№ 458
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502624 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 288434/26.05.2021 г. от ХР. Д. ХР.,
ЕГН **********, срещу Решение № 260842/10.03.2021 г., постановено по гр.д. №
16654/2017 г. по описа на РС - Варна, ХХХIV състав, с което е отхвърлен предявеният в
условията на субективно съединяване иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК от ХР. Д.
ХР., ЕГН **********, и К. ХР. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу СТ. СТ.
П., ЕГН **********, с адрес: ***, Б. Т. М., с адрес: ***, и Н. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, за прогласяване на нищожността на Решение № 774 от 11.04.2013 г., постановено
по в.гр.д. № 3014/2012 г. по описа на ОС - Варна.
Жалбоподателят счита атакуваното съдебно решение за неправилно и необосновано.
Застъпва становище, че в обжалвания акт първоинстанционният съд не е съобразил и не е
обсъдил законосъобразността на Решение № 533/1998 на ПК. Излага, че в диспозитива на
Решение № 744/11.04.2013 г. по гр. д. № 3014/2012 г. по описа на ОС - Варна, е записано, че
скица с изх. № 409/2005 г. на техник П. Р. от ПНИ-2002 г. за м-т З. е неразделна част от
цитираното решение. Счита, че това означава, че ОС – Варна, приема, че с Решение 533/1998
г. е признато право, независимо че Правилникът за приложение на ЗСПЗЗ не е влязъл в сила.
Заявява, че съдът не е съобразил, че възстановяването става само със заповед на кмета по §
4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, като такава заповед има само за имот № 3600, издадена през 2007
г. – 2 години след предявяване на иска по чл. 108 от ЗС. Следователно до 2007 г. ищците
нямат правен интерес от завеждането на посочения иск и той се явява недопустим. Сочи, че
след 2007 г. е възможно да се предяви иск с посоченото правно основание, но само за 229
кв.м от имот № 3600, който е записан за възстановен съгласно ПНИ 2002 г. за м-т З..
Застъпва още, че Решение № 716/2000 г. на ПК, с което е изменено Решение № 533/1998 г.
1
на ПК, не е съобразено от ОС – Варна, при постановяване на Решение № 744/11.04.2013 г.
по гр. д. № 3014/2012 г. по описа на ОС - Варна, включително не е записано и в диспозитива
на цитираното решение. Излага, че само въз основа на Решение № 533/1998 г. наследниците
на М. П. нямат правен интерес от предявяване на иск по чл. 108 от ЗС, и Решение №
774/11.04.2013 г. на ОС – Варна, е нищожно, като постановено по недопустим иск.
Настоява за отмяна на атакуваното решение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Б.М., Н.М. и С.П. не депозират писмен отговор.
С Определение № 339/26.01.2022 г., съдът, на основание чл. 265, ал. 2 от ГПК, е
конституирал като жалбоподател във въззивното производство К. ХР. Д., ЕГН **********.
В съдебно заседание въззивникът ХР. Д. ХР., редовно призован, явява се лично,
поддържа въззивната жалба. Депозира писмени бележки, в които поддържа становището за
липса на правен интерес на ищците по гр.д. № 2428/05 г. по описа на РС - Варна.
В съдебно заседание въззивникът К. ХР. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Депозира писмени бележки, в които поддържа становището за липса на
правен интерес на ищците по гр.д. № 2428/05 г. по описа на РС - Варна.
В съдебно заседание въззиваемите СТ. СТ. П., Б. Т. М., Н. Т. М., не се явяват, не се
представляват. Въззиваемият С.П., чрез адв. К.К., е депозирал писмени бележки вх. №
4074/17.02.2022 г., в които изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба, настоява за потвърждаване на атакуваното решение и претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ХР. Д. ХР. и К. ХР. Д. срещу
СТ. СТ. П., Б. Т. М. и Н. Т. М., в условията на активно и пасивно субективно съединяване,
искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение от
11.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3014/2012 г., по описа на Варненски окръжен съд.
В исковата молба и допълнителната такава се излага, че предявеният иск, по който е
било образувано делото, е бил изначално недопустим, поради което недопустимо е и
съдебното решение на въззивната инстанция. Изложени са доводи, че ищците в
производството по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, настоящи ответници, не
са доказали правата си, не са зачели решение по гр. д. № 1405/1999 г., по описа на РС -
Варна. Твърди се и изработените планове за местността, в който попада имота на ХР. Д. ХР.
и К. ХР. Д., да са изработени в нарушение на ЗКИР. Настоява за прогласяване
нищожността на решението на Варненския окръжен съд. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В първото по делото съдебно заседание, с молба-становище (л. 146-149), ищците
поддържат исковата претенция, като наред с наведените вече основания за нищожност на
решението, като постановено по недопустим иск, се поддържа, че актът на ОС-Варна е
нищожен и поради нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците СТ. СТ. П. и Н. Т. М. депозират отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Считат, че
процесното решение е валидно, като разгледаният спор за собственост е подведомствен на
съда, решението е постановено от надлежен състав, мотивите и диспозитивът са изложени
ясно и разбираемо. Считат, че не е налице нито едно основание за недопустимост на иска,
предмет на в. гр. д. № 3014/2012 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, нищожността може да се предяви от
страната по делото по исков ред безсрочно или чрез възражение. Текстът на горецитираната
разпоредба дава възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не
отговаря на процесуалните изисквания за неговата валидност.
Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК няма за предмет спорното право, предмет на решението,
2
чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Предмет на предявения иск е единствено
валидността на съдебния акт.
Съдебното решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно
решение. Връзката между правните норми, регламентиращи изисквания за валидност, както
и характеристиката им, изведена по тълкувателен път, произтича от целта на закона
съдебното решение да се постанови при спазване на основните принципи на
правораздавателната дейност. За да е валидно, решението трябва да бъде постановено от
надлежен орган в надлежен състав, постановено в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено в писмена форма и подписано. Решението трябва да изразява волята на
съда по начин, който позволява същата да бъде изведена, макар и чрез тълкуване, т.е когато
волята на съда е абсолютно неразбираема решението е нищожно.
В настоящия случай с Решение № 774 от 11.04.2013 г., постановено по в. гр. д. №
3014/2012 г. по описа на ОС - Варна, съдът е отменил решение № 2721/02.09.2008 г. на ВРС,
XXXIV състав, постановено по гр. д. № 2428/2005 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от С. М. П. и Т. М. П. против ХР. Д. ХР., В. Х. Д. и К. ХР. Д. иск за предаване
владението върху недвижим имот с площ от 829 кв. м в местност З., землището на кв. „Г.“,
гр. Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на РС – Варна, скица,
включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв. м и граници на този имот: ПИ №№ 3226,
3600, 3224, 3590, 3222 и път, и западната част с площ от 229 кв. м от ПИ № 3600, при
граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224 и останалата част от имот 3600 и от двете страни
път, и вместо него е осъдил ХР. Д. ХР., В. Х. Д. и К. ХР. Д. да предадат на С.С. П., в
качеството му на правоприемник на починалия в хода на процеса С. М. П., и на Т. М. П.
владението върху горния имот на основание чл. 108 ЗС.
При извършената проверка, настоящият състав установи, че атакуваното решение №
774 от 11.04.2013 г. по гр. д. № 3014/2012 г. на Окръжен съд – Варна, е валидно и не се
установява порок, който да води до неговата нищожност.
Решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен
състав, подписано е от съдиите, разгледали и обявили за решаване делото и има
съдържанието по чл. 236 от ГПК. Мотивите на решението са последователни и съответстват
на постановения диспозитив, същото е подписано и не страда от пороци, свързани с липса
или неяснота на мотивите. В постановения съдебен акт е ясно изразена волята на съда при
произнасянето по искането, с което е сезиран. Няма данни решението да не е било обявено
по съответния за това ред, а и подобни твърдения не се навеждат.
За пълнота следва да се посочи, че неправилността и недопустимостта са пороци,
които подлежат на отстраняване по пътя на инстанционния контрол на актовете, но не и
чрез иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия С.П. за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 300,00
лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
3
прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на същото е
съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260842/10.03.2021 г., постановено по гр.д. №
16654/2017 г. по описа на РС - Варна, ХХХIV състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ХР. Д. ХР., ЕГН **********, и К. ХР.
Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на СТ. СТ. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 300,00 лева (Триста лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски, включващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4