Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Дафинка
Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№297 по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1957
от 13.12.2018г., постановено по гр.дело №2239/2018г. по описа на Районен
съд-П., съдът
е предоставил упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете — Д.Й. П.,
ЕГН **********, на майката С.К.П., ЕГН **********.
Със същото решение е определил местоживеенето на детето Д.Й. П., ЕГН **********, по настоящия адрес на
майката С.К.П., ЕГН **********, в Г., гр. М.,
***.
Със същия съдебен акт е осъдил бащата Й.Г.П.,
ЕГН **********, от гр. П., ж. к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, да заплаща
на детето Д.Й. П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, платими по банков път, до 30-то число на текущия месец, за
който се отнася.
Със същото решение е определил следния
режим на лични отношения с детето: Бащата
Й.Г.П., ЕГН **********, от гр. П., има право да вижда детето Д.Й. П., ЕГН **********, всяка седмица от месеца от 9 ч. в събота
до 18 ч. неделя с преспиване, през лятната ваканция, на коледните и
новогодишните празници, както и по всяко
друго време при взаимно разбирателство на страните.
Със същия съдебен акт е разрешил на Д.Й. П., ЕГН **********, да напуска
пределите на Република България и да пътува до държавите – членки на ЕС,
Г., както и до Сърбия, Македония, Турция, придружаван от своята майка и законен
представител С.К.П., ЕГН **********, за
срок до навършване на пълнолетие,
както и да бъдат издадени необходимите
за това лични документи, без да се иска
съгласието на бащата Й.Г.П., ЕГН **********, от гр. П..
Със същото решение е задължил съответните
структури на МВР да издадат необходимите лични документи за това на Д.Й. П., ЕГН **********, вкл. и задграничен паспорт.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е осъдил на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Й.Г.П., ЕГН **********,
от гр. П., ж. к. „***“, бл. ***, ет. ***,
ап. ***, да заплати в полза на РС-П., държавна такса
в размер на 201,6 лв., съобразно определената издръжка и 5 лв.
в случай на издаване на изпълнителен лист.
Със същото решение е осъдил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й.Г.П., ЕГН **********, от гр. П., да
заплати на С.К.П., ЕГН **********, адрес
Г., гр. М., ***, направените разноски по
делото за депозит за международен социален доклад в размер на 480 лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Й.Г.П. чрез адвокат М.М. ***, в която се
излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в мотивите си РС-П. е приел за безспорно установени факти,
които нито са безспорни, нито са
доказани. Излагат се доводи, че няма данни С.П. да е живяла сама на квартира, нито данни, че е била
принудена сама да поема разходите във връзка с домакинството. Посочва се, че Й.П. е поемал издръжката на семейството си, че
полагал грижи за детето, което има изградена среда и приятели и е изключително привързано към баща си. Твърди се, че с насрещния иск е поискано предоставяне
на разрешение детето да напуска страната
за срок от три години, а съдът е дал
такова до навършване на пълнолетие, което е произнасяне плюс петитум. Излагат
се съображения, че не е ясно при какви
условия живее С.П. с партньора си, както и при какви условия за живеене ще бъде
поставено детето. Посочва се, че няма данни за родителския потенциал на
партньора на С.П.. Излагат се
съображения, че предвид твърденията за трудова ангажираност на С.П. и партньора
й, възниква въпрос кой ще се грижи за социализацията на детето, кой ще полага
грижи за него и кой ще го разхожда. Сочи
се, че предвид горното е възможно детето
да остане изолирано и само сред чужди хора, говорещи на непознат език. Развиват
се съображения, че в интерес на детето е
да му бъде дадена възможност да напуска
пределите на България, за поддържане и
укрепване на емоционалната връзка с
майката, както и за разширяване на
мирогледа му още от детска възраст. В тази връзка се поддържа, че искането за издаване на задграничен
