Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 31.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

          ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЪР САНТИРОВ

      мл. съдия АДРИАНА А.А

 

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия А.а в. гр. дело № 4698 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 28799 от 01.02.2019г., постановено по гр. д. № 36246/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от С.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - партер срещу ДСТ „Алеко Константинов“, с адрес: гр. София, ул. „*****искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено със заповед № 17/24.04.2018г., издадена от директора на театъра – К.С., и връчена на 24.04.2018г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „актьор”, както и за заплащане на сумата от 3000 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 24.04.2018г. - 24.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /04.06.2018г./ до окончателното плащане. С решението ищцата С.И.П. е осъдена да заплати на ответника ДСТ „Алеко Константинов“ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1140 лева – разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата С.И.П., чрез адв. И.И., като счита решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е изготвил мотивите към решението си само на база свидетелските показания, които единствено изхождат от ответника и тяхната достоверност следва да се съпостави с всички събрани доказателства по делото. Сочи още, че от свидетелските показания на зам. - директора на театъра Н.се установява, че при творчески престой актьорите участват в репетиции по други постановки в театъра, но на П. такива не са били възложени, като освен това в длъжностната характеристика на ищцата други задължения не са й били вменени. Поддържа, че се касае за дисциплинарно уволнение, което може да бъде упражнено от работодателя само при спазване на императивните разпоредби на чл. 194 и чл. 195 КТ. Излага твърдения, че процесната заповед за уволнение не е мотивирана и не е спазена разпоредбата на чл. 195 КТ, тъй като в заповедта се посочват предходни актове на работодателя, които са били отменени от самия него  и същите не могат да послужат като мотиви за последващо дисциплинарно уволнение. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените от ищцата искове.

Въззиваемата страна ДСТ „Алеко Константинов“, чрез процесуалния си представител адв. С.С. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за допустима, но неоснователна. Посочва се, че наведените в нея оплаквания не сочат за допуснати нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Поддържа се, че във въззивната жалба се цитират мотивите на първоинстанционният съд без да биват посочени конкретни оплаквания във връзка с решението на СРС, като ищцата единствено прави преразказ на фактите и обстоятелствата по делото. Излагат се твърдения, че заповед № 17/24.04.2018г. е законосъобразна и съобразена с разпоредбите на КТ. Сочи се, че при изготвянето на заповед № 60/24.04.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, като са посочени нарушителят, нарушението, кога е било извършено същото, наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 64-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от С.И.П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Във връзка с доводите в жалбите следва да се добави и следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, с което трудовото правоотношение на ищцата С.И.П. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяването на ищеца на работа, както и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа.

Безспорно е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 72/30.11.2011г. по силата, на което ищцата е заемала длъжността при ответника „актьор“. Не се спори по делото,  че с влязло в сила решение по гр.д. № 1102/2017г. на СРС е било признато за незаконно и отменено уволнение на ищцата, извършено със заповед № 19/27.12.2016г. на основание чл. 325, ал.1, т. 4 КТ и същата е била възстановена на работа. Установява се още, че работодателят е издал заповед № 43/28.03.2018г. за възстановяване на ищцата на работа, като в същата е посочено, че трябва да постъпи на работа на 30.03.2018г. и да вземе участие в спектакъла „Бурунданга”. По делото не се спори и относно обстоятелството, че ищцата е получила уведомление изх. № 57/02.04.2018г., с което е уведомена от работодателя, че е наличен престой на работещите, заети в спектакъла „Бурунданга”, като за П. престоят започва да тече от датата на възстановяване на работа – 03.04.2018г.

По делото се установява, че на 19.04.2018г. работодателят е изпратил на ищцата покана към трудов договор №  18/29.06.2012г. с изх. № 043/19.04.2018г., с което се искат писмени обяснения на същата относно причините за неявяването й на работа за дните: 04,05,10,11,12,13,16,17,18 и 19.04.2018г., с което е нарушила съгласно чл. 187, ал. 1 КТ трудовата дисциплина.

На 20.04.2018г. С.И.П. е представила пред работодателя писмени обяснения  с вх. № 078/20.04.2018г., в които сочи, че за посочените дати е била уведомена, че е в „творчески престой” до намиране на подходяща роля в афиша на театъра, за която да започне репетиции. Посочва още, че длъжността й и спецификата на работата не изискват явяване от 9.00ч. до 17.00ч. в сградата на театъра и никой от служителите на театъра не е могъл реално да й определи място на работа и работно време. В обясненията се сочи още, че има готовност и желание да се яви при определено работно време, на конкретно място и да извършва определената от директора работа.

