№ 708
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512183 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20070126/17.03.2021 Г., постановено по гр. д. № 46426/2020 г.
СРС, 35 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Д. П., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к.“**** срещу С.К.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, бул.“****, офис 5, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за
осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от
такова нарушение, представляващо осъществена спрямо него дискриминация по
признак лично и обществено положение, тъй като ответникът го призовал само
„формално“ по преписка № 812 102-341/06.03.2020г. на 08-мо МВР за разпит, както и
че се е разпоредил ответникът да бъде издирен.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от ищеца Т. Д. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на
постановения краен съдебен акт. Изразени са правни и фактически доводи, че при
постановяване на решението си СРС не е съобразил изложеното от него, че е оставил
телефонен номер и имейл адрес по образуваната преписка в 08 МВР за контакт, а не за
призоваване. Спорният въпрос по делото, според въззивника – ищец е не дали
правилата за призоваване допускат да призован по посочения начин, а защо ответникът
не е установил контакт с него по посочения начин. Освен това поддържа, че е
домоуправител на сградата и всеки съсед го познава, т.е. ответникът е могъл да се
1
свърже с него. С оглед това намира, че ответникът е извършил мнимо издирване.
Никой не се третира така и има 100% дискриминация.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което предявения иск да бъде уважен, като основателен.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника С.К.С., в който е
изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Правилно и
законосъобразно СРС е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като в производството
не е събрано и едно доказателство за доказване твърденията на ищеца, че ответникът е
извършил спрямо него дискриминация с цел да му навреди. Липсва противоправно
поведение и не е доказан фактическия състав на нарушението дискриминация.
Софийски градски съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:
Производството е образувано по подадена от Т. Д. П. срещу С.К.С. искова
молба, с която е предявен иск по чл. 71, ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника
в лично качество да преустанови нарушението по чл. 4 от ЗЗДискр. и да се въздържа за
в бъдеще от такова нарушение. Последното, според ищеца представлява пряка и
непряка дискриминация чрез неравно третиране по признак лично и обществено
положение. Описва и поведението на ответника, изразяващо се във „формалното“ му
призоваване по образуваната преписка № 812 102-341/06.03.2020г. на 08 МВР за
разпит, като същевременно други лица, които са пускали сигнали до МВР били
призовавани безпроблемно, конкретно посочва Мира Добрева.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който е изразено становище, че искът е недопустим, съответно, че е неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът е
недоказан, поради което го е отхвърлил като неоснователен, тъй като ищецът не е
2
доказал извършване на нарушение спрямо него, което да представлява пряка и/или
непряка дискриминация; съдът е намерил, че в производството не е установено
извършване на нарушение от страна на ответника.
Решението е недопустимо.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 546/19.12.2012 г. по гр.д.№
828/2012 г., което се възприема от настоящия състав е даден отговор на въпроса кой се
явява надлежна страна – ответник по исковете за установяване на дискриминационно
нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него. В изразеното становище
е посочено, че отговорът на въпроса зависи от характера на отговорността, чието
реализиране се търси с предявения иск. Посочено е, че ЗЗДискр урежда три възможни
претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То може да предяви
установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране (чл.71 ал.1 т.1
от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на ответника да преустанови
извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова извършване
(чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл.71 ал.1 т.3 от
ЗЗДискр). Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по
ЗЗДискр, са както физически лица (чл.8 за подпомагащи извършването на акта, чл.12 и
сл. за работодател физическо лице, чл.30 и сл. за ръководител на обучаваща
институция, чл.35 за съставители на учебници и помагала и т.н.) така и юридически
лица или неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи
на местно самоуправление - чл.10, чл.11, работодател – юридическо лице по чл.12 и
сл., обучаваща институция по чл.32, синдикални и съсловни организации по чл.36 и
др.). Юридическите лица действат чрез своите представители и включените в тяхната
структура за изпълнение на присъщите им функции или цели физически лица. Като
нарушител може да се яви само физическо лице, тъй като само у такова лице може да
се търси виновно поведение, а отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е
разновидност на деликтната отговорност, уредена в ЗЗД, затова правилата на чл.45 –
чл.53 от ЗЗД следва да намерят съответно приложение. За обезщетяване на вредите
пострадалият може да се обърне както към прекия им причинител, така и към лицето,
което е възложило изпълнението на работата, при или по повод на която е
осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран ответник по
иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр може да се яви всеки от двата субекта – по избор на
увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във функционална
връзка с иска за обезщетяване на вреди е този, за установяване на нарушението. След
като вредите могат да се претендират както от физическото лице – нарушител, така и
от юридическото лице в чиито състав нарушителят е действал при причиняването им, и
двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на нарушението.
Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях,
3
съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по
делото, но не и лицето, което не е било конституирано като ответник.
Както е посочено в цитираното решение, другояче се поставя въпросът с
осъдителния иск по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу
физическото лице – пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е
извършило в лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или
организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие на физическо
лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган,
орган на местно самоуправление или юридическо лице, в тези случаи искът не може да
бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на
нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия
нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно.
Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не
лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено
това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури
последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи
да бъде част от състава й или ще отпадне от него.
След така дадения отговор на въпроса по който е допуснато касационно
обжалване, който настоящия състав изцяло възприема, съдът намира жалбата срещу
първоинстанционното решение за основателна.
Първоинстанционният съд не е изпълнил правомощията си по чл.129 от ГПК за
проверка на исковата молба за редовност, а е постановил решение при наличие на
противоречие между обстоятелствената част и петитума на същата, изразяваща се в
несъответствие между процесуално легитимирания според твърденията на ищеца
ответник и конституирания такъв.
В обстоятелствената част на исковата молба се обосновава правен интерес от
насочване на иска по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. срещу ответника С.К.С. - физическо
лице, в качеството му на зам. началник на 08-мо РУ на СДВР във връзка с осъществени
действия и бездействия във връзка с призоваването на ищеца по образувана преписка в
08-мо РУ на СДВР по негов сигнал. Същевременно са изложени обстоятелства и е
отправено искане до съда за осъждане на ответника С.К.С. – физическо лице да
преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова нарушение,
представляващо осъществена спрямо него дискриминация по признак лично и
обществено положение, тъй като ответникът го призовал само „формално“ по
преписка № 812 102-341/06.03.2020г. на 08-мо РУ на СДВР за разпит, както и че се е
разпоредил ответникът да бъде издирен. Въз основа на така изложените в исковата
молба фактически твърдения и отправения към съда петитум, се налага извод, че
исковата молба е нередовна. Независимо от изложеното като ответник по предявените
4
претенции е привлечен С.К.С., по отношение на който не се твърди да е извършил
дискриминационни актове в лично качество. Всички правопораждащи факти сочат, че
процесуално легитимиран ответник в производството е държавния орган СДВР, в
който е заето физическото лице – пряк нарушител, според изложените твърдения. В
случая исковата претенция е насочена срещу лице, различно от сочената страна по
материалното правоотношение в отклонение от възприетото в цитираното решение.
Както е посочено там Ако правото на равно третиране е засегнато от действие на
физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен орган,
обществен орган, орган на местно самоуправление или юридическо лице, в тези случаи
искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Това е така, защото
преустановяването на нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да
бъде искано от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган
или лице е временно. Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на
пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято
дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови
нарушението и да осигури последващото му неизвършване, независимо от това, дали
нарушителят ще продължи да бъде част от състава й или ще отпадне от него.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка
за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при
проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен
ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази
нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а
при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено - ТР № 1
от 30.03.2012 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. Когато нередовността на исковата
молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била
отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което
няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова
решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало
качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице
следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред
първата инстанция. Съгласно задължителните разяснения в т. 5 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
този порок се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за
конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
По изложените съображения се налага извод, че първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на СРС, който следва да изпълни правомощията си по чл. 129 от ГПК и да даде
указания на ищеца да отстрани противоречието между обстоятелствената част и
5
петитума на исковата молба по отношение на посочените по-горе факти и ответник.
След изпълнение на указанията и конституиране на надлежния ответник,
първоинстанционният съд следва да предприеме действия по чл. 131 от ГПК и
разглеждане на делото в открито съдебно заседание с участието на процесуално
легитимирания ответник - СДВР.
Като взе предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20070126/17.03.2021 Г., постановено по гр. д. №
46426/2020 г. СРС, 35 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Д.
П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“**** срещу С.К.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, бул.“****, офис 5, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в
бъдеще от такова нарушение, представляващо осъществена спрямо него
дискриминация по признак лично и обществено положение, тъй като ответникът го
призовал само „формално“ по преписка № 812 102-341/06.03.2020г. на 08-мо МВР за
разпит, както и че се е разпоредил ответникът да бъде издирен.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд и за изпълнение на правомощията му по чл.129 от ГПК
съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6