РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Кюстендил, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101879 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, пл.“Света Неделя“ 7 против М. Г. В., с ЕГН **********, с адрес в
гр....... искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
подадено възражение от страна на длъжника.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
бланкетно са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№117/2021г. на КРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ за сума в размер на 490.34 лв.-
главница по договор за кредитна карта на физически лица, лихва в размер на
19.22 лв., дължима за периода 16.05.2019г. до 27.07.2019г., наказателна лихва
в размер на 85.31 лв. за периода 27.07.2019г. до 24.01.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението-22.01.2021г. до
окончателното изплащане.Заповедта е била връчена на длъжника в това
производство по реда на чл.47, ал.5 ГПк, поради което е указано на заявителя
1
да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземанията си.
Твърди се по исковата молба, че между страните е бил сключен договор
за кредитна карта на физически лица на 14.02.2017г. при разрешен размер от
500 лв. и първоначален срок на ползване и погасяване до 28.02.2019г.В
слючения между страните договор било регламентирано в чл.6.1, че банката
може, по своя преценка и едностранно да продължи срока на договора на
ползване и погасяване на кредита с нови 24 месеца.Банката упражнила това
си право, като удължила срока за ползване и погасяване с нови 24 месеца,
считано от първоначално договорения.
На 16.05.2019г., ответникът преустановила плащанията на вноски за
главница и лихви.Допуснато било просрочие на три вноски за главница и
лихви, дължими на 16.05.2019г., 17.06.2019г. и 15.07.2019г.При договорените
условия в договора, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем
на 27.07.2019г.За това ответника била уведомена на 16.06.2020г. с покана
връчена от ЧСИ Е.Христова.
При гороното, се претендира от съда, признаване на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на
490 лв.-главница по договора, 19.22 лв.-договорна лихва, 85.31 лв.-
наказателна лихва.
В сррока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове.
По делото са представени и приети като доказателства: договор за
кредитна карта на физически лица, покана за доброволно плащане,
извлечение от счетоводни книги на ищеца.Като доказателство по делото е
приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От описаните доказателства, по делото се установи следната фактическа
обстановка:
На 14.02.2017г. между страните по делото е сключен договор за кредитна
карта на физически лица.Договорен е разрешен кредитен лимит от 500 лв.,
договорен е лихвен процент върху усвоената сума-12 % на година и ГПР,
минимална погасителна вноска-15 лв., период на погасяване-от 1 до 15 число
на месеца.В т.7 от договора-„Лихви“, страните са договорили, че за усвоената
сума кредитополучателя заплаща на банката ежемесечно договорената
2
месечна лихва, начесляване ежедневно от датата на всяка трансакция на база
360 дни.Дължимите лихви се капитализират, но върху тях не се дължи
лихва.когато до датата на издължаване, кредитополучателят не е погасил в
пълен размер ползваната част, той дължи на банкаталихва за целия дълг до
съответното му погасяване.
През периода на действие на договора трансакциите по кредитната карта,
описани от вещото лице в табличен вид, са в размер на 1259.99 лв.Приобщени
към главницата лихви за периода 13.03.2017г. до 15.04.2019г. са в размер на
107.35 лв.Начислени такси за годишно обслужване-30 лв.Начислени такси
при ползване на кредитната карта за покупки-3 лв.Общата сума, начислена
като главница е в размер на 1400.34 лв.Погасена е сума в размер на 910 лв.В
този смисъл дължимите суми за главница са в размер на 490.34 лв.
Последното плащане било на 15.04.2019г., като на 16.05.2019г. е
преустановено плащането.Просрочени били три вноски-16.05.2019г.,
17.06.2019г. и от 15.07.2019г.Банката обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем на 27.07.2019г.За това на ответника било връчено уведомление от
ЧСИ Е. Х..
След спиране на плащането от 16.05.2019г. били начислени лихви до
датата на обявената предсрочна изискуемост в размер на 19.22 лв.Начислена
била и наказателна лихва в размер на 85.31 лв. за периода 27.07.2019г. до
24.01.2021г.Вещото лице е изчислило и посочило размер на законна лихва за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.
Между страните не е налице спор относно сключения договор,
трансакции и ползвани суми.С отговора си и в съдебно заседание се оспорва
представеното по делото извлечение от счетоводни книги, като осноние на
претенцията на ищеца.
Направеното от страна ответника бланкетно оспорване на представеното
по делото извлечение от счетоводни книги на ищеца, съдът намира за
неоснователно.Същото носи подписите на съставилите го лице, съответства
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поради което и по
правилото на чл.182 ГПК следва да се цени от съда като годно доказателство
за отразените в него данни.
3
При горното, съдът намира, че предявените искове са основателни.По
делото се доказа сключения договор между страните, ползвани и погасени
суми, както иразмер на възнаградителна лихва до датата на обявената
предсрочна изискуемост.Доказа се, че предсрочната изискуемост е обявена на
ответника чрез ЧСИ, връчил това съобщение по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.
Съгласно т. 2 на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В
мотивите към т. 2 на въпросното ТР е посочено, че уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
При горното, съдът намира, че е основателен и иска за договорна лихва в
размер на 19.22 лв.Тази лихва е начислена до датата на обявяване вземането
за предсрочно изискуемо, поради което се дължи и в този иск е основателен.
Иска за сумата от 85.31 лв.-наказателна лихва за периода от 27.07.2019г.
до 24.01.2021г., съдът намира, че е частично основателен и следва да се
уважи, като съображенията в тази насока са следните:
Наказателната лихва, договорена в т.7.2.1 и 7.2.2 от договора по
същество представлява договорна неустойка за забавено
плащане.Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД
4
на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон
не е предвидено друго.
В конкретния случай ответникът безспорно има качеството на
потребител и по отношение на него следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗПК.Съгласно чл.33, ал.1 и 2 ЗПК При забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.В този смисъл и по този иск, съдът счита, че е основателен до
размера, посочен от вещото лице като стойност на законна лихва-74.65 лв. за
периода 27.09.2019г. до 24.01.2021г., като до пълния размер от 85.31 лв.
предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни
разноски в размер на 460 лв., от които 85 лв. по ч.гр.д.№117/21г. и 375 лв.-по
настоящето.Следва да се посочи, че в списъка по чл.80 ГПК ищецът е
посочил като дължима сума в размер на 360 лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение.От представените по делото адвокатски пълномощни и
фактури за направени плащания към адвокати липсва доказателство за
изплатено подобна сума по настоящето дело.Представените доказателства
касаят плащания по заповедното производство, като по настоящето липсват
доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът
не дължи присъждане на подобна сума.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М. Г. В., с ЕГН **********, с
адрес в гр...................., че вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл.“Света
Неделя“ 7 по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ №260042 по ч.гр.д.№117/2021г., съществува в следните размери:
490.34 лв.-главница по договор за кредитна карта на физически лица, лихва в
5
размер на 19.22 лв., дължима за периода 16.05.2019г. до 27.07.2019г.,
наказателна лихва в размер на 74.65 лв. за периода 27.07.2019г. до
24.01.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-
22.01.2021г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против М. Г. В.
иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане за наказателна
лихва/неустойка/ над признатия размер от 74.65 лв. до пълния предявен
размер от 85.31 лв. за периода 27.07.2019г. до 24.01.2021г.
Осъжда М. Г. В. да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД деловодни
разноски в размер на 460 лв., от които 85 лв. по ч.гр.д.№117/21г. и 375 лв.-по
настоящето.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните пред ОС гр.Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6