О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 381
гр. Пловдив, 05.06.2018 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛ ГАТОВ
В.
ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия В. Ганев ВНОХД №312 /2018г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.327 от НПК.
С присъда № 4/19.01.2018 г., постановена по НОХД № 234/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково подсъдимите В. Танчев Р. и И.Ж.М. са били признати за виновни в това, че на 28.08.2016 г. в гр. Хасково в съучастие като извършители умишлено са умъртвили Людмил Б.Б., поради което и на основание чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.54 от НК са осъдени - първият на 17 години лишаване от свобода, а вторият на 11 години лишаване от свобода, които наказания да изтърпят при първоначален строг режим, като са признати за невиновни и оправдани в това да са извършили убийството предумишлено по чл.116 ал.1 т.9 от НК.
Съдът е приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимите В.Р. и И.М. са били задържани под стража, за първият считано от 30.08.2016 г., а за вторият от 14.09.2016 г. до влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият В. Танчев Р. е бил осъден да заплати на гражданският ищец С.Л.Б. сумата от 80 000лв. като обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подс. И.Ж.М. е бил осъден да заплати на гражданския ищец С.Л.Б. сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подс. В.Т.Р. е бил осъден да заплати на гражданския ищец С.М.К. като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 90 000 лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Подс. В.Т.Р. е бил осъден да заплати лично на С.М.К. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното й изплащане като в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен.
Подс. И.Ж.М. е бил осъден да заплати на С.М.К. като майка и законен представител на малолетното дете М.Л.Б., ЕГН ********** сумата от 55 000 лв. и лично на нея 25 000 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2016 год. до окончателното им изплащане, като в останалата им част част до пълния предявен размер, съответно от 100 000 лв. и 50 000 лв. исковете са били отхвърлени като неоснователни.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимите В.Т.Р. и И.Ж.М. направените на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие разноски по делото, като е присъдил и съответната ДТ върху уважените размери на гражданските искове. Съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от защитниците на подс.В.Р. адв. А.А., адв. Д.Г. и адв.М.Р., с която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото, а наложеното наказание се счита за явно несправедливо. Претендира се нарушение на материалния закон поради неприлагане института на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК или на чл.119 от НК, а по отношение на наказанието, че не е приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. По отношение на гражданските искове становището във въззивната жалба е, че неправилно са предявени поотделно, а не солидарно против двамата подсъдими, поради което се иска „обезсилване“ на присъдата в тази й част. Предвид на изложените в жалбата съображения се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс.В.Р., тъй като е действал при условията на неизбежна отбрана. Алтернативните искания са : за приложението на чл.12 ал.4 от НК като се приеме, че подс. Р. е превишил пределите на неизбежната отбрана, което се дължи на уплаха и смущение; да се приложи разпоредбата на чл.119 от НК; ако квалификацията остане по чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК да се измени присъдата като се намали наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК; в гражданскоосъдителната й част да се обезсили или да се намали размера на уважените граждански искове.
Присъдата е била обжалвана и от адв. Р.К. като защитник на подс.И.Ж.М., като в допълнението към въззивната жалба са изложени подробни съображения за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на база анализ на доказателствените материали от гледна точка на защитата, като се навеждат доводи, че подс. И.М. също е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели; опровергава се и субективната страна на деянието, като се твърди, че у него липсва умисъл за убийство, респ. не е налице общност на умисъла у двамата подсъдими да умъртвят пострадалия, както и че наложеното на подс. М. наказание е явно несправедливо, защото не е определено под най-ниския размер съобразно чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предвид на тези съображения с въззивната жалба се иска оправдаване на подс. И.М. на основание чл.12 ал.1 от НК, а алтернативно да се преквалифицира деянието по чл.119 от НК, по чл.124 НК или по чл.130 от НК, както и да се измени присъдата като се намали размера на наказанието по реда на чл.55 от НК на 6 години лишаване от свобода.
С жалбата на адв. Р.К. се правят доказателствени искания – да се допусне извършване на допълнителна видеотехническа експертиза на изготвената от вещото лице Красимир Ц., като са формулирани въпросите на които следва да отговори, както и да се извърши следствен експеримент с посочване на целта за която се иска и обстоятелствата , които следва да се изяснят с него.
Въззивната инстанция констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от надлежни страни в процеса, а по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл.320 ал.1 от НПК. По направените доказателствени искания съдът ще вземе отношение в открито съдебно заседание след изслушване становищата на всички страни.
Според въззивната инстанция не е необходим разпит на подсъдимите В.Р. и И.М..
Предвид на изложените съображения делото следва да се внесе за разглеждане в съдебно заседание по реда на Глава 22 от НПК с призоваване на страните, поради което ПАС
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ ВНОХД № 312/2018 г. по описа на ПАС за разглеждане в съдебно заседание по реда на Глава 22 от НПК.
Да се призоват страните – подс. В.Р., защитниците му адв. А.А., адв. Д.Г. и адв.М.Р., подс. И.М., защитникът му адв. Р.К., гражданските ищци и частни обвинители С.Л.Б. и С.М.К., действаща лично и като законен представител на малолетното дете М.Л.Б., повереникът им адв.Д.Н.Г. ***.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.