръка чанти с покупки. Баща й ходил в дома й около 3 месеца след
злополуката и предложил да й съдейства за лечение в гр.София, но тя отговорила,
че е добре.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че установените травматични увреждания са настъпили в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, че в резултат от същите ищцата е търпяла значителни
боли и страдания по време на болничния си престой от около два месеца, при
който е направена една оперативна интервенция, последвана от още три оперитивни
намеси в областта на травмата, наложителни поради настъпили усложнения. По
време на болничния престой ищцата се е
нуждаела от чужда помощ за задоволяване на ежедневни потребности, което е продължило и след връщането й у дома
и е обусловено от невъзможността да движи дясната си ръка. При ищцата към датата на подаване на исковата
молба и
изготвяне на допълнителната СМЕ не е настъпило пълно възстановяване,
въпреки проведената рехабилитация, налице е усещане за тръпнене в пострадалата
ръка, преодоляване на което налага ползване на обезболяващи и други
медикаменти, както и задължително продължаване на рехабилитацията.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката В.М.,
преценявайки ги по реда на чл.172 от ГПК, като приема, че същите изцяло
съответстват на заключението на вещото лице относно периода, в който ищцата се
е нуждаела от чужда помощ, интензитета и продължителността на търпените от нея
болки и страдания в резултат от травматичните увреждания и необходимото лечение
за възстановяването на пострадалата. Налице е пълно съответствие в това, че към
датата на разпита на свидетелката -05.07.2018г. ищцата не се е възстановила
напълно, има ограничени движения в дясната ръка, което й пречи да се храни
нормално, че се е нуждаела от чужда помощ около два месеца след изписването й в
болница, че от инцидента е стресирана и
уплашена при пресичане на улицата.
Направените изводи, относно претърпените от ищцата болки
и страдания не се опровергават от показанията на свидетелката Ш., които съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като взема предвид всички събрани доказателства по делото. Показанията й
не опровергават нито заключението на
вещото лице, нито показанията на свидетелката М.относно претърпените от ищцата
болки и страдания в резултат от произшествието. Показанията на Ш. за това, че не е виждала ищцата да има проблеми с
движението на ръката не могат да опровергаят извода на вещото лице, който се
снова на медицински документи и преглед на ищцата.
Размерът на обезщетението за
претърпените болки и страдания от настъпилите травматични увреждания в резултат
от ПТП следва да се определи от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият състав взема предвид,
че ищцата е била на болнично лечение в продължение на два месеца, направена е една оперативна интервенция и три допълнителни операции на травмираното
място, поради усложнения, че около два месеца след изписването е имала нужда от
чужда помощ поради ограничени движения на дясната ръка, че това ограничение продължава и към момента на
приключване на устните състезания. Налице е усещане за изтръпване на ръката,
което налага ползване на медикаменти и задължителна рехабилитация. През целия
възстановителен период ищцата е търпяла болки и страдания, които в началото са
били по-интензивни, след това са станали по-слаби, но и след приключване на
възстановителния период ищцата е продължила да търпи ограничения в движенията
на дясната ръка и усещане за изтръпване. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че към датата на приемане на допълнителната СМЕ-05.07.2018г. при ищцата все още
не са премахнати всички ползвани метални елементи при оперативната интервенция
на ищцата, което означава, че на същата и предстои нова операция за изваждане
на метален елемент. Без съмнение това е свързано с притеснения у нея, предвид
тежкото протичане на възстановителния
период след първата операция, започналия възпалителен процес след нея, като
вещото лице не установява конкретна причина за него. Поради това е нормално ищцата да изпитва
страх и притеснение от нова оперативна интервенция, която й предстои. Не на
последно място логично, житейски
обосновано и подкрепено от събраните доказателства е обстоятелството, че ищцата
се страхува при пресичане на улицата предвид претърпяното от нея ПТП и
последиците от него, които не са преодолени и към датата на приключване на
устните състезания
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените
неимуществени вреди, претърпени от ищцата е в претендирания
размер от 70 000лева.
Основателен е искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 960 лева, тъй като е представено писмено
доказателство за направени разходи в този размер за закупуване на медицински консумативи, като
същите са в причинно-следствена връзка с настъпилите травматични увреждания и
последвалото лечение според вещото лице по съдебно медицинската експертиза.
Както е посочено по-горе извън обхвата на чл.
300 от ГПК са констатациите във влязлата в сила присъда
относно съпричиняването, с които гражданският съд не е обвързан, поради
което следва да се осъдят събраните в тази връзка доказателства. Направено
е възражение за съпричиняване с тъврдения, че ищцата е пресичала пътното платно
на необозначено за това място, във връзка с което следва да
се вземе предвид съдебно-автотехническата експертиза, събраните в тази връзка
гласни доказателства и обясненията на участиниците в ПТП, дадени по реда на
чл.176 от ГПК.
От заключението на вещото лице по първата
САТЕ се установява механизма на настъпването му, както и че ПТП е настъпило в
зона на кръстовището между ул."Стара планина" и ул. "Цар
Симеон", като автомобилът се е движел по ул."Цар Симеон" в дясна
пътна лента с 20км/ч., приближавайки кръстовището с ул."Стара планина пред
него, в дясна пътна лента, се движел
неустановен автомобил, който е спрял на кръстовището. Водачът на
л.а."Субару" предприел изпреварване на спрелия автомобил от лявата му
страна и навлязъл в кръстовището, изпълнявайки десен завой и ускорявайки
се. Автомобилът навлязъл в най-лявата
лента на ул."Стара планина" в лентата за насрещно движение. В същото
време пешеходката предприела пресичане на платното за движение на
ул."Стара планина" от ляво на дясно за посоката на автомобила. Водачът
реагирал с аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар, преди реализирането
му.
Според вещото лице, когато пешеходката
се е намирала върху тротоара, преди да предприеме пресичането на улицата,
процесният автомобил се е намирал зад неустановения и тя не е имала възможност да го забележи. От
момента на изпреварване на неустановения автомобил до настъпване на удара с
пешеходката, движейки се със средна скорост от 35 км.ч. автомобилът е изминал
разстоянието до нея за 2-3 секунди. В това време пешеходката е навлязла върху
платното за движение и не е имала възможност да се върне назад, за да избегне
удара. Според вещото лице причина за ПТП са действията на водача на ПТП.
От заключението на вещото лице и
обясненията на ищцата и трето лице помагач се установява, че ищцата към момента
на ПТП е пресичала пътното платно на място, на което не е имало пешеходна
пътека. Този извод се потвърждава и от
показанията на свидетеля С.П., който
свидетелства, че ударът е станал
точно покрай пешеходна пътека.
Приета е повторна авто-техническа
експертиза, по която е направено заключение от вещото лице А., че на
произшествието не е имало разчертана пешеходна пътека, което е видно от
сателитните снимки. Относно механизма на ПТП е прието, че лекият автомобил се е
движел по ул."Цар Симеон" в посока кръстовището с ул."Стара
Планина", като непосредствено преди кръстовището е застигнал автобус. Водачът
е предприел маневра изпреварване на автобуса и го е извършил включително и в
десния завой за навлизане в ул.“Стара планина“, като при изпреварването се е
движел в лентата за насрещно движение. В същото време вероятно в тази лента се
е движела пострадалата. Водачът я е видял и възприел като пешеходец късно, задействал
е спирачките със закъснение, затова автомобилът е ударил пешеходката с предната
си дясна част, след което тя се е качила на предния капак, като след плъзгане
главата й е ударена от челното стъкло, след спиране на автомобила тя е паднала
върху асфалтовата настилка.
При посочения механизъм на ПТП вещото
лице прави извод, че водачът не е имал възможност да възприеме пешеходката, да
спре и предотврати удара при напречно перпендикулярно движение, при косо
напречно движение на пешеходката под ъгъл от 45 градуса е имал възможност да
спре, ако пешеходката е вървяла с бавен ход, при нормален спокоен и бърз ход и
при тичане не би могъл да предотврати удара. Според вещото лице пешеходката е
имала възможност да не допусне удара и ПТП ако преди и по време на движението
си по пътното платно се е оглеждала, имала е възможност да възприеме автомобила
от далечно разстояние и да не предприема пресичане или да се върне на левия тротоар при
успоредно движение. От техническа гледна точка, според вещото лице, причините
за ПТП са в действията на водача на автомобила, който е изпреварвал в десен
остър завой, при забранена пътна маркировка и се е движел в най-лява пътна
лента като не е внимавал достатъчно, за да види пешеходката и да спре
своевременно. От друга страна, според вещото лице, пешеходката продължително
време се е движела по пътното платно успоредно на пътя или е предприела
пресичане в опасна близост до приближаващия се лек автомобил, който я е
блъснал.
Съдът не кредитира заключението на
вещото лице А. в частта, в която прави
заключение, че пешеходката е могла да възприеме неправилно изпреварващия и
движещ се в платното за насрещно движение автомобил и би могла, ако се е
огледала, да избегне произшествието. Този извод се налага поради факта, че
произшествието е настъпило в района на автогарата на гр.Кубрат, от което може
да се предположи, че в този район има интензивно движение на пешеходци. От
установения механизъм на ПТП следва да се направи извод, че ищцата е предприела
пресичане на кръстовището като в този момент е възприела спрелия преди него
автобус, като е приела, че има възможност да премине пътното платно
безопасно. След като е предприела
пресичането се е появил лекия автомобил „Субару“, който е изпреварвал
неправилно, навлязъл в платното за насрещно движение, движел се със скорост,
която да му позволи да реализира изпреварването, като според вещото по първата САТЕ
е ускорявал скоростта, което е логично с оглед предприетото изпреварване. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по първата експертиза, което приема, че
автомобилът е стигнал до ищцата за 2-3 секунди, поради което тя не е можела да
предотврати удара с него. Съдът не кредитира заключението на повторната
експертиза, в която е направен извод, че ищцата не се е огледала, тъй като при
предприемане на пресичането видимата ситуация е била такава, че й е дала
основание да приеме, че може да пресече безопасно, но същата се е променила в
рамките на секунди, в които тя не е можела да предприеме никакви спасителни
действия.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата
не е пресичала на пешеходна пътека, но е пресичала двулентов път, какъвто е
ул.“Стара планина“, поради което приложениe следва да намери чл.113,
ал.2 от ЗДвП, които предвижда, че по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети
или вериги.
От установените по делото факти съдът
приема за доказано, че ищцата е изпълнила горепосочените законови изисквания за
пресичане на място, на което няма разчертана пешеходна пътека като се е огледала
преди да предприеме пресичането и
към този момент не е видяла неправилно изпреварващия и внезапно появил се лек
автомобил, който за 2-3 секунди от
момента, в който е можела да го възприеме, е стигнал до нея.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
В разглеждания случай, възражението по чл.
51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
изразяващо се в нарушение на чл. 113 от
ЗДвП, е неоснователно, тъй като са били налице предпоставките на чл.113, ал.2 от ЗДвП за
пресичане на място, на което не е имало
пешеходна пътека, като ищцата с
поведението си няма никакъв принос за настъпване на произшествието, тъй като
към момента на предприетото пресичане на е можела да възприеме автомобила и да
съобрази поведението си с предприетото от водача му неправилно изпреварване, навлизане
в платото за насрещно движение. В този смисъл е заключението на вещото лице по
първата експертиза, което съдът кредитира.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение от
датата на увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено
увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана.
На следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да
плати на ищцата законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата направените по делото разноски в
размер на 100,00лева за снабдяване с медицинската документация. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва
да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 3156,00лева с ДДС, което да се присъди на адвокат П.К..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 3500,00лева,
от заплащане на които ищцата е освободена.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.Д.з."
АД с ЕИК****** да заплати на З.С.Б. с ЕГН********** на основание чл.226, ал.1
от КЗ/отм/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лева, настъпили
вследствие телесните увреждания, причинени от процесното ПТП, сумата от 960,00лева обезщетение за
имуществени вреди, настъпили в резултат от същото ПТП, ведно със законната
лихва от 04.02.2016г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 100лева.
ОСЪЖДА "З.Д.з."
АД с ЕИК****** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. П.К. от
САК с адрес *** адвокатско
възнаграждение в размер на 3156,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА
"Застрахователна компания Лев Инс" АД с ЕИК****** на основание чл.78,
ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 3500,00лева.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на А.Ю. А.
като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :