РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. София, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152001 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 3 017,10 лв., представляваща цена на доставена и потребена електрическа енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 25.08.022 г. и цена на достъп до електроснабдителната мрежа за
периода от 27.04.2022 г. до 24.06.2022 г., дължими по силата на договор за продажба на
електрическа енергия за стопански нужди № *****/17.06.2021 г. по отношение на обект,
находящ се в ***, ъглов магазин, с клиентски № *******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г. до окончателното плащане,
както и 221,50 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.08.2021 г. до 27.09.2022
г., за които суми по ч. гр. дело № 55367/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
Ищецът *** /с предишно наименование ***/ твърди, че между него и ответника А. Х.
М. е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба
на електрическа енергия за стопански нужди № *****/17.06.2021 г. при общи условия, чиито
клаузи са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия в периода от 01.07.2021 г. до 25.08.2022 г. е достА.л такава, а
в периода от 27.04.2022 г. до 24.06.2022 г. е осигурил достъп до електроразпределителната
мрежа до обект, находящ се на адрес: ***, ъглов магазин, с клиентски № *******, като
същият не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на доставената
електрическа енергия и цена на достъпа до електроснабдителната мрежа,
индивидуализирайки процесните вземания с посочване на всяка една от отделните 14 броя
фактури, а именно: № ***/12.08.2021 г., № ***/12.09.2021 г., № ***/12.10.2021 г., №
***/12.11.2021 г., № ***/12.12.2021 г., № ***/12.01.2022 г., № *****12.02.2022 г., №
****/12.03.2022 г., № ***/12.04.2022 г., № ****/12.05.2022 г., № ****/12.06.2022 г., №
***/12.07.2022 г., № ****/12.08.2022 г. и № ***/12.09.2022 г., чиято стойност претендира.
1
Предвид допуснатата от ответника забава в изпълнение на задълженията му за плащане
претендира и мораторна лихва считано от падежните дати на всяка една от отделните
фактури. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Х. М., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен предстА.тел – адв. К. Д., е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва да се намира в облигационни
отношения с ищеца, но счита, че в качеството си на носител на 1/2 идеална част от
процесния магазин следва да отговаря за половината от исковите суми, позовавайки се на
справка от Агенция по вписванията, която представя. Счита, че сборът от сумите по
отделните фактури се равнява на 2 990,10 лв., а не на 3 238,60 лв. Навежда довод за изтекла
погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно прА.лата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, че ищецът *** /с предишно наименование ***/ осъществява
дейност по доставка на електрическа енергия, съгласно Лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на ДКЕВР, Лицензия за търговия с
електрическа енергия № Л-229-15/17.05.2007 г. на ДКЕВР и Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. на
ДКЕВР.
Представени са общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
***, които уреждат продажбата на електрическа енергия на потребителите, присъединени
към разпределителната мрежа на територията, за която дружеството притежава лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия.
От представените 14 броя фактури съответно № ***/12.08.2021 г., № ***/12.09.2021 г.,
№ ***/12.10.2021 г., № ***/12.11.2021 г., № ***/12.12.2021 г., № ***/12.01.2022 г., №
*****12.02.2022 г., № ****/12.03.2022 г., № ***/12.04.2022 г., № ****/12.05.2022 г., №
****/12.06.2022 г., № ***/12.07.2022 г., № ****/12.08.2022 г. и № ***/12.09.2022 г., чиято
обща стойност за отчетен период от 01.07.2021 г. до 25.08.2022 г. възлиза на 3 017,10 лв., се
установява, че ищецът *** е осчетоводил като данъчно събитие предоставянето на услуга по
доставка на електрическа енергия до обект, находящ се в ***, ап. маг., с клиентски №
******* и титуляр на партидата - А. Х. М..
Видно от извлечение от електронната система на *** ищцовото дружество начислява
на ответника А. Х. М. суми за доставена електроенергия до обект, находящ се в ***, с
клиентски № *******.
Представен е и договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция № 00*****/17.06.2021 г., сключен между ищеца *** /с предишно наименование
***/, в качеството на „Доставчик от последна инстанция“ и ответника А. Х. М., в качеството
на „клиент“, последният действащ чрез пълномощника си Павел Гечев, сключен на
основание чл. 92, т. 4 и т. 8 ЗЕ, вр. чл. 95а, ал. 1 ЗЕ и чл. 15, ал. 4 и чл. 11, т. 10 от ПрА.лата
за търговия с електрическа енергия, който има за предмет предоставянето на услугите
„доставка на електрическа енергия от доставчика последна инстанция“ и „отговорност за
балансиране“ по отношение на обектите на клиента, съгласно Приложение № 1 към
договора. Изрично в чл. 24 от договора се предвижда, че клиентът заплаща на „Доставчик от
последна инстанция“ стойността на електрическата енергия, в съответствие с действащата
нормативна уредба и дължимите суми за мрежови услуги, както и цена за достъп до
електроснабдителната мрежа, като срокът за плащането им се посочва в отделните фактури
– арг. ал. 1-3.
2
От справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на ответника се установява, че по силата на договор за дарение,
вписан на 03.04.2006 г., А. Х. М. е придобил 1/2 идеална част от собствеността върху
магазин (ъглов), находящ се на партерния етаж в сграда на ул. „Братя Миладинови“ № 56 в
гр. София.
От заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че
на името на ответника А. Х. М. при ищеца се води открита партида за продажба на
електрическа енергия до обект, находящ се в ***, магазин, с клиентски № *******, по която
редовно са осчетоводявани задължения и плащания, както и, че същата е открита по силата
на договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
*****/17.06.2021 г. Експертът изяснява, че за периода от 01.07.2021 г. до 25.08.2022 г. са
отчетени и фактурирани количества електроенергия, отразени в процесните 14 броя
фактури, а именно: № ***/12.08.2021 г., № ***/12.09.2021 г., № ***/12.10.2021 г., №
***/12.11.2021 г., № ***/12.12.2021 г., № ***/12.01.2022 г., № *****12.02.2022 г., №
****/12.03.2022 г., № ***/12.04.2022 г., № ****/12.05.2022 г., № ****/12.06.2022 г., №
***/12.07.2022 г., № ****/12.08.2022 г. и № ***/12.09.2022 г. на обща стойност от 3 017,10 лв.
с ДДС, които са осчетоводени от ищеца и се водят като задължение за плащане от ответника.
Установява се още, че размерът на лихвата за забава за периода от 26.08.2021 г. до 27.09.2022
г. се равнява на сумата от 224,66 лв., изчислена съобразно падежите на всяка една от
отделните фактури.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установява, че при ищеца са налице данни за сключен договор за
продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в ***, магазин, с клиентски №
*******, като измерването на консумираната през процесния период електрическа енергия е
извършвано със СТИ с фабричен № 50362775, който е в метрологична годност.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327
ТЗ, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ.
Основателността на иска предполага установяване от ищеца възникването на
облигационно правоотношение по договор за продажба /доставка/ на електрическа енергия
за стопански нужди между него и ответника при общи условия, по силата на което ищецът е
достА.л такава в твърдяните количества до процесния обект, находящ се в ***, ъглов
магазин, който да е електроснабден, електрическата енергия да е отчетена с годно средство
за търговско измерване, при което за ответника да е възникнало насрещното задължение за
заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение
по доставка на електрическа енергия е крайният клиент, а понятието „краен клиент“ по
смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 г от ДР на закона, според която „краен клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване (незА.симо дали
е търговец, физическо или юридическо лице). Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ
доставката на електрическа енергия се осъществява по силата на договор, сключен при общи
условия, които с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила без изрично приемане,
а при липса на възражение от потребителя, след публикуването им в централен и местен
ежедневник. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а
съгласно чл. 4, ал. 4 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
3
или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет,
което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.
Следователно, анализът на посочените разпоредби показва, че договорът за продажба на
електрическа енергия има неформален характер и се счита за сключен при доставяне на
електрическа енергия от страна на обществения доставчик и ползването на същата от
потребителя. В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема,
че в рамките на исковия период между страните е съществувало от облигационно
правоотношение с предмет: продажба /доставка/ на електрическа енергия за стопански
нужди по отношение на процесния обект - ъглов магазин в сграда на ул. „Братя
Миладинови“ № 56, с клиентски № *******, за който не се спори, че е присъединен към
електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия той е разположен.
Както се посочи по-горе, ищецът *** има качеството на краен снабдител по смисъла на чл.
98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, а данните по делото сочат, че именно в това си качество между ищцовото
дружество, като „Доставчик от последна инстанция“, и ответника А. Х. М., като „клиент“, е
бил сключен процесният договор № *****/17.06.2021 г. за продажба /доставка/ на
електрическа енергия и отговорност за балансиране по отношение на посочения в
приложение № 1 към него обект, находящ се в ***. В случая, именно от посочения договор,
имащ характеристиката на договор за комбинирани услуги съгласно действащите ПрА.ла за
търговия с електрическа енергия, произтичат и заявените от ищеца претенции за цена на
електрическа енергия и цена на достъп до електроснабдителната мрежа, като с оглед
данните по делото за неговото сключване, може да се напрА. обоснован краен извод, че
ответникът А. Х. М. е упражнил правото си на избор на доставчик на електрическа енергия
по смисъла на чл. 95 ЗЕ. Доколкото възникването на качеството потребител на електрическа
енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 4, ал. 4 от общите условия на ищеца е
обусловено единствено от сключването на договор покупко-продажба на електрическа
енергия за обект, присъединен към електроснабдителната мрежа на ищеца, следва да се
приеме, че без правно значение е обстоятелството бил ли е ответникът собственик на имота
в рамките на исковия период и ако да – какъв е бил обемът на притежаваните от него права,
в какъвто смисъл е оспорването в отговора на исковата молба. Действително според
данните, удостоверени в представената справка от Служба по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника, по силата на договор за
дарение, вписан на 03.04.2006 г., т. е. преди исковия период, ответникът А. Х. М. е придобил
1/2 идеална част от правото на собственост върху ъглов магазин на ул. „Братя Миладинови“
№ 56 в гр. София, за който се отнасят исковите претенции, без да може да се напрА. извод,
че това е било така и по отношение на останалата такава, но видно е, че общите условия на
ищеца не отдават значение на този факт в случай, че се касае продажба на електрическа
енергия за стопански нужди, каквато е настоящата хипотеза. На следващо място прА.
впечатление, че процесният договор за продажба на електрическа енергия за стопански
нужди № *****/17.06.2021 г. не е подписан лично от ответника, а чрез негов предстА.тел –
Павел Гечев, но в хода на процеса той не е оспорил предстА.телната власт на това лице.
Точно обратното, изрично с отговора на исковата молба особеният му предстА.тел е заявил,
че не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, а единствено обема на
отговорността на ответника с оглед данните по делото, че той е собственик на 1/2 идеална
част от процесния магазин, но не и, че сключеният от негово име договор не го обвързва.
Съдът приема, че предметът на представения договор от 17.06.2021 г., на който се позовава
ищецът, касае именно процесния обект, до който се твърди да е доставено количеството
електрическа енергия, чиято стойност се претендира, като за направата на такъв извод
способства фактът, че описаният в представения списък – приложение № 1 към него
административния адрес съответства на този, на който се намира описания в исковата молба
4
ъглов магазин на ул. „Братя Миладинови“ № 56, без да има данни по делото ответникът да е
титуляр на клиентски номер, касаещ друг обект, който също да е разположен на този адрес.
Нещо повече, по делото изобщо не се спори, че процесните вземания касаят доставката на
електрическа енергия до обект с клиентски № *******, находящ се на посочения
административен адрес, като в подкрепата на такъв извод е и съдържанието на обсъдените
по-горе извлечения от електронната система на ***, от които се установява, че ищцовото
дружество е начислявало на името на ответника суми за доставена електроенергия именно
до обект, находящ се в ***, с клиентски № *******, като видно е, че в горния ляв ъгъл на
документа е цитиран номерът на процесния договор № *****, поради което следва да се
приеме, че именно това е основанието, от което произтичат начислените суми. Отделно от
това, представени са още и фактури за процесния период, също отнасящи се за посочения
адрес и клиентски номер, в които като потребител отново е посочен А. Х. М..
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът приема, че сключвайки договор за
продажба /доставка/ на електрическа енергия за стопански нужди № *****/17.06.2021 г. с
ищеца, за ответника А. Х. М. възниква качеството на краен клиент по смисъла на 92, т. 4 ЗЕ,
а това означава, че между него и ищеца, в качеството му на енергийно предприятие по
смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, е възникнало облигационно правоотношение с твърдяния
предмет, като отношенията между тях се регулират от общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ***, одобрени с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г.,
влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР. Общите условия са общоизвестни, публикувани са в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя.
На следващо място, от представените по делото справки за консумация на клиент, от
които са видни показанията на средството за търговско измерване /СТИ/ с фабричен №
50362775 на адреса на ответника, индивидуализирано по клиентски номер и номер на обект,
се установява, че за процесния период ищецът е изпълнявал задължението си за
предоставяне на услуга по доставка на електроенергия до имот, находящ се на адрес: ***,
ъглов магазин, с клиентски № *******, като съгласно заключението по съдебносчетоводната
експертиза процесните 14 броя фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на
ищеца, което е редовно водено, а начислената с тях цена на доставена и потребена
електрическа енергия за периода от 01.07.2021 г. до 25.08.022 г. и цена на достъп до
електроснабдителната мрежа за периода от 27.04.2022 г. до 24.06.2022 г. е в общ размер на 3
017,10 лв. с ДДС. В същото време въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото се установява, че така фактурираното количество електрическа енергия
съответства на реално измереното такова, като това е станало въз основа на годно средство
за измерване, преминало изискуемите метрологични проверки. В случая, данните по делото
сочат на категоричен извод, че електромер с фабричен № 50362775, чиито показания са
изследвани от вещото лице, и за който той е приел, че е метрологично годен, се е намирал
именно в процесния ъглов магазин, находящ се в сграда на ул. „Братя Миладинови“ № 56, за
който обект се отнася исковата претенция, като в този смисъл е и съдържанието на
представения по делото констативен протокол от 31.10.2023 г., от който става ясно, че
същият е бил демонтиран след исковия период. Посоченият документ е подписан
включително и от предстА.тел на потребителя, като авторството на положения подпис не се
оспорва от ответника, поради което съдът приема, че констатациите в констативния протокол
също го обвързват.
Ето защо, при съвкупна преценка на обсъдения по-горе доказателствен материал съдът
прА. извод, че фактурираната от ищеца в рамките на исковия период цена на доставена и
потребена електрическа енергия за периода от 01.07.2021 г. до 25.08.022 г. и цена на достъп
до електроснабдителната мрежа за периода от 27.04.2022 г. до 24.06.2022 г., възлиза на
общата сума от 3 017,10 лв., като по делото не се твърди и не се доказва тя да е била
5
заплатена от ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 12.10.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 12.10.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, най-ранното
вземане се претендира от ищеца от 01.07.2021 г., а видно от падежната дата, отразена в
представената фактура № 0***/12.08.2021 г., задължението по нея е платимо най-късно на
25.08.2021 г., т. е. след 12.10.2019 г., поради което никое от процесните вземания не е
погасено по давност.
Доколкото претендираната от ищеца сума се равнява именно на посочената по-горе
такава от 3 017,10 лв., то предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска предполага установяване от ищеца наличието на главен дълг,
изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главното задължение в
общ размер на 3 017,10 лв. в правната сфера на ищеца е възникнало акцесорното вземане за
обезщетение за претърпените вреди вследствие неточното изпълнение от ответника в
темпорално отношение на това парично задължение. В чл. 19, ал. 1 и 2 от общите условия
към договора за продажба на електрическа енергия е уговорено, че потребителят е длъжен
да заплаща продажната цена за доставената електрическа енергия ежемесечно – в
десетдневен срок, като по идентичен начин тези клаузи са възпроизведени и в сключения
договор № *****/17.06.2021 г. – арг. чл. 24 от същия. В случая, в издадените фактури
изрично е посочен срокът за плащане на задълженията по всяка една от тях. Съгласно
прА.лото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като получаването на фактурите от
ответника е ирелевантно. Следователно, по отношение на най-ранното вземане, отнасящо се
за отчетен период от 01.07.2021 г. до 23.07.2021 г., начислено с фактура № 0***/12.08.2021 г.,
ответникът е изпаднал в забава считано от 26.08.2021 г., както се поддържа и от ищеца, от
който момент той дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението по
съдебносчетоводната експертиза размерът на лихвата за забава върху всяка от
фактурираните суми за електроенергия и цена за достъп за периода от 26.08.2021 г. до
27.09.2022 г. се равнява на 224,66 лв., т. е. повече от заявения от ищеца размер от 221,50 лв.,
поради което предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД също се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– цялостна основателност на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя -
ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело №
55367/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно
възлизат на 160,77 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на 1
6
713,40 лв. – платена държавна такса, депозит за особен предстА.тел на ответника, депозити
за ССчЕ и СТЕ и адвокатско възнаграждение. В случая, не може да се приеме, че
процесуалното поведение на ответника не е обусловило допускането на исканите
експертизи, тъй като с отговора на исковата молба предявените искове са оспорени както по
основание, така и по размер. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника не следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ******* срещу А. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ******,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Х. М. дължи на
*** сумите, както следва: 3 017,10 лв., представляваща цена на доставена и потребена
електрическа енергия за периода от 01.07.2021 г. до 25.08.022 г. и цена на достъп до
електроснабдителната мрежа за периода от 27.04.2022 г. до 24.06.2022 г., дължими по силата
на договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди № *****/17.06.2021 г.
по отношение на обект, находящ се в ***, ъглов магазин, с клиентски № *******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г. до
окончателното плащане, както и 221,50 лв., представляваща лихва за забава за периода от
26.08.2021 г. до 27.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 55367/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на ***, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
160,77 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 55367/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 1 713,40 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7