паспорт на детето е основателно и в тази
му част решението е правилно. Отправено
е искане към ОС-П. да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което
предостави упражняването на родителските права
върху детето Д. П. на неговия
баща-Й.П. и определи местоживеенето на детето на адреса на бащата; да осъди С.П. да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 130 лева; да
определи режим на свиждане на майката с детето
всяка първа и трета събота от
09.00 часа до неделя 19.00 часа с
преспиване при майката и един месец през
лятото, когато той не съвпада с отпуска на бащата; да разреши на детето да бъде издаден международен паспорт; да разреши на детето да напуска пределите на
България, придружавано от своя баща или
друго пълнолетно лице, по време, когато детето не посещава
училище, детска градина или
извънкласни мероприятия. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна С.К.П., чрез адвокат М. ***, в
който се поддържа, че решението на РС-П. е правилно и законосъобразно. Изложени
са доводи, че изложеното в мотивите на обжалваното решение изцяло
кореспондира със събраните по делото
доказателства. Посочва се, че още с отговора на исковата молба С.П. е навела твърдение, че поради конфликт е била
изгонена от семейното жилище, заедно с
двумесечното към онзи момент бебе Д.П., като след това е заживяла на квартира,
без Й.П. да я последва и без да полага
грижи за нея и бебето. Развити са
съображения, че лицето, с което С.П. понастоящем се намира във фактическо
съжителство, е трудово ангажирано и
заплаща издръжка на децата си от
предходна връзка. Твърди се, че
въпросът, свързан с произнасяне на съда за пътуване на дете в чужбина и
издаването на свързаните с това документи, е въпрос на спорна администрация,
като се прави преценка за
целесъобразност и в случая няма произнасяне
пост петитум. Сочи се, че социалният работник от Г. е извършил лично посещение,
като констатациите е обективирал в социален доклад. Излагат се доводи, че по
делото са приети социални доклади, без
да бъдат оспорвани и без да има
отправени искания за изготвяне на допълнителни такива. Излагат се доводи, че С.П. работи, като
получава постоянно трудово възнаграждение. От друга страна се сочи, че Й.П. не реализира постоянни доходи, и не може да
бъде конкретизиран средно месечен доход,
който получава. Отправено е искане към ОС-П. да потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 19.06.2019г.
въззивникът Й.П. се явява лично и
с адвокат М.М. ***, като въззивната жалба се поддържа по изложените в нея
съображения. Й.П. взема становище, че не е съгласен със спогодбата, предложена
от С.П. и адвокат М. ***, тъй като не желае
детето да живее в Г.. Сочи, че управлява
влекач, композиция с дължина 17 метра и не e възможно да остави някъде
композицията, за да осъществява контакти с детето в Г.. Излага доводи, че не е сега моментът детето да
живее в чужда държава, че в България има
изградена среда, която трудно ще смени,
включително и поради факторa езикова бариера. Сочи, че баща му, т.е. дядото на детето, помага при негoвото
отглеждане. Отправено е искане към ОС-П.
да отмени обжалваното решение.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 19.06.2019г.
въззиваемата страна С.К.П. се явява лично и с адвокат М. ***.
Поддържа се изложеното в отговора на
въззивната жалба. Адвокат Б. сочи, че в конкретния
казус майката е родителят, който би упражнявал по-добре родителските права.
Позовава се на социалния доклад от
немските служби, липсата на сигурни доходи от страна на Й.П., наличието на
постоянна трудова ангажираност на С.П.. Въззиваемата С.П. взема становище, че към настоящия момент е най-висша степен
медицинска сестра, че може да предостави на детето всички удобства, че в Г. има подходящи места за учене и развлечение. Твърди, че детето няма навици за
учене – да отиде на курс или забавление, за да се развива или да изучава нещо, а тя би могла да му ги
осигури. Сочи, че в Г. има навсякъде паркинги и паркоместа и и посочва, че
бащата може да вижда детето без проблем.
За Дирекция „Социално подпомагане“ Отдел „Закрила на
детето“ гр.П. се явява Главен социален
работник Ц. Г., която взема становище, че няма промяна в обстоятелствата
относно условията, създадени от бащата. Сочи, че детето посещава детска градина
„***“. Поддържа изготвения пред РС-П. социален доклад. Заявява, че Й.П. е трудово ангажиран, по негови данни,
като не разполага с по-конкретна информация за доходите му. Посочва, че друг социален работник се е явил
пред РС-П.. Излага съображения, че и двамата родители са мотивирани и имат желание да упражняват
родителските права, както и че и двамата сочат, че не биха осуетили контакт на
детето с ответната страна.
П.ски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно, частично неправилно и частично недопустимо. Разгледано по същество, с оглед наведените във
въззивната жалба доводи, въззивният съд, намира следното:
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК. Първоинстанционният съд е направил
подробен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като е приел за установени релевантните за делото факти, които
се установяват от тях. Обсъдил е поотделно всяко едно от събраните
доказателства, като е изложил аргументи кои от тях кредитира и кои не, както и
съображенията си за това.
Въззивният съд намира, че направеният от Районен съд –
П. доказателствен анализ е правилен, като съдът е установил фактическата
обстановка по делото въз основа на всички събрани гласни и писмени
доказателства. Въззивният съд намира, че правилно РС-П. е ценил изготвения
международен социален доклад, доколкото видно от отразеното в него, същият се
гради на базата на непосредствените възприятия на социалния работник при
посещението му в обитаваното от С.П. и нейния партньор жилище в Г.. Докладът е
в достатъчна степен пълен, доколкото в него се съдържат констатации за
имущественото и материално състояние и трудовата заетост на майката на детето,
условията в жилището и семейната среда,
в която живее, както и желанието и плановете и на двамата партньори по
отношение на отглеждането на детето Д.П.. Настоящият въззивен състав намира,
че правилно РС-П. е приел за установени
фактите, изложени в доклада и ги е взел предвид при преценката относно
вземането на решение, което да бъде в най-добър интерес на детето.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че няма
данни С.П. да
е живяла сама на квартира, нито данни,
че е била принудена сама да поема разходите във връзка с домакинството.
Аргументи в тази насока са сключен
договор за наем от 22.10.2013г., сключен между Г. Ц. М. от една страна, като
наемодател, и С.К.П. от друга страна, като наемател, както и Договор за потребителски кредит №***.,
сключен между „***“ АД от една страна и С.К.П. като кредитополучател от друга
страна, от които може да бъде направено заключение, че С.П. се е задължила
финансово да издържа семейството и да осигури нормални условия за живот на
детето.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Пред Районен съд – П. са били предявени за разглеждане
обективно съединени искове, с правно основание чл.127 вр. чл.59, ал.9 СК – за изменение на определените
мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката по отношение на детето Д.Й. П. както и иск с правно основание
чл.127а СК за заместване на съгласието на бащата Й.Г.П. за пътуване на детето Д.Й.
П. до държавите – членки на ЕС, Г., както и до Сърбия,
Македония, Турция, придружавано от
неговата майка С.К.П. и за даване на разрешение за издаване на задграничен
паспорт на детето, без да се иска съгласието
на неговия баща. В производството пред РС-П. е предявен насрещен иск
на осн. чл.211 ГПК от страна на майката С.К.П..
Предмет на преценка от страна на първоинстанционния
съд, е било това дали по делото е установено изменение на обстоятелствата, при
които е било постановено решението относно упражняването на родителските права
и режима на лични отношения и издръжката на детето, съответно в случай, че
такова е налице, дали същото е от такова естество, което да налага изменение на
определените преди това мерки, както и преценка за това по какъв начин взетите
до този момент мерки да бъдат изменени, така че същите да съответстват на
изменената обстановка и да обслужват в най-пълна степен интересите на детето.
Задължителните указания и разяснения в т. 2
от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. №3/1974г. повеляват при решаването на спора относно
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при
развод, съдът да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от
най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно:
възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите
грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават
децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта
на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с
които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор
има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка
са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл.
59, ал. 4 от СК. Такива
критерии за преценка на най-добър
интерес на детето са установени и в §
1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето.
В
решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е
разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974
г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността
от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши
преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването
на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна
съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка
на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик,
на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи
към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого
от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали
родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда
може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето
след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите
родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности,
начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето, изхождайки
именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на
детето. В Решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV гр. о. на
ВКС е прието, освен че тази преценка е комплексна - съдът следва да вземе
предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от
значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а също и че съдът
следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно
най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
интересите на детето. В същия смисъл е и
Решение № 163 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ВКС, IV г. о.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, при изменение на
обстоятелства, съдът по молба на единия от родителите, по искане на съответната
Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени поставените по -
рано мерки относно родителски права и да определи нови, ако обстоятелствата,
при които са определени се изменят. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
цитираната норма е налице, както при наличието на обстоятелства влошаващи
положението на детето, така и при възникването на нови обстоятелства, при които
би се подобрило положението му. Според задължителната съдебна практика,
горецитираното ППВС № 1/74г., чийто
разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г., промяна в обстоятелствата
е налице в следните случаи: когато се влошат условията при родителя, където
детето живее, или се подобрят условията при другия родител; при невъзможност на
родителя, при когото детето живее да упражнява родителски права; загубване на
родителски авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при когото детето
живее да се справи с лошите прояви на детето, а другият родител да е в
състояние да повлияе положително, както и при повторно встъпване в нов брак.
При новата преценка на обстоятелствата решаващо значение има интересът на
детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъде
възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието им е по - способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и
за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес
предпоставя не само адекватни грижи, за което е нужна обич и готовност, но и
необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на децата
като личности. Основание
за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са
настъпилите след определянето му изменения на обстоятелствата, които съществено
засягат интересите на детето.
С Решение №1244/15.09.2015г.,
постановено по гр. дело №3350/2015г. по описа на РС-П., родителските права
върху роденото от брака между С.К.П. и Й.Г.П.
дете-малолетният Д.Й. П., са предоставени за упражняване на майката. След
съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че не е настъпило съществено изменение в обстоятелствата по
смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което е засегнало ефективността на избраните мерки
относно упражняване на родителските права спрямо детето на страните.
Видно от преведения от Международна социална служба-България социален
доклад на „Службата за благосъстояние на
младежите в М.“, е осъществено посещение
в дома, който г-жа П. обитава. Същият е
с площ 85 кв.м, представлява апартамент, спретнат, подреден и чист. Посочено е,
че г-жа П. работи като медицинска сестра по безсрочен трудов договор, при 40
работни часа на седмица. Обобщението и оценката на доклада са, че от гледна
точна на социалната работа, би било
възможно оановната част от живота на Д.П. да се прехвърли при неговата майка в Г., като се има предвид,
че това би било в най-добрите интереси
на детето. Отразено е, че г-жа П. живее
в добре подредена обстановка, има
редовни дходи и изглежда да е стабилна и постоянна личност. Посочено е
също така, че периодът на свикване при промяна на обичайната среда на детето ще
отнеме известно време.
Във всички случаи съдът е
длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и
на ефикасността на по-рано взетите мерки. Предвид това, за да се приеме, че е
налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са
съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните
отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да
се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават
положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или
биха подобрили положението му ако родителските права се предоставят на другия родител
( В този смисъл Решение № 288 от
15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2015 г., IV г. о., ГК). Настоящият
въззивен състав намира, че не е налице изменение в обстоятелствата, което да
обуславя предоставяне на упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата –
въззивникът Й.П.. РС-П. подробно е обсъдил, че Й.П. не е с постоянни доходи, не
е представен сключен трудов договор,
като не се посочва сигурен месечен доход, който получава. В
свидетелските показания на неговия баща Г. П. от проведеното открито съдебно
заседание на 3011.2018г. пред РС-П. се
сочи, че месечния доход на сина му Й.П. варира в зависимост от ръста на
продажби на автомобили, като свидетелят посочва граници между петстотин лева и
пет хиляди лева. Самият Й.П. заявява, че пътува често до чужбина, като се
занимава с внос на автомобили, като по време на тези пътувания за детето се
грижи неговият баща Г. П. (т.е. дядото на детето). Същевременно от материалите
по делото се установява, че С.П. има сключен трудов договор, с посочени часове,
в които да полага труд, и има възможност да полага грижи за детето след работно
време. Няма данни работата й да е свързана с пътувания в чужбина и невъзможност
със свои сили и средства да се грижи за детето. В случая С.П. има решаващо предимство във връзка с жилищно –
битовите и другите материални условия за живот. Последната реализира доходи по трудово
правоотношение и разполага със средства и възможности да осигури на детето си
нормална среда на развитие. Майката представя трудов договор който показва, че
същата работи срещу месечно
възнаграждение от 2600 евро (споразумение към трудов договор, дата
28.02.2018г.), а за бащата липсват данни за постоянно месечно трудово възнаграждение.
Обитаваното от майката жилище предоставя
добри в хигиенно - битово отношение условия за живот.
От социалния доклад, изготвен от Агенция за „Социално
подпомагане“, Дирекция „Социално подпомагане“-П. се установява, че и в жилището
на бащата има нужните санитарни условия, осигурени са кът за игри и почивка за
детето, има всички битово-хигиенни
условия. В същия социалния доклад, е посочено, че детето не живее
в изолация и общува с деца на неговата възраст. Отразено е също така, че
е осъществена среща с детето, което е подходящо облечено за сезона, в добро
хигиенно състояние, с физическо
развитие, съответно на възрастта му. Социалният работник е посочил, че детето
се чувства уверено и спокойно в присъствие на бащата, че е емоционално
привързано към него, а бащата полага
адекватни грижи за задоволяване нуждите на детето. От този социален доклад, а и
от изслушването на Й.П. се установява, че последният има нужните родителски
качества за отглеждане на детето, но в случая се изследват обстоятелствата има
ли изменение на обстоятелства, което да обуславя промяна в упражняването на родителските права. В
същия социален доклад е посочено, че майката на детето С.П. не е изследвана,
тъй като не живее на територията на страната. Горното обстоятелство се подкрепя
и от изявлението на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ пред
настоящия въззивен състав, а именно, че
социалния работник се е срещнал за пръв път със С.П. при провеждане на
откритото съдебно заседание пред ОС-П. на 19.06.2019г.
Всичко гореизложено е
в подкрепа на извода, че реално предприетите действия и ефективни грижи
във връзка с отглеждане на детето се полагат в по-голяма степен от майката С.П.,
а нейното положение, като родител упражняващ правата се е подобрило, т.е. не е налице промяна в обстоятелствата до
степен, че да налага изменение на постановените по-рано мерки.
Настоящият въззивен състав
намира обаче, че РС-П. в диспозитива на обжалваното решение неправилно е отразил,
че „предоставя“ упражняването на родителските права на майката. Родителските права вече са били
предоставени на С.П. с Решение
№1244/15.09.2015г., постановено по гр. дело №3350/2015г. по описа на РС-П..
Следвало е да бъде постановен отхвърлителен диспозитив в тази му част. От РС-П.
са изложени подробни мотиви за липсата на изменение на обстоятелствата, но въпреки
това вместо с отхвърлителен дизпотив, РС-П. се е произнесъл с неправилно
формулиран диспозитив, като по първоначално предявен иск, а не като по иск за
изменение на обстоятелства. Отстраняването
на тази нередовност в диспозитива на обжалвания съдебен акт може да се извърши
по реда на чл. 250 ГПК в едномесечен срок от влизане на решението в законна
сила. Като краен резултат, решението в тази му част е правилно и мотивирано,
тъй като и настоящият съдебен състав намира, че майката С.К.П. следва да
продължи упражняването на родителските права върху детето Д.Й. П..
По насрещния иск, предявен от майката С.П.,
настоящият въззивен състав намира, че правилно е определено местоживеенето на
детето по настоящия адрес на майката в Г., гр. М.. Правилно е разрешено издаването на международен паспорт на детето,
което обстоятелство не се оспорва и от Й.П., в депозираната от него въззивна
жалба.
