№ 184
гр. ***, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430103528 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 684,55 лв. и иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 71,05 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Н. И.
В., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№**********
1344/2022 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по
издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
1
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил
задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани
от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0,00
2
лева, сума за отопление без ИРУ-278,10 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 397,62 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга
дялово разпределение- 8,01лв., корекция-0,82 Твърди, че в имота на
ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня, а
сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 125,84 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 684,55 лева за
главница за периода 01.11.2019г. – 31.01.2022 г. и лихва върху главницата в
размер на 71.05 лева за периода 03.01.2020 г. до 04.03.2022 г. и законната
лихва върху главницата от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ ********** 1344/2022г. по описа на ПлРС. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявената претенция. Оспорва че е поискана
доставка на топлинна енергия от собствениците или титулярите на вещно
право на ползване на имоти в сградата - етажна собственост, в която се
намира процесния имот. Заявява, че възражението е по чл. 62 от Закона за
защита на потребителите и не касае въпроса дали клиент, отказал доставка на
топлинна енергия в жилище, находящо се в сграда - етажна собственост
дължи плащане за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не
оспорва решение на ЕС, а съществуването на такова или друго писмено
изявление за доставка на топлинна енергия. Твърди, че спорният въпрос се
свежда до това — евентуалната доставка на топлинна енергия в сградата —
ЕС извършена ли е по искане /съгласие за доставка на топлинна енергия,
заявено от собствениците/титуляри на вещно право на ползване на имоти в
сградата - етажна собственост. Оспорва, че в посочения в исковата молба
период Н. В. е притежавала право на собственост или право на ползване върху
процесния имот. Счита, че с оглед на факта, че правото на собственост и
вещното право на ползване са вещни права, които не са константни и могат да
се променят във всеки един следващ момент, не може да се приеме, че с
приложеното копие на н.а. за покупко-продажба от 2014 г. се обосновава
право на собственост или ползване върху имота за периода 01.11.2019 г. -
31.01.2022 г. Оспорва, че в периода 01.11.2019 г. - 31.01.2022 г..
3
разпределението на топлинна енергия между клиентите на ТЕ в сградата - ЕС
е извършено от компетентното за това лице по смисъла на ЗЕ, в съответствие
с нормативно установения ред. Твърди,че в разглеждания случай, всъщност
ищецът не е посочил конкретно лице, което е извършвало услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в процесния период. Към исковата молба
се приложени копия на: договор № 66/ 19.10.2001 г., сключен между „***“
ЕООД, БУЛСТАТ: *** и етажна соственост с адрес: ***, представлявана от
П.И.Р. и П.С.П.; споразумителен протокол № 2/1104 от 19.10.2001 г., сключен
между „*** — ***“ ЕАД и „***“ ЕООД; споразумителен протокол от
19.10.2001 г., сключен между „***“ ЕАД и П.И.Р. или „***“. Оспорвам
съществуването на горе цитираните документи в правния мир. Същите са
представени като копия, заверени от страна и това не позволява да се
установи дали реално съществуват. Прави възражение, че договорът, както и
споразумението, обективирано в споразумителен протокол от 19.10.2001
г., сключен между „***“ ЕАД и П.И.Р. или „***“, са недействителни /ако се
докаже, че съществуват/, тъй като са сключени от лице, което не притежава
представителна власт да представлява ЕС. Твърди, че към договора липсва
посочения като приложение към него - протокол от общото събрание на
етажната собственост, а по отношение на споразумителния протокол - не
става ясно кое е лицето и в какво качество е подписало протокола за
„Потребител“. Освен това ако се допусне, че подписалите договора П.Р. и
П.П. са разполагали с пълномощие да представляват ЕС, то тази
представителна власт как е е била делегирана - да представляват ЕС заедно
или поотделно. Този въпрос е съществен за допълнителната преценка,
относно представителна власт на П.Р., ако се приеме, че споразумителния
протокол съществува и е подписан от него. Моли да бъде съобразено, че при
хипотезата - че договорът съществува и не е недействителен, то в този случай
същият не е относим към предмета на делото и чрез позоваването му не може
да се обоснове тезата, че „***“ ЕООД е компетентно лице /по смисъл на
Закона за енергетиката/ да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в имот и за претендиралия период от време. В конкретния
случай: от една страна — сключеният договор е срочен /за пет години - т. 2.5
от договора/ и срокът на действие е изтекъл на през 2006 г.; от друга страна -
не са представени общи условия на договорите между „***“ АД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
4
потребителите в сграда - етажна собственост, предложени от
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и
одобрени от КЕВР /такива не се откриват и при проверка на общодостъпната
интернет-страница на КЕВР: раздел - топлоенергетика, подраздел - общи
условия/; от трета страна — договорът не е актуализиран и не е приведен в
съответствие с изискванията, уредени с повелителната норма на чл. 139в, ал. 3
ЗЕ. Оспорва, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция в
периода 01.11.2019 г. - 31.01.2022 г. е измерена със средство за търговско
измерване /топломер/, което е било метрологично годно, както и че
въпросното средство за измерване е монтирано/ демонтирано в присъствието
на представител на етажната собственост. В разглеждания случай липсват
доказателства, че използваният топломер в абонатната станция в процесния
период е бил метрологично годен и ако ищецът не докаже, че средството за
измерване е отговаряло на изискванията за метрологичен контрол и че е
монтирано в присъствието на представител на клиента, то това би означавало,
че предявените искове се явяват неоснователни. Оспорва, че данните във
фактурите, издадени от „***“ АД, препис извлечение от сметка и справка,
приложени към исковата молба съответстват на данните от индивидуалните
сметки от дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот.
Оспорва претендираното вземане за главница за разликата от 675.46 лв. до
684.55 лв., респ. - претендираната лихва върху тази разлика. Дори съвсем
хипотетично да се допусне, че изложените по-горе възражения и оспорвания
са неоснователни, както и че данните в представените частни свидетелстващи
документи с исковата молба — фактури, препис извлечение от сметка и
справка, са верни, то при това предположение предявеното вземане за
главница е неоснователно за разликата от 675.46 лв. до 684.55 лв., респ. -
претендираното вземане за лихва върху тази разлика също се явява
неоснователно. При сумиране на стойностите, описани като задължения за
топлинна енергия в приложените фактури се получава като резултат сумата
от 684.55 лв., която съвпада с размера на претендираното вземане и със
сумата, посочена в приложената справка към исковата молба /лист 9 от
делото/. Очевидно е обаче, че този размер на претендираното вземане не е
намален със сумата от 9.09 лв. по кредитно известие № **********/
30.06.2020 г. /лист 16 от делото/, издадено от ищеца с основание - „Изменение
и допълнение на ЗЕ от 24.04.2020 г. и решение №Ц-24/10.06.2020 г. на КЕВР“,
5
т.е. - от общо претендиралата сума не е приспадната разликата в цената на
топлинната енергия, актуализирана за периода 01.07.2019 г. - 31.03.2020 г. с
цитираното решение на КЕВР. Този факт се установява и от вече цитираната
справка /лист 9 от делото/, от която е видно, че в таблицата в графа
„Корекции“ не е отразена сумата по посоченото кредитно известие, съответно
- не е намален размера на общо претендиралата сума за доставена ТЕ. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за размера на
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том III, рег.
№3633, дело 333/2014г. на *** Ж.М. е видно, че Н. И. В. е придобила правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в
гр.***, ***. Факта се установява и от Справка по партидата на ответницата в
Агенция по вписванията- Имотен регистър /л.91-92 от делото/.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от
отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
От представените Констативни протоколи и свидетелства за проверка
/л.127-129 от делото лице и гръб/ е установено, че за периода на валидност на
проверките от 15.03.2018г. до 14.02.2024г. на монтирания в процесната
абонатна станция топломер съответства на изискванията.
Установява се от Споразумителен протокол № 2/1104/19.10.2001г.-2
6
броя и приложение /л.29 до л.32 от делото/, че е сключено споразумение
между ищеца по делото и *** ООД, последния да извършва разпределение на
топлинна енергия на абонатите от абонатна станция № 1104, находяща се на
адрес гр.***, ***.
Видно от Договор № 66/19.10.2001г. същия е сключен между Етажната
собственост на адрес гр.***, *** и *** ЕООД за извършване на измерване на
протреблението на топлинна енергия и разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Договорът е сключен за срок от 5 години.
Справката за разпределената на процесния топлоснабден имот от ***
ЕООД топлоенергия за съответните периоди съвпада с фактурираната такава
съобразно представените по делото фактури за процесния период.
Видно от представеното кредитно известие №
**********/30.06.2020г./л.16 от делото/ на стойност -9,09 лв., отнасяща се за
м.07.2019-м.03.2020г., следва да бъде намалено задължението за посочения
период, с която сума, не се установява да е намалено това задължение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 684,55 лв.:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том III, рег.
№3633, дело 333/2014г. на *** Ж.М. е видно, че Н. И. В. е придобила правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в
гр.***, ***. Факта се установява и от Справка по партидата на ответницата в
Агенция по вписванията- Имотен регистър /л.91-92 от делото/.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
7
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Не е спорно между страните, че процесния топлоснабден имот се
намира в сграда, в която през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника
дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия,
отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в
нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
8
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Неоснователно е и възражението на ответника на основание чл.62 ЗЗП,
че доставената топлоенергия е непоискана доставка. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ
(в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици,
прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на
топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е
възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като
обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне,
предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците
да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в
общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на
вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно
ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо
повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за
електрическа енергия, вода, отопление. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия,
9
отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от
индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на
дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането
на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е
неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен
режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на
чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно
на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би
следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се
дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от
ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити
съображения от *** И.Р. по повод тълкувателно дело №2/2016 на ОСГК на
ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Възражението на процесуалния представител на ответницата, че става
дума за непоискана от етажната собственост доставка, също се явява
неоснователно. За да бъде присъединена една абонатна станция към
топлоразпределителната мрежа, приложими са нормативните правила към
момента на присъединяване. За преустановяване на топлоподаването на вече
присъединена абонатна станция е необходимо вземане на решение от
етажната собственост. Такива доказателства по делото не са ангажирани.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ***
ЕООД не е надлежно избрано да извършва услугата дялово разпределение на
доставената до абонатната станция топлоенергия. Ангажирани са
доказателства- договор с етажната собственост и споразумителен протокол с
ищеца по делото. Въпреки, че няма доказателства срока на договора, който е
уговорен като 5-годишен да е продължен, съдът приема, с оглед твърденията
на ищеца, че този договор е валиден, тъй като ако приемем, че липсва договор
или той не обвързва етажната собственост и в частност ответника по делото,
или е недействителен, то на основание чл.61, ал.3 от Наредба 16-344 за
10
топлоснабдяването, топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от
приложението към чл.61, ал. 1 от наредбата или количеството топлинна
енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми или по инсталираната мощност на
отоплителните тела в тях. С други думи, в този случай, топлоенергията за
отопление в имота би се определяла по максимална мощност на монтираните
в имота отоплителни тела, което би довело до по-високи дължими суми за
топлоенергия за отопление.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца
не е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Видно е от представените отчетни форми и
извършено разпределение, че отчетите и разпределението съответстват на
фактурираните количества топлоенергия за процесния топлоснабден имот
Неоснователно е възражението, че не е доказано, топломера в
абонатната станция да е бил метрологично годен през процесния период. От
представените свидетелства Констативни протоколи и свидетелства за
проверка /л.127-129 от делото лице и гръб/ е установено, че за периода на
валидност на проверките от 15.03.2018г. до 14.02.2024г. на монтирания в
процесната абонатна станция топломер съответства на изискванията.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищеца е доставил на
ответника твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна
енергия, както и нейната стойност, че разпределението на количество
топлоенергия, доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника
е извършено съобразно предвидените нормативни правила. Установи се,
обаче, че ищеца не е намалил задължението по издадените фактури съобразно
издаденото кредитно известие. Видно от представеното кредитно известие №
**********/30.06.2020г./л.16 от делото/ на стойност -9,09 лв., отнасяща се за
м.07.2019-м.03.2020г. Съобразно посоченото, искът е основателен и доказан
до размер от 675,46 лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а за
11
разликата до предявения размер от 684,55 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Кредитното известие, е първичен счетоводен
документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира
данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е
издадена фактура. Причините могат да бъдат различни, но абсолютно
необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена
фактура или множество фактури, чиято данъчна основа се намалява чрез
съответното кредитно известие. Видно е, че това кредитно известие е
издадено към фактурите за посочения период м.07.2019-м.03.2020г., който е
част от процесния такъв и със сумата по кредитното известие следва да бъде
намалено задължението, което е предмет на фактурата/фактурите, към които е
издадено кредитното известие.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 71,05 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база самостоятелни изчисления от съда на основание
чл.162 ГПК в размер на 69,25 лв. за която сума искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 71,05 лв. следва искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
12
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 73,92 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда 100 лв. и депозит за особен представител 200 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция в общ размер от 369,60
лв. Неоснователно е възражението за неприсъждане или намаляване на
юрисконсултското възнаграждение. Нормата на чл.78, ал.8 ГПК предвижда,
че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Определения от съда размер е адекватен на фактическата и
правна сложност на делото и двойно по-нисък от определеното
възнграждение на особения представител въпреки намалението му по реда на
чл.47, ал.6 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Н. И. В., ЕГН**********,
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление: гр.***, Източна индустриална зона” №128 сумата 675,46
лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия
за периода от 01.11.2019г. до 31.01.2022г., в едно със законната лихва от
15.03.2022г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
779/15.03.2022г. по ч.гр.д.№********** 1344/2022 по описа на РС-***, а за
13
разликата от 675,46 лева до предявения размер от 684,55 лева отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Н. И. В., ЕГН**********, ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, *** сумата 69,25 лева, представляваща лихва за забава
върху 675,44 лв. за периода 03.01.2020г. – 04.03.2022г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 779/15.03.2022г. по ч.гр.д.№**********
1344/2022г. по описа на РС-***, а за разликата до предявения размер от 71,05
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. И. В., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, *** сумата от 73,92 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 1344/2022 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. И. В., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, *** сумата от 369,60 лв. направени по делото разноски за
ДТ, юрисконсултско възнаграждение и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
14