Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-89 30.07.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
:КАЛИНА П.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина П.
в.гр.дело номер 918 по описа за 2019 година , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е след като с определение №ІІІ-831/10.05.2019
год. по в.гр.д.№ 616/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е прекратено
производството по делото и то е върнато на Бургаския районен съд за
администриране на докладвана в хода на въззивното производство постъпила в срок
насрещна въззивна жалба.
С решение № 394/20.02.2019
год. по гр.д. № 7302/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е осъден Областен съвет на Български червен
кръст - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от
директора Виолета Тончева Радева да заплати на П.Ц.Б., ЕГН ********** от гр.С.
З., ул.“Ц. И. А. **“ *, ет.**, ап.** сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на **** му Б. Ц.Б. в
резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от увреждането -
19.08.2012г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над
30000 лева до 80000 лева. Осъден е Областен съвет на Български червен кръст -
Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от директора
Виолета Тончева Радева да заплати на Н.П.П., ЕГН ********** от с.К., Община С.
З. сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на нейния в. Б. Ц.Б. в резултат на трудова
злополука, ведно със законната лихва от увреждането - 19.08.2012г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над 30000 лева до
50000 лева. Осъден е Областен съвет на Български червен кръст - Бургас, с
адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от директора Виолета
Тончева Радева да заплати на П.Ц.Б., ЕГН ********** от гр.С. З., ул.“Ц. И. А. **“
*, ет.**, ап.** сумата от 975 лева /деветстотин седемдесет и пет лева/ разноски
по делото. Осъден е Областен съвет на Български червен кръст - Бургас, с адрес:
гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от директора Виолета Тончева
Радева да заплати на Н.П.П., ЕГН ********** от с.К., Община С. З. сумата от 960 лева /деветстотин и шестдесет
лева/ разноски по делото. Осъдени са П.Ц.Б., ЕГН ********** от гр.С. З., ул.“Ц.
И. А. **“ *, ет.**, ап.** и Н.П.П., ЕГН ********** от с.К., Община С. З. да заплатят на Областен съвет на Български
червен кръст - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7,
представляван от директора Виолета Тончева Радева сумата от общо 161,54 лева
/сто шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по делото.
Осъден е Областен съвет на Български червен кръст - Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от директора Виолета Тончева Радева да
заплати по сметка на БРС сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/-
такса върху уважения размер на исковете.
С решение за
поправка на очевидна фактическа грешка № 623/19.03.2019 год. по гр.д.№
7302/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 394/20.02.2019г. на БРС по гр.дело №
7302/2018г., както следва: В диспозитива на решението, след изречението
“Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Бургаския окръжен съд“ да се чете ново изречение със следното съдържание:
“Решението е постановено при участието на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“
5, като трето лице - помагач на страната на ответника.“ Решението е обявено за
неразделна част от решение № 394/20.02.2019г. на БРС по гр.дело № 7302/2018г.
Срещу решението в
частите, с които предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от Областен съвет на Български червен кръст-Бургас, ЕИК 0007034150029, гр.Бургас,
ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от Виолета Тончева Радева-директор /жалбата
е приложена по прекратеното в.гр.д.№ 616/2019 год. на БОС/. Твърди се, че в
обжалваните части решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че исковете по чл.200 от КТ са погасени по давност, тъй като давността по
чл.358, ал.1, т.3 от КТ тече от момента на злополуката - 19.02.2012 год., а не
от влизане в сила на разпореждането на ТП на НОИ- 24.08.2015 год. - както
неправилно е приел районният съд. Евентуално се твърди, че давността тече от
издаване на разпореждането, а не от влизането му в сила. В подкрепа на
възраженията си въззивникът е цитирал съдебна практика. Възразено е срещу
размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като се твърди, че е
завишен. Твърди се, че съдът не е изследвал действителните отношения между
ищците и починалото при трудовата злополука лице, като неправилно се е позовал
на свидетелските показания на заинтересовани от изхода на делото свидетели.
Твърди се, че определените размери не съответстват на интензитета на болките и
страданията на ищците, претърпени в резултат на загубата на техния роднина.
Твърди се, че съдът неправилно и в противоречие със собствения си извод за
момента, от който е започнала да тече давността – респ. вземанията са станали
изискуеми, е определил началната дата, от която следва да се присъди законната
лихва върху тях. Възразено е срещу осъждането на ответника да заплати държавна
такса, като се сочи, че в тази част решението е постановено в противоречие с
чл.84, т.2 от ГПК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за решаване на спора по същество от въззивния съд с цялостно отхвърляне
на предявените искове и присъждане на всички направени по делото разноски.
По въззивната жалба
не са постъпили отговори от
насрещните страни П.Ц.Б. и Н.П.П.. В открито съдебно заседание на въззивния съд
е представен писмен отговор от адв.Косева в качеството и на процесуален
представител на Б. и П., но поради липсата на входящ номер не може да се
установи, че същият е бил подаден в срок, поради което съдът цени изложението в
отговора като становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението
в уважителната му част.
Постъпила е насрещна въззивна жалба подадена от П.Ц.Б.,
ЕГН ********** от гр.С. З., ул.“Ц. И. А. **“ *, ет.**, ап.** и Н.П.П., ЕГН **********
от с.К., Община С. З., чрез процесуален представител адв.Нели Косева, срещу
решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове. Твърди се, че
решението в тези части е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
чл.52 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения, че при правилно установена
фактическа обстановка съдът е определил несправедливо занижен размер на
обезщетението на ищците. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно уважаване на предявените искове, претендира се
присъждане на разноските по делото.
В дадения срок е
постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от Областен съвет на Български червен кръст-Бургас, чрез процесуален
представител Димитър Димитров – директор на дирекция „Правна“ с юридическо
образование, в който са изложени съображения за цялостна неоснователност на
претенциите на ищците. Направено е искане за цялостна отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне изцяло на предявените искове.
Третото лице – помагач на ответника ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД-София не е взело становище по въззивните
жалби.
Въззивните жалби са
подадени в срок, от легитимирани лица и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с
правно основание чл.200 от КТ.
Районният съд и настоящият
съд са сезирани да се произнесат по исковете предявени от ищците П.Ц.Б., ЕГН **********
от гр.С. З., ул.“Ц. И. А. **“ *, ет.**, ап.** и Н.П.П., ЕГН ********** от с.К.,
Община С. З. срещу Областен съвет на
Български червен кръст - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7,
представляван от директора Виолета Тончева Радева за осъждане на ответника да
заплати на ищците следните суми :
-на ищеца Б. -
сумата от 80000 лева /осемдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на б. му Б.Ц.Б. в резултат на трудова злополука,
ведно със законната лихва върху сумата от увреждането - 19.08.2012 год. до
окончателното изплащане,
-на ищцата П. -
сумата от 50000 лева /петдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на нейния в. Б. Ц.Б. в резултат на трудова злополука,
ведно със законната лихва върху сумата от увреждането - 19.08.2012 год. до
окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че
при трудова злополука на 19.08.2012 год. е причинена смъртта на Б.Ц.Б. – б. на
ищеца и в. на ищцата, поради което са претърпели неимуществени вреди
представляващи болки и страдания от загубата на техния роднина. Твърди се, че
ищците са били в близки емоционални отношения с починалия и са разчитали на
него за подкрепа и опора, а загубата му е причинила големи мъки, стрес и болки за
всеки от тях, които ответникът в качеството му на работодател следва да
възмезди. Ищците поддържат предявените искове, ангажират доказателства, правят
искане за присъждане на разноските по делото.
Ответникът с
подадения отговор е направил възражение за недопустимост на предявените искове
поради погасяването им по давност. Твърди се, че погасителната давност тече от
момента на смъртта на Б. Ц.Б. на 19.08.2012 год., а не от приключването на
административното производство за установяване на трудовата злополука. Твърди
се, че поради изтеклата давност исковете следва да бъдат отхвърлени без да се
разглеждат по същество, евентуално – възразено е срещу размера на
претендираните обезщетения с твърдение, че същите са прекомерни. Направено е
искане за отхвърляне на предявените искове, за присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, ангажирани са доказателства.
Ответникът е
привлякъл трето лице – помагач ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД-София,
което също е направило възражение за изтекла давност. Възражение за
недопустимост е направено с аргумента, че ищците не попадат в кръга от лица,
които имат право на обезщетение. Изложени са съображения, че съобразно
сключения с ответника договор отговорността на застрахователя е до сумата от
2000 лв. Направено е искане за отхвърляне на исковете освен поради изтекла
давност и като недоказани, а също и възражение за завишен размер на
претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна по спора:
Видно от
представения трудов договор № РД 18-206/15.06.2012 год., между ответника в
качеството му на работодател и Б.Ц.Б. от гр.Ст.З., считано от 15.06.2012 год. е
възникнало трудово правоотношение за длъжността „в. с. на п.“. Договорът е бил срочен,
със срок до 31.08.2012 год.
Не се спори и се
установява от преписа от акта за смърт, че Б.Ц.Б. е починал на 19.08.2012 год.
от удавяне. Непосредствена причина за смъртта – удавяне след прилошаване във
водата, е посочена и в представеното заключение от аутопсия от 20.08.2012 год.
на доктор Парасков.
За признаването на
злополуката за трудова и за установяване на причинната връзка преди предявяване
на иска са проведени административни производства.
Видно от
представеното по делото Експертно решение № 2412/02.10.2013 г. на ТЕЛК за общи
заболявания, е призната причинна връзка по повод злополука. Отразено е, че има
връзка между обстоятелствата на злополуката и причината за настъпилата смърт -
удавяне. Посочено е, че провеждането на тренировки включващи плувна подготовка,
по време на които е станала злополуката е елемент от длъжностната
характеристика на пострадалия – т.4.9. От представеното Експертно решение на
НЕЛК от 11.04.2014 г. е видно , че след обжалване от работодателя, е потвърдено
Експертно решение № 2412/02.10.2013 г. на ТЕЛК. В заключение е посочено, че се
приема причинната връзка между обстоятелствата на инцидента на 19.08.2012 год.,
довели до удавяне и настъпила смърт. Работодателят е обжалвал решението на
НЕЛК, но жалбата е отхвърлена с решение № 7802/15.12.2014г. на Адм. съд
София-град по адм. дело № 4857/2014г., което е оставено в сила с решение №
7796/26.06.2015г. на ВАС по адм. дело № 2473/2015г.
С разпореждане от
24.08.2015г. на ТП на НОИ-Бургас е приета за трудова злополуката с Б. Б., на
основание чл.55, ал.1 КСО. С разпореждане № 1040-02-41/30.09.2015г. на
директора на ТД на НОИ е потвърдено разпореждането от 24.08.2015г. С решение №
1965/23.12.2015г. на Адм. съд - Бургас по адм. дело № 2044/2015г. е отхвърлена
жалбата на работодателя против разпореждане № 1040-02-41/30.09.2015г. Това
решение е оставено в сила с решение № 8446/30.06.2017г.
на ВАС по адм.дело № 3979/2016г., което е окончателно.
Видно от
представените удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки,
към момента на смъртта на Б.Ц.Б. негов единствен наследник по закон е била *****
му Т.П. Б., която е починала на 14.12.2012 год. Установява се, че ищецът по
делото П.Ц.Б. е б. на починалия, а ищцата Н.П.П. е **** на починалия.
По делото е
разпитана като свидетел Д. М. Б. – съпруга на ищеца от 2017 год.. Свидетелката
сочи, че познава ищеца и семейството му от 2007 год. Към момента на смъртта на Б.
е била близка с него и семейството му. Има преки впечатления от отношенията в
семейството. Присъствала е на съобщаването на трагичното събитие. Свидетелката
сочи, че цялото семейство-П., Б. и тяхната майка са живели на един адрес в гр.
С. З., ул. “Ц. А. **“. Б. Н. идвала при тях през зимата, а през другото време
живеела в къща близо до града. След като през 2008 год. при катастрофа починал
бащата на Б. и П., по-големият б. – Б. поел грижата за семейството, като
подпомагал майка си, б. си и баба си финансово и емоционално. Б. работел като у.
в., а през лятото – като в. с.. Свидетелката била в дома на семейството, когато
полицай съобщил за смъртта на Б. на неговата майка и казал, че трябва да разпознае
трупа. Това било три дни след смъртта, до който момент работодателят не
уведомил семейството за настъпилата смърт на Б.. П. и майка му не знаели нищо
за обстоятелствата около смъртта и още същата вечер тръгнали за Бургас, където П.
разпознал трупа на б. си. Смъртта на Б. съкрушила П.. Той изпаднал в тежка
депресия. Б. нямал друго семейство и приятелка, бил много привързан към майка
си, б. си и баба си. Те също били привързани към него и разчитали на него. Б. и
П. били много близки, имали общи приятели в С. З., разбирали се добре. След
смъртта на Б. се наложило П. да потърси помощ от психолог. Той отказал да общува
с колеги и приятели, затворил се в себе си. П. отказвал да се раздели с вещите
на б. си, което продължавало и към настоящия момент. Скоро след смъртта на Б.
от онкологично заболяване починала майката на момчетата, а б. Н. останала единствената
близка на П.. След като узнала за смъртта на детето си майката на Б. и П.
изпаднала в състояние на стрес и не проговорила до смъртта си. Свидетелката
познава б. Н. като самостоятелна и жизнерадостна възрастна жена. Б. бил първият
и в.. Тя била много привързана към него, а той и помагал финансово, и за отглеждането на животни. След като разбрала за смъртта на Б., а след
това на ****** си, баба Н. не могла да се съвземе - загубила желание за живот.
Преди година я оперирали от ********* заболяване. Към момента баба Н. забравяла
много, не можела самостоятелно да се грижи сама за себе си, като свидетелката
заедно с П. полагат грижи за нея. Когато била „с ума си“ търсела в.а си Б., но
осъзнавайки, че е починал отново изживявала смъртта му.
По делото е
разпитана свидетелката Й. Д. А. – **** на ищеца П. от 2017 год., но познава
добре П. и семейството му повече от 25 години. Семейството на свидетелката
живее в съседния блок. Свидетелката сочи, че двамата б.я са били много близки,
особено след като през 2008 год. баща им починал при катастрофа. След смъртта
на бащата Б. станал глава на семейството, което се състояло от неговата майка, б.
му П. и баба Н.. Всички те живеели в един апартамент в гр.С. З.. Б. се грижел
за всички-за болната си майка, за баба си и за б. си П.. Каквото заработвал, Б.
го давал за издръжка на семейството. Майката се разболяла от *** след смъртта
на съпруга си и имала нужда от медикаменти. Б. и П. имали малка разлика във
възрастта и като деца много си приличали – било трудно да се различат. Винаги
били заедно в игрите и в училище. Свидетелката ги познава като добри и кротки
момчета. И двамата завършили висше образование. Свидетелката сочи, че
разхождала домашния си любимец, когато видяла майката на П. и Б. да тича
обезумяла към нея. Майката на момчетата треперела, казала на свидетелката, че у
тях дошъл мъж, който съобщил че синът и се е удавил. От този момент
свидетелката и нейният съпруг – лекар по професия били непрекъснато до майката
на момчетата и семейството. Семейството на свидетелката помогнало за погребението
на Б.. След смъртта на Б. б. му П. много
се затворил в себе си, за известно време престанал да разговаря, не искал да се
среща с хора, не давал да се изнасят вещите на б. му, не искал да влиза там,
където б. му е живял, бил като „попарен“ от болка. Свидетелката работела в
психиатрия и потърсила консултация за П. със специалист-психолог. Според
свидетелката Б. много липсва на П.. За деня на сключване на брака си / през
2017 год./ П. и дъщерята на свидетелката не казали на никой, защото П. не искал
да се весели - казвал, че не иска тържество защото семейството му го няма.
Свидетелката сочи, че на П. продължава да му е трудно без б. му, не е весел, затворен
е и тревожен. Свидетелката сочи, че и за баба Н. е било много трудно да
преживее трагичните събития. След смъртта на Б. била неутешима. Разболяла се от
*** на *******, миналата година и правили операция. Свидетелката сочи, че сега
баба Н. е много неспокойна и постоянно приема медикаменти, а П. и дъщеря и
/съпруга на П./ и помагат. Страданието от загубата на близки хора се отразило
много зле на баба Н.. Тя често изпадала в състояния на дезориентираност и „
прехвърляла от тема в тема“.
На базата на
събраните по делото доказателства съдът намира предявените искове по чл.200 от КТ за доказани по основание. Установи се наличието на кумулативните предпоставки
посочени в чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение в полза на ищците. С влязло
в сила на 30.06.2017 год. разпореждане от 24.08.2015г. на ТП на НОИ-Бургас е
приета за трудова злополуката с Б. Б., на основание чл.55, ал.1 КСО. С влязло в сила на 26.06.2015
год. Експертно решение № 2412/02.10.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания, е
призната причинна връзка по повод злополука.
Неоснователно е
възражението на работодателя за изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1,
т.3 от КТ. Съгласно тази разпоредба исковете по трудови спорове по чл.200 от КТ се предявяват в тригодишен
срок. Разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ сочи, че срокът започва да тече
от деня, в който правото, предмет на
иска, е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено. Както е посочено в Определение № 1361 от 27.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4238/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла
Цачева, давностният срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 КТ е уреден в чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ и започва да тече от деня, в който
правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Тригодишният давностен срок по чл. 358, ал.
1, т. 3 КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която
злополуката е призната за трудова. Това разрешение, установено в съдебната
практика, произтича от обстоятелството, че трудовата злополука може да бъде
установена само по надлежния административен ред (чл. 57 от КСО и Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки-ДВ
бр. 6/2000 г.), че установяването и по общия исков ред е недопустимо и доколкото наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200
от КТ, началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на
влизане в сила на този акт - това е денят, в който правото предмет на иска е
могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358, ал. 2, т. 3 от КТ и от него
следва да тече тригодишния давностен срок. В този смисъл решение № 319 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на III г. о.; решение № 336 от 22.11.2012
д. 303/2012 III г. о.; решение от 18.02.2011 г. по гр. д. № № 374/2010 г., III
г. о. на ВКС и решение № 235 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1194/2012 г. IV г. о.
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В горепосочения смисъл е и Определение № 763
от 5.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 303/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Ерик Василев.
Горното се споделя
и от настоящия съд, поради което следва да се счете, че в случая давностният
срок е започнал да тече от датата на която е влязъл в сила административния
акт, с който злополуката е призната за трудова – т.е. от 30.06.2017 год.,
поради което към момента на предявяване на исковете на 12.10.2018 год.
давностният срок по чл. 358, ал.1, т.3 от КТ не е изтекъл.
Предвид изразеното
вече становище настоящият съд не споделя възприетото с други съдебни актове.
Настоящият съд не споделя възприетото с Решение № 141 от 8.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 266/2012 г., III г. о., ГК, на което се позовава работодателя и което
е в противоречие с изложеното по-горе по отношение на момента от който тече
давностният срок. С това решение е
прието, че задължението за заплащане на обезщетение за претърпени от трудова
злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и тригодишният
давностен срок за претендиране на вреди от трудова злополука започва да тече от
тази дата. При спор относно трудовия характер на злополуката и висящо
производство по чл. 57 - 60 КСО няма пречка искът по чл. 200 КТ да се предяви,
за да се спази тригодишният давностен срок, и образуваното исково производство
да се спре до приключване на административното за установяване трудовия
характер на злополуката.
В цитираното от
работодателя Решение № 13 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2009 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева липсва яснота кога злополуката
е призната за трудова, поради което не може да се прецени дали същото е в противоречие
с приетото по- горе и настоящият съд не го взема предвид.
Ищецът като **** на
лицето, чиято смърт е причинена при трудова злополука, а ищцата като н. ****,
попадат в кръга от лицата които имат право да получат обезщетение съгласно
приетото по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС, поради което съдът не споделя и възраженията в този смисъл.
С тълкувателното
решение цитирано по-горе е прието, че: 1. Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само
от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от б.ята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от
втора степен. 2. Обявено е за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХI.1984
г. на Пленума на Върховния съд.
Настоящият съд
приема за доказани по делото особено близките връзки на починалия с ищците,
както и действително претърпени вреди от тях. Въпреки, че разпитаните по делото
свидетели към момента /след 2017 год./ са в роднински връзки по сватовство с
ищците, съдът кредитира свидетелските им показания и им дава вяра.
Свидетелските показания на двете разпитани свидетелки, които са съпруга и тъща
на ищеца от 2017 год., са непротиворечиви, взаимно се допълват и основно се
отнасят за период, в който свидетелките не са били в роднински връзки със
семейството на ищците. Показанията им почиват на преки впечатления,
съответстват на останалите доказателства и не са оборени от други доказателства
по делото.
От свидетелските
показания на разпитаните свидетелки се установява, че единственото семейство,
което е имал Б. е било това на неговите родители, като след смъртта на баща му
през 2008 год. той е поел функцията на глава на семейството – бил е опора и
утеха за останалите. Освен родителите на Б. и неговият б. П., част от
семейството е и бабата по майчина линия Н., която през зимата е живеела заедно
с тях в апартамента им в гр. С. З., а през лятото е живеела в къща близо до
гр.С. З., но е била посещавана и подпомагана от тях и най-вече от Б.. Съдът
приема за установено, че Б. е подпомагал финансово, емоционално и морално
семейството си. Ищците са разчитали на помощта и подкрепата му. Извън помощта,
която Б. е оказвал на семейството си – в частност на б. си и на баба си, съдът
приема за установено, че всички в семейството са били много привързани един към
друг, изпитвали са обич и уважение помежду си. Внезапната смърт на бащата на Б.
и П. е сплотила и обвързала емоционално още повече семейството. След смъртта на
Б., неговата майка, неговият б. и неговата баба са били съкрушени, не са можели
да повярват на случилото се, изпитвали са голяма мъка от загубата на обичания
от тях близък човек, който е бил в началото на зрелия си жизнен път. Смъртта на
Б. е оставила траен негативен отпечатък и чувство на празнота и страдание в съзнанието на
ищците. След смъртта на Б. ищците са загубили не само б. и в., но и свой
приятел и доверен човек, който е бил, и е непрежалим за тях. Непосредствено
след смъртта на б. си ищецът е изпаднал в депресия, което наложило да потърси
помощ от психолог, отказвал да се раздели с вещите на починалия си б. и не искал
да приеме случилото се, а след като разбрала за смъртта на в.а си баба Н.
престанала да бъде онзи жизнерадостен човек, когото хората познавали, отключила
заболявания, включително ***********, които налагат и към момента постоянен
медикаментозен прием. Смъртта на Б. трайно променила отношението на б. му П.
към живота, като и към момента той изпитва съпътстващите събитието негативни
емоции. В съзнанието на баба Н. след загубата на Б. също са настъпили сериозни промени.
Влошило се здравословното и състояние, зачестили са случаите на отсъствия от
действителността, а връщането към тази действителност и осъзнаването на смъртта
на Б. предизвиквало интензивно болезнено изживяване. Връщането на спомена за
смъртта на б.а и в.а Б. продължава и към момента да е свързано с болезнени
емоционални преживявания и за двамата ищци.
Горното сочи, че
твърденията на ищците за претърпени от тях психически и емоционални болки и
страдания в резултат на смъртта на Б. са доказани. Следва да се присъдят
обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетенията по справедливост.
Съдът отчита конкретните релевантни факти и обстоятелства установени по-горе, а
именно – степента на родство на починалото лице с ищците, вида и характера на
връзките съществували между тях, интензивността на страданията, липсата на
задължения за грижи и издръжка приживе за починалия спрямо ищците. Преценявайки
всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедлив размер за обезщетение и
на двамата ищци е сумата от по 30 000 лв. Този размер от една страна
отчита по-далечната родствена връзка на починалия с ищците и липсата на
задължения приживе на починалия за гледане и издръжка по отношение на ищците, а
от друга страна взема предвид степента и характера на преживените от тях болки
и страдания поради установената по делото взаимна силна духовна и емоционална
привързаност и обич. Съдът отчита също обстоятелството, че мъката и болката на
ищците са големи, но те са натрупани и в резултат на други трагични събития в
семейството-смърт на други негови членове, злокачествени заболявания и пр., за
които ответникът не носи отговорност. Ето защо в останалите части до
претендираните размери от 80 000 лв. за ищеца и от 50 000 лв. за
ищцата исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Върху горепосочения
размер на обезщетенията от по 30 000 лв. за всеки от ищците следва да се
присъди законна лихва от датата на смъртта на лицето, починало при трудова
злополука, т.е. от 19.08.2012 год. В този смисъл е съдебната практика на ВКС.
Както е посочено в Определение № 391 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 44/2015
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова, въпросът за дължимата лихва при трудова злополука е разработен в практиката на ВКС и
съдилищата напр. р. по гр. д. № 682/09 г. и по гр. д. № 1038/12 г. на четвърто
г. о. Там е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за
неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският
закон - ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова
злополука. Законната лихва върху обезщетението за вреди от тр. злополука се
присъжда от деня на увреждането. Искането за нея не представлява самостоятелен
иск, какъвто е този за мораторна лихва. Ищецът с вземане от непозволено
увреждане няма задължение да определи размера на законната лихва, която е с
компенсаторен характер, нито съдът го определя конкретно с решението.
Настоящият съд
намира, че липсва твърдяното от въззивника-ответник противоречие относно
разминаването в началния момент, от който започва да тече давността и началния
момент, от който е дължима законната лихва. Такова разрешение е приел
законодателят в случая, с разпоредбите на чл.358, ал.1, т.3 от КТ и чл.84, ал.3
от ЗЗД. Тъй като разминаването произтича от прилагането на закона, то не може
да се контролира от съдилищата, поради което настоящият съд не може по
справедливост да приеме нещо друго.
Като е стигнал до
идентични правни изводи по същество на спора, Бургаският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение в частите, с които са
присъдени обезщетения и законна лихва и в частта, с която между страните са
разпределени съдебните разноски съобразно изхода на спора пред първата
инстанция.
Решението е
неправилно като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.84 т.2 от ГПК,
в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса, тъй като
разпоредбата на закона изрично сочи, че Българският червен кръст е освободен от
заплащане на държавни такси. Единствено в тази част решението следва да бъде отменено,
а във всички останали части като правилно решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото и неоснователността на двете жалби разноските пред настоящия съд следва
да останат в тежест на страните, така, както са направени.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 394/20.02.2019 год. по гр.д. № 7302/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд, към което неразделна част е решение за
поправка на очевидна фактическа грешка № 623/19.03.2019 год. по гр.д.№
7302/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е осъден Областен съвет на Български червен
кръст - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Възраждане“, бл.7, представляван от
директора Виолета Тончева Радева да заплати по сметка на БРС сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/- такса върху уважения размер на исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/20.02.2019 год.
по гр.д. № 7302/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, към което
неразделна част е решение за поправка на очевидна фактическа грешка №
623/19.03.2019 год. по гр.д.№ 7302/2018 год. по описа на Бургаския районен съд,
ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЧАСТИ.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.