P Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 18.12.2014г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Е.Г. като разгледа т.д. № 8438 по описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. чл. 79 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл.
294 от ТЗ.
Ищецът „С.” ЕООД твърди в исковата молба, че по договор от
18.11.2010г.
ответникът „В.” ЕООД му възложил извършване на безвзривно разрушаване на конструкцията
на описания обект в
с.М.. Бил сключен и анекс от
20.12.2010г., като работата била извършена и приета без забележки с двустранен
протокол от 20.12.2010г. Твърди, че била издадена
и приета от
ответника чрез управителя му– В. Н. фактура под
№ 1010/21.12.2010г. за
извършените СМР на
стойност от
408 469,69 лв. с ДДС. Сочи, че въпреки отправената нотариална покана от 24.09.2013г., сумата е останала
неплатена и до момента, поради което с исковата молба се претендира заплащане на горепосочената главница, както и на сумата от 124 808,81
лв. – лихва за забава за периода от 28.12.2010г. до 17.12.2013г. – датата на
исковата молба. Ищецът не е подал допълнителната искова молба, но
със становище от 09.06.2014г. оспорва доводите на ответника, като сочи, че по
договора като изпълнител има задължение за натоварване, транспорт и стифиране /
подреждане/ на стоманобетоновите елементи, но не и за предаването им на
възложителя, като същите към момента се съхраняват в неговата складова база в
с. Н.. Освен това твърди, че възложителят не е направил своевременно възражение
за качеството на изпълнението, поради което е приложима презумпцията за
приемане на работата, а и правото на възражение е погасено по давност, тъй като
е следвало да се упражни в кратките срокове по чл. 197 от ЗЗД. Заявил е при условията
на евентуалност, че ако се приеме, че е имал задължение за връщане на
стоманобетонните елементи, то по отношение на същите е упражнил право на
задържане по чл. 315 от ТЗ във връзка с вземането му по търговската сделка.
Изразява готовност за предаване на вещите на ответника. В хода на съдебното
производство поддържа исковите се претенции чрез адв. Д. и адв. Н.. Претендира
разноски.
Ответникът „В.” ЕООД е подал писмен отговор от 11.02.2014г.,
в който сочи, че счита, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че
изпълнителят имал задължение да върне на възложителя демонтираните
стоманобетонови елементи, които запазват годността си за употреба по
предназначение и са готови за вграждане като строителни компоненти и са на
висока стойност. Сочи изрично, че не оспорва изпълнението на възложения демонтаж
на строителните елементи. В отговора твърди и че са налице основания за
намаляване на претендираните суми по чл. 266, ал.1 от ЗЗД, а именно като
възложител да поиска намаляване на цената, като се сочи, че горното било
установено от органите по приходите с констативен протокол, съставен в резултат
на експертно изследване на цените за този вид услуги, поради което претендира
намаляване на възнаграждението поради промяна на цената на услугата. В
допълнителна молба от 19.05.2014г. в съответствие с дадената му възможност по
проекто-доклада да уточни обстоятелствата по възражението си, сочи, че според
него след демонтажа стоманобетоновите елементи са на стойност
110 314,93лв., която сума сочи, че претендира по възражението. В становище
от 24.06.2014г. ответникът уточнява, че
нямало недостатъци по самото изпълнение по демонтажа, а било налице частично
неизпълнение, недовършване на възложената работа посредством задържане на
добитите елементи. В хода на съдебното производство поддържа претенцията чрез
законния си представител – управителя И.С., като претендира отхвърляне на
исковете.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2010г. между ищеца и
ответника е сключен договор № СВ-1/18.11.2010г., съгласно който ответникът „В.”
ЕООД като инвеститор е възложил на изпълнителя – „С.” ЕООД извършването на безвзривно
разрушаване на конструкцията на обект „Разрушаване на сградите в УПИ 846-І-с. М.,
собственост на „Н.П.” ООД, съгласно утвърдена количествено-стойностна сметка,
като е уговорено, че допълнителните видове работи се уговарят с анекс. В чл. 2
е уговорен четиримесечен срок за изпълнение на разрушителните работи, като в
чл.2.4 е уговорено, че страните приемат да преразгледат клаузите на договора
при съществено изменение в условията, при които е бил сключен / форсмажорни
обстоятелства, непредвидени природни събития и др./. В чл. 3 е уговорено, че
цената по договора е 353 527,15 евро без ДДС съгласно
количествено-стойностна сметка – приложение № 1, в която цените са без ДДС.
