Решение по дело №211/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б. З. Н. от гр. Кюстендил, чрез адв. Й. Т., против решение № 62 от 18.03.2024 година, постановено по а.н.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1139-001283 от 30.05.2023 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Кюстендил.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на въззивно обжалване е наказателно постановление № 23-1139-001283 от 30.05.2023 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Кюстендил, с което на касатора на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева, и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо ЗДвП, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 50 лева.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено, че административнонаказателната отговорност на Б. Н. е ангажирана за това, че на 18.05.2023 година, в 12:30 часа в гр. Кюстендил, от [улица]към [улица], е управлявал собствения си лек автомобил "Мерцедес", модел „200 Е“ с рег. № [рег. номер], без задължително включени светлини през деня и без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобила е оборудван.

Районният съд е достигнал до правен извод, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право. Приел е, че нарушенията са правилно описани и квалифицирани, както и че същите са доказани от писмените и гласни доказателства, събрани по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Изводите на районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Правилно районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съставения АУАН, който поставя началото на административнонаказателното производство, актосъставителят е приел, че Н. е управлявал автомобила без включени светлини и без обезопасителен колан. Деянията, така както са описани от фактическа страна правилно са квалифицирани като нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и подведени под административнонаказателните разпоредби на чл. 185 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП. На касатора правилно са наложени размери на наказанието "глоба" в посочените административнонаказателни разпоредби размери.

Изложените касационни основания са неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства се установява, че вменените нарушения са безспорно установени както от АУАН, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, въз основа на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, така и според свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, изслушани пред районния съд. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 18.03.2024 година, постановено по а.н.д. № 668/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Б. З. Н. от гр. Кюстендил да заплати на ОДМВР - Кюстендил разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.