Решение по КНАХД №238/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба против Решение № 75 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 34/2025 г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-1873- 000500/ 23.12.2024 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в ОДМВР Разград, РУ Разград, с което на В. Д. Б. от [населено място] са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от същия закон.

Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си развива доводи, че решението е неправилно и необосновано, като твърди, че няма идентичност между деянието, за което водачът е санкциониран с процесното НП и деянието, за което е разследван по образуваното срещу него досъдебно производство (ДП) № 18733ЗМ-685/ 2024 г. за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. С оглед на това моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което потвърди оспореното НП. Претендира и за заплащане на разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения съдебен акт в кръга на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество тя се явява основателна, по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото доказателства установяват, че с процесното НП на В. Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. От обстоятелствената част на същото се вижда, че административното нарушение, за което е наказан, се изразява в това, че на 08.12.2024 г., около 02: 15 часа, в , по бул. „Странджа“ той управлявал лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № [рег. номер], като на кръстовището с ул. „Грънчарска“ извършва рязка маневра, при която преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, което води до загуба на сцепление на гумите, т. нар. „дрифт“. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Противоправното поведение на водача било забелязано от патрулиращи полицейски служители (свидетелите М. Т. и Е. К.), които го последвали с полицейската кола, като подали светлинен и звуков сигнал. Той не спрял, а продължил, като дори усилил скоростта си. При преследването полицейският автомобил поднесъл и се блъснал в метален стълб с поставени охранителни камери на Община Разград, поради което го изгубили. След това е проведено издирване, при което е установено кой е автомобилът, неговият собственик и лицето, което го ползва обичайно. При тези данни срещу В. Б. е съставен АУАН срия GA № 744143 от 10.12.2024 г. за извършено от него нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, въз основа на който е издадено и процесното НП № 24-1873- 000500/ 23.12.2024 г.

Наред с това, на 05.02.2025 г. с постановление на прокурор в Районна прокуратура – Разград е образувано и досъдебно производство за това, че на 08.12.2024 г. в , неидентифицирано там лице противозаконно пречи на органи на властта да изпълнят задълженията си- престъпление от общ характер по чл. 270, ал. 1 НК. Досъдебното производство е образувано въз основа на данните, събрани по преписка № 120/ 2025 г., от които е видно, че се разследва поведението на водача на лекия автомобил марка „БМВ 320 Д“ с рег. № [рег. номер], който на посочените там дата и място не се подчинил на подадените сигнали от полицейския патрулиращ автомобил и осуетил възможността да му бъде извършена проверка.

При съпоставка на материалите от досъдебното производство и събраните доказателства в хода на административнонаказателното производство районният съд е преценил, че е налице идентичност между деянието, за което В. Б. е наказан с издаденото НП и което е предмет на разследване по образуваното ДП. С оглед на това е приел, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно, като постановено в нарушение на установения принцип „non bis in idem“, който сочи, че никой не може да бъде разследван и наказан два пъти за едно и също деяние, основаващо се на едни и същи фактически обстоятелства. Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

За да се приеме, че е нарушен принципът „non bis in idem“, следва да има дублиране на две наказателни по своя характер производства за едно и също деяние. Преценката за това се прави според признаците кога едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4, § 1 от Протокол № 7, съобразявайки критериите "Енгел" (теста „Енгел“), стабилно утвърдени в практиката на ЕСПЧ и на националните съдилища. Безспорно в случая и двете производства са с наказателен характер.

На следващо място този принцип се прилага при идентичност на субекта, наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние при "тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са значително сходни". В случая е налице идентичност относно времето, мястото, извършителя, но не и по отношение на съставомерните обективни и субективни признаци на деянието (фактическото действие), за което е ангажирана неговата отговорност по процесното НП и деянието, което е предмет на висящото наказателно производство. С издаденото НП В. Б. е наказан за това, че на 08.12.2024 г. около 02: 15 часа, в при управление на МПС извършва рязка маневра, при която преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, което води до загуба на сцепление на гумите, т. нар. „дрифт“. Противоправното му поведение е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Воденото досъдебно производство на Районна прокуратура Разград е за това, че на 08.12.2024 г. в неидентифицирано лице противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си- престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. При съпоставката на двете изпълнителни деяния (предмет на НП и наказателното производство) се налага извод, че не е налице фактическо тъждество, съответно съществено сходство на съставомерните обективни и субективни признаци на деянията, поради което настоящия състав приема, че не е допуснато нарушение на принципа "non bis in idem".

Хипотетично такова би било налице ако срещу водача е образувано досъдебно производство по чл. 325, ал. 3 НК и неговите действия при управлението на МПС (определени като административно нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП с процесните АУАН и НП) са квалифицирани от разследващите органи като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съответно ако с издаденото НП е ангажирана отговорността на водача на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 103 ЗДвП, който го задължава при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Настоящият казус не попада в тези хипотези и деянието, за което е инициирано наказателното производство, се различава съществено по своите съставомерни признаци от деянието, за което на В. Б. е наложено административно наказание, поради което съдът намира, че оспореното НП не е издадено в противоречие с принципа "non bis in idem". Съответно не е допуснато и нарушение на правилата, установени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, които утвърждават принципа, че в случаите, когато с едно деяние се нарушават едновременно админстративнонаказателни и наказателни норми, то наказателната отговорност се ползва с приоритет и поглъща административнонаказателната. Приемайки противното районният съд е постановил решението си в противоречие със закона, поради което то следва да се отмени. Тъй като въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на правния спор, излагайки своите фактически и правни изводи дали е извършено вмененото административно нарушение, кой е нарушителят, виновно ли е извършено деянието и пр., делото следва да се върне на друг състав от същия съд, който да го разгледа.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК във вр. чл. 63д ЗАНН Разградският районен съд ще следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за водене на делото в настоящата касационна инстанция.

Мотивиран така съдът

ОТМЕНЯ Решение № 75 от 04.07.2025 г., постановено по АНД № 34/2025 г. по описа на Разградския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.