Настоящият въззивен
състав намира, че от РС-П. неправилно
е определен режимът на лични отношения –
всяка седмица от месеца от 9ч. в събота до 18ч. в неделя, с
преспиване, тъй като майката С.П. трайно пребивава в Г. и ежеседмични контакти с детето трудно биха
били осъществими. Въззивният съд намира,
че постановеният от първоинстанционната съдебна инстанция режим на лични
отношения на детето с неговия баща, определен от гледна точка на периодичността
и продължителността на срещите, не е в интерес на детето, за който интерес
съдът следи служебно, а на следващо място не съответства на конкретно
установените по делото фактически положения, което го прави фактически
неизпълняем. Изводите на настоящия съдебен
състав са в тази насока, тъй като детето Д.П. е малолетно, и е небходимо да бъде придружаван от пълнолетно
лице. В интерес на всяко дете е да контактува и с двамата си родители и
да не прекъсва биологичната, емоционалната и социалната си връзка с някой от
тях. С оглед на това, определеният от първоинстанционният съд режим на лични
отношения с бащата следва да бъде изменен, като бъде определен такъв, който да
съответства в най-голяма степен както на интереса на детето, с оглед възрастта,
нуждите му и определеното му местоживеене, както
следва: един път месечно, всяка последна седмица на всеки месец, за пет дни до започване на
училище от страна на детето, а след започване на училище – всяка последна
седмица на всеки месец от приключване на
учебните занятия в петък до неделя включително; през лятната ваканция
- за 30 (тридесет) дни, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката С.К.П.; през Коледните
празници през четните години - в дома на бащата, а през нечетните години - в дома на майката; през Новогодишните
празници: през четните години- в дома на
майката, през нечетните години-в дома на бащата; през Великденските празници-през
четни години- в дома на бащата, през
нечетни години- в дома на майката. Тъй като
малолетното дете Д.П. ще пребивава в друга държава-член на ЕС-Г., при
осъществяване на режима на контакти с бащата Й.Г.П., то следва да бъде
придружавано от майката С.К.П., съобразно работния й график, или от друго пълнолетно лице.
Така определеният от ОС-П. режим в
най-голяма степен отговаря както на нуждите на детето да запази контакта и емоционалната
си връзка с баща си, така и на конкретните обстоятелства по делото относно
възрастта му, разстоянието, което следва да изминава за осъществяване на
срещите, предвид определеното му местоживеене при майката – в Г., както и
ежедневието му. Същият би дал възможност на детето да не губи връзката с
биологичния си родител, а същевременно да му осигури достатъчно време за
пълноценна подготовка с оглед образованието му, за почивка и адаптиране в
новата среда при майката, без да се налага да осъществява чести пътувания. Така
определените мерки са и фактически изпълняеми.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилно първоинстанционното
решение в частта му, в която бащата Й.П. е осъден да заплаща на детето Д.П.
издръжка в размер на 140 лв., платима до 30-то число на месеца, за който се
дължи. Съображенията за това се основават на упражняването на родителските
права от майката и безусловността на задължението за издръжка на родителите към
своите непълнолетни деца, обсъдено от първоинстанционният съд, чиито доводи се
споделят напълно от въззивната инстанция. Правилно първоинстанционният съд е
определил размерът на издръжката да е в минималния предвиден такъв, съгласно
нормата на чл.142, ал.2 СК – 1/4 от
минималната работна заплата за страната, определена към момента на приключване
на устните състезания пред районния съд. С оглед на това, решението в тази му
част следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
по отношение на предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, правилно
първоинстанционният съд е уважил и съединения с него иск с правно основание
чл.127а, ал.2 СК за разрешаване на детето да напуска
пределите на Република България и да пътува до държавите – членки на ЕС,
Г., както и до Сърбия, Македония, Турция, придружаван от своята майка и законен
представител С.К.П., ЕГН **********, без
съгласие на бащата. Предвид
предоставянето на родителските права на майката и определянето на
местоживеенето на детето при нея – в Г., безспорно заместването на съгласието
на бащата детето да пътува, придружавано от своята майка до тази държава, е в
негов интерес. Правилно първоинстанционният съд е уважил така предявения иск,
като е преценил, че са налице всички материално-правни предпоставки за това. Недопустимо обаче е разрешил това
за срок до навършване на
пълнолетие и в тази част се е произнесъл
плюс петитум, тъй като е поискано разрешаване за срок от три години. Съгласно
чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В тази му
част решението следва да бъде обезсилено.
Решението на РС-П. е
правилно и в частта му, в която същият е постановил да бъде заместено
съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето. Така
даденото разрешение от страна на районния съд е в интерес на детето, както с
оглед предоставените родителски права на майката и определеното му местоживеене
при нея в чужбина, така и с оглед осъществяване на определеният режим на лични
контакти с бащата, при което детето следва да пътува от Г. до България.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решението
следва да бъде отменено в частта му относно определения режим на лични
отношения на детето с бащата по иска с правно основание чл.59, ал.9 СК, като
вместо него бъде определен нов режим, съобразно изложените в настоящото решение
мотиви. Решението на РС-П. следва да бъде обезсилено в частта,
с която е разрешено на детето да напуска пределите на Република България и да пътува
до държавите – членки на ЕС, Г., както и до Сърбия, Македония, Турция,
придружаван от своята майка и законен представител С.К.П., ЕГН **********, без съгласие на бащата за
срок над три години до навършване на пълнолетие. Решението на РС-П. в останалата
му обжалвана част, е правилно и
законосъобразно.
В отговора на въззивната жалба въззиваемата С.К.П.
претендира съдебни и деловодни разноски
за настоящата въззивна съдебна
инстанция, но за това такива да са сторени и заплатени не се представят никакви
доказателства. Предвид гореизложеното, не следва да се присъждат разноски за
настоящата въззивна съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1957 от 13.12.2018г., постановено по
гр.д.№2239/2018г. по описа на Районен съд – П., В ЧАСТТА, в която съдът
е определил режим на лични контакти на бащата Й.Г.П., ЕГН
**********, от гр. П. с детето Д.Й. П.,
ЕГН **********, всяка седмица от
месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. неделя с преспиване, през лятната
ваканция, на коледните и новогодишните празници, както и по всяко друго време при взаимно
разбирателство на страните, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Й.Г.П., ЕГН **********,
от гр. П. с детето Д.Й. П., ЕГН **********, както следва:
-
един
път месечно, всяка последна седмица на
всеки месец, за пет дни до започване на училище от страна на детето, а
след започване на училище - всяка последна седмица на всеки месец от приключване на учебните занятия в петък
до неделя включително;
-
през
лятната ваканция - за 30 (тридесет) дни,
когато не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката С.К. П.;
-
през Коледните
празници: през четните години - в дома на бащата Й.Г.П., а през нечетните
години - в дома на майката С.К. П.;
-
през
Новогодишните празници: през четните години-
в дома на майката С.К. П., а през нечетните години-в дома на
бащата Й.Г.П.;
-
през
Великденските празници: през четни години-
в дома на бащата Й.Г.П., а през нечетни години- в дома на майката С.К. П..
Детето Д.П. при осъществяване режима
на контакти с бащата Й.Г.П., да се придружава от майката С.К.П., съобразно работния
й график, или от друго пълнолетно лице.
ОБЕЗСИЛВА Решение №1957 от 13.12.2018г., постановено по
гр.д.№2239/2018г. по описа на Районен съд – П. В ЧАСТТА, в която е разрешено на Д.Й. П., ЕГН **********, да напуска
пределите на Република България и да пътува до държавите – членки на ЕС,
Г., както и до Сърбия, Македония, Турция, придружаван от своята майка и законен
представител С.К.П., ЕГН **********, за срок
над три години до навършване
на пълнолетие, като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1957 от 13.12.2018г., постановено по
гр.д.№2239/2018г. по описа на Районен съд – П. в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.