Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. С., 25.07.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Г.О., 5-ти състав в публично заседание на девети март,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13966 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. вр. с 124 и сл. от ГПК(в сила от 01.03.2008г).
Образувано е по искова молба вх. № 88180/16.07.2014г. на Х.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв.Л.Г.,***, Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес:с*** А и
съдебен адрес: адв.Л.Г.,*** и М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** със
съдебен адрес: адв. Я.В.,***, ж.к.********* конституирани като наследници на починалия в хода на процеса ищец Б.Г.Д.,
ЕГН ********** срещу ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „*********, с която са поискали от съда да осъди ответника на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да й
заплати сумата от общо 200 000лв., ведно със законната лихва от 07.08.2012г. до изплащането й, всеки ищец – 1/3 от сумата съобразно наследствения му дял от
наследството на починалия в хода на процеса ищец Б.Г.Д., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
болки и страдания от травми, причинени
на 07.08.2012г. от виновно противоправно поведение на К.Н.Г. като водач на товарен автомобил ДАФ, рег. № *********
и теглено от него ремарке рег. № *******, застрахован при ответника ЗД“Е.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност”. Навели са твърдения, че Б.Д. пресичал като
пешеходец на пешеходна пътека път ПП 1 Е-79 , като водач на застрахован пир
ответника автомобил нарушил правила за движение и реализирал удар с Д. в
следствие на което Д. претърпял
тежка черепно-мозъчна травма на главата,
счупване на шест ребра двустранно, изпаднал в състояние на дълбока кома.
Претендирали са разноски, като адв. Г. е претендирал възнаграждение за
безплатно процесуално представителство на ищците, включително и на М.Г.,
независимо, че в последствие тя си била оттеглила пълномощията. Адвокат С. като представител на ищеца М.Г. е
претендирал възнаграждение за адвокат включително и в производство по частна жалба и разноски
за държавна такса. Ищците Д.Д. и Х.Г. са оспорили са претенцията на ответника
за възнаграждение за юрисконсулт, доколкото такова не се дължало.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че водач на автомобил не е провел виновно
противопарвно поведение от което да са настъпили процесните вреди, няма
увреждания на главата, евентуално Б.Д. бил допринесъл за настъпването на
вредите, като е нарушил правила за движение на пешеходците, бил е
употребил алкохол с 1,97 промила в
кръвта и така не е възприел пътна обстановка, трафик и интензивно движение на
автомобили, не се е уверил че пресичането на пътно платно е безопасно преди да
навлезе на него, размер на иск бил прекомерен. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са
приети констативен протокол за ПТП от 20.08.2012г. , протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.08.2012г., носещ
подпис на служители на МВР, посетили местопроизшествие, скица, съгласно
който на 07.08.2012г. на път Е-79 около
22,30ч.е настъпило ПТП, при което
товарен автомобил ДАФ, рег. № ********* с ремарке рег. № ******* ,
управляван от К.Н.Г. застрахован при
ответника по полица № 07512000238056 и полица № 07112000238212 е реализирал
удар с Б.Г.Д., изпаднал в кома, със 6 счупени ребра, поради движение с
несъобразена скорост в населено място. След мястото на удара имало оформен
остров за безопасност, вляво имало спирков джоб. Имало и пешеходна пътека тип зебра, добре видима.
По делото е
прието удостоверение издадено на 01.10.2012г.,
орган по настойничество на община Бобошево, съгласно което за попечител
на Б.Г.Д. е определен сина му Х.Б.Г.
По делото са
приети неоспорени от страните акт за смърт, удостоверение за наследници,
съгласно които Б.Г.Д. е починал след
подаване на исковата молба, на 22.10.2012г., като е оставил на наследници по закон
страните по делото – съпруга и деца.
По делото е
приета епикриза, издадена от МБАЛСМ Пирогов“, съгласно която Б.Г.Д. е постъпил в болницата на
08.08.2012г., починал в болницата на 22.10.2012г., диагнозата му е била
контузио церебри, централна лезия на 4 ЧНМ, десностранна хемипареза, тежко общо
състояние, коматозно. Посочено е че Б.Д. е бил на спонтанно дишане, но без спонтанна двигателна активност, при
болка придърпва четирите крайника, в кома, прогресивно влошаване на състоянието,
като е починал.
По делото са
приети протокол за химически анализ, съгласно които на 07.08.2012г. Б.Д. е бил
с 1,97 промила алкохол в кръвта.
С прието
заключение по основна и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, вещото
лице е посочило, че тежкотоварния автомобил се е движел със скорост от около
70км/ч, разрешена скорост е била
50км/ч., удар настъпва в лента за движение на автомобила, която лента
пешеходецът пресичал на габарита на пешеходната пътека тип зебра, на около 4м.
от десния бордюр. Посочило е, че водач на товарен автомобил е отнел предимство
на движещия се пешеходец по пешеходната пътека, като удар е между пешеходец и
задна лява част на полуремарке. Посочил е, че не е имало пречки пешеходец да
възприеме и да чу е движещ се автомобил. Към момента на удара и пешеходец и
автомобил са били на пешеходната пътека.
С прието
заключение по основно и допълнително заключение по съдебно-медицинска експертиза,
изготвени от съдебен лекар – д-р М., вещото лице след запознаване с документи е
направил извод, че при процесното ПТП Б.Д. е получил съчетана травма, в
следствие на което настъпва смъртта, която съчетана травма, обхваща: тъпа
травма на главата без счупване на кости на черепа, контузия на мозъка
двустранно челно и в ляво теменно, преминаваща и в бялото мозъчно вещество,
мозъчен оток; закрита гръдна травма,двус9транно счупване на ребра;
кръвонасядания в мускулатурата на долните крайници, травматично отстлояване на
кожата ; двустранна абцедираща бронхопневмония, синдром на многоорганна
недостатъчност, генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчни съдове,
аорта и венечните артерии. Посочило е, че липсват увреждания на долни крайници,
което означавало че удар е страничен.
Посочило е, че концентрацията на алкохол в кръвта от 1,97 промила е
средно алкохолно опиване включително и при 69 годишен мъж. Това опиване се
характеризирало със значителни нарушения в мисловната дейност, речта и
съобразителността, като преценяване на
разстояние, скорост на движение, видимост, значително нарушения имало и при
ориентация, координация на движения, имало забавени реакции.
С прието
заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от неврохирург д-р Хр.М.,
вещото лице след запознаване с документи е направил извод, че при ПТП ищецът е
получил мозъчна контузия, травматичен
кръвоизлив в меки мозъчни обвивки, контузия и охлузване в дясна скулна област
на лицето, получил е и усложнения: бронхопневмония, синдром на многоорганна
недостатъчност, атеросклероза и това била причината за смъртта. Нямало данни Б.Д. да бил излязъл от коматозно
състояние преди смъртта си.
Разпитана по
делото в.В. е заявила, че живее на съпружески начала с ищеца Х.Г., баща му Б.
бил в Пирогов в кома 75 дни, след което починал. Посочила е, че бил на командно
дишане, приемал обезболяващи, имал рани
от залежаването, не говорел, не ги познавал, нямал реакция, правел мимики с
лицето като гърчове, хранел се със сонда през носа, имал нужда от денонощни
медицински грижи, преди това той бил много жизнен човек, отглеждал животни на
село, не боледувал.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема
за неоснователни доводите на ответника, че исковете са недопустими. В случая
към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил правоспособен, а
откриването на наследството му в последствие не води до недопустимост на иска,
а до процесуално приемство. Съдът не споделя доводите на ответника, че
коматозното състояние настъпило непосредствено след ПТП и продължило до смъртта
на ищеца обосновава извод за недопустимост на процеса, доколкото при такава
хипотеза застрахователното събитие било смърт и обезщетение можели да
претендират ІІІ-ти лица, претърпели вреди от така настъпилата смърт. Вредите от
телесните увреждания са лични вреди на участвалия в ПТП, а вредите от неговата
смърт са лични вреди на неговите близки. Характера и вида на уврежданията,
пострадалото лице в двете хипотези са различни, като няма основание да се
приеме, че те са взаимоизключващи.
