№ 1676
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба, наименована „искане“ с вх. № 24740/24.10.2022 г., подадена
от В. Н. П., в която се предевява искане за изменение в частта за разноските по реда на чл.
248 от ГПК на Решение № 1205/13.10.2022 г. по настоящото дело.
Молителят се позовава на необоснованост и неправилност на решението в частта за
разноските. Твърди, че присъдените в негова тежест суми по чл. 78 от ГПК били прекомерни
и не отговаряли на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че
материалният интерес бил завишен. Възразява срещу присъдените му пред първа инстанция
разноски, като се позовава на изложеното в молба-искане от 25.08.2021 г., по което не се
бил произнесъл въззивния съд. Сочи, че още пред районния съд е отправил възражение за
основателността на претенцията на адв. К., по отношение на която не били налице
предпоставките за правна помощ, съответно не се дължало възнаграждение. Моли съда да
преразгледа решението си в частта за разноските и да се произнесе по обжалването на
разноските, присъдени от ВРС.
В срок е депозирано становище от насрещната страна – М. С. И., чрез адв. К., в което
се оспорва молбата като неоснователна. Наведени са доводи за правилност и обоснованост
на решението в частта на разноските. Твърди се, че основателността на претенцията на адв.
К. произтича от закона и са налице съответните предпоставки, съобразно представения по
1
делото договор за безплатна правна помощ.
Другите страни не са подали отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е също молба с вх. № 26856/16.11.2022 г. от адвокат С. К., като
процесуален представител на М. С. И., за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение
№ 1205/13.10.2022 г. по в. гр. д. № 1473/2022 г. по описа на ВОС. Моли се съда да се
произнесе по частна жалба с вх. № 300101/2021 г., подадена от В. Н. П. срещу определение
№ 265719/16.09.2021 г. по гр. дело № 6488/2020 г. по описа на ВРС.
На останалите страни по делото е дадена възможност да изразят становище по
молбата за допълване, като в указания срок не е постъпил отговора.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в законоустановения срок и изхождат от надлежна страна по
спора, поради което са процесуално допустими.
Производството по делото е образувано по въззивни жалби: жалба с вх.№
295485/30.07.2021г. и вх. № 265489/20.05.2022г., подадена от В. Н. П. срещу Решение №
262222/09.07.2021г., постановено по гр.д. № 6488/2020г. по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя кумулативно обективно съединени искове: с
правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. второ, вр.чл.44 ЗЗД за приемане за установено, че
извършеното на 19.04.2018г. от Неделчо Тодоров П., починал на 24.11.2019г. в полза на М.
С. И. упълномощаване, с което и е предоставено правото от негово име и за негова сметка да
продаде нива с площ от 6,072 дка, с идентификатор 32278.86.31 в местност „Караман чеир“,
землище гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна е нищожно поради липса на
валидно изразено съгласие от страна на упълномощителя; с правно основание чл.31, ал.1,
вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, доколкото при сключването й
упълномощителят не е могъл да разбира или ръководи действията си; иск с правно
основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.второ ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между
Неделчо Тодоров П., чрез пълномощника му М. И. и И. К. С. и Д. Г. Г., от друга страна
договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор 32278.86.31 в местност „Караман
чеир“, землище гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна с площ от 6072 кв.м.,
обективиран в НА № 25/08.05.2018г. поради липса на валидно изразено съгласие от страна
на продавача Неделчо П.; иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за обявяване на
нищожност на договора за покупко-продажба поради противоречието му със закона- чл.183,
ал.1 ЗЗД; иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за обявяване договора за нищожен
поради нарушаване на нотариалната форма; иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за
унищожаване на договора, поради това, че при сключването му продавачът не е могъл да
разбира или ръководи действията си и иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне
на договора поради неплащане на цената.; жалба с вх. № 265489/20.05.2022г., подадена от В.
Н. П., срещу решение №260249/27.04.2022г., постановено по същото гр.д. № 6488/2020г. по
описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя в евентуалност искове:
с правно основание чл.29, ал.1, вр. чл.27 и чл.44 ЗЗД, предявен срещу М. С. И. за
прогласяване за недействително упълномощаване, извършено на 19.04.2018г. от Неделчо
2
Тодоров П., поради измама-въвеждане в заблуда на упълномощителя от упълномощения, че
сделката е в негов интерес на упълномощителя; иск с правно основание чл.29, ал.1, вр. чл.27
ЗЗД, предявен срещу И. К. С. и Д. Г. Г., за прогласяване за недействителен на сключеният
между Неделчо Тодоров П., чрез пълномощника М. С. И., от една страна и И. К. С. и Д. Г.
Г., от друга страна договор за покупко-продажба на нива с площ от 6,072 дка, с
идентификатор 32278.86.31 в местност „Караман чеир“, землище гр. Игнатиево, община
Аксаково, обективиран в НА № 25/08.05.2018г. поради измама.; Както и по частна жалба от
В. П. срещу определение № 265719/16.09.2021 г. по гр. дело № 6488/2020 г. по описа на
ВРС, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба по чл. 248 от ГПК за
изменение на решение № 262222/09.07.2021 г. в частта му за разноските по гр. дело №
6488/2020 г. на ВРС.
С Решение № 1205/13.10.2022 г. съставът на Варненски окръжен съд е потвърдил
обжалваните решение № 262222/09.07.2021г. и решение №260249/27.04.2022г., постановени
по гр.д. № 6488/2020г. по описа на ВРС, както и е осъдил В. Н. П. да заплати разноски на
адв. С. П. К. в размер на 1200лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за
осъщественото процесуално представителство във въззивното производство на възиваемата
М. С. И., на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл. чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.36 ЗА, както и да
заплати на И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К. Г., сумата от 1200лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.
Молбата за изменение е допустима само по отношение на разноските, присъдени от
въззивната инстанция за първи път (по арг. от чл. 248 от ГПК). В решението си ВОС се е
произнесъл по претенции за разноски, сторени пред настоящата инстанция.
С оглед изхода на спора и по правилата на чл. 78 от ГПК, поради неоснователността
на въззивното обжалване, въззивникът следва да поеме репарирането на своевременно
претендирани и доказани разноски от насрещната страна.
Настоящият състав констатира, че в открито съдебно заседание, проведено на
13.09.2022 г. адв. Р. и адв. К. са представили списъци с разноски. Във връзка със заявените
претенции за разноски по делото са налични доказателства за тяхното извършване ( лист 63
от настоящото дело и лист 51 от в. гр. дело № 2866/21 г. по описа на ВОС). Присъдените
разноски в полза на въззиваемите са направени, видно от договора за правна помощ, който в
настоящия случай служи и като разписка за плащането на уговорената цена. Претенцията на
адвокат К. касае възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ по
отношение на М. И.. Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие,
изводимо от волята на страните, е сключен за оказване на безплатна помощ по настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2-ро от ЗАдв. Получилата безплатна
адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, т.е. роднински или друг вид близки отношения с приелия да я
представлява адвокат. Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното
3
правоотношение е изцяло на страните по него - право на адвоката е да прецени дали да
поеме безплатно процесуално представителство по отношение на свой близък или друг
юрист. Поради което и тъй като са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за страната, на
която е оказана безплатна защита, то за адвокат К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се
поражда право за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Установява се, че въззивникът е направил възражение за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения своевременно, преди приключване на устните
състезания, поради което съдът следва да се произнесе по същото. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК поставя като критерии за справедливост на претендирания размер на
адвокатски хонорар правната и фактическа сложност на делото. Настоящият състав намира,
че възнагражденията на адвокатите на защитата са справедливо определени с оглед
сложността на процеса и предмета на делото. Съдът взема предвид множеството искови
претенции, чийто предмет е със завишена правна сложност, обема на фактическия и
доказателствен материал, процесуалното развитие на производството, както и нетипичната
продължителност на някои съдебни заседания. Неоснователността на възражението за
прекомерност определя извод за разноските, претендирани от адв. К. и въззиваемите – В. П.,
И. С., Д. Г. и Г. Г., който съвпада с постановеното в решението на ВОС.
С оглед на гореизложеното молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По молбата с правно основание чл. 250 от ГПК.
Когато постановеното от съда решение не обхваща целия спорен предмет и в него
липса формирана воля на съда относно част от претенцията на страна по спора, то е непълно
и може да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК.
Видно от определение № 2916 от 04.08.2022 г. по делото е приета за разглеждане
частна жалба от В. П. срещу определение № 265719/16.09.2021 г. по гр. дело № 6488/2020 г.
по описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба по чл.
248 от ГПК за изменение на решение № 262222/09.07.2021 г. в частта му за разноските по
гр. дело № 6488/2020 г. на ВРС.
Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по обжалването на определението на
ВРС, поради което решението следва да се допълни в този смисъл.
Определението се обжалва с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност,
като се излагат подробни съображения в тази насока и се моли за неговата отмяна. Застъпва
се становище, че в противоречие със закона и основните принципи в процеса съда прави
извод за недоказаност на фактическите твърдения на жалбоподателя относно изплащането
на разноските. Посочва се, че своевременно е депозирано възражение за прекомерност,
изразено в становище от 11.06.2021 г., което не е взето предвид от районния съд. Моли се
съда да се произнесе по жалбата и да отмени обжалваното определение.
4
В срок е постъпил отговор от И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К. Г., в който се моли съда да
остави без уважение частната жалба, тъй като я намират за неоснователна.
Депозиран е и отговор от адв. К., като процесуален представител на М. С. И..
Страната оспорва жалбата, като излага подробни доводи за неоснователността , съответно
за недоказаност на изложените твърдения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, а насрещните
страни я оспорват и поддържат депозираните отговори.
Частната жалба е подадена в законово установения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
съображения:
С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК жалбоподателят е сезирал първоинстанционния съд
да измени решение № 262222/09.07.2021 г. по гр. дело № 6488/2020 г. по описа на ВРС в
частта, с която са присъдени разноски в негова тежест и в полза на М. С. И., в размер на
1250 лева, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК, както и в полза на И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К.
Г. – в размер на 2430 лева, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК.
Молителят е изложил твърдения, че не дължи разноски на лицата, в полза на които е
постановено възстановяването им, тъй като е платил дължимите суми на ответниците по
спора преди постановяване на решението.
Насрещните страни са оспорили молбата в писмени становища, като я намират за
неоснователна.
С оглед резултата по делото пред ВРС, който е в полза на ответната страна,
последната има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, които следва да се
понесат от ищеца. Ответниците своевременно са направили искания за репариране на
разноски по делото, както и до приключване на устните състезания в първа инстанция са
представили доказателства, касаещи заплатена държавна такса и адвокатски хонорари ( л.
625-630 от гр. дело № 6488/2020 г. на ВРС). Последното по делото съдебно заседание е бил
крайният срок за ищеца, в който е следвало да възрази за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения. Възражение срещу претенцията за разноски, В. П. е изявил едва
със становище (по същността си писмена защита), което е представено след приключване на
устните състезания по делото на първа инстанция. Поради преклудирането на искането по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не следва да се произнася по справедливостта на адвокатските
хонорари.
По възражението за недължимост, поради погасяване на задължението на
жалбоподателя за разноски, настоящият състав намира, че същото се явява недоказано.
Твърдението за предварително изплащане на определените от районния съд като дължими
от В. П. суми, е факт, който подлежи на доказване. Съгласно общите правила на ГПК,
тежестта за установяване верността на дадено фактическо твърдение е на страната, която ще
се ползва от него. Поради това, съдът не може да даде вяра на релевираните твърдения, без
5
да са приложени доказателства за тях. В конкретния случай, жалбоподателят не е ангажирал
никакви доказателства нито пред ВРС, нито пред ВОС, за да докаже, че е платил сторените
от И. К. С., Д. Г. Г., Г. К. Г. и М. С. И. разноски по първоинстанционното дело.
Предвид изложеното, обжалваното определение № 265719/16.09.2021 г. по гр. дело №
6488/2020 г. по описа на ВРС, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
се потвърди.
Поради горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, наименована „искане“ с вх. № 24740/24.10.2022
г., подадена от В. Н. П., в която се предевява искане за изменение в частта за разноските по
реда на чл. 248 от ГПК на Решение № 1205/13.10.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1473
по описа за 2022 г. на ВОС.
На основание чл. 250 от ГПК, ДОПЪЛВА Решение № 1205/13.10.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 1473 по описа за 2022 г. на ВОС, като:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265719/16.09.2021 г. по гр. дело № 6488/2020 г. по
описа на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от В. Н. П. молба по чл. 248 от
ГПК за изменение в частта му за разноските на Решение № 262222/09.07.2021 г. по гр. дело
№ 6488/2020 г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд както следва: в
частта, с която е оставена молбата по чл. 248 от ГПК без уважение - с частна жалба, в
едноседмичен срок, а в останалата част – с касационна жалба, в едномесечен срок, като
срока започва да тече от връчване на съобщението за неговото постановяване до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6