№ 40731
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110160773 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от Д. В. С., ЕГН: **********, адрес:
гр. //////////////, срещу П. И. О., ЕГН: **********, адрес: гр. ////////////, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7 510,19 лв., представляваща причинени от
ответника през периода 19.11.2020-31.08.2023 г. имуществени вреди в апартамент № 3,
находящ се в гр. ////////////////, по договор за наем от 19.11.2020 г., ведно със законната
лихва от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането.
Твърди, че на 05.07.2019 г. закупил процесният апартамент, след чийто пълен
ремонт сключил договор за наем на имота на 19.11.2020 г. с ответника за срок от 1
година срещу месечна наемна цена от 880 лв. На 19.11.2021 г. страните се уговорили
устно за продължаване срока на договора за неопределен период от време. На
31.08.2023 г. след уговорка с ответника за прекратяване на договора ищецът заедно с
двама свидетели се среща с ответника, който отказва да подпише изготвено
споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. В съставения приемо-
предавателен протокол в присъствието на двамата свидетели са описани процесните
повреди в имота. С молба от 20.11.2023 г. уточнява, че счита процесният договор за
прекратен на 31.08.2023г. без предизвестие от страна на ответника, както и че
процесните вреди са причинени от ответника, а не и от трети лица.
В срока по чл. 131 ГПК П. О. чрез особения представител адв. Юлиана Г.
оспорва допустимостта и основателността на иска по изложени съображения. Оспорва
наличието и размера на твърдените вреди в имота към датата на неговото връщане на
31.08.2023 г., които да са причинени от него. Прави възражение за погасителна
давност. Прави възражение за прихващане със сумата от 880 лв. – неустойка поради
твърдяно от него предсрочно прекратяване на процесния договор без предизвестие от
ищеца, както и с внесения депозит в полза на наемодателя от 880 лв., в случай че
съдът уважи предявения иск в пълен размер.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже сключването на договор за наем на процесния
апартамент с ответника със соченото в исковата молба съдържание, прекратяването на
същия договор на твърдяното от него основание, причиняване на вреди от ответника в
имота през процесния период по време на действие на процесния договор, връщане на
1
наетия имот от ответника, наличие и размер на твърдените вреди към момента на
твърдяното прекратяване на договора, тоест конкретното състояние, в което имотът се
е намирал към момента на предаването му на наемателя при сключването на
процесния договор и към момента на връщането му от ответника след прекратяване на
ползването на имота, стойността на необходимия ремонт за възстановяване на имота в
състоянието, в което се е намирал към момента на предаването му на наемателя, а
ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже, че
настъпилите в имота вреди се дължат на причина, за която той не отговаря или не са в
претендирания от ищеца размер, както и своите искания и възражения, за което не
сочи доказателства.
По възраженията на ответника за съдебно прихващане по чл. 92 ЗЗД и чл. 79
ЗЗД в тежест на възразителя е да докаже по първото възражение прекратяване на
наемния договор на твърдяното от него основание, уговорена неустоечна клауза в
договора, която да предвижда, че при настъпването на твърдяното прекратително
основание страната, по чиято инициатива е прекратен договорът, дължи заплащане на
неустойка в съответен размер, а по второто възражение в тежест на възразителя е да
докаже заплащане на сумата от 880 лв., която да послужи като депозит съгласно
съответна клауза в наемния договор, нейното съдържание, както и отпадане на
основанието за задържане на депозита.
Представените с исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Основателен е отводът за недопустимост на спора, заявен от ответника, след
като исковата сума е формирана не само от суми относно твърдени вреди, но и от
консумативни разходи за ток, вода и такса за вход, които не представляват вреди,
причинени на процесния апартамент, могат да бъдат претендирани на основание чл.
232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, в каквато насока на ищеца се следват указания.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният договор не
съдържал четлив негов подпис, но на ищеца следва да бъдат дадени указания по чл.
183 ГПК относно процесния договор и приемо-предавателния протокол към него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца в срок до ОСЗ с молба с
препис за ответника да уточни размера на главницата, представляваща причинени
имуществени вреди, имайки предвид, че сумите за комунални разходи не могат бъдат
претендирани на основание чл. 233 ЗЗД, както и да посочи броя на скъсаните пердета в
трапезарията и от какви суми поотделно е формирана претендираната за тях стойност
800 лв.
Неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата
молба.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ следните възражения за
съдебно прихващане П. О. срещу Д. С.:
1. На вземането на ищеца с вземането на ответника за неустойка по т. 17 от
процесния договор за наем в размер на 880 лв.;
2. На вземането на ищеца със заплатения депозит в полза на наемодателя по т. 4.4
2
от процесния договор за наем в размер на 880 лв. .
НАСРОЧВА ОСЗ на 25.11.2024 г. от 11,00 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а ищецът – и с препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че на 19.11.2020 г. между страните е сключен
договор за наем на процесния апартамент със соченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи оригинал на договор за наем на
недвижим имот от 19.11.2020 г., както и от приемо-предавателен протокол от
19.11.2020 г.
Неизпълнението на указанията в срок влече изключване на представените
преписи от доказателствата по делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3