Доколкото
застрахователното събитие е настъпило през 2012г., съдът приема, че приложимият
закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховане(в сила от
01.01.2006г., отм).
Предявените
искове са с правно основание чл. 226, от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде
уважени така предявените искове по
делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки:
деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„ГО” при ответник, вреди, причинени на
ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие,
обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенция, противоправно поведение на
застрахован, причинна връзка между същото
и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване.
При така
депозирания отговор и при така направени възражения от ответник, вкл. и
възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в негова тежест е да
установи, че пострадалия при ПТП е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с провеждане на поведението,
посочено от ответника – предприел е пресичане на пътно платно в разрез с
правилата за движение по пътищата, като поради висока степен на алкохолно
опиянение не се е уверил, че пресичането е безопасно и е навлязъл на пътно
платно въпреки съществуваща опасност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със застраховката Гражданска отговорност
застрахователят се задължава да покрие в границите на определена от
застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинени от
него вреди на трети лица.
Съгласно
разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл. 268, ал.1, т. 2 от КЗ
застрахователят по застраховка ГО на автомобилисти покрива отговорността
на застрахования за причинени на трети
лица вреди вследствие на притежаването
или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от
телесно увреждане, но без причинени
имуществени вреди на пътник в това МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ застраховката ГО на автомобилисти покрива и
отговорността за вреди, причинени от лице, което не е изрично упълномощено да
управлява автомобила, ако то не е придобило владението върху автомобила чрез
кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно
деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното застраховане
по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците на МПС и ползвателите на МПС на законно основание
(арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от
тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира отговорността на
застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на
обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря
водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от
вещи.
Съгласно
разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е
отговорен, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение, като
застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от договора за
застраховка, с изключение на тези по чл. 207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл.
224, ал. 1 от КЗ.
По делото не
се спори, а и от публичния регистър на Гаранционен фонд, констатации на полицаи
в протокол за ПТП, се установява че към 07.08.2012г. ответникът е бил обвързан
от валидно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност с водач на автомобил
рег. № ********* и теглено от него ремарке рег. № *******.
Съдът
приема, че от приетите по делото констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие заключение по основна и допълнителна авто-техническа
експертиза, медицински кспретизи, които съдът кредитира като верни и
задълбочени, неопровергани от други доказателства , по делото се установява, че
на 07.08.2012г. около 22,30ч. при добра видимост водач на автомобил с ремарке е
нарушил правила за движение по чл. 20, ал.2, изр.1 от Закона за движение по
пътищата, като се е движел с несъобразена с пътна обстановка скорост и
независимо, че е могъл да възприеме че пешеходец е предприел пресичане на пътно
платно не е спрял и не го е пропуснал, като в следствие на същото е реализирал
ПТП, при което Б.Д. е пострадал , получил е тежки увреждания и е изпаднал в
коматозно състояние , 75 дни след ПТП е починал. Вещото лице е било категорично
в извода си че не е имало пречка за водач на автомобил с ремарке да възприеме
пешеходеца още при стъпването на пешеходеца на пътното платно, поради което и
съдът пирема, че застрахован пир ответника водач е бил длъжен да възприеме пешеходец
като опасност на пътя и да съобрази скоростта си с разпоредбата на чл. 20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП, което в случая не е направил.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че
отговорност на ответника за претърпени от другия участник в ПТП вреди от поведението на застрахования при ответника водач може да се ангажира.
По възражението за съпричиняване:
При така
направено възражение ответник е въвел
като предмет на делото и отговорността на
пострадалия като допълнителен елемент от фактическия състав на отговорността
на застрахователя. За да има основание за прилагане на института на чл. 51,
ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с
настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в
някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране е обективен принос , който е противоправно поведение и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният
риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на
ОСГТК).
В тежест на
ответника при така направени възражения е да установи наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че увреденият е
извършил действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия
и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е
провъзгласено с Постановление № 17/1963г.
Този институт се прилага и по отношение на недееспособни лица, ако те са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Това е така, защото
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на причинната връзка
между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината на пострадалия.
При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под
чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на лицето, под
чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при приложението на чл.
51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи
разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно
поведение на пострадал и на делинквент.
Съдът
приема, че от приетите по делото протокол за химически анализ, заключение по
допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице съдебен
лекар, по делото се установява, че към дата на ПТП Б.Д. и бил със средно
алкохолно опиване, което при всички хора включително и при мъж на 69
години води до значителни нарушения в
мисловната дейност, речта и съобразителността, като преценяване на разстояние, скорост на
движение, видимост, значителни нарушения и при ориентация, координация на
движения, имало забавени реакции. По делото се установи от заключенията по
основната и допълнителната авто-техническа експертиза, че за пешеходеца не е
имало пречки да възприеме своевременно автомобила, доколкото е бил с включени светлини, а и вида на
автомобила предполага не само зрително но и слухово възприятие, но въпреки това
пешеходец е предприел пресичане и удар е настъпил със задна част на ремарке.
Така установеното съдът приема, че обосновава извод, че пешеходецът се е
поставил сам в риск, като независимо, че е могъл да възприеме своевременно
автомобила както зрително, така и слухов, е продължил с пресичането, пропуснал
е да мине влекача , но не пропуска ремарке и
се удря в задна лява част на ремаркето. Така съдът приема, че ищецът е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 113 от Закона за движение по
пътищата и с това е допринесъл за настъпване на ПТП, съответно и на вреди от
него. При така установеното съдът приема, че проведено от пешеходеца поведение е в пряка-причинна връзка
с настъпили вреди, като приноса на
наследодателя на ищец за настъпване на процесните вреди е 20%. За този извод, съдът съобрази засилената отговорност на водачите на превозни
средства проведена от законодателя в ЗДвП в сравнение с тази на пешеходците,
наличие на пешеходна пътека, на остров
за безопасност непосредствено до местоудар, тоест предполага се наличие на
движение на пешеходците и водачът на моторното превозно средство е следвало да
бъде по-внимателен.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая и досежно размера на обезщетението,
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с
чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият
понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. При причиняване на смърт на пострадалия, неговите най-близки
по пряка линия и по съпружеска линия, съответно лица, с които е изградил такива
отношения, понасят неимуществени вреди. Справедливия размер на обезщетението за
такива вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношения между него и близкия, търсещ обезщетение за тези вреди,
действителното съдържание на съществуващите между тях житейски отношения.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следва да се съобразят икономически и социални условия, но и
лимитите на отговорността на застраховката „Гражданска отговорност“ към дата на
ПТП. (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО
на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни доказателства , които съдът кредитира
като неопровергани от другите доказателства по делото и резултат от лични
впечатления на свидетеля, приетите по делото заключения по съдебно-медицнската
експертиза, по делото се установява че в следствие на процесното ПТП Б.Д. е
претърпял мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив в меки мозъчни обвивки,
контузия и охлузване в дясна скулна област на лицето, получил е и усложнения:
бронхопневмония, синдром на многоорганна недостатъчност, атеросклероза и това
била причината за смъртта, от самото начало той е бил в коматозно състояние,
продължило 75 дни, след което настъпва смъртта, изпитвал е болки, давани са му
болкоуспокояващи , не е могъл да се храни, имал е рани от залежаването, правел
и мимики с лицето, но не е можел да провежда социални контакти.При така
установеното съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от Б.Д. неимуществени вреди е в размер на 50 000лв. За да определи този
размер съдът съобрази спецификата на коматозното състояние, пълна изолация, невъзможността
на разумен контакт и на типично човешки дейности, но и същевременно наличието
на усещания за силна болка, лицеви
гърчове и мимики, което наложило приемане на болкоуспокояващи. При определяне
на този размер съдът съобра-зи продължителността на това състояние от 75 дни,
напредналата възраст, на която са изпитани от ищеца – на 69 години, както и социално-икономическите
условия и лимити на отговорност по застраховка
„ГО“ към дата на ПТП.
С оглед
гореизложеното но и като съобрази приетото съпричиняване на вредите от
поведението на пешеходеца в размер на 20%,
то съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата
от общо 40 000лв.
По делото се
установи, че в хода на процеса пешеходеца е починал като е оставил за
наследници двете си деца и съпруга, конситтуирани на негово място в
процеса, поради което и съдът ипрлема,
че за всеки от тях по делото е установено че е възникнало вземане за 1/3 от
сумата от 40 000лв. съобразно чл. 5 и чл. 9 от ЗН, тоест за сумата от по 13 333,33лв., определена по
математически правила за закръгляне до втория знак след десетичната запетая.
По делото не
са ангажирани доказателства за погасяване на задължението от ответника, поради
което съдът приема, че искът за главница
следва да бъде уважен до размера от по 13 333,33лв. за всеки ищец,
а за горницата до предявения от всеки иск размер от 66 666,67лв. искът
следва да бъде оттхвърлен.
По исковете за обезщетение за забава:
Вземането е
възникнало от деликт и изискуемостта му настъпва и без покана до длъжника от
момента на откриване на дееца, което в случая съвпада с настъпване на ПТП.
Застрахователят отговаря като деликветна и приложими досежно забава са
разпоредбите за деликта.
При така
възприето съдът приема, че ответник е изпаднал в забава на плащането на
главница, за която съдът прие, че иск е основателен от момента, в който се
претендира- 07.08.2012г. до изплащането й.
По
отговорността за разноски :
С оглед
изхода на делото по искове съдът приема, че разноските следва да се възложат в
тежест на ответника при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът Д. е бил освободен по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК от
задължение за плащане на държавна такса , че ищците са били представлявани
безплатно от адвокат, като ищецът Г. е оттеглила пълномощия от адв.Г. и е
ангажирала друг адвокат по делото безплатно - адв.С., посочил че е регистриран по
ЗДДС и му се припада възнаграждение с ДДС и това не е оспорено от ответника.
При така
възприето ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГрС сумата от
1600лв. разноски за държавна такса.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец сумата от по 20лв. разноски за вещо лице, а на ищеца М.Г.
и 3лв. държавна такса по частна жалба, за което е отправила претенция.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Г. сумата от по 506лв. за
представителство на ищците Димитрана Д.
и Х.Г.. На адв.Г. не се следва възнаграждение за представителство на ищеца Г.,
доколкото последната е оттеглила пълномощията си от него, ангажирала е адв.С.,
който е отправил претенция за възнаграждение. На всяка страна може да се
присъди възнаграждение само за едни адвокат, ищцата е направила своя избор и е
отправила съответни искания, поради което и съдът приема, че за
представителство на ищцата Г. възнаграждение следва да се присъди на адв.С..
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв.С. сумата от общо 809,60лв. с вкл.ДДС за
представителство на ищеца Г. по делото включително и по частна жалба за което е
направено изрично искане.
Всеки ищец
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 1741,33лв.
възнаграждение за юрисконсулт и сумата от по 106,67лв. разноски за вещи лица.
Съдът не споделя доводите на ищците Д. и Г., че на ответника не се следва
възнаграждение за юрисконсулт. Изричната разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК урежда дължимост на такова. На ответника
не следва по реда на чл. 78 от ГПК да се разпределя и сумата от 40лв. внесена
за свидетел, доколкото тази сума не е изплатена на свидетел-ответник е оттеглил
в последствие искането си за такъв. За ответника съществува възможност да иска
възстановяване на сумата поради отпаднала нужда за внасянето й, но не и
разпределяне на тази сума по реда на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати на Х.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв.Л.Г.,***, конституиран като наследник на починалия в
хода на процеса ищец Б.Г.Д., ЕГН **********, сумите в размери и на основание, както следва:
на основание на чл. 226 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) вр. с
чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 5 от ЗН сумата от 13 333,33лв. (тринадесет хиляди триста тридесет и три лева
и 0,33лв)., ведно със законната лихва от 07.08.2012г.
до изплащането й, представляващи припадаща се съобразно наследствения му дял от наследството на Б.Д. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от
наследодателя му Б.Г.Д., ЕГН **********
, изразяващи се в болки и
страдания от травми, причинени на 07.08.2012г. от виновно противоправно поведение на К.Н.Г. като водач на товарен автомобил ДАФ, рег. № *********
и теглено от него ремарке рег. № *******, застрахован при ответника ЗД“Е.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност”; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 20лв. (двадесет лева) разноски за вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
горницата над 13 333,33лв. до предявения размер от 66 666,67лв. и
за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати на Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес:с*** А и съдебен адрес: адв.Л.Г.,*** , конституирана като наследник на починалия в
хода на процеса ищец Б.Г.Д., ЕГН **********, сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 226 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) вр. с
чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗН сумата от 13 333,33лв. (тринадесет хиляди триста тридесет и три лева
и 0,33лв)., ведно със законната лихва от 07.08.2012г.
до изплащането й, представляващи припадаща се съобразно наследствения й дял от наследството на Б.Д. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от
наследодателя й Б.Г.Д., ЕГН **********
, изразяващи се в болки и
страдания от травми, причинени на 07.08.2012г. от виновно противоправно поведение на К.Н.Г. като водач на товарен автомобил ДАФ, рег. № *********
и теглено от него ремарке рег. № *******, застрахован при ответника ЗД“Е.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност”; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 20лв. (двадесет лева) разноски за вещо лице, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
горницата над 13 333,33лв. до предявения размер от 66 666,67лв. и
за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати на М.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: адв. Я.В.С.,***, ж.к.********* конституирана като наследник на починалия в
хода на процеса ищец Б.Г.Д., ЕГН **********, сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 226 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) вр. с
чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 5 от ЗН сумата от 13 333,33лв. (тринадесет хиляди триста тридесет и три лева
и 0,33лв)., ведно със законната лихва от 07.08.2012г.
до изплащането й, представляващи припадаща се съобразно наследствения й дял от наследството на Б.Д. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от
наследодателя му Б.Г.Д., ЕГН **********
, изразяващи се в болки и
страдания от травми, причинени на 07.08.2012г. от виновно противоправно поведение на К.Н.Г. като водач на товарен автомобил ДАФ, рег. № *********
и теглено от него ремарке рег. № *******, застрахован при ответника ЗД“Е.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност”; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 23лв. (двадесет и три лева) разноски за вещо лице по исково дело и
за държавна такса по частна жалба, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за горницата над 13 333,33лв. до предявения размер
от 66 666,67лв. и за лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати на адв. Л.Г.Г.
, ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо 1012лв. (хиляда и дванадесет лева)
без ДДС, представляващо възнаграждение за процесуално представителство на
ищците Х. Г. и Д.Д..
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати на адв. Я.В.С.,***,
ж.к.********* на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо 809,60лв (осемстотин и девет лева
и 0,60лв) с включен ДДС, представляващо
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М.Г. , включително и в
произвосктнво по частна жалба.
ОСЪЖДА Х.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв.Л.Г.,***, да заплати
на ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул. „********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 1848лв(хиляда
осемстотин четиридесет и осем лева) разноски по делото с образно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес:с*** А и
съдебен адрес: адв.Л.Г.,*** да заплати на ЗД“Е.“АД, ЕИК *********,
с адрес: гр.С., бул. „********* на
основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 1848лв(хиляда осемстотин четиридесет и осем лева)
разноски по делото с образно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** със
съдебен адрес: адв. Я.В.С.,***, ж.к.********* да заплати на ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул. „********* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 1848лв(хиляда
осемстотин четиридесет и осем лева) разноски по делото с образно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“АД, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул. „********* да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от общо 1600лв.
(хиляда и шестстотин лева) разноски по
делото за държавна такса и вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: