№ 777
гр. София, 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова
Ивайло П. Георгиев
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500657 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по жалба с Вх. № 3572/12.08.2022г. по гр.д. 657/ 2022г. по описа на
Софийски окръжен съд от М. Т. М. – И. в качеството на единствен наследник на Н. П. М.
срещу Определение № 773/ 20.10.2021г. по гр.д. 702/ 2021г., Районен съд – гр. Костинброд,
с което производството по делото е прекратено поради констатиране на неговата
недопустимост.
В жалбата се твърди, че преди да постанови акта, с който съдът е сложил край на
делото, е следвало да съдейства на страната, като даде указания за отстраняване на
допуснатата нередовност и да предостави възможност за обосноваване на правния
интерес. Изтъква се, че съдът е формирал изводите си въз основа единствено на твърдения
на ответника, без да съобрази, че ищецът е предявил обективно съединени искове в
условията на евентуалност, с които цели да постигне различен обхват на защита, едва
последният от които има за предмет установяването, че вземането се е погасило по давност.
Сочи се още, че ищцата не е имала задължение да предприема каквито и да е извънсъдебни
действия и да отправя искания за отписване на сумите от деловодството на ответното
дружество преди да започне съдебното производство, като се позовава на практика на СГС.
Моли за отмяна на постановения акт.
С жалба с Вх. № 3571/ 13.08.2022г. по делото с характера на молба по чл. 248 ГПК
жалбоподателят се противопоставя и на допуснатото допълване на решението в частта за
разноските. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от съда по
невръчване на молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна. На следващо място твърди, че
възнаграждение не е следвало да се присъжда поради непредставянето на списък на
разноските, както и че присъденото възнаграждение е прекомерно. Моли за отмяна и на
постановеното допълване на разноските.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от „Т.С.“ ЕАД с твърдения за
мотивираност и обоснованост на постановеното определение и настояване за неговото
потвърждаване.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт и същата е процесуално допустима.
Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становището на жалбоподателя,
намира следното от фактическа страна:
1
Производството пред РС – гр. Костинброд е образувано по искова молба на Н. П. М.
срещу „Т.С.“ ЕАД. Ищцата е заявила, че след направена справка в деловодството на
дружеството от служители на последното е научила, че „Т.С.“ ЕАД претендира заплащане
на суми за доставка на топлоенергия в неин съсобствен имот. Изтъкнала е, че е оспорила
претенцията пред тях, но в отговор служителите на дружеството заявили, че в случай на
неизпълнение, сумите ще бъдат събрани принудително. Представила е неофициална
детайлна справка на задълженията си, която била предоставена от служителите на
дружеството. От справката е видно, че ответното дружество претендира сумата от 1094,
68лв. от общо 1459.58лв., която сума се равнява на нейните ¾ ид.ч. от правото на
собственост на имота. С исковата молба е оспорила наличието на облигационна връзка,
както и извършването на доставки на топлоенергия от страна на ответника. В условията на
евентуалност се е позовала и на изтекла в нейна полза погасителна давност за вземането.
В отговора си ответникът е навел възражения за недопустимост на производството
поради липса на правен интерес, чието доказване е в тежест на ищцата. Посочил е, че в
конкретния случай ищцата нито твърди факти, нито прави доказателствени искания, с които
да докаже релевантни за правния интерес обстоятелства, каквито биха били започналото
принудително изпълнение, поканата от кредитора да се издължи, извънсъдебното
оспорване, че давността е изтекла или оспорването в отговора на исковата молба. Отправил
е изявление за прилагане на института на погасителната давност. Изтъкнал е, че с Решение
№ 331 на Столичен общински съвет е изразено съгласие от „Т.С.“ ЕАД да не предявява
претенция за заплащане на погасени по давност суми. В становището си по основателността
на исковата молба обаче ответникът е оспорил основателността на предявените искове, като
е заявил, че ищцата е клиент на дружеството и че имотът е бил топлоснабдяван, за
доказването на които обстоятелства е направил и съответните доказателствени искания.
При тези данни първоинстанционният съд, като се е запознал със становищата на
страните и в изпълнение на задълженията си по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК е постановил
Определение № 773/ 20.10.2021г. по гр.д. 702/ 2021г., Районен съд – гр. Костинброд, като е
констатирал, че предявеният иск е недопустим. Мотивирал е акта си с наведените от ищцата
твърдения за погасяване на вземането по давност и липсата на твърдения за манифестиране
от страна на кредитора на намерението му да претендира същото. Аргумент в тази посока
съдът е намерил и в доводите на ответника относно публично достъпното решение, с което е
оповестено постигнатото съгласие „Т.С.“ ЕАД да не предявява претенции за погасени по
давност задължения. Така, като е приел, че ищцата е можела да заяви с молба пред
кредитора, че вземането следва да се счита погасено, и предвид че същата не го е
направила, е намерил, че ищцата е предявила недопустим иск, поради което производството
по него следва да бъде прекратено.
След постановяване на определението, с което е сложил край на производството,
първоинстанционният съд е констатирал, че ищцата Н. П. М. е починала на 27.09.2021г.,
видно от приложения по делото препис - извлечение от акта за смърт на лицето. В
изпълнение на служебните си задължения е конституирал по делото единствената
наследница на ищцата – М. Т. М. И., на която е връчил препис от Определение № 773/
20.10.2021г. по гр.д. 702/ 2021г., Районен съд – гр. Костинброд и която в качеството си на
универсален правоприемник е депозирала частната жалба срещу акта.
При тези данни настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен иск за разрешаване
на граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право
/правоотношение/. Преценката на съда относно наличието на процесуалните предпоставки и
отсъствието на процесуалните пречки, обуславящи допустимостта на процеса в тези случаи,
е необходимо да се основава освен на проучване на претенциите на ищеца в реда на тяхното
предявяване, така и на изследване на твърденията на ответника при заявяване на защитната
му теза. Причина за това е обстоятелството, че интересът от предявяване на установителен
иск най-добре се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца
право или претендира правото, което ищецът отрича.
2
Съдът счита, че проверката за наличие на спор относно право или правоотношение по
делото, с което е сезиран, е следвало да бъде извършена за всяка една от претенциите,
предявени от ищеца в реда, в който той е посочил, че търси защита. С оглед първостепенния
приоритет, който е придал на искането си за установяване, че между страните не съществува
облигационна връзка, настоящата инстанция констатира, че между страните е налице спор.
Той е установим както от изричните твърдения на ответника, че оспорва основателността на
исковете, а именно, че ищецът е клиент на дружеството и че имотът му е бил
топлоснабдяван, така и от формулираното изявление за прилагане на давността. Известно е,
че признание на факта за изтичане на погасителната давност съдържа в себе си твърдение, че
между страните съществува облигационно правоотношение, въз основа на което е
възникнало и процесното задължение, макар същото да не може да получи съдебна защита.
Така вместо да прекрати производството, първоинстанционният съд е следвало да
приеме, че правният интерес се доказва от процесуалното поведение на ответника, както и
че становището му относно изтичането на погасителната давност за съответното вземане
следва да бъде разгледано едва при отхвърляне на иска на някое от другите две основания с
оглед евентуалното им съединяване – а именно след като се установи наличие на договорно
правоотношение и изпълнение на задължението на доставчика на топлоенергия.
По горните съображения обжалваното определение, с което е прекратено
производството следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Съобразно изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдът счита, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в производството.
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК с претенция в размер на 16лв. за заплатената в
производството държавна такса, която следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 773/ 20.10.2021г. по гр.д. 702/ 2021г., Районен съд – гр.
Костинброд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявения от Н. П. М. ЕГН **********, против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, иск.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. Т. М. – И., ЕГН
**********, сумата от 16 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК за заплатената държавна такса в
производството.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3