ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№246
Гр. В.
05.11. 2019 г.
Окръжен съд В., гражданско отделение, в закрито заседание на ................................................................ ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Д. М.
Членове: 1. С. С.
2. Г. Й.
с участието на секретаря.........................................................
и в присъствието на прокурора.............................................................
като разгледа докладваното от съдия Д. М.........................................
частно гражданско дело №431 по описа за 2019 г........................... ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по Чл.122 ГПК .
Образувано е по частна жалба на адв.С. И. като
пълномощник на ищеца Ф.В.М. против: Определение №500 от 26.09.2019г. по гр.д.
№513/2019 г., ,с което е прекратено производството срещу Г. Д.„Г. п.“
гр.С.,бул.. по иск с правно основание:
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР , във връзка с чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР
и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.Поддържа се
,че определението на РС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон ,като се излагат подробно доводи относно това
,че е налице трудов спор по смисъла на Чл.104 т.4 ГПК и че е налице специална
подсъдност за разглеждане на трудовите спорове по чл.114 ГПК.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на
производството по него.
След като взе предвид частната жалба и събраните по
делото доказателства,Окръжен съд-В. намира ,че жалбата е основателна поради
следното :
Няма спор, че адресът и управлението на държавното учреждение-ответник се
намират в град С. но в случая
законодателят е предвидил възможността работникът да предяви иска си против
работодателя по свой избор- по общата местна подсъдност по чл. 108 от ГПК (по
седалището на ответника) или по специалната местна подсъдност за разглеждане на
искове по трудови дела по чл. 114 от ГПК (по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд). От твърденията в исковата молба е видно, че през
исковия период ищецът е полагал труд на територията на гр. Б., т.е. полагал е
своя труд на място, попадащо в териториалния обхват на Районен съд- Б..
След като подсъдността е изборна и ищецът е упражнил своето
право като е предявил претенцията си пред надлежно компетентен съд по смисъла
на чл. 114 от ГПК, първоинстанционният съд неправилно е прекратил делото пред
себе си. В случая специалната местна подсъдност, която е използвана от
работника, полагащ своя труд в съответния съдебен район обуславя правомощието
на съда, пред който е предявен иска да го разгледа по същество, без да го
изпраща на друг съд.
Изводът на
районния съд за неприложението на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК
е в разрез със закона и съдебната
практика, още повече, че правилото на тази законова норма е въведено с цел да
улесни защитата на правата на работниците и служителите при трудови
спорове. Ето защо намира приложение
правилото на чл. 114 ГПК, а не на чл. 105 ГПК. То предвижда изборна местна
подсъдност: пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника или по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Видно от
разпоредбата, възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е
предоставена на работника, а не на работодателя. Това е допустимо изключение от
общата местна подсъдност, предвидена от законодателя. Избраната от ищеца
подсъдност обвързва съда. Последният не може да се десезира дори при направен
отвод от ответниците и да препраща делото на другия, алтернативно компетентен
съд. В конкретния случай, ищецът е избрал подсъдност по мястото, където той
обичайно полага своя труд. Несъмнено при приемането на разпоредбата идеята на
законодателя е била да се предостави възможност за избор на подсъдност на
икономически по-слабата страна в спора - работника. Употребената в Чл.114 ГПК
дума „работник“ следва да се тълкува разширително и да обхване всички категории
лица ,полагащи труд-целта на закона ,тълкуван по правилата на Чл.46 ал.1 ЗНА ,е
при спор между работник и работодател да
предостави възможност за избор на подсъдност на икономически по-слабата
страна в спора.
Правоотношението ,от което произтича спорът между
страните /спор относно заплащането на положен труд по охрана на държавната граница/ ,е на територията
на Община Б.поради което Районен съд-Б. е компетентен и с оглед разпоредбата на
Чл.108 ал.2 ГПК.
Поради изложените съображения, съдът намира
определението за неправилно и незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено, а делото- върнато на Районен съд-Б. за продължаване на производството.
Предвид изложеното на основание
Чл.122 ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение №500 от 26.09.2019г. по гр.д. №513/2019 г., ,с което е
прекратено производството срещу Г. Д. „Г. п.“ гр.С. по иск с правно
основание: чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР , във връзка с чл.187 ал.5, т.2 от ЗМВР
и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд и връща
делото на Районен съд-Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: