Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе,11.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на девети юли, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 962/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв.Д.Е. ***, в качеството му упълномощен процесуален представител на Р.М.С., от гр.София, до Русенския Районен съд против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2621607 на ОД на МВР, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП ѝ било наложено наказание “Глоба” в размер на 600.00 лв.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Е., в което моли Съда да отмени ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ОД на МВР гр.Русе издала Електронен фиш Серия К № 2621607 за налагане на глоба в размер на 600.00 лв. на Р.С., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с дигитална стационарна радарна установка Sitrafic ERS 400, за това, че на 14.06.2018 г., в 16.22 ч. по бул.“България“ в гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“, т.а. “Дачия Докер“ с рег.№ СА 2816 ХР, собственост на „СИС Индустрийс” ООД гр. София, бил управляван със скорост 97км/ч., при разрешена скорост в населено място 50 км/ч.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш Серия К № 2621607, не са допуснати процесуални нарушения, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /изм./.

Използваната дигитална стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, била одобрена по реда на Закона за измерванията и притежавала удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 06.10.2019 г. 

От приобщеният Протокол от 05.12.2017 г. за последваща периодична проверка на процесното техническо средство за измерване, се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 14.06.2018 г., в 16.22 ч. по бул.“България“ в гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“, т.а. “Дачия Докер“ с рег. № СА 2816 ХР, собственост на „СИС Индустрийс” ООД гр. София, бил управляван със скорост 97 км/ч. Допустимата скорост за това превозно средство и по този път, като такъв в населеното място гр. Русе, съобразно чл.21, ал.1 от ЗДвП била ограничена до 50 км/ч., т.е. превишаването на скоростта било с 47 км/ч.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с името на пътя и близостта до общоизвестен крайпътен обект. От приложените веществени доказателствени средства - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – в посока ГКПП „Дунав мост“.

 Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на т.а. “Дачия Докер“ с рег. № СА 2816 ХР била 100 км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата под 100 км/ч. е в границите на 3км/ч.

В същото време обаче, при наличието на всички елементи от обективната страна на състава на нарушението, било установено и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на „СИС Индустрийс” ООД гр.София.

Съобразно чл.188, ал.2 от ЗДвП /послужил като основание на АНО да наложи административната санкция на жалбоподателя/, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Правилно, след като било установено, че т.а. “Дачия Докер“ с рег.№ СА 2816 ХР бил собственост на „СИС Индустрийс”ООД гр.София, на законния представител на това дружество – Р.С. бил издаден и връчен на 20.05.2020г. процесният електронен фиш. Възползвайки се от дадената ѝ възможност съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало автомобила на датата на деянието, с Декларация от 03.06.2020г. С. декларирала пред Началника на Сектор ПП-Русе, че на 14.06.2018г. т.а. “Дачия Докер“ с рег.№ СА 2816 ХР бил управляван от Л.-А.М. – румънски гражданин и бивш служител в дружеството. Пред началника на Сектор ПП-Русе били представени писмени доказателства, удостоверяващи тези обстоятелства.

Независимо от това, административнонаказващият орган отказал да анулира процесният електронен фиш, тъй като липсвало приложено свидетелство за управление на МПС на лицето Л.-А.М..

Законът за движението по пътищата съдържа в разпоредбата на чл.188 презумпция относно субекта на административни наказания, а именно, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Доколкото целта на чл.189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан действителният извършител на противоправното деяние, а това е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението, на собственикът е дадена възможност, в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Както бе посочено и по-горе, законният представител на собственикът на автомобила, в случая жалб.Р.С., депозирала в срок декларация, в която посочил лицето, на което е предоставил ползването на процесния автомобил, а именно Л.-А.М.. Действително, с тази декларация не било представено копие от СУМПС на Л.-А.М., но в декларацията и останалите представени документи били посочени с достатъчна изчерпателност данни за личността на соченото като нарушител лице – три имена, адрес, номер на документ за самоличност и личен национален номер. При това положение АНО е разполагал с необходимите индивидуализиращи данни за това лице, за да установи и необходимата информация за свидетелството му за управление на МПС.

След като в хода на административното производство АНО не предприел никакви действия за извършване на разследване по спорните обстоятелства, по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с които евентуално да обори твърдението в декларацията на жалб.Р.С., същият е следвало да анулира първоначално издаденият електронен фиш и да издаде и изпрати електронен фиш на лицето, посочено в декларацията.

Като не сторил това, а и не ангажирал доказателства в хода на съдебното производство, че изложеното в декларацията не съответства на действителното положение на нещата, е очевидно, че АНО неправилно и необосновано е насочил административнонаказателната репресия за това нарушение към жалб.Р.С., като законен представител на собственика на т.а. “Дачия Докер“ с рег.№ СА 2816 ХР.

Както бе вече посочено, към декларацията, подадена от жалб. С. действително не било приложено свидетелството за управление на МПС на лицето, на което е бил предоставен автомобила, но последното по никакъв начин не препятства издаването на ЕФ спрямо това лице. Ако се окаже, че това лице не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, няма пречка наказващият орган да ангажира отговорността на собственика на автомобила по чл.177, ал.1, т.3, б."а" от ЗДвП за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, но не и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП каквото не е извършено от него, съответно и да му бъде налагано наказание по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

По изложените по-горе съображения, с оглед неправилното определяне на субекта на нарушението, а от там и допуснато нарушение на материалния закон, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незоконосъобразен.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2621607 на ОД на МВР Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Р.М.С., от гр.София, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 600.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: