Решение по дело №2509/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 354
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20211510102509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Дупница, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. ***
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. *** Гражданско дело №
20211510102509 по описа за 2021 година

Н. ИВ. УЗ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. К.Н., адрес за получаване
на съобщения и призовки: гр. ***, е предявил срещу ЗЛ. ***. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, обл. ***, ***“, *** вх.А, и В. ***. Б., ЕГН **********, адрес: с. *** ***, иск с
правно основание чл.341 и сл. от ГПК. Производството е във фазата по допускане на съдебната
делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответниците са съсобственици на основание
наследство от *** *** Б., починал на 01.11.2000 г., на поземлен имот с планоснимачен № 178 /сто
седемдесет и осем/, за който е отреден парцел № VII /седми/, попадащ в квартал 12 /дванадесет/ по
регулационния план на село *** ***ска, утвърден със заповед № 1113/11.10.1991 г., с площ на
целия имот от 1027 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: улица с осеви точки 32
/тридесет и две/ и 68 /шестдесет и осем/, улица, поземлен имот с планоснимачен № 179, за който е
отреден парцел № VI, поземлен имот с планоснимачен № 177, за който е отреден парцел № VIII,
ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 90 /деветдесет/
квадратни метра, брои етажи 1 /един/ и мазе с площ 90 /деветдесет/ квадратни метра/ и
второстепенна постройка /паянтова сграда/ със застроена площ 21 /двадесет и един/ квадратни
метра, брой етажи 1 /един/.
Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това искането
е за допускането до делба на описаните имоти при права: по 1/3 идеална част за Н. ИВ. УЗ., ЗЛ.
***. М., и В. ***. Б..
В срока по чл.131 ГПК В. ***. Б. е предявил срещу Н. ИВ. УЗ. и ЗЛ. ***. М. насрещен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Твърди, че владее процесния имот повече от 30 години,
като е живял в него заедно с общия наследодател *** *** Б.. Приживе *** Б. заявил на всичките си
деца, че имота в с. *** остава на В. ***. Б., а *** Б. е дал пари в брой и е помогнал на дъщерите си
*** и *** да си купят апартаменти. *** и *** се съгласили, че няма да имат претенции относно
имота и В. ***. Б. продължил да го владее като добросъвестен владелец. В това качество владее
имота повече от 30 години. През този период никой не е предявил претенции спрямо него и е
изтекла придобивната давност по чл. 79 от Закона за собствеността.
1
Поради това искането е за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е единствен собственик на процесния имот; на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде
отменен нотариален акт № 107, том IV, peг. № 6171, дело № 676 от 18.11.2021 г. на нотариус ***.
Претендират се и направените разноски.
В хода на производството – на 03.03.2022 г. – е починала ЗЛ. ***. М. и като страна на
основание чл.227 ГПК е конституиран нейният наследник по закон /л.42/ – В. АЛ. ХР., ЕГН
**********.
В писмения си отговор В. АЛ. ХР. сочи, че счита иска за делба за основателен. Оспорва
предявения насрещен иск, като твърди липса на уговорка между общия наследодател и децата му
във връзка със собствеността върху имота, както и, че заедно със ЗЛ. ***. М. е посещавал имота и
се е грижил за него.
В постъпилия отговор по насрещния иск Н.У. сочи, че редовно е заплащал дължимите
данъци и такси за процесния имот и няколко пъти е заявявал на В. ***. Б., че желае да уредят
отношенията си във връзка с наследствения имот; при тези разговори В. ***. Б. не е оспорвал
наследствения характер на имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че приживе *** *** Б. е бил собственик на
процесния имот. От представеното удостоверение за наследници № 34/07.09.2021 г. на Община -
Дупница се установява, че *** *** Б. е починал на 01.11.2000 г. и е оставил следните наследници
по закон: *** /съпруга, починала на 17.11.2000 г./, ЗЛ. ***. М. /дъщеря/, В. ***. Б. /син/, *** ***ва
***а /дъщеря/. *** ***ва ***а е починала на 08.04.2013 г. и неин наследник по закон е Н. ИВ. УЗ.
/син/.
С нотариален акт № 107, том IV, peг. № 6171, дело № 676 от 2021 г. на нотариус ***, въз
основа на извършена обстоятелствена проверка на 18.11.2021 г. Н. ИВ. УЗ. е признат за собственик
на 1/3 идеална част от процесния имот на основание наследство от *** *** Б. и давностно
владение.
Във връзка с твърдението си, че не се е дезинтересирал от процесния имот, Н. ИВ. УЗ. е
представил доказателства за заплащане на дължимите местен данък и такса за битови отпадъци
след 2013 г. /подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ на 01.08.2013 г. и извършване на
плащания на местен данък и такса за битови отпадъци от 2014 г. до 2022 г., съгласно
предоставената информация от община Дупница – л.92-95/.
Свидетелката *** У.а /съпруга на Н. ИВ. УЗ./ сочи, че *** ***ва ***а до смъртта си
живеела със семейството на сина си в гр. *** и редовно /3-4 пъти годишно/ посещавала процесния
имот, за да вижда родителите си. В присъствието на свидетелката *** ***ва ***а споделяла с Н.
ИВ. УЗ., че имотът е сънаследствен на нея и нейния брат и сестра. Приживе на *** ***ва ***а с
нея, а след смъртта й – с Н. ИВ. УЗ. били водени разговори по инициатива на семейството на В.
***. Б. за разпореждане с наследствения й дял от процесния имот и наследствени земеделски земи.
След смъртта на *** ***ва ***а свидетелката *** У.а и Н.У. посещавали имота веднъж
годишно, като Н.У. поискал от семейството на В. ***. Б. да поделят наследственото имущество;
след като не получил отговор, се снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху 1/3
идеална част от процесния имот и завел иска за делба.
В показанията си свидетелките *** и *** сочат, че приживе *** *** Б. решил процесния
имот да остане в собственост на сина му, тъй като на двете си дъщери помогнал парично да си
купят жилища; за тези обстоятелства свидетелката *** знае от В. ***. Б., а свидетелката *** –
лично от *** *** Б., който приживе подчертавал, че в междусъседските отношения със
семейството на свидетелката *** е важно мнението на сина му ***, тъй като къщата е негова. И
двете свидетелки сочат, че сестрите на В. ***. Б. са посещавали процесния имот като гости, както
и, че не е имало спорове между сънаследниците относно ползването на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
2
Предявен е първоначален иск от Н. ИВ. УЗ. с правно основание чл.341 и сл. от ГПК, като
В. ***. Б. е предявил срещу Н. ИВ. УЗ. и ЗЛ. ***. М. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ,
освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението
на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено от доказването, че
страните са участници в имуществената общност.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите
и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане
на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко едно от
лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от
тях в имуществената общност.
Предявеният насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е преюдициален по
отношение на иска за делба, тъй като ищецът по него твърди, че е единствен собственик на
процесния имот. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на
ответниците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ищеца.
С доклада по делото е прието за безспорно, че приживе *** *** Б. е бил собственик на
процесния имот. Ищецът по насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК твърди, че ***
Б. заявил на всичките си деца, че имотът ще бъде собственост на сина му, а двете му дъщери не
възразили, тъй като били получили пари от баща си. Поради това счита, че от 30 години
упражнява добросъвестно владение върху имота по смисъла на чл.79, ал.2 ЗС.
По делото е безспорно, че липсва извършено разпореждане с процесния имот приживе от
наследодателя в изискуемата от закона форма, за да породи вещноправни последици. Самият
израз, използван в насрещната искова молба /наследодателят заявил, че имотът „остава” за сина
му/ води до извод за воля собствеността върху имота да премине към посоченото лице след
смъртта на наследодателя. Поради това до смъртта на наследодателя, живял в процесния имот,
придобивна давност не е текла.
Предвид твърдяното придобивно основание, в конкретния случай не е приложима кратката
придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. За нея е необходимо владението да е добросъвестно по
смисъла на чл.70, ал.1 ЗС; не е налице юридическо основание, годно да прехвърли собствеността,
съгласно чл.70, ал.1 ЗС.
Събраните гласни доказателства за наличие на устно изявление на наследодателя, с което
да е заявил волята си собствеността върху процесния имот да бъде придобита само от сина му, са
противоречиви. Свидетелката *** знае за такова изявление от В. ***. Б., т.е. от ищеца по
насрещния иск; свидетелката *** твърди, че лично *** *** Б. е споделил с нея това си намерение,
като самата свидетелка подчертава, че е в много близки отношения с ищеца по насрещния иск, т.е.
е възможна заинтересованост на свидетелката в полза на ищеца по насрещния иск съгласно чл.172
ГПК. От друга страна, свидетелката *** У.а сочи, че *** ***ва ***а смятала имота за
сънаследствен и не е обсъждала наличие на изявление на наследодателя в друг смисъл; тази
свидетелката е съпруга на Н. ИВ. УЗ. и нейните показания също следва да се преценяват по реда на
чл.172 ГПК.
От показанията на всички свидетели се установява, че приживе сестрите на ищеца по
насрещния иск редовно са посещавали процесния имот, което не кореспондира със заявеното в
насрещната искова молба, че ЗЛ. ***. М. и *** ***ва ***а не са посещавали имота, освен за
погребението на родителите им.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
3
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на
което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Предвид липсата на извършено разпореждане с процесния имот приживе от наследодателя,
основанието, на което е установена фактическата власт от В. ***. Б., който е продължил да ползва
имота след смъртта на *** *** Б., показва съвладение. Съдът счита, че от доказателствата по
делото не се установи по явен и недвусмислен начин В. ***. Б. да е показвал отричане владението
на останалите съсобственици. Безспорно е, че сестрите му са посещавали редовно имота /въпреки
противното твърдение в насрещната искова молба/, като от събраните гласни доказателства не се
установява по категоричен начин какво намерение са имали те и В. ***. Б. по отношение на
своенето на имота. Свидетелите *** и *** подчертават, че идванията на двете сестри били «като
гости», но този израз не води до категорични изводи предвид безспорните обстоятелства, че двете
сестри са живели в други населени места и липсва установен случай на тяхното недопускане в
имота.
Безспорно е, че в периода след смъртта на наследодателя до настоящия момент В. ***. Б. не
се е снабдил с титул за собственост върху процесния имот. Дори да се приеме, че не е смятал това
за необходимо предвид постигната устна договорка с другите сънаследници, най-късно през 2013
г. наличието на такава договорка е оспорено по недвусмислен начин от Н. ИВ. УЗ.. След смъртта
на *** ***ва ***а той е декларирал наследеното от нея право на собственост върху процесния
имот и оттогава редовно заплаща дължимите местен данък и такса за битови отпадъци. Тези му
действия са в съответствие със заявеното от свидетелката *** У.а за водени между *** ***ва ***а
и Н. ИВ. УЗ. разговори относно притежаваните от нея права върху имота.
В. ***. Б. несъмнено също е заплащал дължимите данъци и такси за имота, поради което
още през 2014 г. следва да е узнал за заплащането на част от тях от Н. ИВ. УЗ. - поведение, сочещо
на намерението на последния да упражнява правата си върху имота. Въпреки това ищецът по
насрещния иск не е предприел никакви действия, с които да демонстрира претенцията си да е
единствен собственик: не е предявил иск; не е поискал издаване на нотариален акт за собственост
въз основа на обстоятелствена проверка; приемал е посещенията в имота на Н. ИВ. УЗ. и
семейството му, а тези посещения, съчетани със заплащането на дължимите данъци и такси, ясно
демонстрират намерението на Н. ИВ. УЗ. да осъществява съвладение в съответствие с
наследствените си права.
Предвид описаното пасивно поведение на В. ***. Б., съдът приема за установено, че той е
ползвал наследствения имот със съзнание, че е владелец за своята наследствена част и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. Той е демонстрирал намерение да владее целия
наследствен имот, станало достояние на другите наследници, едва посредством предявяването на
настоящия насрещен иск.
Поради гореизложеното съдът приема, че в полза на В. ***. Б. придобивна давност не е
текла, което обуславя отхвърляне на насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като
неоснователен, респ. – извод, че процесният имот не е изгубил съсобствения си характер и следва
да бъде допуснат до делба.
Съсобствеността върху гореописания поземлен имот и сградите в него произтича от
наследяване, като кръгът от наследниците на наследодателя със съответните квоти следва да се
определи към момента на неговата смърт. От приложеното удостоверение за наследници е видно,
че *** *** Б. след смъртта си на 01.11.2000 г. е оставил следните наследници по закон: ***
/съпруга/, ЗЛ. ***. М. /дъщеря/, В. ***. Б. /син/, *** ***ва ***а /дъщеря/. Кръгът от наследниците е
от първи ред - низходящи от първа степен и преживял съпруг, като квотите им от наследството
съдът следва да определи съобразно правилата на чл.5 и чл.9 от ЗН. Следователно при откриването
на наследството на *** *** Б. правата в притежавания от него делбен имот се разпределят по
равно между низходящите му от първа степен и преживелия съпруг: по ¼ ид. част, а след смъртта
на *** на 17.11.2000 г. правата на ЗЛ. ***. М., В. ***. Б. и *** ***ва ***а възлизат на 1/3 ид. част
за всеки от тях.
4
След смъртта на *** ***ва ***а на 08.04.2013 г. неин наследник по закон е Н. ИВ. УЗ.. След
смъртта на ЗЛ. ***. М. на 03.03.2022 г. неин наследник по закон е В. АЛ. ХР.. Поради това правата
в делбения имот се разпределят, както следва: за В. ***. Б. – 1/3 ид. част, за Н. ИВ. УЗ. - 1/3 ид.
част, за В. АЛ. ХР. - 1/3 ид. част.
Съсобствеността не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на
постановяване на решението участници в имуществената общност са страните по делото. Поради
това при тези квоти и относно посочения недвижим имот съдът счита иска за основателен и
доказан и следва да допусне делбата.
Воден от горното, съдът


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. ***. Б., ЕГН **********, срещу Н. ИВ.
УЗ., ЕГН ********** и В. АЛ. ХР., ЕГН ********** /като правоприемник на починалата на
03.03.2022 г. ответница ЗЛ. ***. М./ иск за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е единствен собственик на процесния имот на основание придобивна
давност, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № 107, том IV, peг.
№ 6171, дело № 676 от 18.11.2021 г. на нотариус ***.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с планоснимачен № 178 /сто седемдесет и осем/, за който е отреден парцел
№ VII /седми/, попадащ в квартал 12 /дванадесет/ по регулационния план на село *** ***ска,
утвърден със заповед № 1113/11.10.1991 г., с площ на целия имот от 1027 кв.м., при настоящи
съседи на имота по скица: улица с осеви точки 32 /тридесет и две/ и 68 /шестдесет и осем/, улица,
поземлен имот с планоснимачен № 179, за който е отреден парцел № VI, поземлен имот с
планоснимачен № 177, за който е отреден парцел № VIII, ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда със застроена площ 90 /деветдесет/ квадратни метра, брои етажи 1 /един/ и мазе с
площ 90 /деветдесет/ квадратни метра/ и второстепенна постройка /паянтова сграда/ със застроена
площ 21 /двадесет и един/ квадратни метра, брой етажи 1 /един/.
МЕЖДУ:
Н. ИВ. УЗ., ЕГН **********, В. ***. Б., ЕГН **********, В. АЛ. ХР., ЕГН **********
Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно :
за Н. ИВ. УЗ. – 1/3 ид. част;
за В. ***. Б. - 1/3 ид. част;
за В. АЛ. ХР. - 1/3 ид. част.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – *** в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5