Мотиви към Присъда № 260096 по н.о.х.д.№ 7681/2020 г.по описа на
РС-Пловдив, ХХ н.с.
Внесен е в съда обвинителен акт от
РП-Пловдив против Н.С.М. за това че на 22.10.2018 г. е възбудил и до 01.11.2018
г. е поддържал, в землището на с. ***, заблуждение у Б.Д.В. и Х.Г.Ж., с цел да
набави за себе си имотна облага и с това е причинил имотна вреда на „Хелиос
2002” ООД, ЕИК ********* в размер на 7651,65 лв. – престъпление по чл.209 ал.1
от НК.
В съдебно заседание представителят
на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение като изразява становище, че същото е
доказано по несъмнен начин.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия адв. Й.Д. от АК-Пловдив и
подсъдимият Н.М. се присъединяват към становището на представителя на
РП-Пловдив за доказаност на обвинението. В тази връзка подсъдимият прави и
изрично искане за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и
по-точно при прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава
изцяло фактите, така както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като е
запознат преди това с правните последици
на това диференцирано производство,
заявява, че не желае да се събират други доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него.
По делото не е постъпило искане от
ощетеното юридическо лице и същото не е конститурано като граждански ищец .
Съдът, след като установи,
че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните,
прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият Н.С.М. е роден на ***г***,
***, български гражданин, средно образование, работи, женен, осъждан, постоянен адрес ***, живущ *** ЕГН **********.
Св.С. М. бил ***на ЕТ „С. С. М.” със
седалище и адрес на управление в ***. През м. май 2015 г. св.С. М. получил
инсулт, в резултат на което негово влошено здравословно състояние фирмата
редуцирала дейността си, свързана с производство на колбаси, а впоследствие и
спряла да развива дейност.
Св. Х.Ж. бил собственик на „Хелиос
2002” ООД, заедно със съпругата си. Впоследствие
съсобственик в дружеството станал и синът му – св. Г.Ж.. Последният бил *** на
дружеството. „Хелиос 2002” ООД имало адрес гр.Пловдив, бул. „Александър
Стамболийски” № 35а, но обектът, на който се извършвала дейността –
производствената база, се намирал в землището на с. ***. Именно на това място
изпълнявал служебните си задължения търговският представител на дружеството –
св.Б.В..
На 22.10.2018 г. на служебния
телефон на дружеството в производствената база се обадил подс. Н.М.. Разговорът
бил приет от св. В.. След като се представил като син на собственика на ЕТ „С. С.
М.”, подсъдимият М. проявил интерес към закупуване на пилешко филе. Искал да
закупи 1000 кг., като се интересувал каква е цената, която могат да му
предложат. Пояснил, че е спечелил обществена поръчка и за това му е необходимо
месото. Св.В. се консултирал със св.Х.Ж. и след като определили цена, върнал
обаждане на подсъдимия М.. Съобщил му цена за килограм от 7,60 лева, която подс.
М. одобрил веднага, тъй като изобщо нямал намерение да я заплаща и помолил за
снимка на кашон готова продукция. Уговорена била среща в производствената база
на дружеството.
Скоро след това, на 31.10.2018г. подсъдимияг
М. посетил базата на „Хелиос 2002” ООД, където бил посрещнат от св.В. и св.Х.Ж..
Подсъдимият М. предварително бил наясно, че не разполага с пълномощия от страна
на св.С. М. за сключване на договор от името на дружеството ЕТ „С. С. М.”, но
възнамерявал да се представи като такъв отново лично пред представителите на
„Хелиос 2002” ООД с цел да ги заблуди, да вземе от тях поръчаната продукция,
която нямал намерение да заплати, а да я продаде и да набави за себе си имотна
облага. В изпълнение на заплануваното подсъдимият М., заедно със св.В. и св.Х.Ж.
влезли в офиса на дружеството „Хелиос 2002” ООД. Св.Х.Ж. бил запознат с
дейността на дружеството на св.С. М., тъй като преди много години имали бизнес отношения,
но знаел, че същото не извършва дейност към момента. Попитал за това подсъдимия
М., който веднага отговорил, че са започнали да извършват дейност, че е
упълномощен за това от страна на баща му – св.С. М. и че месото му е необходимо
за да изпълни задълженията си по спечелена обществена поръчка в гр.Свищов. Подсъдимият
М. добавил, че такова количество месо ще му е необходимо всяка седмица и
съответно възнамерява да поръчва всяка седмица по 1000 кг. Държал плащането да
става по банков път. С.Х.Ж. заявил, че следва да сключат договор и за това
изрично попитал подсъдимият М. разполага ли с пълномощно, за да подпише
договора. Подсъдимият М. потвърдил, че е упълномощен, подписал лично пред
двамата свидетели договора, като положил подпис за купувач в сключения договор
за покупко-продажба № 111/31.10.2018г. и за по-голяма достоверност в това,
което казва, извадил печат на дружеството ЕТ „С. С. М.”, с който се бил снабдил
по неустановен по делото начин и подпечатал договора. Добавил, че допълнително
ще представи пълномощното, с което има право да представлява ЕТ „С. С. М.”.
Уговорили се на следващия ден да отиде да вземе пилешкото месо.
Същевременно подсъдимият М. се
свързал със св.Р.Б. по телефона, като последният бил ***на дружество за
транспортни услуги. Заявил, че му е необходим превоз от гр.Пловдив с хладилен
камион. Договорили се за условията по телефона.
На 01.11.2018г. подсъдимият М. се
срещнал със св.Б. в гр.Велико Търново, като потеглили за гр.Пловдив.
Пристигнали в базата на „Хелиос 2002”ООД в землището на с.***. Подсъдимият М.
обяснил на св.Ж. и св.В., че не носи пълномощното, но причината за това била в
секретарката му. Обещал на двамата, че след като се прибере в офиса си, ще
изпрати пълномощното.
Договореното пилешко месо от около
1000 кг. било натоварено в камиона на св.Б.. Подсъдимият М. лично го приел,
като положил подписите си на получател във фактура № **********/01.11.2018г. на
стойност 7651.65 лв., както и в стокова разписка № 23398/01.11.2018 г. Била му
предоставена и спедиционна бележка от същата дата. След това, подсъдимият М. се
качил в хладилния камион до св.Б., който шофирал и напуснал базата с уверението
на св.В., че плащането ще стане по банков път.
По-късно същия ден в дружеството
„Хелиос 2002” ООД не било получено пълномощното, което подсъдимият М. твърдял,
че притежава. Пристигнало съобщение чрез мобилно приложение „Вайбър” до св.В.
от подсъдимия, че ще потърси пълномощното и ще го изпрати, като било добавено,
че вината е в секретарките. Това събудило подозрението на св.В., който споделил
със св.Х.Ж.. Последният открил телефон за връзка със св.С. М. и му се обадил. С.С.М.
категорично отрекъл управляваната от него фирма да има нещо общо с подобна
поръчка и доставка. Потвърдил, че подс.М. му е син, но са в много лоши
отношения, тъй като злоупотребява с дружеството му не за първи път. Заявил, че
не му е давал пълномощно и подс.М. не е упълномощен да предприема действия от
негово име. Св.Х.Ж. се свързал по телефона с подсъдимия, като го уведомил за
проведения разговор със св.С. М. и поискал да върне стоката. Подс.М. заявил, че
вече я е продал и още на следващия ден ще преведе парите на „Хелиос 2002” ООД
по банков път. Потвърдил за пореден път, че ще предостави и пълномощно, което
било при нотариуса.
Плащане по фактурата не било
извършено нито на следващия ден, нито при настъпване на падежа. Подс.М. не се
свързал повече със св.В. или св.Х.Ж..
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по в хода на досъдебното произвдоство
устни и писмени доказателства – показания на св. Х.Г.Ж., С. Л. М., Б.Д.В., Г.Х.Ж.,
Р.И. Б., И. Д. Т., И. Н. Т., А.Ц.М., както и от съставените по реда на НПК протоколи, обективиращи извършените в хода на
разседването процесуално-следствени действия, справка за съдимост, справка от
Търговския регистър, договор за покупко-продажба от Хелиос 2002 ООД от
31.10.2018 г., фактура № **********/01.11.2018г. на стойност 7651.65 лв., както
и в сток
Установява се от приложената по
делото спрвака от страницата на Търговския регистър, че св. Х.Г.Ж. и св. Г.Х.Ж.
през процесния период са ***и на „Хелиос 2002” ООД.
Установява се от показанията на св. Б.Д.В.,
че през процесния период бил търговски
представител на посоченото търговско дружество. От показанията на тези
свидетели се установява, че и преди имали търговски взаимоотношения със „С. –С.
М.“ ЕТ. Относно проведената среща и постигнатите договорености по време на
провеждането й показанията на тримата посочени по-горе свидетели се допълват
взаимно, поради което съдът ги оценя като обективни и последователни. Същите са
в съотвествие с приложените и приети по
делото писмени доказателства- фактура №
**********/01.11.2018 . на стойност 7651.65 лв., както и стокова разписка № 23398/01.11.2018 г.,
договор за покупко-продажба от „Хелиос 2002“ ООД от 31.10.2018 г., фактура №
**********/01.11.2018г. на стойност 7651.65 лв.
В пълно съответствие с показанията
на разпитаните по-горе в хода на досъдебното прозводство свидетели са и тези,
дадени от св. С. Л. М., който сочи за влошени отношения със сина си, както и че
обещаното от подсъдимия пред тримата свидетели не отговаря на истината.
В съответствие с показанията на св.Х.Ж.,
Г.Ж. и Б.В. са и тези, дадени от св. Р.И.Б., със съдействие на чиято фирма било
осъществено транспортирането на процесната стока, предмет на престъплението, за
което се отнася внесеният обвинителен
акт.
Като потвърждение на показанията на
посочените свидетели и като доказателство относно лъжливите обещания на
подсъдимия се явяват и тези, дадени от св.И.Т.. По същия начин съдът кредитира
и приложената комунакция от мобилно приложение „Вайбър” до св.В. от подсъдимия,
че ще потърси пълномощното и ще го изпрати, което така и не се случило.
В корелация със събрания
доказателствен материал е и направеното от подсъдимия самопризнание пред съда,
дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира признанието на подсъдимия
и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по
делото.
С оглед събраните доказателства
съдът направи следните правни изводи :
Подсъдимият Н.С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209,ал.1 от НК
като на 22.10.2018 г. е възбудил и до 01.11.2018 г. е поддържал, в землището на
с. ***, заблуждение у Б.Д.В. и Х.Г.Ж., с цел да набави за себе си имотна облага
и с това е причинил имотна вреда на „Хелиос 2002” ООД, ЕИК ********* в размер
на 7651,65 лв.
Обект на престъпното посегателство са обществените отношения,
свързани с нормалното упражняване
правото на собственост и правото на
свободно формиране на поведение.
Предмет на престъплението са движими вещи, собственост
на „Хелиос 2002” ООД.
Престъплението е осъществено от
подсъдимия черз действие при двете му проявни форми – възбуждане и поддържане
на заблуждение у представителя на
ощетеното юридическо лице и неговия служител. Престъплението е резултатно,
увреждащо, като имотната вреда е настъпила и процесната стока не е била
възстановена от подсъдимия.
Престъплението е осъщество при форма
на вина пряк умисъл при съзнавани и
целени от подъсдимия правни последици.
За престъплението по чл.209, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.
Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчете високата стойност на настъпилата вреда за ощетеното юридическо лице, наличието
на предходни осъждания на името на подсъдимия.
Смекчаващи обстоятелства съдът не
отчете.
С оглед отчетените отегчаващите и
смекчаващи обстоятелства съдът определи
наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК при превес макар и
минимален на отегчаващите обстоятелства, а именно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години, което наказание предвид законовата редукция на
чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца.
Съдът прие, че е налице формално
основание за приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като наложеното
наказание на подсъдимия е за срок от една година и четири месеца, т.е. по-малко
от три години. Макар и същият да е осъждан, по предходните осъждания наложените
наказания са различни от наказанието „лишаване от свобода“. Седователно налице
е и другото формално условие, предвидено в чл.66, ал.1 от НК. Съдът прие, че за
поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо същият да изтърпява така
наложеното му наказание ефективно, а с определянето на изпитателен срок от три
години е достатъчно същият да преосмисли поведението си и да бъде превъзпитан.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :……………………..
Вярно с оригинала! МК