Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 01.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №143 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.220
от Закона за митниците /ЗМ/, образувано по жалба на „Б.Ф.П.“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.,
чрез адв.С.Ж.при АК Варна, против Решение с рег.№32-111833/07.04.2021 г. към
MRN 20BG002007000996R2/29.12.2020 г. на Директор на ТД
„Северна Морска“ при Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета
митническа стойност на декларирана стока с №1 по декларацията, определена е
митническа стойност на стока с №1 по декларацията в размер на 7.45 лв./кг. по
реда на чл.74 пар.2, б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на ЕП и е разпоредено
да се коригира митническата декларация за стока №1, в частта ѝ относно
код на стоката – по КН и ТАРИК, статистическа стойност, митническа стойност,
цена на стоката, метод за определяне на стойността и изчисляване на вземанията,
да се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания,
начислени суми за мито и ДДС, които са заплатени и са посочени дължими суми за
досъбиране: мито – 9 755.44 лв. и ДДС в размер на 26 339.69 лв., ведно с
лихва за забава.
В жалбата се излагат доводи, че решението на
директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е незаконосъобразен
административен акт, поради неговото противоречие с материалния закон и с
процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на
митническата стойност на внасяните в страната стоки. Според жалбоподателя,
административният орган не е обосновал наличието на съмнения, относно
достоверността на декларираната митническа стойност, за да пристъпи към
процедурата за нейното увеличаване. Жалбоподателят счита, че административният
орган не е доказал, че стойността за митнически цели на внесената стока следва
да бъде определена на базата на „справедливи цени“, които касаят „сходни стоки“
в размер на посочената в решението цена. При определяне на новата митническа
стойност, въз основа на стоки, внесени от трети лица по посочената митническа
декларация, е приета митническата стойност на декларираната стока, а не
договорената стойност на сходни стоки, съгласно изискването на чл.141 от
Регламента за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Жалбоподателят счита, че неправилно са
тълкувани и приложени разпоредбите на чл.70 – 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на ЕП и Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза и чл.127-144 от
Регламент за изпълнение №2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила
за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 г. и съответно
определена митническа стойност по чл.74
§2 от МК. Излагат се доводи, че атакуваният акт е немотивиран, тъй като не
става ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на стойност
по горепосочения ред, въпреки представените от жалбоподателя доказателства за
заплатена цена на стоките. Въз основа на това жалбоподателят моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение на Директор
на ТД „Северна Морска“ при Агенция Митници и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответната
страна Директор на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“, редовно
призована, за него се явява гл. юрисконсулт Л. Т., редовно упълномощена, която
изряза становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни аргументи, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила. Счита, че решението съответства на закона и неговата цел, поради което
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата и да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 29.12.2020
г. жалбоподателят е декларирал режим „Допускане за свободно обръщение“ на стока
„плат от синтетични влакна“ общо 23 950.00 кг. брутно тегло, разпределена
в 853 опаковки - руло, внос и произход от Турция, по единен административен
документ /ЕАД/ митническа декларация MRN 20BG002007000996R2/29.12.2020 г., на
обща фактурна стойност 25 540.88 долара на САЩ, при валутен курс 1,64799. Видно от приложената по
делото Декларация, същата съдържа всички реквизити по приложение 9 допълнения
Б1—Г1 от Делегирания регламент на Комисията (ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015
година. Стоката била с условия на доставка по CFR Варна /стойност и навло/ и била транспортирана с
контейнеровоз. В пункт 6/8 е декларирана процесната стока, класирана в код по
ТАРИК 60063200, с нетно тегло 22 018 кг. и бруто тегло 23 905.00 кг. Била
декларирана митническа стойност в размер на 42 091.11 лв. или 1.91 лв. за
килограм. Стоката е транспортирана от Турция по шосе до град Варна. Към декларацията
вносителят приложил търговска фактура за покупко-продажба №TR0034 от 16.12.2020 г. с опис на стоката, общо килограми и договорена
стойност както за килограм, така и обща стойност в долара на САЩ. От същата е
видно, че са внесени 22 018.00 кг. нетно тегло плат, при договорена
стойност 1.16 щатски долара за килограм или обща договорена стойност
25 540.88 щатски долара. Към декларацията са приложени и всички транспортни
документи – транзитна декларация и CARNET TIR.
Към декларацията са били приложени и електронна фактура от 15.12.2020 г. с
официален превод на български език, митническа декларация Амбарлъ - Турция с
официален превод на български език и копие от фактура №307878/08.12.2020 г.
Митническата
администрация извършила последваща проверка на стоката, във връзка с даване на
разрешение за вдигане на стоката, за приемане и/или оспорване на декларираната
митническа стойност, за която е съставен Протокол №21BG9940M004808 от 03.02.2021 г. и е взета мостра от стоката за отдел
„МД“, сектор „МП“. След преглеждане на приложените документи и представената
мостра от стока №1 по декларацията митническите органи установили, че
митническата стойност на декларираната стока в декларацията е по-ниска спрямо
справедлива цена в ЕС – 13.98 лв. за кг.
На основание
чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на допълнителната
проверка до вносителя „Б.Ф.П.“ ООД било изпратено писмо рег. №32-384942/30.12.2020
г., получено от декларатор на 29.12.2020 г., с което било изискано да се представят
в 7-дневен срок документи необходими за установяване формиране на продажната
цена стоката, заверени копия на договори, документи за транспорта и др. В
същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената
информация, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова
митническа стойност. В указания срок не били представени документи и сведения. На
18.02.2021 г. е изготвено Становище от Началник сектор „Митнически процедури“,
отдел „Митническа дейност“ относно определяне на нова митническа стойност на
процесната стока, като за база е приета МД с MRN №20BG003009085498R6/01.10.2020 г. с осреднена митническа стойност на процесната стока
– 7.45 лв. на килограм, която декларация е приложена по
делото, ведно с приложенията към нея. В становището също е посочено, че
декларираната митническа стойност на процесната стока за килограм в размер на
1.91 лв. е по-ниска в сравнение със средностатистическите размели на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС, която е 15.37 лв. за килограм.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-60053/22.02.2021 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение за декларирана
стока №1 по Митническа декларация с MRN 20BG002007000996R2/29.12.2020 г. Със
съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че непредставянето
на допълнителни документи от дружеството, че декларираната стойност на
внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки суми, както
и че не са представени документи, че цената по фактурата е платена, включително
е разминаването между посочените цени във фактурата и договора, е предпоставка
за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност
на процесната стока, поради което за нея не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено е, че съгласно
чл.140 пар.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, който
предвижда, че ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да
решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 пар.1
от Кодекса. Поради това и на основание чл.74 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
/МКС/ митническата стойност се определя като се прилагат последователно букви
от „а“ до „г“ от пар.2 на същия член, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочено
е, че за същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда
на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за „идентични стоки“ по смисъла на чл.1
пар.2 т.4 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. Поради това и
след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители са закупили
разглежданите видове стоки – съгласно Таблица №1 и съответно определената
средностатистическа стойност на база вноса във всички държави-членки, следва да
бъде приложен метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар.2 б.б от
Кодекса във вр. с чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията
от регламента, а именно стойността на сделка със „сходни стоки“. След извършен
анализ и при приложение на чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 е приета
осреднена митническа стойност 7.45 лв./кг. при база за определяне на
митническата стойност МД с MRN
№20BG003009085498R6/01.10.2020 г. Дружеството било уведомено за
започнало административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и му била
дадена възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на
съобщението, съгласно чл.22 §6 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В указания срок
дружеството е депозирало отговор рег.№32-98512 от 26.03.2021 г., в което е
изложило становище относно неоснователността на мотивите на митническата
администрация за увеличаване на декларираната от него митническа стойност на
стоките по конкретно посочената позиция №1.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал оспореното в настоящото
производство Решение. В акта органът е изложил мотиви, че процесната стока
попада в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на ЕС, утвърден
със Заповед №ЗМФ-30/14.01.2020 г. на министъра на финансите на основание чл.66в
от ЗМ. Органът е приел, че доколкото представените към митническата декларация
документи – фактури и международен договор за процесната стока от 10.11.2020 г.
са с противоречиво съдържание по отношение на договорената цена за стоката,
както и липсата на банков документ за извършено плащане по сделката към
турското дружество от жалбоподателя, и непредставянето на други документи от
дружеството – документи за извършените разплащания между купувач и продавач,
документи за водена търговска кореспонденция за конкретния внос, са
предпоставка за основателно съмнение на митническите власти относно реалната
стойност на декларираните с посочената митническа декларация стока по позиция 1.
При анализ на данни за стоки с код 6006 е прието, че тук се включват обагрени
трикотажни платове, а процесната стока е „боядисан синтетичен плат“, поради
което следва да се класифицира с код по ТАРИК **********, със ставка на мито по
отношение на трети страни – 8%. Прието е, че цената на декларираната стока
„синтетичен плат“ по процесната митническа декларация – 1.91 лв./кг., е
по-ниска от посочената справедлива цена – 13.98 лв./кг., валидна за нея в ЕС,
като с оглед приетият нов код от органа по КН 60041000 е 15.37 лв./кг. На база
извършения сравнителен анализ в Системата „Тезей“ на Съвместния изследователски
център на ЕК за внос на идентични или сходни на процесната стока с произход
Турция във всички държави членки за периода 2017 г. - 2019 г. е прието, че
възникват основателни съмнения относно декларираната митническа стойност.
Доколкото в случая не били открити идентични стоки от същия износител, еднакви
във всяко отношение с предмета на внос за периода, е приложен методът по чл.74
пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013, а именно резултати за „сходни стоки“ от
други вносители по „същото или приблизително същото време“, тъй като разпоредбата
за определяне на митническа стойност по чл.70 от Регламента не може да бъде
приложена. Приета е база за определяне на нова митническа стойност на основание
чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013 във вр. с чл.140 и чл.141 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а именно декларирана митническа
стойност в МД с MRN №20BG003009085498R6/01.10.2020 г. и е определена нова митническа
стойност 7.45 лв. на килограм. Въз основа на тези факти, Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.74 пар.2 б.б от Регламент (ЕС) №952/2013
във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, е определил
нова митническа стойност на процесната стока в размер на 7.45 лв. за стока
„трикотажен синтетичен плат“, код по ТАРИК **********, както и е разпоредил да
се коригира митническата декларация в съответствие с установените от органа нова
митническа стойност и код по КН и ТАРИК. Във връзка с извършената корекция е
установена дължимата сума за доплащане за мито 9 755.44 лв. и ДДС в размер на 26
339.69 лв. ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013. За дата
на възникване на митническото задължение е определена датата на декларирането -
29.12.2020 г.
Решението е
връчено на „Б.Ф.П.“ ООД на 09.04.2021 г. и е оспорено по съдебен ред в
законоустановения срок с жалба от 23.04.2021 г. чрез органа до АдмС град Шумен.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи,
че фактура №TR0034/16.12.2020 г., издадена от
турското дружество Хеп Текстил Санаин ве Дъш Тидж. ЛТД Шти на обща стойност
25 540.00 щатски долара, предмет на процесната митническа декларация, не е
платена от дружеството – жалбоподател, включително и към момента на извършване
на експертизата – 10.06.2021 г. От заключението също се установи, че е налице
съответствие между фактурираната цена за стоката и декларираната стойност по
процесната декларация. В тази връзка вещото лице е посочило, че доставените
стоки по фактура №TR0034/16.12.2020 г.,
издадена от турското дружество Хеп Текстил Санаин ве Дъш Тидж. ЛТД Шти, са
описани със същите количества от 22 018 кг. и на същата обща стойност
25 540.00 щатски долара и в митническата декларация на дружеството.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във вр. с чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2
т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г. - Началник на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“.
Атакуваният
акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване на последващ
контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. Актът съдържа относими за случая
юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба. При издаване на процесното Решение съдът намира, че са
допуснати нарушения на приложимия процесуален и материален закон, поради
следните съображения:
Основният спор
между страните в настоящото производство е дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия
регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос.
Съгласно
чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70 §1 от Регламент №952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да
представи допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с
писмо от 30.12.2020 г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след
представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 ал.2 от
регламента, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент №952/2013 г. В тези
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент №952/2013 г., като в тежест на митническите
органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
В настоящия
случай административният орган е определил
различна митническа стойност на стоката по процесната митническа
декларация, както и е определил нов код по ТАРИК **********, излагайки
аргументи за деклариране на необичайно ниска митническа стойност, като се е
позовавал на данни за средностатистическа стойност за ЕС за периода 2017 – 2019 г. на внос на стоки с
код по КН 60041000, с произход Турция във всички държави членки на ЕС. В
оспореното решение е представено в табличен вид намерените резултати от Справка
от THESUS. В Решението обаче липсват конкретни мотиви по отношение определеният
нов код по ТАРИК, като е посочено само в кой код попада съответната стока. В
позиция 6006 по КН е посочено, че влизат „Други трикотажни платове“, а в
позиция 60063200 влизат съответно други трикотажни платове, от синтетични
влакна, обагрени. Именно така е декларирало дружеството и процесната стока.
Митническият орган е определил нов код а именно 6004, в който влизат „Трикотажни
платове с широчина, превишаваща 30 cm, съдържащи тегловно 5 % или повече прежди
от еластомери или каучукови нишки, различни от тези от № 6001, а в позиция 60041000, както е определено от
органа влизат „Трикотажни платове с широчина, превишаваща 30 cm, Съдържащи
тегловно 5 % или повече прежди от еластомери, но несъдържащи каучукови нишки. От
решението на органа по никакъв начин не става ясно защо е определен нов код по
КН на процесната стока, при положение, че в Протокола за извършената митническа
проверка на процесната стока от 03.02.2021 г., съставен от митнически
служители, изрично е посочено, че не са констатирани стоки, различни от
декларираните. При това положение съдът намира, че митническите органи
неправилно са приложили при установяване на средностатистическата стойност
различна по вид стока, попадаща в позиция 60041000 по КН, различна от
декларираната от дружеството стока, попадаща в позиция 60063200 по КН.
Правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите,
предвидени в чл.74 от същия регламент, възниква при наличието на основателни
съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които подлежат на
доказване във всеки конкретен случай - в този смисъл Решение №15962/25.11.2019
г. на ВАС по адм. дело №8396/2019 г. В настоящия случай в хода на
административното производство, както и в съдебното, ответникът не ангажира
доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от
приобщените доказателства, дружеството - вносител е представило цялата изискана
информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД –
фактура, която е именно придружаващия документ във връзка с митническата
стойност, съгласно чл.145 от Регламента за изпълнение, както и документи за
извършен транспорт на стоката и транспортни разходи, включително и сключен
договор с износителя от 10.11.2020 г. Действително договорената цена не е
платена, както и към момента на изготвяне на експертизата, съгласно заключението
на вещото лице, който факт обаче сам по себе си не може да изведе извод за
наличие на основателни съмнения.
Независимо от
горното, дори и да се приеме, че са налице „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, съдът намира, че не е спазена процедурата
по чл.141 от същия регламент във вр. с чл.74 §3 от МК за определяне на
митническата стойност по процесния внос.
С оглед на
приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността на
декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели определяне
на стойността по Регламент №952/2013 г. Съгласно чл.70 §1 и 2 от него,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент №
952/2013 г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност – в този смисъл Решение №14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по
адм. д.№7052/2020 г.
Според
правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013 г., когато митническата стойност
не може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността
ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от
§2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат последователно и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност. В този смисъл е Решение на
Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455, т.27.
Разпоредбата
на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2, букви
„а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид
разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в
количествата. В чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дефинирани
понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" и според тях в
рамките на определянето на митническата стойност се има предвид следното:
"идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не
изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането
им като идентични; "сходни стоки" са стоките, произведени в същата
държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В конкретния
случай административният орган е направил констатация, че не са открити
„идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприел
определяне на митническата стойност на основание втория метод по б.„б“ на §2 на
чл.74 от регламента. В тази хипотеза, митническите органи е следвало да
извършат анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение,
и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети
лица, което не е било сторено в настоящия случай. В оспореното Решение
единствено е посочено, че митническата стойност на процесната стока следва да
бъде определена на основание чл.74 пар.2 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 като
се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN №20BG003009085498R6/01.10.2020 г., без да е
посочено вносителят по нея, каква стока е декларирана, колко килограми и каква
цена е декларирана, както и не е извършен анализ на договорените от този
вносител срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали,
търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 §2 т.14
от Регламента за изпълнение. Обжалваното
решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е
приложен вторичният метод по чл.74 пар.2 б.„б“ от Регламент № 952/2013 г., а
липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства
възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е
послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
Съдът намира,
че сходството на стоките по процесната МД с MRN 20BG002007000996R2/29.12.2020 г. и по ползваната от органа МД с MRN
№20BG003009085498R6/01.10.2020 г., за
стойност на „сходни стоки“ не е доказана, тъй като липсват данни за качеството,
репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките.
С оглед
изложеното, съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемата от
чл.141 от Регламента за изпълнение преценка дали се касае за цени именно за
сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качество на
стоките и основни характеристики и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от същото дружество. Върховният административен
съд в свое Решение №9228/18.06.2019 г. по адм. дело №3456/2019 г. посочва, че в
тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със "сходни" стоки. Липсата на анализ на
характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и
отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции,
изпълнявани от внесените стоки, както и липсата на съпоставка за
взаимозаменяемостта им в търговската дейност, води до незаконосъобразност на
процесното Решение - в този смисъл Решение №13962 от 11.11.2020 г. по адм. дело
№7054/2020 г. на ВАС.
Правото на
Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно
определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност -
Решение на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C
529/16, EU:C:2017:984, т.24/. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C
1/18, постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия
/ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu
dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.27, Съдът
на ЕС посочва, че с оглед на определянето на сходните стоки компетентната
национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва
всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по
възможно най-точния начин и най-близко до реалността.
Съдът намира,
за безспорно установено по делото, че митническите органи не са извършили
анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение, и
съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност по внос от
същото лице и същата не отразява реалната икономическа стойност на стоката.
Съгласно предписанието на чл.22 §7 от Регламент №952/2013 г., митническите
органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение
и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по
определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на
която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове. С оглед на това съдът приема, че от
страна на митническите органи не е обосновано по категоричен начин приложението
на чл.140 във вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение и във вр. с чл.74 §2
б.“б“ от Регламент №952/2013 г., поради което, като е отказал приемането на
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава,
по друга МД, Началникът на Митница ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е
постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното
определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за
която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми,
поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
В хода по
съществото на делото, както и в депозираната писмена защита, е направено искане
от процесуалния представител на ответника, при преценка на съда за противоречие
между националното законодателство и законодателството на ЕС, да се направи
преюдициално запитване на основание чл.267 от ДФЕС. Съгласно чл.628 от ГПК,
приложим в съответствие с чл.144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото
на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване
на делото от българския съд. В случая, в искането, което е бланкетно
формулирано, не са отправени конкретни въпроси, отнасящи се до приложение на
национални норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския
съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване.
Митническото законодателството на Република България е хармонизирано с
разпоредбите на правото на Европейския съюз и не е налице необходимост от
тълкуване на приложените законови разпоредби.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски,
ведно със списък на разноските, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски по настоящото производство за сумата общо
в размер на 2 590.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса, 2 040.00 лв. договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 500.00 лв. внесен
депозит за вещо лице. В тази връзка от процесуалния представител на ответната
страна е направено възражение за прекомерност на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като делото
се отличава с фактическа и правна сложност, както и размерът на адвокатското
възнаграждение не надвишава прекомерно минимума от 1 612.85 лв., предвиден в
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.Ф.П.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от
управителя И.И., Решение с рег.№32-111833/07.04.2021 г. към MRN
20BG002007000996R2/29.12.2020 г. на Директор на ТД „Северна Морска“ при Агенция
Митници.
ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" към Агенция „Митници“
да заплати на „Б.Ф.П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, офис 6, представлявано от управителя И.И., направените по делото разноски общо
в размер на 2 590.00 /две хиляди петстотин и деветдесет лева/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: