Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ____
гр. Русе, 29.11.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври,
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело
№ 5499 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищците С.Я.К.,
Ю.С.К., Т.Я. К. и М.Я.К. твърдят, че
първоначалният ответник В.С.Р. /починал в хода на производството/ искал да извърши продажба на част от недвижим имот и възложил на техния
наследодател К. да провери какъв размер нa задължения има В.Р. относно имота, находищ се в гр. Р, кв."С.К..“, ул.“В.“ 17, за местни данъци и такси и такса битови отпадъци към Община Pуce. При проверката К. установил такива в общ размер 2023.91 лв. за периода 1999 г. – 2015 г., за което
уведомил В.Р.. Последният го помолил да плати задължението му, като обещал, че ще му върне парите след като продаде имота. К. на 30.11.2015 г. заплатил лично в Дирекция „Местни данъци и
такси“ към Община Русе сумата в общ размер
2023.91 лв., съгласно Приходни квитанци №№ 237944/30.11.2015 г. и 237945/30.11.2015 г. Впоследствие
К. съдействал да се възстанови водоподаването в имота на В.Р., като платил два броя такси от 110 лв. по фактура № **********/12.05.2016 г. и 6,60 лв. по фактура № **********/12.05.2016 г. От тогава до
смъртта на К., настъпила
на 16.04.2017 г., както и към момента на
завеждане на делото, В.Р. не е заплатил задълженията си в размер на 2 140.51 лв. и отказвал да го направи.
Съобразно изложеното молят да бъде постановено решение, с което наследникът на В.С.Р. – Р.К.Ж. да бъде
осъдена да заплати на наследниците на Х. К., сумата от 2140.51 лв., дадена в заем от К. на В.Р., а в
условията на евентуалност да заплати същата сума, с която наследодателят на
ответницата се е обогатил за тяхна сметка, представляваща заплатени задължения
на В.С.Р., ведно със законната лихва от образуване на делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява срещу твърдението,
че Х. К. с лични
средства е заплатил задълженията на В.С.Р.. От пълномощно от 07.09.2015 г., намиращо се
в приложеното гр.д.№ 402/2021 г., било
видно, че В.С.Р. е упълномощил Х. К. да го представлява
с пълен обем права, включително да набавя кадастрални скици, схеми, удостоверения
за данъчни оценки за всички
негови недвижими имоти, като за целта го представлява пред съответните общини, СГКК, Местни данъци и такси, ВиК-Русе и др.; да получава всички
полагащи му се социални услуги
за подпомагане и интеграция във всякакъв вид и размер; да го
представлява пред български пощи, като получава пенсията му и др.
Това, че платежните документи за платените данъци
и такси били във владението на К. не доказвало,
че средствата за заплащане на дължимите данъци били негови лични. Той действал
като пълномощник на В.Р., което
било видно от пълномощното от 07.09.2015 г. с нот.удостоверяване на подписа на Р. от нотариус
Кремена Петкова. К. действал от чуждо
име и за чужда сметка, с чужди средства - на своя упълномощител.
На 16.12.2015 г. (15 дни след твърдяното плащане на задълженията
от страна на К.), В.Р. завещал на К. всичкото си движимо
и недвижимо имущество и сам платил нотариалната такса за това.
В.Р. до пролетта на 2015 г. работил,
след това получавал пенсия. Имал доходи, разполагал със средства
да заплати данъците с лични средства. Нямало основание
да се твърди,
че е молил К. да плати задълженията към МДТ с лични средства на К., тъй като ще продава имот, а само 15 дни след това
да завещава всичкото си движимо
и недвижимо имущество на К., а при неговата смърт - на сина му
С.К.. Въпросната продажба била на два имота
по ул.“В.“ № 17 в гр. Русе, а купувач бил И.И.М. - един от двамата свидетели, явили се при
нотариус Лечева по повод нотариалното
завещание от същия ден, с което
В.Р. завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество на заемодатела К., а ако той почине
- на неговия син С.Я.К. (ищец в настоящото производство). Счита, че твърдяната
в исковата молба заета сума с обещание да бъде върната не е била
предоставена лично от К., а той е действал като пълномощник на В.С.Р. и сумата била предоставена лично от упълномощителя. В отговора на исковата
молба по приложеното гр.д.№ 402/2021
г., процесуалният
представител на С.Я.К. заявявал, че В.Р. сам
е ходил до Службата по геодезия,
картография и кадастър-Русе и на 07.09.2015
г. подал 3аявление за издаване на кадастрална
схема, представил копие на акта си за собственост
и лично заплатил дължимата такса за услугата чрез
„Токуда Банк" АД. По гр.д.№ 402/2021 г. и гр.д.№ 503/2019 г.
никъде не било споменавано от настоящия ищец С.К. или неговия процесуален
представител, че В.Р. е искал пари назаем от С.Я.К., напротив - твърдяло се, че той
лично е ходил да си подаде заявление за издаване
на кадастрална схема, със свои
средства е заплатил дължимата такса - т.е движил си е делата относно въпросната продажба. Въпросният имот (и не само той)
бил предмет на разпореждане
от В.Р. както следва:
1.На
16.12.2015 г. (15 дни след заплащането на въпросните суми за данъци), В.Р. завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, всичко, което притежава, на Х. К., а ако той почине – на неговия син С.Я.К. - завещанието било нотариално заверено, като един от свидетелите бил И.И.М..
2. На 16.12.2015 г. (в същия ден, в който е посетил нотариус Лечева и било изготвено завещанието, описано в т.1), В.Р. продал на един от
свидетелите по нот.дело – И.И.М. два недвижими имота
- 100/1069 ид.ч от поземлен имот, находящ се в гр.
Р, кв. „С.К..", ул. "В." № 17, с площ
1069 кв.м., както и друг имот с площ
458 кв.м — нот.акт № 94, том 3, peг.№ 4440, дело 371/16.12.2015 г. за общо 300 лв., при
данъчна оценка над 10 000 лв. за двата
имота.
3. На 02.11.2016 г. В.С.Р. дарил на Х. К. няколко недвижими имота, един от които бил 969/1069 ид.ч. от гореописания
поземлен имот, находящ се в гр.Р, кв.„С.К..", ул."В." № 17, с площ
1069 кв.м., ведно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда — договорът за дарение този
път бил изготвен и удостоверен от нотариус Любен Шилков.
В исковата молба никъде не се
сочело
за тези разпоредителни
сделки и че дареният е именно К.. Не се сочело, че свидетелят
И.М. се оказал купувач в една последваща завещанието продажба с предмет - идеални части от същия
този имот в гр. Русе, кв. "С.К.", ул.„В." № 17 и то за сумата от 300 лв. С тези 300 лв.
би трябвало,
по твърденията на ищците в исковата молба, да се върне заетата сума
на К.. Такава била уговорката. Но К. несъмнено познавал купувача Илия Мавродинов (същият е бил един
от свидетелите по нотариалното производство относно нотариалното завещание и то в същия ден)
и К. бил наясно за продажната цена. Няма как В.Р. да е уговарял
продажба на два недвижими имота с обща данъчна оценка
над 10 000 лв. за обща продажна
цена от 300 лв., да е обещал
да върне парите от продажбата
и К. да е съгласен да му
даде заем (или да му
плати задълженията) при тези условия,
при положение, че бил наясно с бъдещата продажба и продажната цена на двата
имота - само 300 лв.
Проследявайки хронологията на
фактите, особеният представител на ответницата счита, че след като
е предявен искът за унищожаване на договора за
дарение (гр.д.№ 503/2019 г. на
ОС-Русе) и постановеното на 25.06.2020 г. решение по него,
с което съдът унищожава договора за дарение, ставало ясно, че С.К. „остава" без недвижимите имоти, предмет на унищожения договор за дарение. Така с настоящия иск, депозиран в съда на 24.11.2020 г., 6 дни преди изтичане
на 5-годишната погасителна давност, продиктуван от съдебното решение, което не било в негова полза, инициира
настоящето производство, т.к бележките за платените данъци и такси
са в негово владение.
С оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове по
240 и чл.86 ЗЗД, а евентуалните искове по чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за наследници, ищците са наследници по
закон /негови деца и преживяла съпруга/ на Х. К., б.ж. на гр.Русе, починал на 16.04.2017
г.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: 2 бр.
приходни квитанции, изд. от Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“, на
30.11.2015 г. на името на починалия ответник В.С.Р., за заплатени данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно с лихвите за забава, в общ
размер съответно от 343.88 лв. и 1680.03 лв. На името на същия са издадени и две
фактури, ведно с фискални бонове от „ВиК“ ООД, гр.Русе,
на 12.05.2016 г. за спиране и възстановяване на водоподаването
и промяна на партида на Р. на обща стойност 770 лв.
На 16.12.2015 г. с нот.завещание № 6, д.№ 12/2015
г. по описа на нотариус Румяна Лечева, В.Р. завещава на наследодателя на ищците
– Х. К., а ако той почине на сина му С.Я.К.
/ищец по настоящото дело/ цялото си недвижимо и движимо имущество. При
съставяне на завещанието свидетели са И.И.М. и Е.В.Р.
По делото е приложено гр.д.№ 402/2021 г. по описа на РС-Русе, по което с
влязло в сила решение № 494/02.07.2021 г. горното нотариално завещание е
унищожено поради това, че завещателят В.Р. не е бил способен да завещава.
По същото дело е приложен нот.акт № 94, д.№
371/16.12.2015 г. по описа на същия нотариус – Румяна Лечева, с който В.Р.
продава на И.И.М. поземлен имот с площ 458 кв.м. и
100/1069 ид.ч. от поземлен имот с площ 1069 кв.м., находящи се в гр.Р, кв.“С.К..“, ул.“В.“ 17, за сумата от
300 лв., при обща данъчна оценка от 10 011,11 лв.
С нот.заверено пълномощно от 07.09.2015 г. В.Р.
упълномощава К. да го представлява
изцяло, с пълен обем права, в отношенията му с всички физически, юридически
лица, държавни, общински органи, учреждения /подробно
изброени/, като извършва от негово име и за негова сметка всякакви правни и
фактически действия в защита на негови имуществени и неимуществени права и
интереси, вкл. да получава издадени документи, да набавя кадастрални скица и
схеми и удостоверения за данъчни оценки на всички негови имоти.
На 02.11.2016 г. В.Р. дарява на К.
100/1069 ид.части от поземления имот в гр.Р, кв.“С.К..“,
ул.“В.“ 17, както и четири поземлени имота в землището на гр.Русе. С решение №
208/25.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 503/2019 г. по описа на ОС-Русе, договорът
за дарение е унищожен, като сключен от В.Р. без да е могъл да разбира или да
ръководи действията си.
По делото е разпитан свидетелят М.Д.-съсед на покойните наследодатели на
страните, който излага твърдения, че К.
и В.Р. постоянно били заедно. Свидетелят чувал В. да казва на да му даде пари, защото не са му платени данъците
и ще го глобят и казал, че ще му даде. В.
е казвал на свидетеля, че му е плащал
сметките. Веднъж чул, че иска 4000 лв., които щял да носи на някакъв братовчед
и видял да отива да му ги носи. В. нямал
деца и възнамерявал да завещае всичко на С., синът на . По едно време В. нямал
вода в къщата и му помогнал да я пуснат.
До последно казвал на свидетеля, че В.
не му е върнал 4000-те лева и че изгорял с тези пари. Двамата се срещнали и
отишли да платят на В. данъците. Това било 2017-2018-2020 г. Свид.Д не знае дали В. е трябвало да връща на парите за данъците. Те били много близки, дори
щял да живее при В., когато възнамерявал
да се развежда към 2000 г. В края на показанията си свидетелят твърди, че
плащането на данъците от станало
2014-2015 г. Имало период, когато на В. бил спрян тока и пак му го платил. Тогава последният споделил със
свидетеля, че В. искал да му дарява къщата и затова се грижи за него.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Договорът за заем е реален договор и предаването на дадена в заем сума е
елемент от фактическия състав на сделката. В настоящото производство ищците, в
качеството си на наследници на починалия Х. К., претендират връщане на сумата от 2140.51
лв., дадена в заем на наследодателя на ответницата – В.С.Р., като се позовават
на приложените и цитирани по-горе приходни квитанции, изд. от Община Русе, Отдел
“МДТ“ и фактурите, изд. от „ВиК“ ООД-Русе. Същите
документи, обаче, са издадени на името на покойния ответник, като фактурите са
и подписани от него за получател на услугата, като подписът му не е оспорен от
ищците. Обстоятелството, че тези писмени доказателствата се намират у
наследниците на Х., по никакъв начин не
установява кой е фактическият платец на сумите и с чии средства е платено.
От друга страна, от ангажираните по делото гласни доказателства – свид.показания на М.Д., също не може по несъмнен начин да
се достигне до извода кой, от чие име и с чии средства е заплатил процесните суми към Общината и ВиК
дружеството. Факт е, че към този момент /края на 2015 и 2016 г./ К. е разполагал с нот.заверено
пълномощно да извършва всякакви фактически и правни действия от името и за
сметка на В.Р.. За действителните отношения на двамата по повод
възстановяването на водоподаването в имота на
последния и заплащането на задълженията му към Общината, съдът може само да предполага.
Към същия период починалият ответник е извършил нот.завещание
в полза на К., както и дарение на 5
недвижими имота. Гласните доказателства също сочат, че двамата били много
близки, че К. е заплащал често
задължения на В.Р., който пък е имал намерение да дари къщата си на К., затова
и последният „се е грижил за него“. Налице са, обаче и съдебни актове,
унищожаващи завещанието и дарението, поради установената невъзможност на прехвърлителя/завещателя да разбира свойството и значението
на извършеното.
Съобразно горните съображения съдът намира за недоказан искът за наличие на
заемно правоотношение между наследодателите на страните. Не се доказа изобщо и
паричните средства, заплатени по описаните квитанции и фактури, да са били на К., след като в тях фигурира името и подписът
на Р. /който не е оспорен/ и след наличието на горното пълномощно със
съдържание от името и за сметка на упълномощителя да
бъдат извършвани всякакви фактически и правни действия в защита не неговите
права и интереси.
Ето защо и евентуалният иск за връщане на процесната
сума, на основание чл.55 ЗЗД, с която покойният ответник се е обогатил за
сметка на К., следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. С оглед изхода от главните искове, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва за забава върху претендираната сума
от образуване на делото.
Съобразно изхода на спора, направените от ищците разноски по делото остават
в тяхна тежест.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Я.К., с ЕГН **********,
Ю.С.К., с ЕГН **********, Т.Я.К., с ЕГН ********** и М.Я.К., с ЕГН **********, като
наследници на Х. К., б.ж. на гр.Р.,
искове срещу Р.К.Ж., с ЕГН **********, като наследник на В.С.Р., за заплащане
на сумата 2140.51
лв., дадена в заем, а в условията на
евентуалност за заплащане същата сума, с която наследодателят на ответницата В.С.Р. се е обогатил за тяхна сметка,
ведно със законната лихва от тяхното предявяване, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен съдия: