№ 33003
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20231110123035 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 119632/28.04.2023г. на „УБ“ АД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу Х. Г. Т., с ЛНЧ ....................
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията
на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно
местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност.
Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат
да имат единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване
или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК се
извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица.
Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 4 или в т. 5 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с
територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника – физическо или юридическо лице по териториален признак.
От извършената справка в НБД „Население“ по имената на соченото за длъжник лице
се установява, че за Х. Г. Т. не са налице данни в НБД „Население“, вкл. за регистрирани
адреси на територията на Република България.
Същевременно, от наличните по делото данни не се установява длъжникът, макар да
няма регистриран постоянен адрес в страната, да има обичайно пребиваване на територията
й, като изводът в последния смисъл не се разколебава от представените от заявителя
доказателства, вкл. издаденото от МВР, Дирекция „Миграция“ удостоверение. Съгласно
последното издаденото на соченото за длъжник лице удостоверение за продължително
пребиваване, във връзка с издаването на което лицето е декларирало адрес на територията на
страната, е унищожено на 14.12.2021г., т. е. не е действащо и актуално, а представеният
договор за кредит е сключен през 2018г. Поради това и доколкото от посочените дати до
датата на подване на заявлението са изминали две години, като не се установява към датата
на образуване на производството длъжникът- без регистрирани постоянен и настоящ адреси
в страната, да има статут на временно или постоянно пребиваващ в Република България, т.
е. в случая не е налице нито формална, нито изискуемата фактическа връзка на Х. Г. Т. с
Република България, недопустимо в случая е издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу него.
1
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 119632/28.04.2023г. на „УБ“ АД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу Х. Г. Т., с ЛНЧ ....................
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2