Такава е представена на стр. 137 от делото, като е посочено, че дейностите са –
натоварване, транспорт и стифиране на стоманобетонови елементи. В чл.3.3 е
уговорено, че разплащането се извършва на база двустранно подписани сертификати
за извършени работи, които се представят ежемесечно и е определен срок от пет
работни дни за подписването му от инвеститора. Уговорено е, че сумите се
изплащат в размер на 95% от стойността им в срок от 7 дни от подписване на
приемо-предавателните документи, а останалите 5% се удържат като гаранция за
качество и се възстановят при окончателното разплащане. С анекс № 1 от
13.12.2010г. са възложени допълнителни СМР с цена в размер на 147 470,71
евро без ДДС, като същите са описани в количествено –стойностна сметка и
включват натоварване, транспорт и стифиране на елементите.
Установява се от протокол № 1 от
20.12.2010г., че подписаните представители на двете страни – инж. Н. за
възложителя и инж. Б. за изпълнителя са установили изпълнение на описаните СМР,
като са остойностили същите на сумата от 181 606,29 лв. без ДДС. Съставен
е и сертификат № 1, също двустранно подписан и подпечатан, от който се
установява, че изпълнените видове СМР с удържана гаранция са на стойност
208 847,24 евро. с включен ДДС. Издадена е и подписаната от В. Н. като
получател на услугата – СМР по договор, фактура № 1010/21.12.2010г., която е
сумата от 408 469,69 лв.
Представена е нотариална покана
от ищеца до ответника за заплащане на процесните суми, която видно от
удостоверяването от нотариус Манчев е връчена на 11.10.2013г.
От ответника е представен
ревизионен акт № **********/13.10.2011г., издаден на дружеството – „Н.П.” ООД,
с който данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит на
това лице по издадени от ответника фактури, като видно от описаната в акта
фактическа обстановка е била назначена експертна оценка, която е посочила, че
пазарната стойност за демонтажните СМР е 408 647,50 лв. без ДДС / стр.13
от акта/.
На стр. 139 и следващите от делото
са представени фактури, товарителници и пътни листа за изпълнен от трето лице
транспорт на панели с. М. –база Н. с трето лице – „М.-Т.**” ЕООД.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно, което е изпълнено от вещото лице Р.Г..
Видно от същото вещото лице е извършило счетоводна проверка и при ищеца, и при
ответника и е установило, че процесната фактура е надлежно осчетоводена и при
двамата. Сочи, че фактурата е осчетоводена от ответника, включена е в дневника
за покупки и дружеството е ползвало данъчен кредит по процесната фактура.
Вещото лице по приложение № 3 към експертизата е изчислило подробно лихвата,
като сочи, че същата за периода от 28.12.2010г. до 17.12.2013г. възлиза на
сумата от 124 808,81 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства, като са изслушани показанията на свидетеля Б., който е посочил,
че работи като ръководител направление „Високо строителство” при ищеца от
2004г. и който е бил ръководител на обекта. Твърди, че инструкциите за демонтажа
и стифирането на елементите били дадени лично на него от В. Н., като
стоманобетонновите елементи били стифирани на показаното от последния място.
Сочи, че никой не е искал предаването им.
Свидетелят Г.П. сочи, че работи в
„Н.П.” ЕООД от 2008г. и знае, че в
обекта в с. М. било демонтирано бетонно хале, като техниката, която идвала и
работила била на „С.” ЕООД. Сочи, че знае, че били демонтирани елементите,
натоварени с камиони и изкарани от обекта, но не знае къде и по чие нареждане.
По делото са изслушани две
заключения по основна и допълнителна експертиза от вещото лице Т.Т., съответно
от 19.09.2014г. и 17.11.2014г., които се кредитират от съда като дадени
обективно, безпристрастно и компетентно и които не се оспорват от страните.
Експертът е установил, че по протокол №1 от 20.12.2010г. за обект: разрушаване
на завод за производство и
бутилиране на алкохол в с.М., в раздел „Демонтаж на стоманобетонови елементи” на склад № 1 са описани
следните видове строителни демонтажни работи, извършени на обекта: 1. Демонтаж
на стоманобетонови колони, hk
=
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото се
установи безспорно, че ищецът като изпълнител е извършил възложените му от
ответника по договора от 18.11.2010г. и анекс към него действия по разрушаване
на конструкцията на процесния обект в с. М., като това се потвърждава не само
от двустранно подписания протокол, от двустранно подписания сертификат, но и от
показанията на свидетеля на ответника – П., който сочи, че ищецът извършил
разрушаването и демонтажа на бетонното хале в с. М.. Налице е двустранно
подписана фактура, с която са остойностени изпълнените дейности по договора в
размер на сумата от 408 469,69
лв. с ДДС, за която
се установи от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че е
надлежно осчетоводена при ответника и той я е включил в дневника на покупките
си и ползвал право на приспадане на данъчен кредит по същата. Налице е
константна практика на ВКС, че отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен
кредит по същата представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, а именно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
454/2008 г., решение
№ 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/
07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и др., които са постановено по новия процесуален ред на чл. 290 от ГПК и имат задължителен характер съгласно указанията
по т. 2 от
Тълкувателно решение на ОСТГК от 19.02.2010г. В настоящия случай фактурата е
подписана, задълженията по договора са изпълнени и е налице основание за
уважаване на претенцията за реално заплащане на уговореното възнаграждение.
Неоснователни са доводите на
ответника, че не е налице точно и пълно изпълнение, тъй като ищецът не му бил
предал демонтираните стомановобетонови елементи и плоскости. Възнаграждението
по чл.266, ал.1 от ЗЗД се дължи за изпълнена и приета работа, като
тежестта на доказване, че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР е върху
възложителя, който
твърди, че
за тях не дължи плащане. В сключения между страните договор и конкретната количествено –стойностна
сметка е отразено, че задължението на изпълнителя включва натоварване,
транспорт и стифиране на елементите, като нито в договора, нито в сключените
анекси е посочено конкретно място, където следва да бъде изпълнено задължението
за подреждането им, а от показанията на свидетеля Б. се установява, че по
отношение на стифирането мястото им било показано от едноличния собственик на
капитала на ответното дружество – инж. В. Н.. В сключения договор липсва
надлежно уговорено задължение на ищеца като изпълнител да предаде на ответника
като възложител демонтираните елементи, като при подписване на приемо
–предавателния протокол и сертификата не са отразени никакви забележки относно
изпълнението на работата. Съгласно чл. 264, ал.3 от ЗЗД при липса на възражения
за
неправилно изпълнение работата се счита за приета. Такива възражения ответникът не е заявил нито
при приемане на изпълнението с нарочния протокол и приемане и подписване на
фактурата за дължимото възнаграждение, нито своевременно в срока за рекламации
и възражения за недостатъци по изпълнението. Обстоятелството чия собственост са
демонтираните стомановобетонови елементи и дали ищецът дължи предаването им на
ответника, доколкото такова задължение не е предмет на сключения между тях
договор съгласно горните мотиви, е извън предмета на настоящия правен спор и
правата си върху неправилно държаните според него вещи ответникът би могъл да
реализира в отделно производство по ревандикацията им, след като твърди, че
следва да му бъдат предадени. Такова искане не е предмет на настоящото
производство, а както се посочи по-горе в договора не е уговорено, че
изпълнителят предава демонтираните елементи на възложителя, за да се приеме, че
е налице неизпълнение, напротив за част от дейностите изрично е уговорено и
осъществяването на транспорт до сметището.
По възраженията на ответника, че
са налице основания по чл. 266, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото
възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 266,
ал.2 от ЗЗД ако през време на изпълнението на договора надлежно
определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена,
възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. По делото не се установи надлежно,
че в периода от сключване на договора до неговото изпълнение и приемането на
изпълненото с фактурата от 21.12.2010г. е настъпило изменение на цената на
материала или на работната сила. Договорът е сключен на 18.11.2010г. и е
изпълнен видно от сертификата на 20.12.2010г. и ответникът, чиято е
доказателствената тежест като страна твърдяща упражняване на потестативното си
възражение за намаляване на възнаграждението не е ангажирал доказателства, от
които да се установяват предпоставките за това. Обстоятелството, че с
приложения ревизионен акт и ревизионен доклад е отказано право на приспадане на
данъчен кредит на трето за спора лице – „Н.П.” ООД за префактурираните от
ответника на това трето лице дейности, извършени от ищеца, не е основание нито
за отпадане на задължението на ответника да заплати на ищеца стойността на
изпълненото, нито за намаляване на неговата стойност. Само за пълнота следва да
се отбележи, че цитараното в акта заключение на вещо лице, което не може да се
ползва в настоящото производство тъй като не е събрано по реда на ГПК, не сочи
различна цена на процесните дейности, напротив според цитараната експертна
оценка в ревизионния доклад пазарната стойност за демонтажните СМР е
408 647,50 лв. без ДДС / стр.13 от акта/.
С оглед горните мотиви насрещните
евентуални доводи на ищеца за упражнявано право на задържане върху
стомановобетоновите елементи не следва да бъдат обсъждани.
По иска за присъждане на лихва за
забава, съдът намира, че за задължението на ответника за изплащане на
възнаграждението по сключения договор е уговорен конкретен срок и той е
седмодневен от приключване на дейностите и подписване на приемо-предавателните
документи. Дейностите са приключили и приети с протокол и сертификат от
20.12.2010г., поради което падежът на възнаграждението по процесната фактура, в
която изрично е посочено, че се приспадат 5% - задържани средства като
гаранция, е настъпил на 28.12.2010г. С настъпването на тази дата ответникът е
изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение в размер на законната лихва. Съобразно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза същото възлиза на 124 808,81 лв., поради
което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан за пълния предявен
размер. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора на
ответника не се следват разноски, а на ищеца следва да бъдат присъдени
направените такива, които възлизат на сумата от 21 331,14 лв. държавна такса, 550 лв. – депозити за вещи
лица, както и адвокатско възнаграждение. За заплащане на същото е представен на
стр.133 от делото договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязана
като платена сумата от 15 995 лв., като същият е сключен между ищеца и
двама процесуални представители – адв. Д. и адв. Н. –Танева, като сумата е
уговорена общо, а процесуално представителство са осъществявали и двете
адвокатки. Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на заплатеното
адвокатско възнаграждение, но за един адвокат, поради което съдът намира, че
поради липса на друга уговорка следва да се приеме, че възнаграждението е
по-равно за двете адвокатки и за един адвокат заплатеното от ищеца възнаграждение
в размер на половината от сумата или 7997,50 лв. Предвид горното на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на сумата от 29 878,64
лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., район „Л.”, ж.к.”В.”, ул.”А.Р.” № *,
ет.*, ап.*, представлявано от управителя В. П. Н., да заплати на „С.” ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, по иска с правно основание чл. 266 от ЗЗД сумата от
408 469,69 лв.
/ четиристотин и осем хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и
девет стотинки/ – главница,
представляваща неизплатена цена на възложени и изпълнени СМР по договор от 18.11.2010г. и фактура № 1010/21.12.2010г., ведно със законната лихва върху
присъдената главница от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2013г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата
от 29 878,64 лв. / двадесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и осем
лева и шестдесет и четири стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., район „Л.”, ж.к.”В.”, ул.”А.Р.” № *,
ет.*, ап* представлявано от управителя В. П. Н., да заплати на „С.” ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***, по иска
с правно основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ, сумата
от 124 808,81лв. / сто двадесет и четири хиляди
осемстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/– лихва за забава за периода от 28.12.2010г. до
17.12.2013г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: