Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Владислав Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №3406 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР-Варна против Решение №1981/04.11.2019г. на Варненски районен
съд, постановено по НАХД №3288/2019г., с което е отменено НП №19-0819-000157/31.01.2019г.
на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което на К.О.Д. *** за
нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че Решението е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорват като неправилни изводите на ВРС, че Д.
е санкциониран неправилно за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Правилно при издаване
на НП бил приложен чл.26 ал.3 от ЗАНН, съгласно който родителите отговарят за извършените
административни нарушения, които съзнателно са допуснали да извършат малолетните,
респ. непълнолетни лица на възраст от 14 до 16 години и поставените под пълно
запрещение, на които са настойници или попечители. В случая Д. предоставил управлението
на МПС на непълнолетния си 15 годишен син, с което допуснал той да извърши
нарушение на чл.150 от ЗДвП. Поради това извършеното нарушение било правилно
квалифицирано и НП се явявало законосъобразно издадено срещу К. Д. на основание
чл.150 от ЗДвП във вр. с чл.26 ал.3 от ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението
на ВРС , с което е отменено НП и вместо него да бъде потвърдено НП №19-0819-000157/31.01.2019г.
като правилно и законосъобразно. В писмени бележки поддържат жалбата и молят да
бъде уважена. АУАН и НП били издадени при спазване на сроковете в ЗАНН и с
изискуемото съдържание, с достатъчно описание на нарушението, поради което
привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото си на защита.
Случаят не се отличавал с по-ниска степен на обществена опасност и не попадал в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Поради това ВРС приложил неправилно
материалния закон като постановил отмяна на НП. Считат, че е налице основание
по чл.348 ал.1 т.1 от НК за отмяна на Решението и за потвърждаване на НП.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът К.О.Д. *** не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура– Варна
намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Предлага да бъде
отхвърлена, а Решението на ВРС- да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост
и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие
на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК -неправилно приложение на
материалния закон.
ВРС е постановил валидно и допустимо
решение. Въз основа на правилна преценка на събраните доказателства по отделно
и в съвкупност ВРС установил фактите и обстоятелствата свързани с провеждането
на производството по констатиране на нарушението и издаването на АУАН и НП. ВРС
установил, че АУАН е съставен на датата на констатиране на нарушението - на
10.01.2019г., което се изразявало в това, че около 18:00часа в гр.Варна, на
паркинга срещу хотел „Далас“, разположен над алея I-ва, К.О.Д. предоставил за
управление от непълнолетния му син - К. К. Д. с ЕГН ***********
/неправоспособен/ собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В****РН /.
ВРС установил, че извършеното от К.О. е квалифицирано като нарушение чл.150 от ЗДвП в АУАН, за което и на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН му е съставен АУАН с бланков
№ 185041/10.01.2019г. Констатирал, че срещу акта не са постъпили възражения и
въз основа на него от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е издадено
НП № 19-0819-000157 на 31.01.2019г., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН на К.О. е наложено административно
наказание „ глоба“ в размер на 100лв., за това, че управлява ППС без да е
правоспособен водач, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП. В обстоятелствената
част на НП е възприета фактическата обстановка, описана в АУАН. ВРС установил
от показанията на актосъставителя – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, че около 18 часа с колегата си били на паркинга срещу хотел „Далас“,
който бил бивш полигон, където имало паркирани автомобили, когато пристигнал
автомобил „Мерцедес“ и спрял до техния автомобил. Шофьорското място било
отстъпено от водача, който се преместил на предната дясна седалка, а момче на възраст
14-15 години седнало зад волана и автомобила в движение и го управлявало.
Свидетелят им подал сигнал за спиране и извършил проверка, при която установил,
че са баща и син, като момчето нямало свидетелство за управление на МПС и баща
му с цел обучение му позволил да управлява автомобила на полигона.
Правилно ВРС преценил, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съответствие със
съдържанието на АУАН и на НП е извода в Решението, че създават неяснота за
какво нарушение се ангажира административната отговорност на К. Огнянов. Това
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като рефлектира върху
правото на защита и обуславя неправилно приложение на закона.
Правилно ВРС достигнал до извода, че
конкретния АУАН и издаденото въз основа на него НП са незаконосъобразни. В чл.26
ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН е посочено кои лица носят административно-наказателна
отговорност. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната
отговорност е лична. Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица,
навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние
на вменяемост съгласно чл.26 ал.1 от ЗАНН. Малолетните, непълнолетните на възраст
от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение са лица, които не носят
административно-наказателна отговорност. Те обаче могат да са извършители на административни
нарушения и в случаите, когато родител, попечител или настойник на такова лице съзнателно
допусне то да извърши нарушение, той носи отговорността за него. Тези норми са
в Закона за административните нарушения и наказания, който определя общите
правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите-чл.1 от ЗАНН. За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му – чл.3, ал.1 от ЗАНН. Деянията,
които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ – чл.2, ал.1 от ЗАНН.
В случая органите за контрол от сектор
„Пъпна полиция“ при ОД на МВР-Варна са констатирали и описали в АУАН и в НП, че
К.О.Д. е предоставил автомобила си за управление на непълнолетния си син, който
не притежава правоспособност за управление на МПС, а след това с цел обучение допуснал
сина си да управлява МПС на паркинга. Приложим в такава хипотеза е закона за
движение по пътищата, в който съгласно чл.1 са разписани правилата за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове. §6, т.1 от ДР от ЗДвП дефинира като "път" всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение
на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Автомобилът предоставен от К.О. на сина му е МПС от категория В, за
управлението на който има императивни изисквания. Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко
ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Освен това за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В чл.177
ал.1 от ЗДвП са възведени като административни нарушения редица деяния,
свързани с нарушаване на тези и други изисквания на закона, които са изброени в
различни точки и букви. За всички тях е предвидено на посочения отговорен за
деянието субект да се налага административно наказание глоба от 100 до 300лв.
Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП такова наказание се налага на този, който управлява
МПС без да е правоспособен водач. В чл.177 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП е предвидено
налагане на такова наказание на собственик, длъжностно лице или водач, който
допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС. Т.е. в специалния ЗДвП в чл.177, ал.1,
т.3, б.б от ЗДвП е предвидено ангажиране на административната отговорност на
широк кръг лица, ако допуснат или предоставят управление на МПС на лице, което
не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада съответното МПС. При осъществено от такова лице нарушение
по чл.177, ал.1, т.3, б.б от ЗДвП, то носи административна отговорност без
значение дали е родител, попечител или настойник на лицето, което е
неправоспособно или не притежава СУМПС за съответната категория МПС, на което е
предоставил МПС или което е допуснал да го управлява. Установените от
контролните органи и описани в АУАН и в НП факти и обстоятелства за случилото
се на 10.01.2019г. на паркинга са именно за осъществени от К.О. такива
изпълнителни деяния – предоставяне на собствено МПС от категория В на неправоспособен
водач и допускане той да го управлява, въпреки, че не притежава СУМПС за МПС от
тази категория, е следвало да бъде приложен чл.177, ал.1 т.3 б.Б от ЗДвП.
Предвид гореизложеното правилно ВРС е
достигнал до извода, че АУАН и НП са неправилно и незаконосъобразно издадени,
тъй като описаните като установени в тях факти и обстоятелства не съответстват
на приложения от актосъставителя и от наказващият орган чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението на ВРС и формирания краен извод, че НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно е постановен съобразно цитираните по-горе правни
разпоредби на ЗДвП и ЗАНН. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на
материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая такова основание за отмяна
на Решението на ВРС не е налице, поради което касационната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решението на ВРС - да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно
направеното искането на ОД на МВР-Варна за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и такова не следва да бъде присъждано на касатора.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1981/04.11.2019г. постановено
по НАХД №3288/2019г. по описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.