На 24.04.2018г. на ищцата са връчени заповед № 60/24.04.2018г. и заповед № 17/24.04.2018г., издадени от директора на ДСТ „Алеко Константинов“. Заповед № 17/24.04.2018г. е за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и във връзка с мотивите на заповед № 60/24.04.2018г. Втората заповед  № 60/24.04.2018г. е за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищцата, като в същата са посочени мотиви за уволнението, а именно – неявяване на ищцата на работа на следните дни: 04.04.2018г., 05.04.2018г., 10.04.2018г., 11.04.2018г., 12.04.2018г., 13.04.2018г., 16.04.2018г., 17.04.2018г., 18.04.2018г., 19.04.2018г. и 20.04.2018г. В последната е направено уточнение, че длъжностната характеристика на ищцата е била връчена на 30.03.2018г., срещу подпис на служителя, а в заповедта за възстановяване на работа №  56/02.04.2018г. е посочено и мястото за работа. Посочва се още, че правилата относно разпределението на работното време и почивките са определени в Правилника за дейността, организацията на работа и вътрешния ред  в ДСТ „Алеко Константинов“, като същият е връчен лично, срещу подпис на служителя П. на 10.04.2018г. Поддържа се още, че е безспорно наличието на нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, изразяващо се в неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни след 10.04.2018г., а именно на датите – 11,12,13,16,17,18,19 и 20.04.2018г., след писменото удостоверяване от служителката за запознаването с Правилника за дейността, организацията на работа и вътрешния ред в ДСТ „Алеко Константинов“. С оглед на всичко гореизложено въззивният съд намира, че наказанието е наложено с мотивирана заповед, чиито мотиви са изложени в отделен документ - № 60/24.04.2018г., като двете заповеди са връчени на служителката едновременно на една и съща дата.

По делото не се спори, че ищцата не се е явявала на работа на следните дати - 04.04.2018г., 05.04.2018г., 10.04.2018г., 11.04.2018г., 12.04.2018г., 13.04.2018г., 16.04.2018г., 17.04.2018г., 18.04.2018г., 19.04.2018г. и 20.04.2018г.

По делото е представен Правилник за дейността, организацията на работа и вътрешния трудов ред, който е утвърден от директора на театъра, като съгласно т. 82.1 от същия в случай на обявяване на престой по условията на КТ, служителите от всички звена (творческо, административно, техническо, производствено и помощен персонал), за които се отнася престоя, се установява петдневна работна седмица с продължителност на работния ден осем часа, като същият започва в 9.00ч. и приключва в 17.30ч. Според правилника освен това служителите имат право на 30 минутна обедна почивка /13.00-13.30ч., а почивни дни са събота и неделя. Освен това физиологичните почивки са по 2 броя по 15 мин. в рамките на законно установения работен ден в интервала от 11.00ч. до 11.30ч. и от 15.30ч. до 16.00ч.    

Пред първоинстанционния съд е ангажирано и уведомително писмо с изх. № 044/23.04.2018г., в което работодателят отправя искане до служителката да представи на 23.04.2018г писмени обяснения и да декларира обстоятелства относно липсата или наличието на доказателства, които да поставят  П. в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ, както и обстоятелства, свързани с последното.

По делото е представена още и регистрационна карта № 20035161/22.05.2018г. на С.П.  от Агенцията по заетостта – Дирекция „Бюро по труда“ – Сердика, в която е отбелязана дата на среща с трудов посредник на 20.06.2018г.

Работодателят е ангажирал по делото и констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина от П. съгласно чл. 187, ал. 1, т.1 КТ – неявяване на работа, съобразно утвърденото разпределение на работното време в Правилника за дейността, организацията на работа и вътрешния ред в театъра на датите, съответно – 03.04.2018г., 04.04.2018г., 05.04.2018г., 10.04.2018г., 11.04.2018г., 12.04.2018г., 13.04.2018г., 16.04.2018г., 17.04.2018г., 18.04.2018г., 19.04.2018г., 20.04.2018г.  В същите са положени подписи със саморъчно изписване на имената на трима свидетеля – Н.М.А., И.С.Ш.и Г.Т.Г..

По делото е представена и декларация от служителката от 10.04.2018г., в която посочва,че е получила Правилника за дейността, организацията на работа на вътрешния ред и оформената й трудовата книжка.

            Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Н.А.– зам. – директор на ДСТ „Алеко Константинов“, който посочва, че през 2018г. е обявен престой за три спектакъла, единият от които е „Бурунданга“, в който е била определена да участва ищцата преди да бъде обявен престой за същия. Свидетелят уточнява, че престоят означава, че този спектакъл никога повече няма да се играе, като прави и уточнение, че ищцата не е участвала в други спектакли и не е имала други роли за периода от края на декември 2017г. до началото на януари 2018г., както и че не работи вече в театъра от края на м.04.2018г. Излага твърдения, че лично той няколко пъти е обяснил на П. какво означава престоят, когато се е видял с нея в кабинета му. Твърди още, че на 03.04.2018г. ищцата е била уведомена, че макар и да има престой, следва да се явява на работа, за да  може режисьор да се види с нея и да провери дали има необходимия опит. Същата не се е явила на работа и на 10.04.2018г. отново й е обяснено лично, че следва да посещава работното си място, но въпреки това в целият период от възстановяването й на работа до дисциплинарното й уволнение не се е явявала на работа. Правени са многократни опити за контакт с нея от сатиричния секретар, личен състав и 1-2 пъти лично от зам. - директора А.. Сочи се още, че на 10.04.2018г. лично й е връчен Правилникът на театъра, като й е дадено време да се запознае с него, но след това отново не е идвала на работа. Свидетелят уточнява, че останалите актьори в творчески престой участват в репетиции на други спектакли със заповед на директора или участват в представления, които са в репертоара на театъра със заповед на директора, като всичко се определя от режисьора на спектакъла и директорът няма право да определя кои от актьорите ще участват в спектаклите. Излага твърдения, че актьор, който е в престой е длъжен да се явява на работа от 09.00 до 17.00 часа, за да може режисьорите да се срещат с него. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля А. като последователни и логични, подкрепени от останалия по делото доказателствен материал.

             По делото е разпитан и свидетелят Г.Г., която работи в театъра като „специалист човешки ресурси“ от 2014г. Твърди, че спектакъла „Бурунданга“ е бил свален и е била обявена процедурата по престой. Сочи, че ищцата е била уведомена за престоя към датата на получаване на заповедта за възстановяване на работа по куриер на 03.04.2018г., като е идвала да представя документи, респективно да се снабдява с такива, но след това не се е явявала на работа. Твърди, че ищцата е била осведомявана лично от нея, заместник – директорът и сатиричният секретар, че следва да спазва работното си време съгласно Правилника за дейността, организацията на работа на вътрешния ред, като последната се е подписала лично на същата страница, където са уредени правилата за работното време при престой. Свидетелката сочи, че не й е известно да е имала възложено участие в други спектакли. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля Георгиева като последователни и логични, подкрепени от останалия по делото доказателствен материал.

По своята същност спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ означава пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период на предприятието поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини, без да е от значение конкретното им проявление. В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от там - доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците си. Престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата. Спирането на работата означава престой на работника или служителя, т. е. състояние, при което той не изпълнява задълженията си по сключения трудов договор.

При спирането на работата, работодателят има на разположение няколко възможности, които се уредени в закона: да промени едностранно мястото или характера на работата на работника докато трае престоя - чл. 120 КТ; да даде на работниците да ползват платения си годишен отпуск без тяхно съгласие - чл. 173, ал. 4 КТ; да предложи на работниците да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ; да установи работниците в престой с последиците по чл. 267 КТ, като така уредените възможности за работодателя са с оглед социалната функция на трудовото законодателство - закрила на правото на труд при организационно-технически и икономически проблеми на предприятието работодател, които нямат отношение към преценката на факта налице ли е спиране на работата за определения в закона срок. Причините, поради които работодателят е мотивиран да спре работата на предприятието или негова структура, за повече от 15 работни дни, имат вътрешнослужебен характер, а взетото решение в тази насока е автономно и не подлежи на съдебен контрол в този смисъл е определение № 43 от 22.01.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 2854/2017 г.

В случай, че работодателят реши да остави работниците и служителите на работните им места в готовност да престират труда си, те ще имат задължение да присъстват в нормалното работно време на предприятието и ще имат право на договореното възнаграждение.

Неоснователно е въведеното възражение във въззивната жалба, че при творчески престой актьорите участват в репетиции по други постановки в театъра, но на П. такива не са били възложени. С оглед на всичко изложено по- горе по делото се установява, че е налице именно предвидената от работодателя възможност - да остави актьорите, които са в престой на работните им места, за да може при появата на възможност за заемане на определена роля в спектакъл те да се върнат на работа и да могат да престират труда си. Същото се установява от разпита на свидетеля по делото – зам. – директорът на театъра Н.А., който уточнява, че останалите актьори в творчески престой участват в репетиции на други спектакли със заповед на директора или участват в представления, които са в репертоара на театъра със заповед на директора, като всичко се определя от режисьора на спектакъла и директорът няма право да определя кои от актьорите ще участват в спектаклите. Свидетелят освен това е посочил, че актьор, който е в престой е длъжен да се явява на работа от 09.00 до 17.00 часа, за да може режисьорите да се срещат с него. За необходимостта и задълженията на ищцата да се явява на работа при престой може да се заключи и от представения по делото Правилник за дейността, организацията на работа и вътрешния ред в Сатиричния театър „Алеко Константинов” и по – конкретно частта касаеща работното време и почивките на служителите в случай на престой. От същата е видно, че служителите са длъжни да се явяват на работно си място от 9.00 до 17.30ч. дори и в случаите на престой. Отделно от това по делото беше установено и доказано, че ищцата не се е явявала на работа след възстановяването й на длъжността „актьор” в Сатиричния театър, като същото е видно както от показанията на двамата свидетели по делото – зам.- директорът на театъра Н.А.и Г.Г., която работи като „специалист човешки ресурси“ в театъра, както и от представените по делото констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение и писмените обяснения на ищцата,  в които същата открито заявява, че не се е явявала на работа след възстановяването й на длъжността й „актьор” тъй като е в „творчески престой”, но има готовност да стори същото.  По делото освен това се установи и че ищцата е била запозната, че следва да се явява на работа, което се доказва не само от свидетелските показания на двамата разпитани по делото служители на театъра, но и от положеният именно от нея подпис върху Правилника за дейността и организацията на театъра, че е запозната с работното време, което следва да спазват служителите на театъра при престой.

С оглед на всичко гореизложено следва да се отбележи, че неявявайки се на работното си място в определеното за това време, макар и служителката да се е намирала в „творчески престой” същата сама се е поставила в положение да не може да участва при подбора на акьори от режисьорите на спектаклите и да бъде включена в един от тях. С оглед на всичко изложено до тук не може да се вмени във вина на работодателя, че същият не е включил актрисата в някой от спектаклите в театъра и не са й били възложени роли в същите. 

Неоснователно се явява и оплакването на въззивника за липсата на мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Напротив, при налагане на наказанието са спазени изискванията на закона, уреди в нормите на чл. 194, ал. 1 и чл. 195 КТ, тъй като дисциплинарното наказание е наложено не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му, а именно същото е наложено на 24.04.2018г. с връчването на заповедите.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението - чл. 189 (1) КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказвания работник или служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

Заповед № 60/24.04.2018г. и заповед № 17/24.04.2018г., с които е наложено на ищцата процесното дисциплинарно наказание, е издадена от субекта на дисциплинарна власт – Директорът на ДСТ „Алеко Константинов” и съдържа всички обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и субективна страна нарушенията, заради които е наложено наказанието.

Установява се от събраните по делото доказателства и не се спори, че преди да наложи процесното дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна власт е изискал, а ищцата е дала обяснения по отношение на релевираните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин е спазена процедурата, предвидена в чл. 193 КТ. По доводът на въззивницата за нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание поради неспазване на разпоредбата на чл. 195 КТ, съдът намира същия за неоснователен, тъй като са спазени законовите изисквания на разпоредбата, а именно дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз снова на който се налага. Освен това безспорно по делото се очерта и обстоятелството, че на ищцата е била  връчена процесната заповед за дисциплинарно уволнение, която е била подписана от служителката.

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата в резултат на осъществен състав на дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т.2 КТ, поради което и следва да бъде споделен извода на СРС в тази връзка, като решението следва да бъде потвърдено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отхвърлен, тъй като се е явява неоснователен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

С оглед акцесорността на този иск и обусловеността му от изхода по главния такъв, както и предвид характера на съществувалото между страните трудовото правоотношение същият не следва да бъде уважен и ищеца не се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което същия следва да бъде отхвърлен.

При този изход на трудовия спор на искането от въззиваемата страна за присъждане на разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК С.И.П. следва да заплати на ответника сумата от 1140 лв. за адвокатско възнаграждение, представляваща направени разноски по делото.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28799 от 01.02.2019г., постановено по гр. д. № 36246/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64-ти състав.

ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - партер, да заплати на ДСТ „Алеко Константинов“, с адрес: гр. София, ул. „*****на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК сумата от 1140 лева – разноски за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 

                   2.